2208.2016
Един месец следихме борбата на Анджей Баргиел (Andrzej Bargiel)* за скоростен рекорд в придобиване на званието “Снежен барс”. Неговата цел бе да стъпи на петте най-високи върха на бившия Съветски съюз за по малко от 42 дни. Постигна я за 30 дни (още по-точно – 29 дни, 17 часа и 5 минути. Така счупи рекорда. Но се оказа, че не същият...
Анджей Баргиел
Снимка: Марчин Кин
Photo: Marcin Kin
Към днешна дата за получаване на званието “Снежен барс“ се изискват изкачвания на пет върха в Киргизстан, Казахстан и Таджикистан – Кан Тенгри (6995 м), пик Победа (7439 м), Пик Корженевска (7105 м), пик Исмаил Сомони (някога – Комунизъм, 7495 м) и пик Авицена (някога – пик Ленин, 7134 м).
Този брой върхове е задължителен от 1990 г. По-рано за “Снежен барс” бяха достатъчни четири върха:
1961-1984 – пик Комунизъм, пик Победа, пик Ленин, пик Корженевска;
1985-1989 – пик Комунизъм, Кан Тенгри, пик Ленин, пик Корженевска.
Първият алпинист в историята със званието “Снежен барс” е Евгений Иванов (1961 г.). С времето “Снежен барс” се превърна в много важно отличие за алпинистите на тогавашния Съветски съюз, радващо се на голяма популярност, но трудно за постигане. За около половин век (смятано до края на 2015 г.) “Снежни барсове” за станали около 700 алпинисти.
През годините са отбелязани важни рекорди – първата жена “Снежен барс” (Людмила Аграновская, 1970 г.), първият двоен носител на званието (Борис Студенин, 1978 г.), притежател на най-много отличия (девет, Борис Коршунов), първият чужденец (Уилям Гарнър, САЩ, 1985 г.) и т. н.
Общоприето бе да се смята, че рекордът за най-бързо изкачване на петте най-високи върха на Съветския съюз принадлежи на Сергей Молотов и Денис Урубко. Той бе поставен през 1999 г. и възлизаше на 42 дни.
Но... Оказва се, че постижението е много по-добро и е реализирано доста по-рано. На 29 август 1991 г., броени месеци преди разпадането на бившия СССР, представителите на Казахстан Владимир Сувига, Малик Исметов и Сергей Грицюк с изкачването си на Кан Тенгри завършват за 36 дни битката си за званието “Снежен барс”. С голяма доза условност може да се каже, че това е рекордът на някогашния Съветски съюз, а постижението на Молотов и Урубко е рекорд на Русия.
.jpg)
Сувига, Хришчатий, Грицюк и Исметов - лятото на 1991 г.
Информацията за Сувига, Грицюк и Исметов дължим на сайта Russian Climb, който се позовава на тефтерчето на Валерий Хришчатий (Валерий Николаевич Хрищатый, 23 декември 1951 г., Алма-Ата – 4 август 1993 г., Кан Тенгри, Тян-Шан), катерил с изброените трима на четири върха (без пик Ленин). Те започват опита си на 25 юли 1991 г. с пик Ленин и го завършват на 29 август с. г. с Кан Тенгри.
Тефтерчето на Валерий Хришчатий
“Цяло щастие е, че въпреки огромния си запас от време след първите върхове Анджей Баргиел се постара да използва шансовете си максимално – писа полският сайт Wspinanie.Pl. – “Скритият” рекорд бе своеобразен ас в ръкава на руснаците и можеше да стане причина планираното и осъществено с огромна заангажираност начинание да не завърши с толкова впечатляващ успех.”
Впрочем, за изкачванията на Сувига, Грицюк и Исметов на петте върха в един сезон е писано на много места, но без никъде да става дума за рекорд. Има и доста неразбории и неточности в информацията по този въпрос, но можем да ги отдадем на немалкото време, изминало след 1991 г. Обърнете внимание на годините в цитираните източници. Освен това в тях Кан Тенгри се смята за седемхилядник, макар височината му според най-добрата топографска карта на района - K-44-65 (http://mapk44.narod.ru/map1/ik44065.htmlk44065) да е 6995 м.
На
http://www.pugachev.kg/2008-11-03-14-33-12/1-2008-10-30-15-12-48/448-2010-03-20-13-36-31,
например, четем (това е част от интервю с Владимир Сувига): “Летом 1992 года я, Малик Исметов и Сергей Грицюк совершили восхождения на все пять семитысячиков СССР – пики Ленина, Коммунизма и Корженевской на Памире, пики Победы и Хан-Тенгри на Тянь-Шане. На Победу нам удалось взойти только с одной ночевкой, а на Хан-Тенгри мы сходили за 17 часов, включая спуск на ледник”. (“През лятото на 1992 г. аз, Малик Исметов и Сергей Грицюк направихме изкачвания всичките пет седемхилядника на СССР – пик Ленин, пик Комунизъм и пик Корженевска в Памир, пик Победа и Кан Тенгри в Тян-Шан. На Победа успяхме да се изкачим само с една нощувка, а до Кан Тенгри стигнахме за 17 часа със спускането до ледника”).
