Предлагаме ви разказа за Джеф Лоу – тазгодишния носител на “Златния пикел” за цялостна кариера и за принос в развитието на алпинизма, написан от френския журналист Клод Гардиен, редактор на знаменитото списание “Вертикал”.
 


Джеф Лоу

Едно от най-великите изкачвания на Джеф Лоу завършва с неуспех. През 1978 г. той, неговият братовчед Джордж Лоу, Джим Донини и Майкъл Кенеди спират на 150 метра от връхната точка на Латок-1 (7145 м) – величествения връх, който се издига над ледника Биафо в Каракорум. Към този момент никой е не е стъпвал на този връх (това ще направят японци на следващата година)* и американската свръзка избира много труден маршрут по северното ребро и действа по него в чист алпийски стил.
 
Това се случва преди почти 40 години. Оттогава много екипи пробват силите си по северното ребро на Латок-1. Но изкачването по него си остава една от най-желаните, но най-труднопостижимите цели. Нито една експедиция досега не е успявала дори да се приближи до мястото, до което стигат Джеф Лоу и партньорите му.
 

Джеф, Джордж и Майкъл Кенеди на Латок-1
Снимка: Джим Донини
Photo: Jim Donini
 
Роденият на 13 февруари 1950 г. Джеф започва да се катери на шестгодишна възраст с баща си и става един от първите, които оценяват достойнствата на пясъчниковите скали в националния парк “Зайън”. А ако ще говорим за успехите на Джеф, списъкът е много дълъг. Затова съм избрал само няколко от тях.
 
През 1971 г. Джеф и Майк Уайс (Mike Weis) изкaтерват премиерно маршрутa “Moonlight Buttress” в националния парк “Зайън”, щата Юта. Джеф е само на 21 г. Три години по-късно двамата записват премиера (маршутът получава името “Telluride” – бел. пр.) по замръзналия водопад Бридълвейл (Bridalveil Fall) в долината Йосемити. Така Джеф става един от родоначалниците на катеренето по лед и един от неговите блестящи представители.
 
През 1979 г. Лоу предприема изкачване на Ама Даблам (6812 м) в Непалските Хималаи и преодолява соло южната стена на върха. През 1982-ра записва нов маршрут на Квангде Ри (6187 м), през 1986-та – на Кангтега (6782 м), през 1989-та – на Табоче (Тавоче, 6542 м). Най-общо казано, по покритити с лед повърхности Джеф се чувства като риба във вода. 
 
Това са ранни предвестници на тенденциите в съвременния алпинизъм, в който технически сложните и естетични изкачвания се ценят много повече от стиганията до върховете на всяка цена, особено във височинния алпинизъм.
 
През 1991 г. Джеф Лоу си избра най-сериозното предизвикателство. Негова цел стана премиерно изкачване по знаменитата северна стена Айгер. При това през зимата. Прокарването на “Metanoia” го принуди да даде всичко от себе си. Това стълкновение със съдбата го накара да обърне вътрешния си взор към себе си и коренно да промени мировъзрението си, от което произтича и името на маршрута.
 
Три години по-късно Джеф направи нещо подобно в любимата си разновидност на алпинизма – катеренето по лед. Снимката му, на която е увиснал на две сечива в леден надвес, преди да се прехвърли на съседната ледена висулка, обиколи целия свят.
 
Този маршрут – “Octopussy” – в района на Вейл (Колорадо), стана озарение, от което се роди новата дисциплина драйтулинг, променила завинаги катеренето по лед, алпинизма и хималаизма.
 
Приносът на Джеф Лоу за развитието на алпинизма не се изразяваше само в неговите собствени изкачвания. От самото начало на кариерата си той сътрудничеше на известните фирми “Lowe Alpine” и “Latok”. Благодарение на него традиционните “осмици” бяха заменени с по-леки и по-компактни протриващи съоръжения. А котките му “Footfang” с четири атакуващи зъба, пластмасова пластина и автомати за закопчаване, а така също ледените цеви “R. A. T. S.” и “Snarg” допринесоха за революцията в катеренето по лед.
 

Раницата на Джеф, 20 години след като я бе оставил на Айгер**
 
Организатор на различни прояви (между тях арт- и кинофестивали), автор на книги и за техниката на алпинизма, Джеф Лоу изигра важна роля във всички аспекти на нашия спорт. Той е една от най-важните фигури в историята на световния алпинизъм и колегите му от цял свят бяха шокирани, когато преди няколко години разбраха, че Джеф страда от нервнодегенеративно заболяване.
 
Но Лоу е настроен позитивно, въпреки състоянието си, и е благодарен на живота. На своя сайт той пише: “Често ме питат не ми ли се струва несправедливо, че съм се оказал в такова състояние, след като някога съм притежавал физически и умствени способности, които днес са почти изчезнали. Макар да ми липсват, не изпитвам горест от тяхната загуба. Не мога да направя нищо. Но съм благодарен на живота за моите чудесни първи 50 години. Ще продължавам да се радвам, упорито да работя и да разбирам нещата, доколкото му позволяват моите способности”…
 
Човекът, който на младини имаше толкова дълъг списък с успехи, при това постигнати с изключителна лекота, днес, вече като възрастен, е изправен пред предизвикателство, което е много по-сериозно от Айгер. Той трябва да преживее още една метаноя – радикален процес на позитивна вътрешна промяна и обновление. И това с каква потресаваща смелост и чувство за хумор той приема днешното си състояние, придава ново значение на думите на друг носител на наградата “Piolet d’ Or Lifetime Achievement” – Робер Параго: “Отначало си мислех, че да си алпинист, значи да предоляваш трудни маршрути. По-късно проумях, че това значи много повече”.
 
------------------------------------
*Латок 1 е изкачен за първи път през 1979 г. от японска експедиция, ръководена от Наоки Такада (Naoki Takada). На 19 юли с. г. на върха стъпват Сине Мацуми (Sin'e Matsumi), Цунео Шигехиро (Tsuneo Shigehiro) и Ю Ватанабе (Yu Watanabe), последвани три по-късно от Нидео Муто (Hideo Muto), Юничи Оку (Jun'ichi Oku) и Кота Ендо (Kota Endo). Те тръгват от ледника Баинтха Лукпар (Baintha Lukpar Glacier), изкачват един контрафорс с южно изложение, за да излязат на Източния гребен на върха.
 
**Вижте: https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4175