Свръзка, състояща се от немеца Томас Хубер (Thomas Huber) и швейцарците Рогер Шели (Roger Schäli) и Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist) направи второ изкачване на легендарния маршрут “Metanoia” по северната стена на Айгер, чийто автор е Джеф Лоу (Jeff Lowe). Това стана в самия край на 2016 г. – на 29 и 30 декември.
 

“Metanoia” (5.10, M6, A4, VII, 1800 м) се появи през 1991 г. след солово изкачване на легендата на световния алпинизъм Джеф Лоу. След това бе атакувана от няколко екипа. Без успех – между другото и поради не докрай ясната линия на тура.
 

Северната стена на Айгер с “Metanoia”
Снимка: Джон Кракауър/ Alpinist.Com
Photo: Jon Krakauer/ Alpinist.Com
 
И така, Хубер, Зийгрист и Шели решиха да премерят сили с един от най-знаменитите и най-смелите алпийски маршрути. Томас от дълго време бе завладян от изключителната му история. И за него не беше трудно да уговори за участие първо Щефан, след това и Рогер.
 
Тримата започнаха изкачването си една седмица преди Коледа. Но първият опит завърши след първия бивак, разположен 70 метра вляво от системата корнизи в headwall-а (на т. нар. Zentralband – големия корниз горе-долу на височината на “Белия паяк” и вляво от тази формация). Причина бе започващо влошаване на времето. Вторият опит бе предприет на 28 декември м. г. Но и това тръгване по стената бе прекъснато от снежна буря.
 
Третото бе на 29 декември. Бивакът бе на почти същото място както при първия опит. На следващия ден алпинистите продължиха нагоре до края на тура. Вечерта на 30 декември свръзката бе на върха.
 
Автор на “Metanoia” е един от алпинистите, оказал най-голямо влияние върху развитието на катерачния спорт за всички времена. В рамките на богатата и всестранна кариера е прокарал маршрути като “Moonlight Buttress” в Зайън (Zion) през 1971 г., “Bridal Veil Falls” в Телюрайд през 1974 г., соловата линия по южната стена на Ама Даблам в Непалските Хималаи през 1979 г. или пък “Bird Brain Boulevard” в Оуре (Оре, Ouray) през 1985 г. и “Octopussy” във Вейл през 1994 г. Общо Джеф има над 1000 (!) премиерни маршрута в различни планини по Земята.
 
Той и създател на нова скáла за оценка на трудностите при катерене по лед и микст. Освен това е влязъл в историята като организатор на първите състезания по катерене отвъд Атлантика и като производител на катерачна екипировка. Днес се бори с рядко и не докрай изучена болест, парализираща нервната система, диагнозата за която бе поставена преди 16 г.
 
На 19 февруари 1991 г. Джеф застава в основата на северната стена на Айгер с намерението да прокара нова диретисима. Желанието му е чрез това изкачване да изрази почитта си към пионерите на екстремния алпинизъм, атакували най-големите алпийски стени с примитивен инвентар, без да познават по-късните техники на катерене и – което най-съществено – без да използват роолплъгови клинове и нитове. По-късно по този повод писа: “Поради това аз също се катерех без нитове, надявайки се, че “Metanoia” ще стане израз на това, което може да се направи в планините без тяхната употреба”.
 
На 4 март 1991 г., след девет дни много трудно катерене, Джеф Лоу е на върха на Айгер (на 22 февруари решава да слезе от стената, за да попълни запасите си, и се връща на следващия ден). По време на изкачването трябва да се справя не само с техническите трудности, но и с неблагоприятните метеорологични условия. Преживява няколко влошавания на времето, потвърждавайки не само катерачното си майсторство, но и необикновената си издръжливост. За него изкачването по северната сена на Айгер се превръща в път към своеобразно пречистване и просветление.
 
Връща се от Айгер с нов възглед за живота. Нарича линията си “Metanoia”, което на гръцки означава “духовна промяна”, а в по-широк смисъл – “духовно прераждане”. “Metanoia” ми дари способност по-дълбоко да разбирам себе си, даде ми насоки, които да следвам в житейския си път. В резултат станах по-задълбочен, по-състрадателен, заздравих връзките със семейството и приятелите ми, с катерачната общност, човечеството, планета и цялата вселена” – писа Джеф.
 
