1407.2015
Днес, вторник, 14 юли, световната планинарска и алпинистка общност отбелязват 150-тата годишнина от т. нар. Златна епоха в световния алпинизъм, чиято кулминация е първото изкачване в същия този ден на върха, който немски говорещите обитатели на Алпите наричат Матерхорн, говорещите френски – Мон Сервен, а тези, чиито матерен език е италиански – Монте Червино.
Матерхорн-Сервен-Червино е икона на световния алпинизъм, национален символ на Швейцария, място за поклонение пред прелестта, и величието на природата. Всъщност, през далечната 1865 г. хора стъпват премиерно на цяла серия от забележителни върхове:
- Хохфайлер или Гран Пиластро (3510) в Цилерталските Алпи, Паул Громан (Paul Grohmann) и гидовете Георг Замер (Georg Samer) и Петер Фухс (Peter Fuchs), 24 юни 1865 г.,
- Поан Уимпър (4184 м), втората по височина точка в масива на Гранд Жорас (4208 м), Едуард Уимпър (Edward Whymper), Кристиан Алмер (Christian Almer), Мишел Кро (Michel Croz) и Франц Бинер (Franz Biner), 24 юни 1865 г.,
- Пиц Розег (3937 м) в Алпите, Адолфъс Уорбъртън Муур (Adolphus Warburton Moore) и Хоръс Уокър (Horace Walker) с водач Якоб Андерег (Jakob Anderegg) , 28 юни 1865 г.,
- Егюий Верт (4122 м), Френските Алпи, Едуард Уимпър (Edward Whymper), Кристиан Алмер (Christian Almer), и Франц Бинер (Franz Biner), 29 юни 1865 г.,
- Пиц Буин (3312 м) в групата Силврета, Йозеф Антон Шпехт (Joseph Anton Specht) и Йохан Якоб Вайленман (Johann Jakob Weilenmann) с гидовете Якоб Пфитшер (Jakob Pfitscher) и Франц Пьол (Franz Pöll), 14 юли 1865 г.,
- Чима Тоза (3176 м) в групата Брента, Джузепе Лос (Giuseppe Loss) и шестима спътници от долината Амбиец, 20 юли 1865 г., (някои източници посочват като автори на първото изкачване на Чима Тоза Джон Бол (John Ball) и Р. Форстър (Forster), но те стъпват на върха няколко дни след Джузепе Лос и другарите му),
- Монте Чеведале (3764 м) в групата Ортлер, Юлиус фон Пайер (Julius von Payer) с гидовете Йохан Пингера (Johann Pinggerra) и Й. Райнщадлер (J. Reinstadler), 7 септември 1865 г.,
- Монте Кристало (3221 м) в Доломитите, Паул Громан (Paul Grohmann) и водачите, Санто Зиорпаес (Santo Siorpaes) и Анджело “Део“ Димаи (Angelo "Deo" Dimai), 14 септември 1865 г.
Преди век и половина, на 14 юли, на Матерхорн по североизточния му ръб, наречен Хьорнли, стъпват френският гид от Шамони Мишел Кро, колегите му от Цермат – бащата и синът Петер Таугвалдер, и британските алпинисти Едуард Уимпър, Чарлз Хъдзън, лорд Франсис Дъглас и Дъглас Робърт Хадоу.
Авторите на първото изкачване: на горния ред отляво надясно – Таугвалдер-баща, Хъдзън, Дъглас,
Таугвалдер-син, на долния ред, отляво надясно – Кро, Хадоу, Уимпър
Едуард Уимпър, който е душата на това начинание и е една от най-големите фигури в споменатото Златно столетие на алпинизма, пише: “Склонът полегна и двамата с Кро рамо до рамо хукнахме към връхната точка. Стигнахме я смъртно запъхтени. В 13 часа и 40 минути светът беше в краката ни и Матерхорн бе изкачен. Въздухът бе абсолютно неподвижен, без нито едно облаче или мъгла. Планините на разстояние 150 километра се очертаваха идеално и изглеждаха близки. Крайморските Алпи, на 200 километра от нас, също бяха без мъгла. На 3000 метра под нас бяха зелените ливади на Цермат, осеяни с къщурки, от чиито комини се издигаше ленив дим”.
Това е краят на дългогодишната битка за първото изкачване на върха, в която главна роля играят британците, но в която са силно ангажирани, в известна степен и от чисто национални чувства швейцарци, италианци и французи. Но историците единодушно признават тази дата и за начало на алпинизма, разбиран като спорт, в който въпросът е не само в стигането до даден връх, а стойността на дадено постижение се определя от трудността на пътя, по който е направено. Т. е., започва търсенето на трудности заради самите трудности.
В самото стъпване на върха има един знаменателен момент. Мишел Кро носи със себе си дълъг прът, на който завързва ризата си и я развява като знаме и тя е видяна от жителите на Цермат в северното подножие на върха, Валтурнаш – в южното, и от брега на езерото Рифел на изток. Това замества днешните сателитни комуникации, инстаграм, туитър и фейсбук. Хората винаги са били същите в желанието да направят постиженията си колкото се може по-широко достояние.
