1601.2005
В 18:00 ч на 18 януари т. г. (вторник) в Галерията на Полския институт - София, ул. “Веслец” № 12, ще се състои среща с Алдо Аудизио – директор на най-големия в света планинарски музей – Museo Nazionale della Montagna – в Торино. Гостът ще представи дейността му с прожекция. Освен нея ще бъдат показани и два филма.
Алдо Аудизио е роден в Торино през 1951 г. и по образование е архитект. Ръководи Музея от 1978 г., който под негово ръководство се превръща в най-авторитетната институция от този род в света. В този период са издадени 145 тома с монографии и научни изследвания. Днес Музеят разполага с най-богатата планинарска библиотека, съдържаща 55 000 тома книги, албуми, годишни течения на планинарски и алпийски издания, с най-пълния архив от 130 000 архивни единици – фотографии, документи, ръкописи, скици, карти, а така също с най-голямата филмо- и видеотека на планинарска тема (не случайно с негова помощ у нас бяха организирани прегледите на филми за Еверест и К-2 по случай 50-годишнините от техните първи изкачвания през 2003 и 2004 г.).
Както е известно, Музеят на планините в Торино носи името на Луиджи Амедео ди Савоя, ферцог Абруци (т.е. херцог на областта Абруци, 1873-1933), смятан за “последния голям пътешественик и изследовател”. Най-големите му постижения са:
- 1897 г. – първо изкачване на връх Сейнт Илайъз (5489 м) в Аляска,
- 1898 г. – пътешествие в Сибир,
- 1899-1900 г. – опит за стигане до Северния полюс,
- 1903-1905 г. – командване на околосветско изследователско плаване с кораба “Лигурия”,
- 1909 г. – първи сериозен опит за изкачване на втория по височина връх в света – К-2 (8611 м), в Каракорум, и откриване на маршрут, който се превръща в класически (по него през тази година ще направят опит и български алпинисти).
В годините на Първата световна война херцог Абруци е началник-щаб на Италианският военно-морски флот. Основател е на селището Уеби-Шебели в Сомалия, където въвежда най-модерни методи за земеделие и създава поминък на близо хиляда души.
Валтер Бонати в предговора на великолепната биографична книга за херцог Абруци “Страст и предопределение” (Mirella Vescovi Tenderini and Michael Shandrick, “The Duke of the Abruzzi. An Explorer’s Life”, 1997, “The Mountaineers” (Seattle, 1997), and Baton Wicks Publications (London, 1997, “Il Duca degli Abruzzi. Principe delle Montagne”, “Instituto Geografico De Agostini” (Novara, 1997) пише:
"За никой от великите пътешественици не мисля толкова често, колкото за Луиджи Амедео ди Савоя, херцог Абруци. Ако някой от тях ме е подтиквал да си поставям все нови цели, това е именно той. Съпътствал е мислите ми по време на експедиции в труднодостъпните райони на света. В Алпите, в Рувензори и Хималаите, в Аляска и отвъд Полярния кръг, но преди всичко на К-2, съм гледал на моите скромни постижения през призмата на извършеното от този изключителен изследовател и благороден човек. Изпитвам и определена духовна близост с него. Еднакви са били житейските несгоди, изпълненото с трудности, противоречия и разочарования съществувание, в което чувството за отговорност, достойнството, независимостта на духа и дори заслуженият успех, за който е заплатена висока цена, не се прощават никога и никому.
Тази книга разказва за достиженията на един от най-великите изследователи и покорители на далечни планински вериги, на полярната пустош и на тайнствени реки. Но на страниците й преди всичко се ражда образът на идеалист – човек с непоклатими нравствен устои, непоколебим в стремленията си, вдъхновяван единствено от величието на природата. Това са достойните за уважение и подражание черти, мяра за човек като Луиджи Амедео ди Савоя, херцог Абруци. Но колко често те биват обезценявани от духовни лилипути, които не могат да ги забележат и да ги оценят, а и не знаят как могат да ги отнесат към себе си?
Изпълнен съм с уважение и признание към авторите на тази книга за умелото им, изпълнено с проникновение и съпричастност представяне на този великолепен човек с най-високи духовни качества и най-възвишени подбуди – със сигурност последният представител на тази рядка категория благородници.
Когато става дума за херцог Абруци, съжалявам за едно – че съдбата не ми е отредила да живея по негово време. Може би щях да съм между неговите планински гидове!? С него на едно въже по склоновете на К-2? Представяте ли си!?"
