Изтъкнатият руски алпинист Борис Степанович Коршунов, роден на 31 август 1935 г., живеещ в град Зеленогорск, навърши 80 години. “Често се казва, че най-щастливи са хората, които намират време и за своята работа, и за своето хоби. От тази гледна точка аз съм абсолютно щастлив човек” – казва за себе си юбилярът. 
 


Симоне Моро (вляво) и Борис Коршунов
 
След завършване на средното си образование, през последните години на което кара курсове по летене, постъпва с Московския авиационен институт, където завършва машнно инженерство. Първото му работно място е Тушинският машиностроителен завод, в производството на ракети “земя-въздух”.
 
Борис Степанович Коршунов е легендарна фигура в руския алпинизъм и руската космонавтика. На 12 април 2006 г., по случай 45-годишнината от полета на Юрий Гагарин – първият човек в космоса, Борис Степанович получи медали за заслуги в ракетостроенето (създаване на оптико-електронни устройства за космически апарати) и за близо 40-годишното си доброволно участие в експериментите по оцеляване в екстремални условия. Те се провеждат от Института по медико-биологически проблеми*, днес носещ името на своя основател академик Олег Газенко. Целта им е спасяване на космонавти след евентуалното им приземяване или приводняване в диви и труднодостъпни райони.
 
Преди да започне да се занимава с алпинизъм Борис Коршунов е лекоатлет (бегач на дълги разстояния и маратонец) и състезател по ски-бягане. През 60-те години на ХХ век прави многобройни изкачвания в Кавказ и Памир като участник в отборите на Лев Мишляев, Игор Ерохин и Кирил Кузмин. Той е девет пъти “Снежен барс” и е единствен с такова постижение в историята на руския и съветския алпинизъм. В актива си има над 70 изкачвания на седемхилядниците в някогашния Съветски съюз.
 
На 68 г. Борис Коршунов изкачи Анапурна (8091 м) след солова атака. Два пъти атакува Еверест от север – през 1999, 2000 и 2006 г. Първия път, стигайки до върха и слизайки обратно, не получи поддръжка от сънародниците си за признаване на успеха – въпреки наличието на необходимите “веществени” доказателства. На следващата година направи нов опит – този път без успех. По този повод легендарният Сергей Бершов писа: “Ако Скрипко** не беше използвал чичо Боря толкова безпощадно като безплатен шерп, той със сигурно щеше да успее”…
 
През 2007-а, когато бе на 72 г., стъпи на Чо Ойю (8201 м). А на 5 януари т. г. близо 80-годишният Борис Коршунов направи своето 83-то (осемдесет и трето!) изкачване на Елбрус. Температурата стигаше до минус 50 градуса по Целзий.
 
“Моят девиз е “Опознай себе”. Алпинизмът е нещо хубаво, защото позволява за известно време да останеш насаме с най-необходимия човек, само с този, с който можеш да направиш равносметка на живота си – със самия себе си. Човек часове наред крачи сам. Никой не го блъска както в градския транспорт. Той се движи към заветната цел, като в същото време нищо не му пречи да проумее и всичките си взаимоотношения, и самия себе си. Да даде вярна оценка на жизнените си решения – къде е бил прав, кога е сгрешил. Да се замисля върху поведението на околните и да намира логика там, където преди е виждал само вулгарен егоизъм. И още – всички отношения над 6-7000 метра, когато човек е на границата, са твърде своеобразни и е трудно да бъдат формулирани по какъвто и да било начин. Това, за което пееше Висоцки – “парня в горы возьми, рискни”,  си е чиста истина. И у Висоцки, и у Юрий Визбор (имах щастието да познавам и двамата), винаги ме е удивлявала някаква тревожна яснота на мисълта, изразяването на нещо, което нито може да бъде измислено, нито пък да бъде намерено някъде. “Бег на месте – общепримиряющий” (“Бягането на място е общопримиряващо”). Нали помните?” – казва Борис Коршунов...
 
------------------------------
* През 1983 г. в Института на академик Олег Газенко бяха изследвани и кандидатите за участие в първата българска национална експедиция на Еверест по неговия Западен гребен на следващата 1984 г.
 
** Вячеслав (Слава) Скрипко беше ръководител на комерсиалната експедиция, в която през 2004 г. участва Мариана Масларова.