На слизане от Матерхорн един от свръзката се подхлъзва и повлича останалите след себе. Въжето, което свързва Уимпър, бащата и сина Таугвалдер и останалите четирима се скъсва и това им позволява да оцелеят. Хадоу, Кро, Хъдзън и Дъглас политат в бездната и падат 1000 метра по-долу. Така епопеята на Матерхорн се превръща в своеобразна метафора не само на алпинизма, но и на живота, изразена в думите на Уимпър: “Един миг невнимание може да отнеме щастието на цял един живот”.
Ето и един исторически текст, който ни връща към събитията на днешния ден преди век и половина.
МАТЕРХОРН
ПЕТЪК, 7 ЮЛИ (СЕДЕМ ДНИ ДО ИЗКАЧВАНЕТО)
Уимпър пристига в Брьоий, среща се с Жан-Антоан Карел и слиза във Валтурнанш. Двамата се уговарят за изкачване от швейцарската страна през седловината Теодюл, през която преминава историческият път, свързващ италианската със швейцарската страна.
СЪБОТА, 8 ЮЛИ (ШЕСТ ДНИ ДО ИЗКАЧВАНЕТО)
Лошо време. Матерхорн е в облаци. Уимпър проверява екипировката и храната за следващите дни. На свечеряване в хотела „Мон Сервен“ в Гиомейн се появява един англичанин - Уолтър Харгрийвс. Той казва, че неговият приятел и спътник Артър Гърдълстоун лежи болен във Валтурнанш, а той самият иска да отиде в Цермат. Уимпър се е запознал с него няколко дни по-рано в Шамони. Междувременно Карел намира писмо изпратено му от Джордано (италиански кандидат за първо изкачване на Матерхорн – бел. пр.) и слиза в Шатийон, за да получи пратка от него.
НЕДЕЛЯ, 9 ЮЛИ (ПЕТ ДНИ ДО ИЗКАЧВАНЕТО)
Слизайки към Валтурнанш, за да навести Гърдълстоун, Уимпър среща керван, който се движи към Брьоий. Това е Феличе Джордано с целият си багаж. Тук е и Карел, от който Уимпър иска обяснения, тъй като на следващия ден е трябвало да се отправят към Цермат. Карел не дава еднозначен отговор, оправдавайки се с по-рано поети ангажименти и неуточнената дата за тяхното изпълнение. Във всеки случай потвърждава, че ще изпълни уговорката. Уимпър слиза до Валтурнанш, а след това чак до Шатийон (около 30 км) в търсене на лекарства, след което същия ден се връща във Валтурнанш, преодолявайки цялото разстояние пеша.
ПОНЕДЕЛНИК, 10 ЮЛИ (ЧЕТИРИ ДНИ ПРЕДИ ИЗКАЧВАНЕТО)
Времето не се оправя, като задържа участниците в надпреварата на Матерхорн. Уимпър се връща в Гиомейн, където Джордано е започнал подготовка за тръгване. Привечер идва Гърдълстоун – успял е да се излекува. Нощта донася поправяне на времето. Карел отива в Брьоий, а с него е Жан-Жозеф Макиня, местен каменар с неизменните си лост и лопата, за да помогне при преминаването на най-трудните части от пътя.
ВТОРНИК, 11 ЮЛИ (ОСТАВАТ ТРИ ДНИ)
Още преди разсъмване Карел изпраща напред носачите на италианската група с пълен товар. Събуждайки се, Уимпър веднага разбира, че така желаният връх може да му бъде измъкнат изпод носа. Но не намира носач, който би тръгнал с него към Цермат, а и не му се иска да остави Гърдълстоун, който съвсем не е оздравял и не бива да пътешества сам. Около обяд от седловината Теодюл слиза лорд Дъглас с един от синовете на Петер Таугвалдер. Има намерение да се уговори с Карел за опит за изкачване. Разбирайки как стоят нещата, решава да се върне в Цермат, където междувременно старият Петер Таугвалдер изнася част от екипировката към ръба Хьорнли.
СРЯДА, 12 ЮЛИ (ДВА ДНИ)
Около 9 часа групата на англичаните, натоварена с тежък багаж и екипировка, тръгва направо към Цермат само с един носач от хотела – един от от синовете на Петер Таугвалдер. Около обяд стигат до седловината Теодюл, където неотдавна е построен малък заслон. По време на слизането Уимпър и Дъглъс се отклоняват по посока на Шварцзее (Черното езеро), за да оставят част от багажа и запасите си на височина 1000 м над Цермат. След това слизат към хотела “Монте Роза”, постоянно място за срещи на британските алпинисти. Там срещат Таугвалдер-баща и – за огромна изненада на Уимпър – също и Мишел Кро, който е нает от Чарлз Хъдзън. В този момент решават да обединят силите си и да предприемат опит за изкачване по по-слабо популярния североизточен ръб , т. е. Хьорнли. Двамата синове на Петер Таугвалдер трябва да ги придружат като носачи до първия бивак, откъдето трябва да се върнат в Цермат.
