Неслучайно 28-годишният каталунец Килиан Жорнет Бургада е определян като един от най-великите планински бегачи за всички времена. Израснал е на 2000 м надморска височина в Пиренеите, където баща му е бил хижар и планински водач. На петгодишна възраст изкачва най-високия връх в Пиренеите (Ането, 3404 м), а на шест – първия си четирихилядник, Брайтхорн (4164 м). От 2000 г. е част от испанския национален отбор по ски алпинизъм и оттогава е ставал седем пъти световен шампион в различни дисциплини.

Шесткратен шампион на състезанията по планинско бягане и победител на едни от най-престижните ултрамаратони в света - Ultra-Trail du Mont-Blanc, Grand Raid, Western States Endurance Run и Hardrock Hundred Mile Endurance Run.
 
Фотограф: Irene Serrat Ara Llibres
Зад гърба си има редица рекорди за скоростни изкачвания на високи върхове. Сред тях са изкачването (от Италия) и слизането (до Франция) на Монблан (4810 м) за 8 часа и 42 минути. През 2013 г. прави най-бързото изкачване на върха (4 часа и 47 минути). Същата година поставя рекорд за качване и слизане от Червиня до Матерхорн (4478 м) – 2 часа и 52 минути. Следващата година подобрява с пет часа времето за качване и слизане от най-високия връх в Северна Америка – Маккинли (6168 м). Половин година по-късно поставя рекорд и за изкачването и слизането от най-високия връх в Южна Америка – Аконкагуа (6960 м), което прави за 12 часа и 49 минути – време, което беше подобрено тази година.
Всички тези изкачвания са част от проекта му Summits of My Life ("Върховете на живота ми"), в който остават още две изкачвания – най-високият връх в Европа – Елбрус (5642 м), и най-високият връх на планетата – Еверест (8850 м).

Защо тичате? Каква е философията ви?
Това, което най-много ми харесва, е да съм в планината, да откривам и изследвам нови места. Чрез тичането стигам по-бързо до тях. Опитвам да се движа из планините с възможно най-малко багаж, за да съм по-бърз. Правя всичко със съзнанието, че трябва да уважаваме планините, защото в крайна сметка те решават. Ние трябва просто да бъдем смирени.

Кое е любимото ви постижение?
Трудно е да си избера точно едно. Вероятно проектът Summits of My Life е това, което ме мотивира през последните няколко години.

Остават още два върха, за да приключите проекта. Част от плана е да изкачите Еверест. През последните години бъдещето на най-високия връх на земята предизвиква спорове. От една страна, е напрежението между шерпите и планинарите, а от друга – свръхпосещаемостта на върха. Как ще ги преодолеете?
Ще тръгна към базовия лагер през 2016 г. Трябваше да отидем още тази година, но заради земетресението в Непал нямаше как да се случи. Затова и отложихме експедицията с една година. Въпреки това отидохме до Непал, за да помогнем с каквото можем на местното население.

Разкажете повече – кой маршрут бихте избрали, каква е целта ви?
Ще опитаме да минем от Тибет, през Северната стена, която е дива и непозната. В зависимост от условията ще минем през някой от двата кулоара – Нортън или Хорнбайн, както и при всички други върхове досега. Изкачването ще е без кислород и ще носим колкото е възможно по-малко багаж. Отправната точка ще е най-малко населеното село в долината. Целта е да се изкачим на върха и да се върнем до селото.

Автор: Markus Berger

Според едно от вашите виждания "ние не сме бегачи, алпинисти или скиори… не сме само спортни хора… ние сме хора". В същото време сте израснали в планината, сега сте професионален атлет (практикувате ски алпинизъм и ски бягане на световно ниво). И в крайна сметка как се определяте – като планинар или като атлет?
Аз съм човек, който обича да е в планината. Не искам да си слагам етикет – един ден ще съм бегач, друг – планинар, а трети – скиор. Обичам да се променям. Това ми позволява да правя различни неща всеки ден.

Преди години заедно с Емили претърпяхте инцидент, който беше използван от планинарите от старата школа, за да критикуват вашия начин да сте в планината – бързо и с лека екипировка. Какво научихте от тази случка?
Че винаги трябва да си смирен, независимо какво се случва, и да си с ясното съзнание, че може и да ти се наложи да потърсиш помощ. Научихме също така, че трябва да си даваме ясна сметка за рисковете, които такъв подход към планината (леко и бързо) крие.

През последните години участниците в състезанията по планинско бягане и ултрамаратони стават все повече. Страхувате ли се, че това може да доведе уродливите ефекти от комерсиализацията на спорта – изоставяне на ценностите, появата на допинг и т.н.?
Отговорност на всеки, който живее в света на тези спортове, е да помага да се запазят ценностите му – феърплей, грижа и уважение към природата. В същото време всички си даваме сметка, че не може да има нищо лошо в това все повече и повече хора да излизат и да откриват планините, които ни заобикалят.

Бихте ли посетил български планини?
С удоволствие.

Росен Босев, интервю за вестник "Капитал"