Новозеландката Секвоя ди Анджело (Sequoia Di Angelo) предприе необичайно пътешествие. Нейната цел бе да намери и да се погрижи за покоя на тленните останки на нейните брат и баща, загинали при опит за изкачване на К-2 (8611 м).
 


Секвоя ди Анджело

През лятото на 2013 г. 53-годишният Мартин (Марти) Уолтър Шмидт (Martin Walter Schmidt) и 25-годишният му син Денали (Denali) планираха да стъпят на К-2 и да поставят своеобразен рекорд – да станат първите в света баща и син с такова постижение.
 
В преследване на своята амбициозна цел те поеха риска да останат в лагер 3, докато всички останали бяха подгонени надолу от наближаващото рязко влошаване на времето.
 
Няколко дни по-късно телата на двамата бяха намерени в палатката им. Бяха станали жертва на паднала през нощта лавина
 

Марти и Денали
 
Подтик за Секвоя да тръгне към подножието на К-2 стана един видеоматериал на швейцарския алпинист Майк Хорн, който направи опит за изкачване на К-2 това лято. Видеото бе възприето като скандално от алпинистката и планинарската общност по света, защото показваше останки от загинали алпинисти*.
 
“Заснетото от Майк Хорн дълбоко ме потресе и събуди чувствата, които ме подтикнаха да замина за Пакистан и да потърся останките на двама от най-близките ми хора” – заяви Секвоя.
 
Нещо повече, преди отпътуването си тя се свърза лично с близки на загиналите на К-2 през 2008 г. Тогава лавина отне живота на 11 души и това бе най-голямата трагедия по склоновете на К-2. “Много от тези, на които звънях, дори не знаеха, че останките на техните роднини са били извадени на повърхността от нова лавина и са били видени от другите алпинисти. Но никой от намиращите се през това лято в базовия лагер на К-2 над 100 души не си е и помислил за погребване на тленните останки. За мене този факт бе шокиращ, защото аз не бих могла да отмина, ей така, покрай загинал човек. И не е важно дали това е мой близък, роднина, познат или непознат” – добавя новозеландката.
 
Преди това пътешествие тя никога не е била във високата планина. Не е алпинистка. Нейният планинарски опит се състоеше в леки преходи, които баща й е предприемал със семейството си.
 
На 17 август Ди Анжело кацна в Исламабад. След осемдневен трекинг по ледника Балтотро с гид, готвач и двама носачи тя стигна до базовия лагер в подножието на К-2.
 
“Тук се помолих за тях” – каза Секвоя.
 
Тя и групата й се отправиха към ледника, където Хорн бе намерил и снимал останките, свалиха телата и ги погребаха край Мемориала на Гилки (Gilkey Memorial).
 

Панихида в памет на Артър Гилки (Arthur Gilkey) с участието на
американски алпинисти от експедицията през 1953 г.
 

Мемориалът на Гилки
 
***

Мемориалът на Гилки (Gilkey Memorial) е паметен знак, издигнат близо до базовия лагер в пакистанското подножие на К-2, от Мохамед Ата Улла (Muhammad Ata Ullah) и от участниците в американската експедиция на К-2 през 1953 г. в памет на техния приятел и партньор Артър Гилки (Arthur Gilkey). Той се разболява от тромбофлебит и по време на свалянето му надолу бива отнесен от лавина.
 
В своята автобиография ´“Гражданин на два свята” (“Citizen of Two Worlds”, цитатът е от американското издание на книгата, “Harper & Brothers”, New York, 1960) полковник доктор Мохамед Ата Улла [единственият пакистанец, пълноправен участник в американската (1953 г.) и италианската (1954 г.) експедиция на К-2] пише: “Недалеч от базовия лагер на К-2 бе намерено идеално място за издигане на мемориал. То е на неголямо разстояние от базовия лагер и е малко по-високо от него. Там ледниците Годуин Ъстин и Савоя вървят успоредно един на друг, разделени от тeсен, дълъг скален гребен. Последният е високо над околната повърхност и това позволява цял ден да бъде огряван от слънцето. Затова там растат треви и цветя в обкръжението на безбрежната пустиня от скали, лед и сняг. Този оазис е като райско кътче сред заобикалящия го хаос. Първоначално построихме каменна пирамида с височина 3 метра. По късно мястото стана известно като Мемориала на Гилки и стана паметник на всички загинали в долината на ледника Балторо”.
 

Обложката на първото издание на книгата “Гражданин на два свята”
(“Citizen of Two Worlds”)
 

Полк. Ата Улла – клекналият в средата на първия ред – сред участниците в третата американска експедиция
на К-2 през 1953 г. Останалите: прави (отляво на дясно) – Дий Моленаар (Dee Molenaar),
Арт Гилки (Art Gilkey), Чарли Хюстън (Charlie Houston), Боб Крейг (Bob Craig), Боб Бейтс (Bob Bates),
Тони Стретър (Tony Streather), клекнали  (отляво надясно) – Джордж Бел (George Bell),
полк. д-р Ата Улла (Colonel Ata-Ullah), Пийт Шьонинг (Pete Schoening)
Снимка/ photos: “K2: The Savage Mountain” book/ mountainsoftravelphotos.com