ЧЕТВЪРТЪК, 13 ЮЛИ (ЕДИН ДЕН)
Прекрасен ден. В 05.30 часа групата е на път. В експедицията участват най-добрите гидове, двама алпинисти “аматьори“ и двама носачи. Останалите двама представляват пълна неизвестна. Става дума за лорд Дъглъс, който вече е успял да направи добро впечатление на Таугвалдер с изкачването си на Габелхорн. Другият е Дъглъс Хадоу, за който поръчителства единственият познаващ го от групата Хъдзън, тъй като няколко дни преди това са се изкачили заедно на Монблан, а слизането от върха до Шамони е отнело на Хадоу само пет часа. Такова време дори и днес може да бъде признато за постижение. Но Матерхорн е нещо коренно различно... Само за около два часа стигат да Шварцзее, където Уимпър и Дъглъс по-рано са оставили част от екипировката. Около 11.30 часа стигат до мястото, откъдето преди няколко години се е върнала зимната експедиция на Т. Е. Кенеди. Там ги очаква приятна изненада – по източната стена върви лесен път, за разлика от това, което са могли да наблюдават от долината. Около пладне спират на 3350 м, където решават да опънат палатка на безопасно място, далеко от траекториите на падащите камъни. Мишел Кро и младият Петер тръгват на разузнаване. След три часа се връщат с информацията, че до върха няма големи препятствия и ако искат, биха могли да тръгнат нагоре веднага. Всичко се подрежда добре. Същият ден Карел нощува на ръба Лион от италианската страна на Матерхорн много по-високо от Уимпър. Заедно с Макиня е изнесъл палатка и цялата екипировка чак до площадката Крават, малко под Пик Тиндал. На това място, което е от швейцарската страна, с голямо количество вино празнуват солидно свършената работа.
ПЕТЪК, 14 ЮЛИ
Времето е идеално. Англичаните тръгват в 03,50 м. сутринта. По-малкият син Таугвалдер скоро поема обратно, а вторият син остава с групата. Уимпър и Хъдзън вървят напред. Както заявява Кро, изкачването не е трудно и затова не се обвързват с въжето. Уимпър си спомня всички трудности от италианската страна - борбата за всеки метър по време на поне петнадесетте си опита за изкачване на върха, опъването на парапети, прехвърлянето на стълби и подготовка на площадки за палатките. От тази страна през цялото време грее слънце и се върви отляво на гребена. В 10.00 часа спират на снежен език пред един стръмен участък. Трябва да се прехвърлят от дясната страна на ръба, по-близо до бездните, които се намират под северната стена, и да продължат по снежно-скалния склон, завършващ 1000 м над тях. След това наклонът намалява и остават от 80 до 100 м до върха. В този момент Мишел Кро поема водачеството. Обвързват се с въжето. След преодоляването на този труден участък целта е на една ръка разстояние. В 13.40 м. са на върха. По-рано никой не е стигал толкова високо. Уимпър поглежда към италианската страна и вижда италианците по острия гребен на пик Тиндал. Заедно с Кро търкулват няколко камъка по южната стена. Карел вдига поглед и веднага разбира, че е загубил. Спечелил е Уимпър.
Триумфът - рисунка Едуард Уимпър
Същия ден Карел напуска твърде късно палатката, разположена на скалната площадка Крават. Предишните дни са много трудни и изморителни, особено 12 юли, заради лошото време. Работата на 4000 м не е от най-лесните. Трябва да бъде подготвен маршрутът за италианските “господари“, които искат да изкачат Матерхорн. Отгласите от падащите камъни карат Карел инстинктивно на вдигне очи - дори да летят срещу него. Тогава вижда двама мъже на върха. Единият е с бели панталони, каквито носят художниците. Другият е със синя риза, типична за савойските гидове. Единият бил Уимпър. Карел не могъл да определи кой е вторият. Обхваща го необуздана ярост. След 8 години неуспешни опити от ненавистната швейцарка страна други постигат успех при първия опит. Карел се връща обратно на Крават и решава да слезе в долината. По това време Горе и Феличе Джордано тръгват към върха, от който се разгръща единствена по рода си панорама към Матерхорн. Когато след 13.00 часа видели хора на върха, нямали никакви съмнения - италианският маршрут бил завършен. Новината се разнася из цялата долина. Информирани са Куинтино Села и каноникът Карел. На следващия ден станало ясно, че не италианците са били на върха и тази неприятна информация трябвало да стане обществено достояние. Феличе Джордано не искал да слуша обяснения и принудил групата да се приготви за изкачване. По този начин Матерхорн е изкачен и от италианската страна, три дни след като за първи път е достигнат от швейцарската. Честта на италианците е спасена и поради това, че междувременно стават ясни подробности около слизането от другата страна на върха.