Алдо Аудизио е в България по инициатива на Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” и със съдействието на Италианския културен институт в София.
Входът е свободен.
Заповядайте!
Алдо Аудизио е роден в Торино през 1951 г. и по образование е архитект. Ръководи Музея от 1978 г., който под негово ръководство се превръща в най-авторитетната институция от този род в света. В този период са издадени 145 тома с монографии и научни изследвания. Днес Музеят разполага с най-богатата планинарска библиотека, съдържаща 55 000 тома книги, албуми, годишни течения на планинарски и алпийски издания, с най-пълния архив от 130 000 архивни единици – фотографии, документи, ръкописи, скици, карти, а така също с най-голямата филмо- и видеотека на планинарска тема (не случайно с негова помощ у нас бяха организирани прегледите на филми за Еверест и К-2 по случай 50-годишнините от техните първи изкачвания през 2003 и 2004 г.).
Както е известно, Музеят на планините в Торино носи името на Луиджи Амедео ди Савоя, ферцог Абруци (т.е. херцог на областта Абруци, 1873-1933), смятан за “последния голям пътешественик и изследовател”. Най-големите му постижения са:
- 1897 г. – първо изкачване на връх Сейнт Илайъз (5489 м) в Аляска,
- 1898 г. – пътешествие в Сибир,
- 1899-1900 г. – опит за стигане до Северния полюс,
- 1903-1905 г. – командване на околосветско изследователско плаване с кораба “Лигурия”,
- 1909 г. – първи сериозен опит за изкачване на втория по височина връх в света – К-2 (8611 м), в Каракорум, и откриване на маршрут, който се превръща в класически (по него през тази година ще направят опит и български алпинисти).
В годините на Първата световна война херцог Абруци е началник-щаб на Италианският военно-морски флот. Основател е на селището Уеби-Шебели в Сомалия, където въвежда най-модерни методи за земеделие и създава поминък на близо хиляда души.
Валтер Бонати в предговора на великолепната биографична книга за херцог Абруци “Страст и предопределение” (Mirella Vescovi Tenderini and Michael Shandrick, “The Duke of the Abruzzi. An Explorer’s Life”, 1997, “The Mountaineers” (Seattle, 1997), and Baton Wicks Publications (London, 1997, “Il Duca degli Abruzzi. Principe delle Montagne”, “Instituto Geografico De Agostini” (Novara, 1997) пише:
"За никой от великите пътешественици не мисля толкова често, колкото за Луиджи Амедео ди Савоя, херцог Абруци. Ако някой от тях ме е подтиквал да си поставям все нови цели, това е именно той. Съпътствал е мислите ми по време на експедиции в труднодостъпните райони на света. В Алпите, в Рувензори и Хималаите, в Аляска и отвъд Полярния кръг, но преди всичко на К-2, съм гледал на моите скромни постижения през призмата на извършеното от този изключителен изследовател и благороден човек. Изпитвам и определена духовна близост с него. Еднакви са били житейските несгоди, изпълненото с трудности, противоречия и разочарования съществувание, в което чувството за отговорност, достойнството, независимостта на духа и дори заслуженият успех, за който е заплатена висока цена, не се прощават никога и никому.
Тази книга разказва за достиженията на един от най-великите изследователи и покорители на далечни планински вериги, на полярната пустош и на тайнствени реки. Но на страниците й преди всичко се ражда образът на идеалист – човек с непоклатими нравствен устои, непоколебим в стремленията си, вдъхновяван единствено от величието на природата. Това са достойните за уважение и подражание черти, мяра за човек като Луиджи Амедео ди Савоя, херцог Абруци. Но колко често те биват обезценявани от духовни лилипути, които не могат да ги забележат и да ги оценят, а и не знаят как могат да ги отнесат към себе си?
Изпълнен съм с уважение и признание към авторите на тази книга за умелото им, изпълнено с проникновение и съпричастност представяне на този великолепен човек с най-високи духовни качества и най-възвишени подбуди – със сигурност последният представител на тази рядка категория благородници.
Когато става дума за херцог Абруци, съжалявам за едно – че съдбата не ми е отредила да живея по негово време. Може би щях да съм между неговите планински гидове!? С него на едно въже по склоновете на К-2? Представяте ли си!?"
Алдо Аудизио е в България по инициатива на Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” и със съдействието на Италианския културен институт в София.
Входът е свободен.
Заповядайте!
Добави коментар