Около 60-тия си рожден ден (роден е на 6 декември 1960 в Ахорнах/ Занд ин Тауферс, Южен Тирол) знаменитият италиански алпинист Ханс Камерландер (Hans Kammerlander) обяви намерението си да завърши колекцията 14 х 8000 с изкачване на Манаслу (8163 м) в близко време (най-вероятно през премусонния сезон на 2017 г.).
 



 
През 1991 г. на този връх загинаха двама негови приятели – Карл (Карло) Гросрубачер
(Karl Großrubatscher, един от най-добрите италиански катерачи) и Фрийдл Мучлехнер  (Friedl Mutschlechner). Струва си се върнем към написаното от Камерландер по този повод в годишника “The American Alpine Journal” (1992 г.): “На 8 и 9 май (1991 г.) с Мучлехнер и Гросрубачер изградихме лагер 2 и лагер 3 на 6250 и 7000 м. През нощта имаше буря, но на сутринта и тримата тръгнахме към върха. След около един час се отказа Мучлехнер, страхувайки се от измръзвания. Малко след това и Гросрубачер пое надолу. Аз стигнах до 7600 м, където бурята ме принуди да се върна в лагер 3, но там заварих само Мучлехнер. От него разбрах, че Гросрубачер е мъртъв. Докато правел снимки, загубил една от котките си, паднал няколко метра и загинал. След като го погребахме в една ледникова пукнатина, Мучлехнер и аз започнахме слизане с катерене към лагер 2, откъдето се спуснахме със ски към лагер 1. Започна да вали сняг. Около 15.30 часа след обяд местно време, само на няколко метра от лагера, Мучлехнер бе поразен от мълния и загина на място. Прекарах ужасна нощ в лагер 1 и слязох със ски до базовия лагер на следващия ден”…
 
Камерландер е забележителен алпинист, екстремен скиор и планински гид. Описанието на постиженията му само в Алпите и Доломитите е невъзможно. От 1983 до 2001 г. записа в актива си следните осемхилядници:
1983 г. – Чо Ойю (8201 м), с Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) и Михаел Дахер (Michl Dacher),  
1984 г. – Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м) с Райнхолд Меснер,
1985 г. – Дхаулагири (8167 м) с Райнхолд Меснер,
1985 г. – Анапурна (8091 м) с Райнхолд Меснер,
1986 г. – Макалу (8481 м) с Райнхолд Меснер и Фрийдл Мучлехнер,
1986 г. – Лхотце (8511 м) с Райнхолд Меснер (това бе 14-тият осемхилядник за Меснер, което го направи първия човек в света, стъпил на всички главни върхове над 8000 м),
1990 г. – Нанга Парбат (8125 м) с Диего Велиг (Diego Wellig),
1994 г. – Броуд пик (8047 м), соло, спускане със ски от около 7000 м,
1996 г. – Шиша Пангма (Среден връх, 8008 м), соло,
1996 г. – Еверест (8848 м), соло по Китайския маршрут от север, за 16 часа и 40 мин от предния базов лагер (6400 м) до върха и спускане със ски (в биографията си Камерландер посочва, че това е първото спускане със ски от върха, което не е точно така, но това е тема на друг разговор – бел. прев.),
1998 г. – Кангчендзьонга (8586 м) с Конрад Ауер (Konrad Auer), спускане със ски от около 7500 м,
2001 г. – К-2 (8611 м) по Маршрута на Томо Чесен, с Жан-Кристоф Лафай (Jean-Christof Lafaille).
 
Южнотиролецът е най-дългогодишният партньор на Райнхолд Меснер, при това в най-важния период на хималайската му кариера – финалната част на усилията му да стане първият човек в света, изкачил всичките 14 главни осемхилядника на Земята. С него е бил на седем от тях – Гашербрум-2 (8035 м), Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м), Анапурна (8091 м), Дхаулагири (8167 м), Макалу (8481 м), Лхотце (8516 м) Има и първо спускане със ски от Нанга Парбат, свидетели на което стават участниците в първата българска експедиция на този връх (от алпийския клуб на тогавашното туристическо дружество “Витоша” под ръководство на Анна Тапаркова-Пенчева) от Диамирската му страна. Тогава Господин Господинов стигат до 8050 м.
 
От всичко, казано по-горе, става ясно, че Ханс Камерландер е насочил вниманието си само към Манаслу. Но дори при успех на него никой няма да го признае за носител на т. нар. Хималайска корона, защото не е бил на Главния връх на Шиша Пангма.