2810.2004
През юни и юли т. г. в Каракорум бе словенско-американски катерачен тим в състав: Стийв Хаус (Steve House, ръководител), Марко Презель (Marko Prezelj), Стийв Суенсън (Steve Swenson), Дъг Шабо (Doug Chabot), Бруус Милър (Bruce Miller), Джеф Хълинбоу (Jeff Hollenbaugh). Тяхна цел беше долината Чаракуса (Charakusa), успоредна на ледника Балтор и разположена на изток от него.
В нея се намират интересни гранитни кули, към които групата насочи вниманието си в първия етап на своята дейност. Благодарение на сравнително доброто време алпинистите успяха да направят невероятен брой изкачвания, между които доста премиерни.
В рамките на аклиматизацията, на 28 юни свръзката Шабо-Суенсън премина Британския маршрут на Nasser Brakk. Същия ден до този връх по неговия девствен югозападен гребен стигнаха Бруус Милър и Джеф Хълинбоу. На следващата сутрин добре сработената свръзка Хаус-Презель (за която е ставало дума в сайта) повтори премиерния тур на колегите си.
На 30 юни без почивка същите двама в компанията на Суенсън прокараха нов тур – “Tasty Talking” (5.10+, 500 м) – по югоизточния гребен на Nasser Brakk. След неколкодневен отдих те го продължиха, тръгвайки от долната шпора в билото и нарекоха новата реализация “No More Tasty Talking” (5.10+, 1000 м). На 1 юли Милър и Хълинбоу изкатериха реброто на безименна игла в долната част на долината.
Kapura Peak (6554 м) бе арена на ново постижение на свръзката Шабо, Хаус и Суенсън. От 2 до 6 юли те прокараха нов тур по западната стена и западния гребен с трудност М4 и дължиина 1700 м. На следващия ден по същия път до върха стигнаха Милър и Презель.
След едноседмична почивка Милър и Презель изкачиха девствената безименна кула на юг от връх К-7. На 24 и 25 юли Стийв Хаус изкатери соло за 42 часа нов, невероятен маршрут по югозападната стена на К-7 (6934 м). Той е дълъг 2700 м и предлага трудности 5.10+, А2, М6+ и ледени пасажи с наклон 80 градуса. Това бе второто стигане до този връх. Същия ден към К-7 по Японския маршрут (на първото изкачване) се отправиха Шабо и Милър. Преминаха го в чист алпийски стил (single push) за четири дни, докато авторите му използваха по него 450 спита и неколкостотин метра парапети. Слизането бе на рапели по Тура на Хаус.
Последното постижение в района бе на триото Хълинбоу, Презель и Суенсън. Те стъпиха на девствения Западен връх на К-7 (K-7 West, около 6600 м), след като преминаха по северозападния му гребен.
Но това не беше краят. В началото на август у дома се върнаха Презель и Холинбау. Останалите, все още изпитващи неудовлетворение, се отправиха към подножието на Южната (Рупалската) стена на Нанга Парбат (8125 м). Там, въпреки няколкото доста сериозни опита, не успяха да стигнат до върха. При един от тях Шабо и Суенсън преодоляха цялото било Mazeno до Mazeno Col (7300 м). Неосъществено остана намерението за нов път (между Маршрута на Меснер и Полския маршрут). Хаус и Милър за четири дни преминаха терен до М7 и лед с наклон 90 градуса. По четирикилометровата стена стигнаха до 7500 м и траверсираха (поради здравословни проблеми) до Маршрута на Меснер. По него се спуснаха до базовия лагер. Стиви Хаус опита да продължи битката соло, като стигна до най-високото място от предишния опит с Милър. Но беше принуден да се откаже.
В средата на август групата бе в Щатите, имайки в актива си изкачвания за няколко експедиции.
В нея се намират интересни гранитни кули, към които групата насочи вниманието си в първия етап на своята дейност. Благодарение на сравнително доброто време алпинистите успяха да направят невероятен брой изкачвания, между които доста премиерни.
