3110.2016
На 19 септември т. г. при банална автомобилна катастрофа на 70 г. загина Ким Шмитц (Kim Schmitz). Роден на 26 юни 1946 г., той имаше изключтелен катерачен актив. Сред най-добрите му постижения са първите изкачвания на Голямата кула на Транго Тауър (Great Trango Tower) през 1977 г.* и на Ули Биахо (Uli Biaho Tower) през 1979 г. по маршрут с оценка VII, 5.8, A4.
Много голяма слава му донесе неговият “Karakoram High Route” – 43-дневният ски-траверс с дължина 300 мили (около 500 км).

Ким Шмитц
От ранни детски години той започва да изкачва снежните върхове на Американския Северозапад в прояви на “Sierra Club”, ръководени от неговия баща – на първия си връх [в канадската част на Скалистите планини (Canadian Rockies)] стъпва, когато е едва на 6 или 7 години. Скоро след това вече е на Маунт Робсън (Mount Robson, 3954 м) и на Маунт Уодингтън (Mount Waddington, 4019 м), най-високите пунктове съответно на Канадските Скалисти планини и на Крайбрежния хребет на Кордилерите, и двата в Британска Колумбия.
На 19 г. се появява в Йосемити и много бързо се нарежда сред елита на катерачите от Долината. При дебюта си прави четвърто изкачване по Маршрута на Ройъл Робинс (Royal Robbins route) на Сентинъл Рок (Sentinel Rock). През 1967-ма, по време на втория си сезон в Йосемити, заедно с Джим Медсън (Jim Madsen) чупят рекорда за скорост по “The Nose”, постигайки време от два и половина дни.
“Ким преживя ред унищожителни контузии и оцеля в многобройни смъртноопасни ситуации – казва Брентън Рейгън (Brenton Reagan), водещ гид от агенцията “Exum Mountain Guides”. – И въпреки това съхрани мотивацията си да се катери до деня, в който си отиде”. И наистина – до 54-ата си година Ким Шмитц бе претърпял около 40 операции след инциденти в Хималаите и особено след падането на т. нар. Симетрична Шпора [Symmetry Spire, 10 560 фута или 3220 м, разположена във веrигата Тетън (Teton Range), на територията на националния парк “Гранд Тетън” (Grand Teton National Park), щата Уайоминг], водейки клиент.
“Неговото движение по скалите бе необикновено красиво и сигурно и неизменно будеше желание да бъдем като него. Ние от “Exum Mountain Guides” загубихме своята легенда, своя кумир, своя герой. Загубихме го, никога няма да го забравим” – завършва Брентън Рейгън.
През 2015 г. Ким Шмитц бе удостоен с престижната награда “Мириъм Ъндърхил” (Miriam Underhill Award) на Американския алпийски клуб (American Alpine Club) за цялостния му принос в развитието на алпинизма в Съединените щати.
-------------------------------------
*Първото изкачване на Голямата кула нa Транго (Great Trango Tower, 6296 м) е дело на Гейлън Рауъл (Galen Rowell), Джон Роскели (John Roskelley, носител на “Златен пикел” за цялостната си кариера през 2014 г.), Ким Шмитц (Kim Schmitz), Джим Мориси (Jim Morrissey) и Денис Хенък (Dennis Hennek). Маршрутът им започва от запад, от страната на ледника Транго, продължава по система от ледени жлебове и скални стени и завършва с преодоляване на горната част на Южната стена.
.jpg)
Грейт Транго
**Премирно на Кулата Ули Биахо (Uli Biaho Tower, 19 957 фута, 6417 м), след изкачване от 24 юни до 5 юли 1979 г. по Източната стена (East Face, VII, F8 A4, 34 въжета), стъпват Джон Роскели, Ким Шмитц, Рон Коък (Ron Kauk) и Бил Форест (Bill Forrest).
.jpg)
Ули Биахо
Много голяма слава му донесе неговият “Karakoram High Route” – 43-дневният ски-траверс с дължина 300 мили (около 500 км).

Ким Шмитц
От ранни детски години той започва да изкачва снежните върхове на Американския Северозапад в прояви на “Sierra Club”, ръководени от неговия баща – на първия си връх [в канадската част на Скалистите планини (Canadian Rockies)] стъпва, когато е едва на 6 или 7 години. Скоро след това вече е на Маунт Робсън (Mount Robson, 3954 м) и на Маунт Уодингтън (Mount Waddington, 4019 м), най-високите пунктове съответно на Канадските Скалисти планини и на Крайбрежния хребет на Кордилерите, и двата в Британска Колумбия.
На 19 г. се появява в Йосемити и много бързо се нарежда сред елита на катерачите от Долината. При дебюта си прави четвърто изкачване по Маршрута на Ройъл Робинс (Royal Robbins route) на Сентинъл Рок (Sentinel Rock). През 1967-ма, по време на втория си сезон в Йосемити, заедно с Джим Медсън (Jim Madsen) чупят рекорда за скорост по “The Nose”, постигайки време от два и половина дни.
“Ким преживя ред унищожителни контузии и оцеля в многобройни смъртноопасни ситуации – казва Брентън Рейгън (Brenton Reagan), водещ гид от агенцията “Exum Mountain Guides”. – И въпреки това съхрани мотивацията си да се катери до деня, в който си отиде”. И наистина – до 54-ата си година Ким Шмитц бе претърпял около 40 операции след инциденти в Хималаите и особено след падането на т. нар. Симетрична Шпора [Symmetry Spire, 10 560 фута или 3220 м, разположена във веrигата Тетън (Teton Range), на територията на националния парк “Гранд Тетън” (Grand Teton National Park), щата Уайоминг], водейки клиент.
“Неговото движение по скалите бе необикновено красиво и сигурно и неизменно будеше желание да бъдем като него. Ние от “Exum Mountain Guides” загубихме своята легенда, своя кумир, своя герой. Загубихме го, никога няма да го забравим” – завършва Брентън Рейгън.
През 2015 г. Ким Шмитц бе удостоен с престижната награда “Мириъм Ъндърхил” (Miriam Underhill Award) на Американския алпийски клуб (American Alpine Club) за цялостния му принос в развитието на алпинизма в Съединените щати.
-------------------------------------
*Първото изкачване на Голямата кула нa Транго (Great Trango Tower, 6296 м) е дело на Гейлън Рауъл (Galen Rowell), Джон Роскели (John Roskelley, носител на “Златен пикел” за цялостната си кариера през 2014 г.), Ким Шмитц (Kim Schmitz), Джим Мориси (Jim Morrissey) и Денис Хенък (Dennis Hennek). Маршрутът им започва от запад, от страната на ледника Транго, продължава по система от ледени жлебове и скални стени и завършва с преодоляване на горната част на Южната стена.
.jpg)
Грейт Транго
**Премирно на Кулата Ули Биахо (Uli Biaho Tower, 19 957 фута, 6417 м), след изкачване от 24 юни до 5 юли 1979 г. по Източната стена (East Face, VII, F8 A4, 34 въжета), стъпват Джон Роскели, Ким Шмитц, Рон Коък (Ron Kauk) и Бил Форест (Bill Forrest).
.jpg)
Ули Биахо
Добави коментар