2406.2015
На 17 юни т. г., след изкачване, което продължи пет дни, Мейсън Ърл (Mason Earle) и Брад Гобрайт (Brad Gobright) стигнаха до връхната точка на Ел Капитан след първо изкатерване на класика (без изкуствени опорни точки) по линията “Heart Route”.
Ел Капитан, маршрутите през 1970 г.:
1. “West Face”,
2. “West Buttress”,
3. “Aquarian Wall” (незавършен),
4. “Dihedral wall”,
5. “Heart Direct”,
6. “Muir Wall”,
7. “Salathe Wall”
Маршрутът “Heart Route” е прокаран през 1970 г. от Чък Крогър (Chuck Kroger) и Скот Дейвис (Scott Davis). Тогава е един от “най-големите” по стената на Ел Кап.
Брад Гобрайт по “The Heart Route”, въже 5.13b
Снимка: Бен Дитоу/ Еди Бауър
Photo: Ben Ditto/ Eddie Bauer
Както често се случва на Ел Кап, преминатата на класика линия “Heart Route” не се покрива 100% с оригиналната. Най-големите трудности са на петте въжета, започващи от тавана, наречен Сърцето (откъдето идва и името на тура). Ърл споделя:
- Това са три въжета 5.13 едно след друго, тотално отвесни. Невероятно катерене.
Crux-ът на маршрута е скок встрани, който можа да бъде направен само от Ърл и това бе единственото място, което Брад Гобрайт не успя да премине на класика. По останалите дължини двамата катереха със смяна във водачеството.
Мейсън Ърл на въжето, което започва с ключовия скок встрани
Снимка: Бен Дитоу/ Еди Бауър
Photo: Ben Ditto/ Eddie Bauer
Горната част на “Heart Route” бе премината без изкуствени опорни точки през 2001 г. от Алекс Хубер (Alex Huber) и Макс Райхел (Max Reichel). Тогава тази свръзка прокара знаменития чисто класически тур “Golden Gate”, който започва със “Salathe Wall” и завършва с “Heart Route”.
“Heart Route” има девет въжета 5.13, дванадесет – 5.12, и още няколко по-лесни. Ърл и Гобрайт започнаха опитите си за класическо изкатерване по него преди пет години. Гобрайт казва:
- Преди две години се отказахме, тъй като маршрутът ни се стори непреодолим без изкуствени опорни точки. Но през тази година отново придобихме смелост. Чувствахме се по-силни, а и бяхме вдъхновени от успеха по “Dawn Wall”. Прекарахме шест дни на стената, основно по въжетата в средната част на маршрута.
Ел Капитан, маршрутите през 1970 г.:
1. “West Face”,
2. “West Buttress”,
3. “Aquarian Wall” (незавършен),
4. “Dihedral wall”,
5. “Heart Direct”,
6. “Muir Wall”,
7. “Salathe Wall”
Маршрутът “Heart Route” е прокаран през 1970 г. от Чък Крогър (Chuck Kroger) и Скот Дейвис (Scott Davis). Тогава е един от “най-големите” по стената на Ел Кап.
Брад Гобрайт по “The Heart Route”, въже 5.13b
Снимка: Бен Дитоу/ Еди Бауър
Photo: Ben Ditto/ Eddie Bauer
Както често се случва на Ел Кап, преминатата на класика линия “Heart Route” не се покрива 100% с оригиналната. Най-големите трудности са на петте въжета, започващи от тавана, наречен Сърцето (откъдето идва и името на тура). Ърл споделя:
- Това са три въжета 5.13 едно след друго, тотално отвесни. Невероятно катерене.
Crux-ът на маршрута е скок встрани, който можа да бъде направен само от Ърл и това бе единственото място, което Брад Гобрайт не успя да премине на класика. По останалите дължини двамата катереха със смяна във водачеството.
Мейсън Ърл на въжето, което започва с ключовия скок встрани
Снимка: Бен Дитоу/ Еди Бауър
Photo: Ben Ditto/ Eddie Bauer
Горната част на “Heart Route” бе премината без изкуствени опорни точки през 2001 г. от Алекс Хубер (Alex Huber) и Макс Райхел (Max Reichel). Тогава тази свръзка прокара знаменития чисто класически тур “Golden Gate”, който започва със “Salathe Wall” и завършва с “Heart Route”.
“Heart Route” има девет въжета 5.13, дванадесет – 5.12, и още няколко по-лесни. Ърл и Гобрайт започнаха опитите си за класическо изкатерване по него преди пет години. Гобрайт казва:
- Преди две години се отказахме, тъй като маршрутът ни се стори непреодолим без изкуствени опорни точки. Но през тази година отново придобихме смелост. Чувствахме се по-силни, а и бяхме вдъхновени от успеха по “Dawn Wall”. Прекарахме шест дни на стената, основно по въжетата в средната част на маршрута.
Добави коментар