А на
http://veters.kz/%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8B%D0%B2%D0%B0%D1%8E%D1%82/,
е отбелязано: “Впервые в 1990 году трое казахстанских альпинистов – Владимир Сувига, Сергей Грицюк и Малик Исметов – совершили восхождения на пять “семитысячников” СССР за один летний сезон. Это уникальный рекорд в истории казахстанского альпинизма” (“За първи път през 1990 г. трима казахстански алпинисти – Владимир Сувига, Сергей Грицюк и Малик Исметов – направиха изкачвания на петте седемхилядника на СССР в един летен сезон. Това е уникален рекорд в историята на казахстанския алпинизъм”).
Нещата са поставени на мястото им в списъка на завоювалите званието “Снежен барс”, който се поддържа от Руската федерация по алпинизъм:
http://www.stabtur.ru/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D0%B9-%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%8171.html
125 Сувига Владимир 1953 Алма-Ата 1982, през 1991 – за втори път
465 Исметов Малик 1968 Алма-Ата 1991
466 Грицюк Сергей 1962 Алма-Ата 1991
Първият българин “Снежен барс”, удостоверено от същия списък, е Иван Вълчев:
391 Вылчев Иван 1947 Болгария 1989
След него са:
392 Станимиров Стамен 1953 Болгария 1989
393 Славов Радослав 1957 Болгария 1989
394 Динев Господин 1958 Болгария 1989
395 Чаушев Веселин Болгария 1989
396 Деянов Емануил 1957 Болгария 1989
397 Занковски Минко 1949 Болгария 1989
398 Василев Дойчин 1944 Болгария 1989
399 Панайотов Петер 1954 Болгария 1989
400 Стойков Огнян 1960 Болгария 1989
401 Янакиев Людмил Болгария 1989
402 Григоров Тодор 1950 Болгария 1989
403 Начев Димитр 1959 Болгария 1989
Първата българка “Снежен барс” е Йорданка Димитрова:
407 Димитрова Йорданка 1952 Болгария 1989 20-я, 1-я зарубежная
Тя е и първата чужденка с престижното звание (общо 20-тата жена).
---------------------------------------------
*Анджей Баргиел е главен герой в чудесния филм “Без ските би ми било скучно в Хималаите“ (Полша, 2015, Дариуш Залуски, 32’/ “No ski no fun” (Poland, 2015, Dariusz Zaluski, 32’)
https://vimeo.com/87660794,
който ще бъде в програмата на предстоящия XVI-ти Банскофилмфест (23-27 ноември 2016 г.).
Анджей Баргиел
Снимка: Марчин Кин
Photo: Marcin Kin
Към днешна дата за получаване на званието “Снежен барс“ се изискват изкачвания на пет върха в Киргизстан, Казахстан и Таджикистан – Кан Тенгри (6995 м), пик Победа (7439 м), Пик Корженевска (7105 м), пик Исмаил Сомони (някога – Комунизъм, 7495 м) и пик Авицена (някога – пик Ленин, 7134 м).
Този брой върхове е задължителен от 1990 г. По-рано за “Снежен барс” бяха достатъчни четири върха:
1961-1984 – пик Комунизъм, пик Победа, пик Ленин, пик Корженевска;
1985-1989 – пик Комунизъм, Кан Тенгри, пик Ленин, пик Корженевска.
Първият алпинист в историята със званието “Снежен барс” е Евгений Иванов (1961 г.). С времето “Снежен барс” се превърна в много важно отличие за алпинистите на тогавашния Съветски съюз, радващо се на голяма популярност, но трудно за постигане. За около половин век (смятано до края на 2015 г.) “Снежни барсове” за станали около 700 алпинисти.
През годините са отбелязани важни рекорди – първата жена “Снежен барс” (Людмила Аграновская, 1970 г.), първият двоен носител на званието (Борис Студенин, 1978 г.), притежател на най-много отличия (девет, Борис Коршунов), първият чужденец (Уилям Гарнър, САЩ, 1985 г.) и т. н.
Общоприето бе да се смята, че рекордът за най-бързо изкачване на петте най-високи върха на Съветския съюз принадлежи на Сергей Молотов и Денис Урубко. Той бе поставен през 1999 г. и възлизаше на 42 дни.
Но... Оказва се, че постижението е много по-добро и е реализирано доста по-рано. На 29 август 1991 г., броени месеци преди разпадането на бившия СССР, представителите на Казахстан Владимир Сувига, Малик Исметов и Сергей Грицюк с изкачването си на Кан Тенгри завършват за 36 дни битката си за званието “Снежен барс”. С голяма доза условност може да се каже, че това е рекордът на някогашния Съветски съюз, а постижението на Молотов и Урубко е рекорд на Русия.
Сувига, Хришчатий, Грицюк и Исметов - лятото на 1991 г.