ТРАГЕДИЯТА
След икачването на Матерхорн идва време за връщане. Уимпър нахвърля няколко скици, Кро завързва ризата си на един прът донесен специално за целта, за да се вижда и от двете страни на върха. Хъдзън прочита няколко откъса от бревиария, с който никога не се разделял. Кро тръгнал надолу първи. Като най-опитен в групата, той можел да избира най-безопасният път. След него бил Хадоу, по-неопитен и по всяка вероятност твърде уморен. След това – Хъдзън и лорд Дъглас. Във втората свръзка били Петер Таугвалдер- старши, Уимпър и Петер Таугвалдер-младши. Малко под върха двете свръзки се връзват с трето въже, изнесено от един от водачите.
На най- опасното място, откъдето трябвало да се отклонят към северната стена на Матерхорн, водена с решителна крачка от Мишел Кро, първата група изчезва от погледите на тримата вървящи след тях. По всяка вероятност Кро спрял, за да провери дали младият Хадоу добре поставя краката си, когато той се подхлъзнал, повлякъл партньора си, който не успял да стъпи сигурно, а и всички останали. Тримата от втората свръзка чули вик и усетили рязко придърпване на въжето. Таугвалдер-старши търсел сигурна опорна точка, останалите двама алпинисти искали да задържат падането на намиращите се пред тях партньори, но в този момент въжето се скъсало. Планинската тишина била нарушена от грохота на падащи камъни... Останали само изумлението и окървавените длани след опита за блокиране на въжето. Тримата оцелели дълго не могли да съберат сили, за да тръгнат. Един от най-добрите гидове от Шамони, един английски лорд и един от най-силните тогавашни алпинисти паднали на връщане от Матерхорн.
Трагедията - гравюра Гюстав Доре
В крайна сметка, действайки изключително внимателно, тримата оцелели намират сили да заобиколят рамото и да стигнат до лесната част на ръба Хьорнли. Там спират за почивка. Бащата и сина Таугвалдер, които си служат единствено с немския диалект на Цермат, правят опити да се разберат с Уимпър, който знае слабо френски. Таугвалдер-старши прибрал парче от скъсаното въже, което да му послужи за оправдание при евентуални бъдещи обвинения. Но изглеждало, че най-много го притеснява фактът, че той и синът му няма да получат възнаграждението си. Възмутеният Уимпър обещал да уреди сметките, а в действителност гидовете не се интересували от парите, а молели информацията за липса на възнаграждения да се появи в отчета на Уимпър, което по този начин им гарантирало възможността да си намират работа в бъдеще. Уимпър бил шокиран. Той възприел това поведение като чист цинизъм пред лицето на съвсем прясната трагедия. Обърнал се и тръгнал към долината. Бързо се мръкнало и в Цермат стигнали едва преди разсъмване. Уимпър уведомил за трагедията собственика на хотела и се затворил в стаята си.
РАЗСЛЕДВАНЕ
Хотелиерът Зайлер първи организирал акция, събирайки всички свободни гидове в градчето. Около двадесетина души тръгват към Щафелалп, по посока на седловината Ерен. С бинокъл видели само три тела. На следващия ден се изкачили нагоре по ръба Хьорнли и траверсирали до основата на северната стена, непосредствено под поразяващата въображението бариера от сераци. Уимпър бил с гидовете. Те успяват да стигнат до тленните останки на загиналите след 1000-метровото им падане. Липсва само тялото на лорд Дъглас. Погребали това, което е останало от другарите им по най-добрият начин, и се върнали в градчето.
Из Цермат почти веднага плъзват слухове, че бащата и синът Таугваудер и Уимпър са прерязали въжето, за да спасят живота си. Такива гласове се чували и при инцидента от преди няколко години на Кол дю Жеан. Това можело да бъде обикновена клюка, пусната от гидовете в Цермат, която трябвало да затъмни победата на Матерхорн и да попречи на оцелелите водачи да извлекат изгоди от тази експедиция. Във всеки случай ставало дума за смъртта на трима англичани, при което един от тях бил член на Камарата на лордовете в Англия.
Кметството на Цермат наредило да започне следствие и на първо място разпоредило пренасянето на тленните останки в Шамони. Уимпър безрезултатно се опитвал да обясни, че поради мястото на погребение всеки опит за преместване на телата представлява излагане на огромна опасност. Но местните големци не приемали неговите доводи. Едновременно с това Уимпър получава заповед да напусне Цермат до завършване на следствието. На 19 юли спасителна група отново тръгва към върха, като в състава й са самият областен съдия Алоис Юлен и Петер Таугвалдер-младши. Намират тленните останки. Погребението е организирано на 21 юли на гробището в Цермат.
Уимпър поръчал за собствена сметка на надгробната плоча да бъде написана сентенцията: “В памет на Мишел Огюст Кро, роден в Льо Тур, долината на Шамони, в израз на мъка от загубата на смелия и всеотдаен другар, уважаван от пътешествениците. Загина недалеко оттук. Бе човек с голямо сърце и верен водач”.
Из книгата “La legge della montagna. I piu celebri guidiziari che Hanno segnato la storia dell’ alpinismo”, Augusto Golin, Casa editrice Corbaccio, 2011 (Аугусто Голин, “Законът на планината. Най-известните съдебни дела в историята на алпинизма“, издателска къща “Корбачо”, 2011 г.).
