На 20, 21 и 22 февруари т. г. силната немско-словенска свръзка Инес Паперт (Ines Papert) и Лука Линдич (Luka Lindič) направи зимно изкачване по комбинация от маршрутите “No siesta” и “Bonatti-Vaucher” по северната стена на Гранд Жорас (Grandes Jorasses).
 


Лука и Инес след изкачването
Снимка: от архива на Л. Линдич и И. Паперт
Photo: Lindič/ I. Papert Archives
 
През тазгодишната зима в масива на Монблан има малко лед. Поради това трудността и сериозността на много “зимни” маршрути се увеличава чувствително. Номиналните трудности по преодоляната линия от немско-словенската свръзка са M7, но – както обяснява Линдич – дори лесните въжета са изисквали много време и усилия.
 

Лука Линдич в действие
Снимка: Инес Паперт
Photo: Ines Papert
 
Инес и Лука започнаха изкачване по легендарния маршрут на “No siesta” от 1986 г. (21-23 юли) на словаците Ян Порвазник (Ján Porvazník) и Станислав “Стано” Глейдура (Stanislav Stano Glejdura). Но в средата на стената се прехвърлиха на друга също легендарна линия – “Bonatti-Vaucher” (Voie Bonatti-Vaucher), прокарана през 1964 г. (август) от Валтер Бонати (Walter Bonatti, 22 юни 1930 г.-13 септември 2011 г.) и Мишел Воше (Michelle Vaucher, 27 ноември 1936 г.-17 ноември 2008 г.).
 

Валтер Бонати и Мишел Воше след изкачването по северната стена на Гранд Жорас
с излизане на Поант Уимпър (Pointe Whymper)
 
Инес Паперт писа, че това е “най-хубавото и най-трудното изкачване в досегашната й кариера”. А Лука Линдич добави, че със сигурност за него това са били най-мразовитите дни в планината.