2510.2016
На 23 октомври т. г. Адам Ондра тръгна по “The Nose” на Ел Кап. Целта му бе да изкатери знаментия маршрут без използване на изкуствени опорни точки. Но се оказа, че Големият таван (Great Roof) е непосилен за него.
“The Nose” е маршрут-легенда. Прокаран е на 18 ноември 1958 г. от Уорън Хардинг (Warren Harding), Уейн Меъри (Wayne Mary) и Джорж Уитмор (George Whitmore). Изкачването отнема на тримата 45 дни в рамките на 18 месеца. Финалният опит продължава 11 дни. Оценката е 5.9 C2.
Първото изкатерване по тура без изкуствени опорни точки е дело на Лин Хил (Lynn Hill) през 1993 г. Нейната оценка е 5.13+. Тя се върна на следващата година, за да премине маршрута на класика в рамките на един ден. Това бе първото в историята изкачване без изкуствени опори по маршрут на Ел Кап за един ден!
Списанието “Climbing” призна постижението на Лин Хил за едно от 20-те най-важни събития в катеренето през ХХ век. Решението се оказа повече от основаелно, защото на следващото изкатерване в този стил трябваше да чакаме твърде дълго.
“The Nose” на Ел Капитан
Най-сериозният опит бе предприет през 1998 г. от Скот Бърк (Scott Burke), който за 12 дни премина на класика всички въжета с исключение на Great Roof. Той се бе справял с него при предишни опити, но при последния беше мокро и усилията му се оказаха напразни.
След него пробваха силите си братята Хубер и братята Поу. Успех бе регистриран едва след 12 години - през октомври 2005 г. от свръзката Томи Колдуел (Tommy Caldwell) и Бет Родън (Beth Rodden). След по-малко от месец Том и Бет изкатериха за един ден на класика “The Nose” и “Freerider”.
От този момент “The Nose” отблъскваше поредните опити – до 2014 г., когато щастието се усмихна на Йорг Ферхойвен (Jorg Verhoeven).
Главен проблем представляват две въжета – “Great Roof” и “Changing Corners”. Оценката на Колдуел за второто е 5.14a.
За своя опит Ондра писа:
Вчера бе най-дългият катерачен ден в живота ми. На разсъмване заедно с баща ми тръгнахме по “The Nose” с намерение за еднодневно изкачване. Отначало всичко вървеше добре. Преминавахме OS порредните дължини. Така до Great Roof, който ме спря. Имах много добър опит flash. Огледах нещата, върнах се обратно и опитах отново, смятайки, че ще бъде лесно. Но не си давах сметка колко важна е работата на краката по това въже. Краката ми започнаха да се тресат и да не ме държат. Паднах. Опитах трети път и отново паднах – в края на траверса.
Нямаше смисъл да пробвам отново. Искахме да стигнем догоре. Настъпи моментът, в който трябваше да привикнем към мрака. Преминах OS всички въжета до края с изключение на Changing Corner. На върха бяхме около полунощ. Заваля дъжд. Започна истинско планинско приключение. Не знаехме пътя за слизане и бивакувахме в малка пещера. При колата бяхме в 09.00 часа сутринта.
Интересно е какво ще предприеме чехът по-нататък. Дали ще се насочи отново към “The Nose”, или ще опита, както бе казал предварително, изкатерване OS по “Salathe”? Или ще се върне към разучаване на “Dawn Wall”?
“The Nose” е маршрут-легенда. Прокаран е на 18 ноември 1958 г. от Уорън Хардинг (Warren Harding), Уейн Меъри (Wayne Mary) и Джорж Уитмор (George Whitmore). Изкачването отнема на тримата 45 дни в рамките на 18 месеца. Финалният опит продължава 11 дни. Оценката е 5.9 C2.
Първото изкатерване по тура без изкуствени опорни точки е дело на Лин Хил (Lynn Hill) през 1993 г. Нейната оценка е 5.13+. Тя се върна на следващата година, за да премине маршрута на класика в рамките на един ден. Това бе първото в историята изкачване без изкуствени опори по маршрут на Ел Кап за един ден!
Списанието “Climbing” призна постижението на Лин Хил за едно от 20-те най-важни събития в катеренето през ХХ век. Решението се оказа повече от основаелно, защото на следващото изкатерване в този стил трябваше да чакаме твърде дълго.
“The Nose” на Ел Капитан
Най-сериозният опит бе предприет през 1998 г. от Скот Бърк (Scott Burke), който за 12 дни премина на класика всички въжета с исключение на Great Roof. Той се бе справял с него при предишни опити, но при последния беше мокро и усилията му се оказаха напразни.
След него пробваха силите си братята Хубер и братята Поу. Успех бе регистриран едва след 12 години - през октомври 2005 г. от свръзката Томи Колдуел (Tommy Caldwell) и Бет Родън (Beth Rodden). След по-малко от месец Том и Бет изкатериха за един ден на класика “The Nose” и “Freerider”.
От този момент “The Nose” отблъскваше поредните опити – до 2014 г., когато щастието се усмихна на Йорг Ферхойвен (Jorg Verhoeven).
Главен проблем представляват две въжета – “Great Roof” и “Changing Corners”. Оценката на Колдуел за второто е 5.14a.
За своя опит Ондра писа:
Вчера бе най-дългият катерачен ден в живота ми. На разсъмване заедно с баща ми тръгнахме по “The Nose” с намерение за еднодневно изкачване. Отначало всичко вървеше добре. Преминавахме OS порредните дължини. Така до Great Roof, който ме спря. Имах много добър опит flash. Огледах нещата, върнах се обратно и опитах отново, смятайки, че ще бъде лесно. Но не си давах сметка колко важна е работата на краката по това въже. Краката ми започнаха да се тресат и да не ме държат. Паднах. Опитах трети път и отново паднах – в края на траверса.
Нямаше смисъл да пробвам отново. Искахме да стигнем догоре. Настъпи моментът, в който трябваше да привикнем към мрака. Преминах OS всички въжета до края с изключение на Changing Corner. На върха бяхме около полунощ. Заваля дъжд. Започна истинско планинско приключение. Не знаехме пътя за слизане и бивакувахме в малка пещера. При колата бяхме в 09.00 часа сутринта.
Интересно е какво ще предприеме чехът по-нататък. Дали ще се насочи отново към “The Nose”, или ще опита, както бе казал предварително, изкатерване OS по “Salathe”? Или ще се върне към разучаване на “Dawn Wall”?
Добави коментар