Подготвиха:
Паулина Петрова,
Петър Атанасов
Матерхорн-Сервен-Червино е икона на световния алпинизъм, национален символ на Швейцария, място за поклонение пред прелестта, и величието на природата. Всъщност, през далечната 1865 г. хора стъпват премиерно на цяла серия от забележителни върхове:
- Хохфайлер или Гран Пиластро (3510) в Цилерталските Алпи, Паул Громан (Paul Grohmann) и гидовете Георг Замер (Georg Samer) и Петер Фухс (Peter Fuchs), 24 юни 1865 г.,
- Поан Уимпър (4184 м), втората по височина точка в масива на Гранд Жорас (4208 м), Едуард Уимпър (Edward Whymper), Кристиан Алмер (Christian Almer), Мишел Кро (Michel Croz) и Франц Бинер (Franz Biner), 24 юни 1865 г.,
- Пиц Розег (3937 м) в Алпите, Адолфъс Уорбъртън Муур (Adolphus Warburton Moore) и Хоръс Уокър (Horace Walker) с водач Якоб Андерег (Jakob Anderegg) , 28 юни 1865 г.,
- Егюий Верт (4122 м), Френските Алпи, Едуард Уимпър (Edward Whymper), Кристиан Алмер (Christian Almer), и Франц Бинер (Franz Biner), 29 юни 1865 г.,
- Пиц Буин (3312 м) в групата Силврета, Йозеф Антон Шпехт (Joseph Anton Specht) и Йохан Якоб Вайленман (Johann Jakob Weilenmann) с гидовете Якоб Пфитшер (Jakob Pfitscher) и Франц Пьол (Franz Pöll), 14 юли 1865 г.,
- Чима Тоза (3176 м) в групата Брента, Джузепе Лос (Giuseppe Loss) и шестима спътници от долината Амбиец, 20 юли 1865 г., (някои източници посочват като автори на първото изкачване на Чима Тоза Джон Бол (John Ball) и Р. Форстър (Forster), но те стъпват на върха няколко дни след Джузепе Лос и другарите му),
- Монте Чеведале (3764 м) в групата Ортлер, Юлиус фон Пайер (Julius von Payer) с гидовете Йохан Пингера (Johann Pinggerra) и Й. Райнщадлер (J. Reinstadler), 7 септември 1865 г.,
- Монте Кристало (3221 м) в Доломитите, Паул Громан (Paul Grohmann) и водачите, Санто Зиорпаес (Santo Siorpaes) и Анджело “Део“ Димаи (Angelo "Deo" Dimai), 14 септември 1865 г.
Преди век и половина, на 14 юли, на Матерхорн по североизточния му ръб, наречен Хьорнли, стъпват френският гид от Шамони Мишел Кро, колегите му от Цермат – бащата и синът Петер Таугвалдер, и британските алпинисти Едуард Уимпър, Чарлз Хъдзън, лорд Франсис Дъглас и Дъглас Робърт Хадоу.
Авторите на първото изкачване: на горния ред отляво надясно – Таугвалдер-баща, Хъдзън, Дъглас,
Таугвалдер-син, на долния ред, отляво надясно – Кро, Хадоу, Уимпър
Едуард Уимпър, който е душата на това начинание и е една от най-големите фигури в споменатото Златно столетие на алпинизма, пише: “Склонът полегна и двамата с Кро рамо до рамо хукнахме към връхната точка. Стигнахме я смъртно запъхтени. В 13 часа и 40 минути светът беше в краката ни и Матерхорн бе изкачен. Въздухът бе абсолютно неподвижен, без нито едно облаче или мъгла. Планините на разстояние 150 километра се очертаваха идеално и изглеждаха близки. Крайморските Алпи, на 200 километра от нас, също бяха без мъгла. На 3000 метра под нас бяха зелените ливади на Цермат, осеяни с къщурки, от чиито комини се издигаше ленив дим”.
Това е краят на дългогодишната битка за първото изкачване на върха, в която главна роля играят британците, но в която са силно ангажирани, в известна степен и от чисто национални чувства швейцарци, италианци и французи. Но историците единодушно признават тази дата и за начало на алпинизма, разбиран като спорт, в който въпросът е не само в стигането до даден връх, а стойността на дадено постижение се определя от трудността на пътя, по който е направено. Т. е., започва търсенето на трудности заради самите трудности.
В самото стъпване на върха има един знаменателен момент. Мишел Кро носи със себе си дълъг прът, на който завързва ризата си и я развява като знаме и тя е видяна от жителите на Цермат в северното подножие на върха, Валтурнаш – в южното, и от брега на езерото Рифел на изток. Това замества днешните сателитни комуникации, инстаграм, туитър и фейсбук. Хората винаги са били същите в желанието да направят постиженията си колкото се може по-широко достояние.
