0811.2004
Юзеф Ника специално за www.climbingguidebg.com
На 77 г. почина американецът Пийт (Питър) К. Шьонинг (Pete K. Schoening) – една от най-забележителните фигури в “златната епоха” на експедиционния алпинизъм. Неговото име е записано в хрониките на Аляска като ръководител на първи изкачвания във веригата Сейнт Илайъз (St. Elias Range), Юкон – на Маунт Огъста (Mount Augusta, 4288 м) и по източния гребен на Кинг пик (King Peak, 5174 м).
Заедно в Уилям Ансълд (William Unsoeld) и Дик Паунъл (Pownall) предприе първи сериозен опит за пълен траверс на Гранд Тетънз (Grand Tetons). През май 1960 изкачи Маккинли (McKinley, 6194 м) по Западното ребро (West Buttress). В началото на юли 1958 г. заедно с Андрю (Анди) Кауфман (Andrew Kauffman) направи първо изкачване на Гашербрум-1 или Хидън пик (8068 м), давайки на Съединените щати единственото първо изкачване на осемхилядник.
През декември 1966 г. беше един от десетимата алпинисти, стигнали за първи път до първенеца на Антарктида – Маунт Винсън (Mount Vinson, 4897 м), и до още три високи върха. През 1985 г. бе участник в т. нар. “geriatric expedition” на Улуг Музтаг (Ulugh Muztagh). Тогава не успя да изкачи върха, защото участва в спасяването на тежко пострадал китаец. Пийт Шьонинг е добре познат от описанията на американската трагедия по склоновете на К-2 (8611 м) през 1953 г. При опита за евакуация на намиращия се в тежко състояние Артър Гилки (Arthur Gilkey) в района на лагер 7 се стига до катастрофа. Тогава задържа през тялото и ледокопа си падащите по склона петима свои колеги, като им спаси живота.
На 29 септември т. г. след дълго боледуване почина известният словашки алпинист и ски-алпинист Здено Зибрин. Роден бе на 2 май 1931 г. в Брезно край Банска Бистрица. Беше инженер-химик, но работеше като метеоролог и като “nosič” (носач), при което силата му беше легендарна (буре с тегло 96 килограма до “Хата под Джиумбирем”!).
Забележителна алпинистка беше и неговата съпруга Олга Ласкова-Зибринова, активна планинарка и до днес. В Татрите помним много изкачвания на Здено – например второто изкачване по Камината на Лапински на Галерия Ганкова през 1954-а. Общо изкачванията му в Татрите са 180, от които 70 са зимни. Между тях са 20 нови маршрута и зимни премиери. В гидовника на Витолд Х. Париски са посочени 7 премиерни тура в масива Хруби само през 1954 г. (заедно с Йозеф Псотка). През 1955 г. участва в траверса по билото на Високите Татри. Беше инструктор и планински спасител. След падане със ски получи тежки счупвания на двата крака и имаше съмнения, че няма да може да ходи. Но се върна към предишната си форма, макар че при катерене изпитваше последиците от инцидента.
Успехите в Татрите му откриха пътя към Алпите, откъдето го помним в свръзка с чеха Радан Кухарж. Двамата изкатериха тура на Бонати по западната стена на Пти Дрю (1957 г.), Реброто Уокър на Гранд Жорас (1959 г.), Северните стени на Айгер и Матерхорн (1961 г.), “Касин” на Пиц Бадиле (1964 г.) и редица още турове, смятани за класика в Алпите. “Jejich společné pusobeni je pro moderni československé horolezectvi symbolické” (“Тяхното значение за развитието на съвременния чехословашки алпинизъм е изключително”) – писа по-късно Иван Диешка.
Здено премина и редица от най-известните маршрути в Пиренеите и Кавказ (например северната стена на Дихтау през 1962 г.). Забележителните успехи му донесоха най-голямо признание – той беше заслужил майстор на спорта и носител на златните отличия на алпийските организации JAMES и TANAP. Той е главен герой в книгата на Радан Кухарж “10 velkych stěn” (“Десет големи стени”, издадена през 1963 и 2003 г.). Двамата са съавтори на книгата “Z Tatier na Eiger” (“От Татрите до Айгер”, 1964 г.). След приключване на катерачната си кариера Здено се занимаваше със ски и планинарство главно в Ниските Татри. Активно участваше в срещите и сбирките на ветерани, в това число и в т. нар. Jamesácki Tydzień (Алпийската седмица) през 2003 г. “Отиде на алпийското небе” – писаха словашките вестници.