По време на изкачването откри своя нов житейски път, който следва и до днес, изповядвайки принципа “Подхождай към всичко със смелост и любов”. Не му изневерява и днес,16 години след откриването на заболяването, което разрушава нервната му система. От много години Джеф се движи с инвалидна количка.
 
Томас, Щефан и Рогер му се обадиха веднага след успеха си. Джеф страшно се зарадва – “Томас ми звънна, за да сподели добрата новина за изкачването по “Metanoia”. Удовлетворен и щастлив съм, че моят маршрут се е оказал за тях труден, смел, красив и визионерски. Но най-важното е, че Томас много добре знае какво съм искал да постигна с това изкачване. “Metanoia” беше опит за набелязване на посоката, в която алпинистите, съзнаващи своето влияние върху природата, следва да се развиват. Посоката, която изразява духа на екстремния алпинизъм”.
 

Томас по едно от най-трудните въжета на “Metanoia”. На небето се вижда прелитащ близо до стената балон
Снимка/ photo: Archive Metanoia
 
А ето как Томас описва своите впечатления от маршрута:
Джеф е катерил сам, без преди това да е бил на тази стена. Могъл е да разчита единствено на себе си. След всеки труден пасаж се мъчех да се поставя на неговото място. Неговата битка течеше в съзнанието ми като филм. Това, което е постигнал, е просто невероятно. 

И добавя:
Създавайки “Metanoia”, Джеф доказа, че човек може да постигне немислимото, ако е движен от силата, която идва право от сърцето. С това изкачване той установи нови стандарти в алпинизма. “Metanoia” е нов начин за възприемане на света и всекидневието. Той помага на Джеф в днешната му битка с болестта, която понася със смелост и любов. Неговото отношение към живота е изключително вдъхновявяащо за мене. Цялата наша тройка му е благодарна за преживяванията по “Metanoia”. 

Ето мнението на Щефан Зийгрист:
Когато на 20 години видях за първи път северната стена на Айгер, “Metanoia” беше прокарана. От този момент това изключително изкачване и всичките му по-сетнешни медийни описания и интерпретации будеха у мене уважение и възхищение. Имам 37 изкачвания по северната стена на Айгер. Автор съм на три маршрута. Но за мене  “Metanoia” е своебразен венец на тази колекция. Това е едно от моите най-важни изкачвания по северната стена. 

И коментарът на Рогер Шели:
Изкачването по “Metanoia” беше най-голямото ми приключение на Айгер. В допълнение – като част от суперсвръзка, в която бях поканен. Маршрутът ме вдъхнови да търся нови алпийски предизвикателства. Отнасям се в огромно уважение към направеното от Джеф. “Metanoia” наистина е невероятна! 


Свръзката на върха (отляво надясно) – Томас Хубер, Рогер Шели, Щефан Зийгрист
Снимка/ photo: Archive Metanoia
 
Лоу преодоля “Metanoia” през 1991 г. без нитове. Хубер, Зийгрист и Шели забиха един 8-милиметров спит на една от площадките за осигуряване за избягване на опасността от падане на цялата свръзка. Допълнително използваха един 10-милиметров спит на въжето преди Траверса на Хинтерщойсер, забит, по всяка вероятност, от екипа, снимал документалния филм “Metanoia”*.
 
“Metanoia” (7, M6, A4, VII, 1800 м)
Айгер, северната стена, Швейцария
Първо изкачване 19 февруари-4 март 1991 г., деветдневно соло на Джеф Лоу (САЩ); описание от Дейвид Робъртс (David Roberts) в “American Alpine Journal”, 1992 г.
 
Второ изкачване 29-30 декември 2016 – Томас Хубер (Германия), Щефан Зийгрист (Швейцария), Рогер Шели (Швейцария).
 
-------------------------------------------
*“Metanoia” и Джеф Лоу” (САЩ, 2014, Джим Ейкмън, 79‘/ “Jeff Lowe's “Metanoia”, USA, Jim Aikman, 79’) бе в програмата на XV-тия Международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2015 г. и бе удостоен с Наградата за цялостна реализация в екстремни условия.