Преди четвърт век – на 16 октомври 1990 г. двама украинци – Сергей Бершов и Владимир Каратаев (тогава граждани на бившия Съветски съюз), стъпиха на четвъртия връх в света Лхотце (8516 м), завършвайки грандиозните усилия на 17-членния екип начело с Александър Шевченко по южната стена.
 




Южната стена на Лхотце
 
Райнхолд Меснер, който няколко пъти бе пробвал силите си по знаменитата южна стена на Лхотце, бе нарекъл евентуалния път по нея “Маршрут на XXI век”.
 
Първото изкачване по стената стана дело на експедиция на Всесъюзния съвет на доброволните спортни дружества на профсъюзите (Всесоюзный совет добровольных спортивных обществ профсоюзов) или накратко Профспорт на СССР. Това бе третата съветска хималайска експедиция и в нея след жесток подбор попаднаха най-силните алпинисти на тогавашния СССР, основно украинци: Александър Шевченко (Налчик, ръководител), Анатолий Непомняшчий (Таганрог, зам.-ръководител, психолог), Владимир Моногаров (Киев, член на научната група), Алексей Трехлебов (Киев, член на научната група), Сергей Бершов (Харков), Генадий Копейка (Харков), Игор Свергун (Харков), Виктор Пастух (Харков), Алексей Макаров (Харков), Владимир Хитриков (Днепропетровск), Пьотр Казачек (Днепропетровск), Александър Погорелов (Ростов), Евгений Клинецкий (Москва), Владимир Обиход (Москва), Владимир Каратаев (Дивногорск), Валерий Коханов (Красноярск), Николай Тотмянин (Санкт Петербург, по онова време Ленинград), Сергей Тарасов (Уфа), Ринат Хайбулин (Алмати, тогава Алма Ата), Михаил Туркевич (Донецк), Александър Питра (Донецк).




Съставът
 
Южната стена много дълго бе една от главните, но непостижими цели на световния алпинизъм. През 1985, 1987 и 1989 г. опити направиха три полски експедиции и дадоха три жертви – Рафал Холда (1985 г.), д-р Чеслав Якиел (1987 г.) и Йежи Кукучка (есента на 1989 г.), постигайки максимална височина от 8300 м. През пролетта на 1989-та бе предприето изкачване под ръководството на Райнхолд Меснер, което завършва доста по-ниско...
 
През 1990 г. словенецът Томо Чесен заяви, че е изкатерил стената, прокарвайки Югославски маршрут по нея. Новината бе приета твърде резервирано от една част на световната алпийска общност. А когато Чесен отказа да представи доказателства за успеха, избухна международен скандал, чиито отгласи се чуват и до днес.
 

Сергей Бершов днес
 

Владимир Каратаев днес
 
Проблемът, както стана дума, бе решен от Сергей Бершов и Владимир Каратаев, които увенчаха усилията на съекипниците си, завършвайки впечтляващ директен маршрут. По стената бяха организирани 8 лагера и бяха опънати 5000 метра парапети. Ключово място бе отвесната стена на около 8000 метра.
 

Цената – ръцете на Владимир Каратаев
 
Колко струваше този успех? Няколко десетки ампутирани пръста, пневмонии, остри заболявания на бъбреците и черния дроб, хемороиди – това е само малка част от заплатената цена.
 

Южната стена на Лхотце – със зелено е маркиран маршрутът на Бершов и Каратаев