В рамките на аклиматизацията, на 28 юни свръзката Шабо-Суенсън премина Британския маршрут на Nasser Brakk. Същия ден до този връх по неговия девствен югозападен гребен стигнаха Бруус Милър и Джеф Хълинбоу. На следващата сутрин добре сработената свръзка Хаус-Презель (за която е ставало дума в сайта) повтори премиерния тур на колегите си.
На 30 юни без почивка същите двама в компанията на Суенсън прокараха нов тур – “Tasty Talking” (5.10+, 500 м) – по югоизточния гребен на Nasser Brakk. След неколкодневен отдих те го продължиха, тръгвайки от долната шпора в билото и нарекоха новата реализация “No More Tasty Talking” (5.10+, 1000 м). На 1 юли Милър и Хълинбоу изкатериха реброто на безименна игла в долната част на долината.
Kapura Peak (6554 м) бе арена на ново постижение на свръзката Шабо, Хаус и Суенсън. От 2 до 6 юли те прокараха нов тур по западната стена и западния гребен с трудност М4 и дължиина 1700 м. На следващия ден по същия път до върха стигнаха Милър и Презель.
След едноседмична почивка Милър и Презель изкачиха девствената безименна кула на юг от връх К-7. На 24 и 25 юли Стийв Хаус изкатери соло за 42 часа нов, невероятен маршрут по югозападната стена на К-7 (6934 м). Той е дълъг 2700 м и предлага трудности 5.10+, А2, М6+ и ледени пасажи с наклон 80 градуса. Това бе второто стигане до този връх. Същия ден към К-7 по Японския маршрут (на първото изкачване) се отправиха Шабо и Милър. Преминаха го в чист алпийски стил (single push) за четири дни, докато авторите му използваха по него 450 спита и неколкостотин метра парапети. Слизането бе на рапели по Тура на Хаус.
Последното постижение в района бе на триото Хълинбоу, Презель и Суенсън. Те стъпиха на девствения Западен връх на К-7 (K-7 West, около 6600 м), след като преминаха по северозападния му гребен.
Но това не беше краят. В началото на август у дома се върнаха Презель и Холинбау. Останалите, все още изпитващи неудовлетворение, се отправиха към подножието на Южната (Рупалската) стена на Нанга Парбат (8125 м). Там, въпреки няколкото доста сериозни опита, не успяха да стигнат до върха. При един от тях Шабо и Суенсън преодоляха цялото било Mazeno до Mazeno Col (7300 м). Неосъществено остана намерението за нов път (между Маршрута на Меснер и Полския маршрут). Хаус и Милър за четири дни преминаха терен до М7 и лед с наклон 90 градуса. По четирикилометровата стена стигнаха до 7500 м и траверсираха (поради здравословни проблеми) до Маршрута на Меснер. По него се спуснаха до базовия лагер. Стиви Хаус опита да продължи битката соло, като стигна до най-високото място от предишния опит с Милър. Но беше принуден да се откаже.
В средата на август групата бе в Щатите, имайки в актива си изкачвания за няколко експедиции.
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Шабот и Суенсон не са преодолели цялото били Mezino. Западното било на Нанга Парбат наречено Mezino Ridge е смятано за най- дъгия техничен траверс на такава височина. Траверса е дълаг 8 мили плюс последните 1000 метра на Schell Route отвеждащ до самия връх и накрая предстои слизането надоло. Траверса включва множество върхове над 7000 метра и накрая самия Нанга Парбат. Траверса е опитван три пъти в алпийски стил. Дъг Скот се е пробвал два пъти единия от които с Войтек Куртика. И двата опита са неуспешни. Шабот и Суенсон правят третия опит, който приклучва след 6 мили поради болест и влошаване на времето. Двамата изоствят екипировката си горе смятайки да се завърнат по-късно, но това не се случва. Двамата се смъкват по стръмния и опасен Schell Route. Неизкаченото Mezino Ridge продължава да бъде еди от стоящите проблеми в хималаите редом с Lhotse Traverse, който е смятан за най-трудния.
Добави коментар