1111.2015
Пийт Уитъкър (Pete Whittaker) и Дан Макманъс (Dan McManus) направиха второ изкачване по “The Secret Passage” (5.13c) на Ел Капитан (El Capitan) в Йосемити (Yosemite) – изпомпващ и изискващ желязна психика маршрут от 2008 година.
Дан Макманъс по “The Wild Ride Traverse”
Снимка: Паоло Сартори
Photo: Paolo Sartori
Автори на “The Secret Passage” са Никола Фаврес (Nicolas Favresse) и Шон Вилануева (Sean Villanueva). Дългата 15 въжета линия преминава през два съществуващи “клинови” тура – по 10 дължини от “Eagles Way” (A3, 5.8), по няколко от последните въжета на “Bad To The Bones” (5.9, A4), за да навлезе в девствен терен близо до “Zodiac”.
“The Secret Passage”
Снимка: от архива на Никола Фаврес
Photo: Nicolas Favresse Archives
Натрупването на изпитания за техниката, физиката и психиката по “The Secret Passage” е наистина огромно (5-10+ R, 5-11, 5-9, 5-10+, 5-12a r, 5-13c R, 5-13a, 5-12+, 5-12c, 5-13c, 5-12c R, 5-13a, 5-13a, 5-11R, 5-10+), още повече като се вземе под внимание фактът, че двамата белгийци решиха да сведеат използването на спитове до абсолютния минимум. Никола Фаврес писа:
- Трябваше да приложа опита от всичките си години катерене за това голямо за мене постижение. Този маршрут ми позволи да усетя границата на психическите и физическите си възможности.
Щастливите Дан Макманъс и Пийт Уитъкър след изкатерването по “The Secret Passage”
И няма нищо чудно, че повторението на този тур дойде чак след седем години. Пийт Уитъкър и Дан Макманъс прекараха девет дни на стената. Всеки от тях премина на класика (без изкуствени опорни точки) всички дължини. Пийт скромно отбелязва:
- Макар че непрекъснато псувахме белгийците за оскъдното използване на спитове и липсата на добра осигуровка, тяхното изкачване през 2008 г. е вдъхновяващо. И въпреки че с Дан преминахме на класика целия маршрут, изкатереването ни чувствително се различава от това на Нико и Шон от гледна точка на стила: те катериха отдолу, ние разработихме последните три въжета след предварителни рапели; те предприеха смело тръгване по първата дължина, ние имахме предварително поставена първа осигуровка; те носеха флейта и мандолина, ние имахме мобилни телефони и плейъри, защото носенето на моя инструмент щеше да ни коства много усилия – става дума за пиано...
Дан Макманъс по “The Wild Ride Traverse”
Снимка: Паоло Сартори
Photo: Paolo Sartori
Автори на “The Secret Passage” са Никола Фаврес (Nicolas Favresse) и Шон Вилануева (Sean Villanueva). Дългата 15 въжета линия преминава през два съществуващи “клинови” тура – по 10 дължини от “Eagles Way” (A3, 5.8), по няколко от последните въжета на “Bad To The Bones” (5.9, A4), за да навлезе в девствен терен близо до “Zodiac”.
“The Secret Passage”
Снимка: от архива на Никола Фаврес
Photo: Nicolas Favresse Archives
Натрупването на изпитания за техниката, физиката и психиката по “The Secret Passage” е наистина огромно (5-10+ R, 5-11, 5-9, 5-10+, 5-12a r, 5-13c R, 5-13a, 5-12+, 5-12c, 5-13c, 5-12c R, 5-13a, 5-13a, 5-11R, 5-10+), още повече като се вземе под внимание фактът, че двамата белгийци решиха да сведеат използването на спитове до абсолютния минимум. Никола Фаврес писа:
- Трябваше да приложа опита от всичките си години катерене за това голямо за мене постижение. Този маршрут ми позволи да усетя границата на психическите и физическите си възможности.
Щастливите Дан Макманъс и Пийт Уитъкър след изкатерването по “The Secret Passage”
И няма нищо чудно, че повторението на този тур дойде чак след седем години. Пийт Уитъкър и Дан Макманъс прекараха девет дни на стената. Всеки от тях премина на класика (без изкуствени опорни точки) всички дължини. Пийт скромно отбелязва:
- Макар че непрекъснато псувахме белгийците за оскъдното използване на спитове и липсата на добра осигуровка, тяхното изкачване през 2008 г. е вдъхновяващо. И въпреки че с Дан преминахме на класика целия маршрут, изкатереването ни чувствително се различава от това на Нико и Шон от гледна точка на стила: те катериха отдолу, ние разработихме последните три въжета след предварителни рапели; те предприеха смело тръгване по първата дължина, ние имахме предварително поставена първа осигуровка; те носеха флейта и мандолина, ние имахме мобилни телефони и плейъри, защото носенето на моя инструмент щеше да ни коства много усилия – става дума за пиано...
Добави коментар