Седрик Лаша (Cédric Lachat) и Фабиан Дюже (Fabien Dugit) направиха първо изкачване на класика (без изкуствени опорни точки) по линията “Balade au clair de lune” на Егюий дю Фу (Иглата на лудия) в масива на Монблан.
 


Южната стена Егюий дю Фу
Снимка/ photo: guides06.com
 
Маршрутът “Balade au clair de lune” (ED+, 350 м, 6b+, A4) върви по южната стена на Егюий дю Фу (Aiguille du Fou). Прокаран е през 1983 г.  от Жан-Марк Боавен (Jean-Marc Boivin), Ерик Бейен (Eric Bellin) и Марсиал Мойоли (Martial Moioli) и има твърде малко повторения.
 

Седрик Лаша по “Balade au clair de lune”
 
Първото изкачване без изкуствени опорни точки, след няколко дни подготовка, бе направено на 3 юни т. г. Седрик Лаша и Фабиан Дюже очакваха още по-големи технически трудности, но в крайна сметка най-трудното пето въже се оказа “само” 8b. Въпреки това маршрутът е много сериозен поради ограничените възможности за осигуряване. Лаша споделя:
-           По първите шест въжета възможностите за поставяне на осигуровки са мизерни. Особено второто въже (7b+ с ненадежден клин), третото (6b+ с една междинна осигуровка на 30 метра) и въжето 8b. Предизвикателство са тесните, покрити с лед цепнатини. Трудно е да се постави каквито и да било.
 
При това положение свръзката реши, че няма да поставя осигуровки в хода на самото изкачване, а на спускане отгоре преди същинския опит. Това им намерение бе улеснено от парапетите, които бяха поставили при обработката на първите шест въжета.
 

Седрик Лаша и Фабиан Дюже след изкатерването
 
Следващата, малко по-лесна част от стената (с една дължина 7c+) бе премината от свръзката без предварителна подготовка, но не и без проблеми. Сериозно препятствие се оказа, например, 40-метровата пукнатина, за която Седрик казва:
-           Приложих наученото в Йосемити – изключих мисленето си и с два cam-а преминах цялото въже.