На слизане от Матерхорн един от свръзката се подхлъзва и повлича останалите след себе. Въжето, което свързва Уимпър, бащата и сина Таугвалдер и останалите четирима се скъсва и това им позволява да оцелеят. Хадоу, Кро, Хъдзън и Дъглас политат в бездната и падат 1000 метра по-долу. Така епопеята на Матерхорн се превръща в своеобразна метафора не само на алпинизма, но и на живота, изразена в думите на Уимпър: “Един миг невнимание може да отнеме щастието на цял един живот”.
Ето и един исторически текст, който ни връща към събитията на днешния ден преди век и половина.
МАТЕРХОРН
ПЕТЪК, 7 ЮЛИ (СЕДЕМ ДНИ ДО ИЗКАЧВАНЕТО)
Уимпър пристига в Брьоий, среща се с Жан-Антоан Карел и слиза във Валтурнанш. Двамата се уговарят за изкачване от швейцарската страна през седловината Теодюл, през която преминава историческият път, свързващ италианската със швейцарската страна.
СЪБОТА, 8 ЮЛИ (ШЕСТ ДНИ ДО ИЗКАЧВАНЕТО)
Лошо време. Матерхорн е в облаци. Уимпър проверява екипировката и храната за следващите дни. На свечеряване в хотела „Мон Сервен“ в Гиомейн се появява един англичанин - Уолтър Харгрийвс. Той казва, че неговият приятел и спътник Артър Гърдълстоун лежи болен във Валтурнанш, а той самият иска да отиде в Цермат. Уимпър се е запознал с него няколко дни по-рано в Шамони. Междувременно Карел намира писмо изпратено му от Джордано (италиански кандидат за първо изкачване на Матерхорн – бел. пр.) и слиза в Шатийон, за да получи пратка от него.
НЕДЕЛЯ, 9 ЮЛИ (ПЕТ ДНИ ДО ИЗКАЧВАНЕТО)
Слизайки към Валтурнанш, за да навести Гърдълстоун, Уимпър среща керван, който се движи към Брьоий. Това е Феличе Джордано с целият си багаж. Тук е и Карел, от който Уимпър иска обяснения, тъй като на следващия ден е трябвало да се отправят към Цермат. Карел не дава еднозначен отговор, оправдавайки се с по-рано поети ангажименти и неуточнената дата за тяхното изпълнение. Във всеки случай потвърждава, че ще изпълни уговорката. Уимпър слиза до Валтурнанш, а след това чак до Шатийон (около 30 км) в търсене на лекарства, след което същия ден се връща във Валтурнанш, преодолявайки цялото разстояние пеша.
ПОНЕДЕЛНИК, 10 ЮЛИ (ЧЕТИРИ ДНИ ПРЕДИ ИЗКАЧВАНЕТО)
Времето не се оправя, като задържа участниците в надпреварата на Матерхорн. Уимпър се връща в Гиомейн, където Джордано е започнал подготовка за тръгване. Привечер идва Гърдълстоун – успял е да се излекува. Нощта донася поправяне на времето. Карел отива в Брьоий, а с него е Жан-Жозеф Макиня, местен каменар с неизменните си лост и лопата, за да помогне при преминаването на най-трудните части от пътя.
ВТОРНИК, 11 ЮЛИ (ОСТАВАТ ТРИ ДНИ)
Още преди разсъмване Карел изпраща напред носачите на италианската група с пълен товар. Събуждайки се, Уимпър веднага разбира, че така желаният връх може да му бъде измъкнат изпод носа. Но не намира носач, който би тръгнал с него към Цермат, а и не му се иска да остави Гърдълстоун, който съвсем не е оздравял и не бива да пътешества сам. Около обяд от седловината Теодюл слиза лорд Дъглас с един от синовете на Петер Таугвалдер. Има намерение да се уговори с Карел за опит за изкачване. Разбирайки как стоят нещата, решава да се върне в Цермат, където междувременно старият Петер Таугвалдер изнася част от екипировката към ръба Хьорнли.
СРЯДА, 12 ЮЛИ (ДВА ДНИ)
Около 9 часа групата на англичаните, натоварена с тежък багаж и екипировка, тръгва направо към Цермат само с един носач от хотела – един от от синовете на Петер Таугвалдер. Около обяд стигат до седловината Теодюл, където неотдавна е построен малък заслон. По време на слизането Уимпър и Дъглъс се отклоняват по посока на Шварцзее (Черното езеро), за да оставят част от багажа и запасите си на височина 1000 м над Цермат. След това слизат към хотела “Монте Роза”, постоянно място за срещи на британските алпинисти. Там срещат Таугвалдер-баща и – за огромна изненада на Уимпър – също и Мишел Кро, който е нает от Чарлз Хъдзън. В този момент решават да обединят силите си и да предприемат опит за изкачване по по-слабо популярния североизточен ръб , т. е. Хьорнли. Двамата синове на Петер Таугвалдер трябва да ги придружат като носачи до първия бивак, откъдето трябва да се върнат в Цермат.
