2210.2015
През септември и октомври т. г. швейцарците Андреас Абеглен (Andreas Abegglen), Томас Зенф (Thomas Senf) и Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist) бяха в Кашмир, където направиха първи изкачвания на девствените върхове Бхала (Bhala, 5900 м), Тупендео (Tupendeo, 5700 м) и Маха Дев Пхобранг (Maha Dev Phobrang, 5900 м).

Щефан Зийгрист по време на изкачването на Те (5900 м)
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf
За своя първа цел тримата алпинисти избраха Бхала (5900 м) в южната част на района Киштвар, която до съвесем скоро бе недостъпна за експедиции поради въоръжения конфликт за Джаму и Кашмир между Индия и Пакистан*. Върхът, който с формите си напомня Матерхорн, бе – както самите швейцарци писаха – “прекалено красив, за бъде пропуснат”. Въпреки неточните карти Абеглен, Зенф и Зийгрист успяха да стигнат до подножието му и да организират базов лагер. На 13 септември т. г. изкачиха 700 метра по ясно изразена рампа на североизточната стена, прокарвайки маршрута “Copa-Kaban”. Оказа се, че освен своята красота Бхала не може да предложи нищо друго. Скалата бе ронлива и несигурна, особено на финала. Тримата стигнаха до върха около 15.00 часа и същия ден се спуснаха до т. нар. Източно седло (East Col). Връщането в базовия лагер бе на следващия ден.
Въпреки крайно нестабилното време швейцарците се насочиха към поредния “идеален” връх – разположения наблизо Тупендео (5700 м). Рано сутринта на 18 септември те бяха в подножието му, организираха бивак и обработиха с парапети долната част на маршрута. След това се завърнаха за нощувка. На 19 септември прокараха 800-метровата нова линия “Deokhal” (6a/ b, 21 въжета) по югоизточното ребро. В 13.30 бяха на върха и същия ден се спуснаха до основата му. За разлика от Бхала този път свръзката съобщи за много добри скални условия.
.jpg)
Бхала (Bhala, 5900 м), Тупендео (Tupendeo, 5700 м) и Те
(Te, 5900 м) с новите маршрути на швейцарската свръзка
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf
Влошаването на времето, което настъпи след това изкачване, задържа екипа една седмица в базовия лагер. След принудителното прекъсване швейцарците решиха да атакуват поредния връх от обкръжението на долината – Маха Дев Пхобранг (5900 м). Най-напред се насочиха към високата 5500 м характерна скална чука в масива, наречена Те (“Кристал”, 5500 м). След бивак на билото на 1 октомври, на следния ден преодоляха четири дължини с трудност 6a/ b и стигнаха до върха на Те в 14.00 часа. Своя къс (200 м, 6a/ b) маршрут нарекоха “Chiprasi”. И тъй като бе все още рано, се спуснаха от чуката Те и продължиха към главния връх Маха Дев Пхобранг (5900 м), на който бяха в 15.30 часа.
Споменатите индийски военни карти не само бяха неточни от гледна точка на разположението на отделните върхове, но на тях бяха посочени и неверни височини. Според тях Бхала е 6100 м, а Маха Дев Пхобранг – 6163 м, докато GPS-ът на швейцарците показа 5900 м и за двата.
-----------------------------
Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5023

Щефан Зийгрист по време на изкачването на Те (5900 м)
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf
За своя първа цел тримата алпинисти избраха Бхала (5900 м) в южната част на района Киштвар, която до съвесем скоро бе недостъпна за експедиции поради въоръжения конфликт за Джаму и Кашмир между Индия и Пакистан*. Върхът, който с формите си напомня Матерхорн, бе – както самите швейцарци писаха – “прекалено красив, за бъде пропуснат”. Въпреки неточните карти Абеглен, Зенф и Зийгрист успяха да стигнат до подножието му и да организират базов лагер. На 13 септември т. г. изкачиха 700 метра по ясно изразена рампа на североизточната стена, прокарвайки маршрута “Copa-Kaban”. Оказа се, че освен своята красота Бхала не може да предложи нищо друго. Скалата бе ронлива и несигурна, особено на финала. Тримата стигнаха до върха около 15.00 часа и същия ден се спуснаха до т. нар. Източно седло (East Col). Връщането в базовия лагер бе на следващия ден.
Въпреки крайно нестабилното време швейцарците се насочиха към поредния “идеален” връх – разположения наблизо Тупендео (5700 м). Рано сутринта на 18 септември те бяха в подножието му, организираха бивак и обработиха с парапети долната част на маршрута. След това се завърнаха за нощувка. На 19 септември прокараха 800-метровата нова линия “Deokhal” (6a/ b, 21 въжета) по югоизточното ребро. В 13.30 бяха на върха и същия ден се спуснаха до основата му. За разлика от Бхала този път свръзката съобщи за много добри скални условия.
.jpg)
Бхала (Bhala, 5900 м), Тупендео (Tupendeo, 5700 м) и Те
(Te, 5900 м) с новите маршрути на швейцарската свръзка
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf
Влошаването на времето, което настъпи след това изкачване, задържа екипа една седмица в базовия лагер. След принудителното прекъсване швейцарците решиха да атакуват поредния връх от обкръжението на долината – Маха Дев Пхобранг (5900 м). Най-напред се насочиха към високата 5500 м характерна скална чука в масива, наречена Те (“Кристал”, 5500 м). След бивак на билото на 1 октомври, на следния ден преодоляха четири дължини с трудност 6a/ b и стигнаха до върха на Те в 14.00 часа. Своя къс (200 м, 6a/ b) маршрут нарекоха “Chiprasi”. И тъй като бе все още рано, се спуснаха от чуката Те и продължиха към главния връх Маха Дев Пхобранг (5900 м), на който бяха в 15.30 часа.
Споменатите индийски военни карти не само бяха неточни от гледна точка на разположението на отделните върхове, но на тях бяха посочени и неверни височини. Според тях Бхала е 6100 м, а Маха Дев Пхобранг – 6163 м, докато GPS-ът на швейцарците показа 5900 м и за двата.
-----------------------------
Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5023
Добави коментар