Информацията за Сувига, Грицюк и Исметов дължим на сайта Russian Climb, който се позовава на тефтерчето на Валерий Хришчатий (Валерий Николаевич Хрищатый, 23 декември 1951 г., Алма-Ата – 4 август 1993 г., Кан Тенгри, Тян-Шан), катерил с изброените трима на четири върха (без пик Ленин). Те започват опита си на 25 юли 1991 г. с пик Ленин и го завършват на 29 август с. г. с Кан Тенгри.
Тефтерчето на Валерий Хришчатий
“Цяло щастие е, че въпреки огромния си запас от време след първите върхове Анджей Баргиел се постара да използва шансовете си максимално – писа полският сайт Wspinanie.Pl. – “Скритият” рекорд бе своеобразен ас в ръкава на руснаците и можеше да стане причина планираното и осъществено с огромна заангажираност начинание да не завърши с толкова впечатляващ успех.”
Впрочем, за изкачванията на Сувига, Грицюк и Исметов на петте върха в един сезон е писано на много места, но без никъде да става дума за рекорд. Има и доста неразбории и неточности в информацията по този въпрос, но можем да ги отдадем на немалкото време, изминало след 1991 г. Обърнете внимание на годините в цитираните източници. Освен това в тях Кан Тенгри се смята за седемхилядник, макар височината му според най-добрата топографска карта на района - K-44-65 (http://mapk44.narod.ru/map1/ik44065.htmlk44065) да е 6995 м.
На
http://www.pugachev.kg/2008-11-03-14-33-12/1-2008-10-30-15-12-48/448-2010-03-20-13-36-31,
например, четем (това е част от интервю с Владимир Сувига): “Летом 1992 года я, Малик Исметов и Сергей Грицюк совершили восхождения на все пять семитысячиков СССР – пики Ленина, Коммунизма и Корженевской на Памире, пики Победы и Хан-Тенгри на Тянь-Шане. На Победу нам удалось взойти только с одной ночевкой, а на Хан-Тенгри мы сходили за 17 часов, включая спуск на ледник”. (“През лятото на 1992 г. аз, Малик Исметов и Сергей Грицюк направихме изкачвания всичките пет седемхилядника на СССР – пик Ленин, пик Комунизъм и пик Корженевска в Памир, пик Победа и Кан Тенгри в Тян-Шан. На Победа успяхме да се изкачим само с една нощувка, а до Кан Тенгри стигнахме за 17 часа със спускането до ледника”).
А на
http://veters.kz/%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8B%D0%B2%D0%B0%D1%8E%D1%82/,
е отбелязано: “Впервые в 1990 году трое казахстанских альпинистов – Владимир Сувига, Сергей Грицюк и Малик Исметов – совершили восхождения на пять “семитысячников” СССР за один летний сезон. Это уникальный рекорд в истории казахстанского альпинизма” (“За първи път през 1990 г. трима казахстански алпинисти – Владимир Сувига, Сергей Грицюк и Малик Исметов – направиха изкачвания на петте седемхилядника на СССР в един летен сезон. Това е уникален рекорд в историята на казахстанския алпинизъм”).
Нещата са поставени на мястото им в списъка на завоювалите званието “Снежен барс”, който се поддържа от Руската федерация по алпинизъм:
http://www.stabtur.ru/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D0%B9-%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%8171.html
125 Сувига Владимир 1953 Алма-Ата 1982, през 1991 – за втори път
465 Исметов Малик 1968 Алма-Ата 1991
466 Грицюк Сергей 1962 Алма-Ата 1991
Първият българин “Снежен барс”, удостоверено от същия списък, е Иван Вълчев:
391 Вылчев Иван 1947 Болгария 1989
След него са:
392 Станимиров Стамен 1953 Болгария 1989
393 Славов Радослав 1957 Болгария 1989
394 Динев Господин 1958 Болгария 1989
395 Чаушев Веселин Болгария 1989
396 Деянов Емануил 1957 Болгария 1989
397 Занковски Минко 1949 Болгария 1989
398 Василев Дойчин 1944 Болгария 1989
399 Панайотов Петер 1954 Болгария 1989
400 Стойков Огнян 1960 Болгария 1989
401 Янакиев Людмил Болгария 1989
402 Григоров Тодор 1950 Болгария 1989
403 Начев Димитр 1959 Болгария 1989
Първата българка “Снежен барс” е Йорданка Димитрова:
407 Димитрова Йорданка 1952 Болгария 1989 20-я, 1-я зарубежная
Тя е и първата чужденка с престижното звание (общо 20-тата жена).
---------------------------------------------
*Анджей Баргиел е главен герой в чудесния филм “Без ските би ми било скучно в Хималаите“ (Полша, 2015, Дариуш Залуски, 32’/ “No ski no fun” (Poland, 2015, Dariusz Zaluski, 32’)
https://vimeo.com/87660794,
който ще бъде в програмата на предстоящия XVI-ти Банскофилмфест (23-27 ноември 2016 г.).
Добави коментар