ЧЕТВЪРТЪК, 13 ЮЛИ (ЕДИН ДЕН)
Прекрасен ден. В 05.30 часа групата е на път. В експедицията участват най-добрите гидове, двама алпинисти “аматьори“ и двама носачи. Останалите двама представляват пълна неизвестна. Става дума за лорд Дъглъс, който вече е успял да направи добро впечатление на Таугвалдер с изкачването си на Габелхорн. Другият е Дъглъс Хадоу, за който поръчителства единственият познаващ го от групата Хъдзън, тъй като няколко дни преди това са се изкачили заедно на Монблан, а слизането от върха до Шамони е отнело на Хадоу само пет часа. Такова време дори и днес може да бъде признато за постижение. Но Матерхорн е нещо коренно различно... Само за около два часа стигат да Шварцзее, където Уимпър и Дъглъс по-рано са оставили част от екипировката. Около 11.30 часа стигат до мястото, откъдето преди няколко години се е върнала зимната експедиция на Т. Е. Кенеди. Там ги очаква приятна изненада – по източната стена върви лесен път, за разлика от това, което са могли да наблюдават от долината. Около пладне спират на 3350 м, където решават да опънат палатка на безопасно място, далеко от траекториите на падащите камъни. Мишел Кро и младият Петер тръгват на разузнаване. След три часа се връщат с информацията, че до върха няма големи препятствия и ако искат, биха могли да тръгнат нагоре веднага. Всичко се подрежда добре. Същият ден Карел нощува на ръба Лион от италианската страна на Матерхорн много по-високо от Уимпър. Заедно с Макиня е изнесъл палатка и цялата екипировка чак до площадката Крават, малко под Пик Тиндал. На това място, което е от швейцарската страна, с голямо количество вино празнуват солидно свършената работа.
ПЕТЪК, 14 ЮЛИ
Времето е идеално. Англичаните тръгват в 03,50 м. сутринта. По-малкият син Таугвалдер скоро поема обратно, а вторият син остава с групата. Уимпър и Хъдзън вървят напред. Както заявява Кро, изкачването не е трудно и затова не се обвързват с въжето. Уимпър си спомня всички трудности от италианската страна - борбата за всеки метър по време на поне петнадесетте си опита за изкачване на върха, опъването на парапети, прехвърлянето на стълби и подготовка на площадки за палатките. От тази страна през цялото време грее слънце и се върви отляво на гребена. В 10.00 часа спират на снежен език пред един стръмен участък. Трябва да се прехвърлят от дясната страна на ръба, по-близо до бездните, които се намират под северната стена, и да продължат по снежно-скалния склон, завършващ 1000 м над тях. След това наклонът намалява и остават от 80 до 100 м до върха. В този момент Мишел Кро поема водачеството. Обвързват се с въжето. След преодоляването на този труден участък целта е на една ръка разстояние. В 13.40 м. са на върха. По-рано никой не е стигал толкова високо. Уимпър поглежда към италианската страна и вижда италианците по острия гребен на пик Тиндал. Заедно с Кро търкулват няколко камъка по южната стена. Карел вдига поглед и веднага разбира, че е загубил. Спечелил е Уимпър.
Триумфът - рисунка Едуард Уимпър
Същия ден Карел напуска твърде късно палатката, разположена на скалната площадка Крават. Предишните дни са много трудни и изморителни, особено 12 юли, заради лошото време. Работата на 4000 м не е от най-лесните. Трябва да бъде подготвен маршрутът за италианските “господари“, които искат да изкачат Матерхорн. Отгласите от падащите камъни карат Карел инстинктивно на вдигне очи - дори да летят срещу него. Тогава вижда двама мъже на върха. Единият е с бели панталони, каквито носят художниците. Другият е със синя риза, типична за савойските гидове. Единият бил Уимпър. Карел не могъл да определи кой е вторият. Обхваща го необуздана ярост. След 8 години неуспешни опити от ненавистната швейцарка страна други постигат успех при първия опит. Карел се връща обратно на Крават и решава да слезе в долината. По това време Горе и Феличе Джордано тръгват към върха, от който се разгръща единствена по рода си панорама към Матерхорн. Когато след 13.00 часа видели хора на върха, нямали никакви съмнения - италианският маршрут бил завършен. Новината се разнася из цялата долина. Информирани са Куинтино Села и каноникът Карел. На следващия ден станало ясно, че не италианците са били на върха и тази неприятна информация трябвало да стане обществено достояние. Феличе Джордано не искал да слуша обяснения и принудил групата да се приготви за изкачване. По този начин Матерхорн е изкачен и от италианската страна, три дни след като за първи път е достигнат от швейцарската. Честта на италианците е спасена и поради това, че междувременно стават ясни подробности около слизането от другата страна на върха.
ТРАГЕДИЯТА
След икачването на Матерхорн идва време за връщане. Уимпър нахвърля няколко скици, Кро завързва ризата си на един прът донесен специално за целта, за да се вижда и от двете страни на върха. Хъдзън прочита няколко откъса от бревиария, с който никога не се разделял. Кро тръгнал надолу първи. Като най-опитен в групата, той можел да избира най-безопасният път. След него бил Хадоу, по-неопитен и по всяка вероятност твърде уморен. След това – Хъдзън и лорд Дъглас. Във втората свръзка били Петер Таугвалдер- старши, Уимпър и Петер Таугвалдер-младши. Малко под върха двете свръзки се връзват с трето въже, изнесено от един от водачите.
