На 14 ноември т. г., при падане на слизане след изкачване на Тавоче (Tawoche) в района на Кхумбу Химал (Khumbu, Nepal) загина американският алпинист Джъстин Грифин (Justin Griffin).
 


Северното ребро на Тавоче с линията,
прокарана oт Грифин и Дьотре
Снимка: Ский Дьотре
Photo: Skiy DeTray
 
Цел на Джъстин Грифин и Ский Дьотре (Skiy DeTray) бе северното ребро на Тавоче (Tawoche или Taboche, ок. 6495 м). Този впечатляващ връх се намира близо до базовия лагер в южното подножие на Еверест, често е атакуван и по него са прекарани редица интересни маршрути.
 
През 1989 г. Джеф Лоу (Jeff Lowe) и Джон Роскели (John Roskelley) първи изкатериха невероятната северо-източна стена (VII 5.11 M6). Шест години по-късно Мик Фаулър (Mick Fowler) и Пат Литълджон (Pat Littlejohn) изкачиха североизточното ребро (ED, 43 въжета), което отделя североизточната от източната стена.
 
През 2005 г. Ули Щек премина соло източната стена (M5, 60 градуса на ледените пасажи, 1500 м).
 
През 2010 г. алпинистите от групата “Giri-Giri Boys” Фумитака Ичимура (Fumitaka Ichimura) и Генки Наруми (Genki Narumi) направи първо изкачване по северната стена (1500 м, VI, AI5 R). През същата година Ренан Йозтюрк (Renan Ozturk) и Кори Ричардс (Corey Richards) преодоляха средното ребро на южната стена ( (5.10, M4/ M5, 1200 м).
 
Както пише Дьотре, той и Грифин с удивление установили, че северното ребро на върха е останало без внимание и е недокоснато. И именно затова било избрано за тяхна цел.
 

Грифин по четвъртото въже
Снимка: Ский Дьотре
Photo: Skiy DeTray
 
Грифин и Дьотре започнаха същинското си изкачване на 10 ноември т. г. Първия ден преминаха пет трудни въжета ( (M5-M6). След това се спуснаха 70 м по-ниско и бивакуваха.
 
На следващия ден напредваха по-бързо и след скално-ледено изкачване стигнаха до 200-метров жлеб. Катеренето по него не бе никак лесно, особено поради малките възможности за осигуряване. След преодоляването му бивакуваха отново.
 
Следващият ден им донесе четири въжета по силно експониран терен, траверсиращи стената, и нов бивак, този път крайно неудобен.
 
Двамата решиха да осъществят финалната атака с много малко багаж – едно въже, малко инвентар и без бивачни съоръжения. Възнамеряваха да си приберат оставения багаж на слизане. Дьотре пише:
Последният ден по маршрута бе изключителен – невероятна експозиция и стръмни, близки до отвеса гранитни стени. Това беше най-доброто алпийско изкачване в живота ми. Преминах една дължина AI5, M5R на 6100 м с над един километър стена под краката ми. 


Грифин и Дьотре на подвърховото плато
Снимка: Ский Дьотре
Photo: Skiy DeTray
 
Но времето неумолимо напредваше и едва в 06.00 часа сутринта на следващия ден (14 ноември) свръзката стигна до подвърховото плато. Изправени пред перспективата още  часове наред да се движат по лавиноопасния склон с множество предателски пукнатини, двамата решиха да се откажат до стигане до връхната точка на Тавоче.
 

Джъстин Грифин в предния базов лагер в деня преди началото на изкачването
Снимка: Ский Дьотре
Photo: Skiy DeTray
 
Започнаха спускане по жлеб в източната стена. Дьотре споделя:
Бяхме страшно изморени, а сечивата ни бяха изтъпени от drytooling-а. На някакви си 100 метра от мястото, на което можехме да свалим седалките, видях Джъстин да се обръща, за да започне слизане по лесен и сигурен леден праг. Подхлъзна се и загина. 
Джъстин бе на 35 г. Бе женен и имаше едногодишна дъщеричка…