Юзеф Ника
На 77 г. почина американецът Пийт (Питър) К. Шьонинг (Pete K. Schoening) – една от най-забележителните фигури в “златната епоха” на експедиционния алпинизъм. Неговото име е записано в хрониките на Аляска като ръководител на първи изкачвания във веригата Сейнт Илайъз (St. Elias Range), Юкон – на Маунт Огъста (Mount Augusta, 4288 м) и по източния гребен на Кинг пик (King Peak, 5174 м).
Заедно в Уилям Ансълд (William Unsoeld) и Дик Паунъл (Pownall) предприе първи сериозен опит за пълен траверс на Гранд Тетънз (Grand Tetons). През май 1960 изкачи Маккинли (McKinley, 6194 м) по Западното ребро (West Buttress). В началото на юли 1958 г. заедно с Андрю (Анди) Кауфман (Andrew Kauffman) направи първо изкачване на Гашербрум-1 или Хидън пик (8068 м), давайки на Съединените щати единственото първо изкачване на осемхилядник.
През декември 1966 г. беше един от десетимата алпинисти, стигнали за първи път до първенеца на Антарктида – Маунт Винсън (Mount Vinson, 4897 м), и до още три високи върха. През 1985 г. бе участник в т. нар. “geriatric expedition” на Улуг Музтаг (Ulugh Muztagh). Тогава не успя да изкачи върха, защото участва в спасяването на тежко пострадал китаец. Пийт Шьонинг е добре познат от описанията на американската трагедия по склоновете на К-2 (8611 м) през 1953 г. При опита за евакуация на намиращия се в тежко състояние Артър Гилки (Arthur Gilkey) в района на лагер 7 се стига до катастрофа. Тогава задържа през тялото и ледокопа си падащите по склона петима свои колеги, като им спаси живота.
На 29 септември т. г. след дълго боледуване почина известният словашки алпинист и ски-алпинист Здено Зибрин. Роден бе на 2 май 1931 г. в Брезно край Банска Бистрица. Беше инженер-химик, но работеше като метеоролог и като “nosič” (носач), при което силата му беше легендарна (буре с тегло 96 килограма до “Хата под Джиумбирем”!).
Забележителна алпинистка беше и неговата съпруга Олга Ласкова-Зибринова, активна планинарка и до днес. В Татрите помним много изкачвания на Здено – например второто изкачване по Камината на Лапински на Галерия Ганкова през 1954-а. Общо изкачванията му в Татрите са 180, от които 70 са зимни. Между тях са 20 нови маршрута и зимни премиери. В гидовника на Витолд Х. Париски са посочени 7 премиерни тура в масива Хруби само през 1954 г. (заедно с Йозеф Псотка). През 1955 г. участва в траверса по билото на Високите Татри. Беше инструктор и планински спасител. След падане със ски получи тежки счупвания на двата крака и имаше съмнения, че няма да може да ходи. Но се върна към предишната си форма, макар че при катерене изпитваше последиците от инцидента.
Успехите в Татрите му откриха пътя към Алпите, откъдето го помним в свръзка с чеха Радан Кухарж. Двамата изкатериха тура на Бонати по западната стена на Пти Дрю (1957 г.), Реброто Уокър на Гранд Жорас (1959 г.), Северните стени на Айгер и Матерхорн (1961 г.), “Касин” на Пиц Бадиле (1964 г.) и редица още турове, смятани за класика в Алпите. “Jejich společné pusobeni je pro moderni československé horolezectvi symbolické” (“Тяхното значение за развитието на съвременния чехословашки алпинизъм е изключително”) – писа по-късно Иван Диешка.
Здено премина и редица от най-известните маршрути в Пиренеите и Кавказ (например северната стена на Дихтау през 1962 г.). Забележителните успехи му донесоха най-голямо признание – той беше заслужил майстор на спорта и носител на златните отличия на алпийските организации JAMES и TANAP. Той е главен герой в книгата на Радан Кухарж “10 velkych stěn” (“Десет големи стени”, издадена през 1963 и 2003 г.). Двамата са съавтори на книгата “Z Tatier na Eiger” (“От Татрите до Айгер”, 1964 г.). След приключване на катерачната си кариера Здено се занимаваше със ски и планинарство главно в Ниските Татри. Активно участваше в срещите и сбирките на ветерани, в това число и в т. нар. Jamesácki Tydzień (Алпийската седмица) през 2003 г. “Отиде на алпийското небе” – писаха словашките вестници.
Юзеф Ника
Добави коментар