На най- опасното място, откъдето трябвало да се отклонят към северната стена на Матерхорн, водена с решителна крачка от Мишел Кро, първата група изчезва от погледите на тримата вървящи след тях. По всяка вероятност Кро спрял, за да провери дали младият Хадоу добре поставя краката си, когато той се подхлъзнал, повлякъл партньора си, който не успял да стъпи сигурно, а и всички останали. Тримата от втората свръзка чули вик и усетили рязко придърпване на въжето. Таугвалдер-старши търсел сигурна опорна точка, останалите двама алпинисти искали да задържат падането на намиращите се пред тях партньори, но в този момент въжето се скъсало. Планинската тишина била нарушена от грохота на падащи камъни... Останали само изумлението и окървавените длани след опита за блокиране на въжето. Тримата оцелели дълго не могли да съберат сили, за да тръгнат. Един от най-добрите гидове от Шамони, един английски лорд и един от най-силните тогавашни алпинисти паднали на връщане от Матерхорн.
Трагедията - гравюра Гюстав Доре
В крайна сметка, действайки изключително внимателно, тримата оцелели намират сили да заобиколят рамото и да стигнат до лесната част на ръба Хьорнли. Там спират за почивка. Бащата и сина Таугвалдер, които си служат единствено с немския диалект на Цермат, правят опити да се разберат с Уимпър, който знае слабо френски. Таугвалдер-старши прибрал парче от скъсаното въже, което да му послужи за оправдание при евентуални бъдещи обвинения. Но изглеждало, че най-много го притеснява фактът, че той и синът му няма да получат възнаграждението си. Възмутеният Уимпър обещал да уреди сметките, а в действителност гидовете не се интересували от парите, а молели информацията за липса на възнаграждения да се появи в отчета на Уимпър, което по този начин им гарантирало възможността да си намират работа в бъдеще. Уимпър бил шокиран. Той възприел това поведение като чист цинизъм пред лицето на съвсем прясната трагедия. Обърнал се и тръгнал към долината. Бързо се мръкнало и в Цермат стигнали едва преди разсъмване. Уимпър уведомил за трагедията собственика на хотела и се затворил в стаята си.
РАЗСЛЕДВАНЕ
Хотелиерът Зайлер първи организирал акция, събирайки всички свободни гидове в градчето. Около двадесетина души тръгват към Щафелалп, по посока на седловината Ерен. С бинокъл видели само три тела. На следващия ден се изкачили нагоре по ръба Хьорнли и траверсирали до основата на северната стена, непосредствено под поразяващата въображението бариера от сераци. Уимпър бил с гидовете. Те успяват да стигнат до тленните останки на загиналите след 1000-метровото им падане. Липсва само тялото на лорд Дъглас. Погребали това, което е останало от другарите им по най-добрият начин, и се върнали в градчето.
Из Цермат почти веднага плъзват слухове, че бащата и синът Таугваудер и Уимпър са прерязали въжето, за да спасят живота си. Такива гласове се чували и при инцидента от преди няколко години на Кол дю Жеан. Това можело да бъде обикновена клюка, пусната от гидовете в Цермат, която трябвало да затъмни победата на Матерхорн и да попречи на оцелелите водачи да извлекат изгоди от тази експедиция. Във всеки случай ставало дума за смъртта на трима англичани, при което един от тях бил член на Камарата на лордовете в Англия.
Кметството на Цермат наредило да започне следствие и на първо място разпоредило пренасянето на тленните останки в Шамони. Уимпър безрезултатно се опитвал да обясни, че поради мястото на погребение всеки опит за преместване на телата представлява излагане на огромна опасност. Но местните големци не приемали неговите доводи. Едновременно с това Уимпър получава заповед да напусне Цермат до завършване на следствието. На 19 юли спасителна група отново тръгва към върха, като в състава й са самият областен съдия Алоис Юлен и Петер Таугвалдер-младши. Намират тленните останки. Погребението е организирано на 21 юли на гробището в Цермат.
Уимпър поръчал за собствена сметка на надгробната плоча да бъде написана сентенцията: “В памет на Мишел Огюст Кро, роден в Льо Тур, долината на Шамони, в израз на мъка от загубата на смелия и всеотдаен другар, уважаван от пътешествениците. Загина недалеко оттук. Бе човек с голямо сърце и верен водач”.
Из книгата “La legge della montagna. I piu celebri guidiziari che Hanno segnato la storia dell’ alpinismo”, Augusto Golin, Casa editrice Corbaccio, 2011 (Аугусто Голин, “Законът на планината. Най-известните съдебни дела в историята на алпинизма“, издателска къща “Корбачо”, 2011 г.).
Подготвиха:
Паулина Петрова,
Петър Атанасов
Добави коментар