Вчера, 31 август, президентът на Съединените щати Барак Обама подписа указ, според който първенецът на Аляска и Северна Америка в бъдеще официално ще бъде наричан Денали. Това се случи след 40 години дискусии на най-различни нива. 
 


Денали
Снимка/ photo: moealthani.com
 
Индианското племе коюкон атабаски (Koyukon Athabaskan), което обитава района, нарича върха Динале (Dinale) или Денали (Denali) – “висок”. По времето, когато Аляска е притежание на Русия, е използвано името “Голямата планина” (Большая Гора), приблизителен превод на руски език на Денали. В известен период от време (от 1880 до началото на 1890 г.) върхът се е именувал Денсмор (Densmore's Mountain) по името на златотърсача Франк Денсмор (Frank Densmore), който първи стига до подножието му.
 
През 1896 г. най-високата точка на Северна Америка получава името Маккинли (Mount McKinley) в подкрепа на кандидатурата на Уилям Маккинли за президент на Съединените щати (William McKinley, 29 януари 1843 г.-14 септември 1901 г., 25-ти президент на САЩ от 4 март 1897 г. до смъртта си, починал от инфектиране на огнестрелни рани, резултат от атентат срещу него, когато посещава Ниагарския водопад – бел. пр.). Съединените щати формално узаконяват това име, след като на 26 февруари 1917 г. тогавашният президент на страната Уудроу Уилсън подписва акта за създаване на националния парк “Маунт Маккинли” (Mount McKinley National Park). Бордът по географските наименования на Аляска прави опити да промени името на Денали, позовавайки се на местните му корени. През 1975 г. администрацията на щата Аляска отнася въпроса до Националния борд по географските наименования (United States Board on Geographic Names), но разглеждането му е блокирано от конгресмена Ралф Регула (Ralph Regula) от щата Охайо, в който се намира родният град на Уилям Маккинли – Кентън.
 
Първият европеец, който вижда върха, е Джордж Ванкувър (George Vancouver, 22 юни 1757 г.- 10 май 1798 г.). Това се случва през 1794 г. Руски източници посочват, че първи – през 1839 г. – го е нанесъл на картата Фердинанд фон Врангел (Ferdinand Friedrich Georg Ludwig von Wrangell, барон Фердинанд Петрович фон-Врангель, 29 декември  1796 г.- 9 януари 1870 г.). Първият, неуспешен опит, за изкачване е направен през 1903 г. от щатския съдия в Аляска Джеймс Уикършъм (James Wickersham, 24 август 1857 г.-24 октомври 1939 г.). През 1906 г. Фредерик Албърт Кук (Frederick Albert Cook, 10 юни 1865 г.-5 август 1940 г.) обявява, че първи е стъпил на североамериканския първенец. За съжаление, по-късно се оказва, че това не е вярно, а “доказателства” за успеха са фалшифицирани снимки. Така избухва един от най-големите и най-продължителните във времето скандали в историята на алпинизма. Но това е тема на друг разговор.
 
Първото историческо изкачване е направено на 7 юни 1913 г. от алпинистите Хъдзън Стък (Hudson Stuck, (11 ноември 1863 г.-10 октомври 1920 г., архидякон на Юкон и Арктика и социален реформатор), Хари Карстънс (Henry Peter "Harry" Karstens, 2 септември 1878 г.-28 ноември 1955 г., по-късно първи директор на националния парк “Маккинли”), Уолтър Харпър (Walter Harper, 1893-25 октомври 1918 г., първият човек, стъпил на Маккинли, алпинист и планински гид, загинал при потъването на кораба “Принцеса София” (“SS Princess Sophia”) с 343 души на борда в канала Лин, близо до столицата на Аляска Джуноу, на път от Скагуей за Сиатъл) и Робърт Тейтъм (Robert George Tatum, 20 август 1891 г.-27 януари 1964 г., свещеник). През 1951 г. Брадфорд Уошбърн-Младши (Henry Bradford Washburn, Jr., 7 юни 1910 г.-10 януари 2007 г., изследовател, алпинист, картограф; директор на Бостънския музей на науката от 1939 до 1980 г., негов почетен директор – от 1985 г. до края на живота си) прави първо изкачване по западния контрафорс, намирайки по-безопасен и по-къс път към върха (West Buttress Route), който си остава най-популярен и до днес.