Онзи ден (6 юли) Барбара Цангерл (Barbara Zangerl) прибави към актива си знаменитата линия “Bellavista” (8c)*. Неин партньор бе Кристиан Винклмайр (Christian Winklmair). На своя профил във FB австрийката писа: “Супер щастлива съм, че успях да завърша проекта си. Това бе голям ден. Стигнахме до върха в 02.00 часа преди разсъмване”. 
 


Радостта след успеха на “Bellavista”
Снимка: от архива на Б. Цангерл
Photo: B. Zangerl Archives

 
“Bellavista” по северната стена на Чима Овест е един от смятаните за класика маршрути в Доломитите. Прокаран бе бе соло от Александър Хубер (Alexander Huber) през зимата на 1999 г. и получи оценка A4. Две години по-късно, през юли 2001 г., Алекс Хубер го изкатери бе изкуствени опорни точки  и посочи категорията 8c за най-трудното въже, което по-късно определи като “най-страшното” в кариерата си. Първото повторение на класика по “Bellavista” през 2002 г. бе дело на италианеца Мауро “Бубу” Боле (Mauro “Bubu” Bole).
 

Тре Чиме ди Лаваредо в Доломитите
Снимка: Якопо Лархер
Photo: Jacopo Larcher

 
Такива прекрасни моменти както на върха на Чима Овест [първото дамско изкачване по “Bellavista” е на американката Саша Диджулиън (Sasha DiGiulian) през 2013 г.] Барбара е преживявала неведнъж. Тя е единствената дама в света, която е преминала всички турове от т. нар. Алпийска трилогия“ – “End of Silence”, “Silbergeier” и “Des Kaisers neune Kleider”. Тя постига отлични резултати на чисто спортни и trad-маршрути. Например, през юни т. г. тя премина три тура 8c – “Schwarzer Schwan” (8c) в Армеленванд (Armelenwand), “Nobody is perfect” (8c) в Бюрс (Bürs) и “Helel Ben Schachar” (8c/ c+) във Форалберг (Vorarlberg).
 

Десетте въжета на “Bellavista”
Снимка: от архива на А. Хубер
Photo: A. Huber Archives

 
------------------------------------------
*Днес за “Bellavista” се посочва трудност “около” 8b+, което може да се дължи на ронливостта на скалата и на произтичаща от нея промяна в характера на хватките. Още по-далече отиде самият Алекс Хубер, който предложи съзнателна намеса в скалата. Но независимо от цялото това теоретизиране, “Bellavista” се смята за изключително изпомпващ маршрут, който поставя на много сериозни изпитания психиката. Някои въжета – това подчертава и Барбара Цангерл – са наистина опасни.