Навсякъде по света, където има катерене и катерачи, се води дискусия „за” и „против” използването на изкуствени опорни точки по маршрутите. Не много отдавана българската катерачна общност бе запозната с т. нар. Тиролска декларация. Сега ви предлагаме „Споразумението за Татрите”, с което заинтересуваните се опитват да решат проблема в Полша.

След неколкомесечни дискусии по страниците на нашите планинарски и катерачни медии започна да придобива завършен вид споразумението по въпроса за катерачната етика в Татрите. Обръщението на представители на най-различни клубове, регионални общности и идеологични възгледи цели хармоничното съжителство на различните стилове на катерене и прокарване на нови маршрути в Таттрите.

Колежки и колеги катерачи,

Традицията на идеологически дискусии в нашата общност е стара колкото самата общност. Може би това е един от елементите, определящи същността на алпинизма. Във всяка дискусия се сблъскват противоположни възгледи, раждат се емоции. Но самият факт на пристъпване към нея е признание на основното право на всеки от нас да има собствено мнение. Докогато дискутираме, дотогава ще можем да казваме за себе си, че сме една общност.

През миналата година бурни емоции събуди въпросът за използването в Татрите на изкуствени опорни точки, възникнали чрез дупчене. Но те нарастваха от доста години насам. Появиха се редица въпроси за същността на алпинизма, за професионалната етика, за правата на авторите на маршрути върху техните произведения и най-сетне за защита на природата.

Не се чувстваме упълномощени да даваме еднозначни отговори на тези въпроси. Също така по никакъв начин не можем да узурпираме правото да налагаме на когото и да било нашата гледна точка.

Но можем да се обърнем именно към общността, част от която се чувстваме, с призив да чуе нашия глас. Обръщението се роди в хода на автентична полемика с участието на представители на почти всички стилове и идеологии. Неотменима нейна част представлява неколкомесечната дискусия по страниците на пресата и в интернет-форумите.

След продължителни разговори, обогатени с опита от последната година, искаме да предложим следното компромисно решение:

1.     Във Високите Татри да определим стени, предназначени за първи изкачвания в спортен стил, т. е. “отгоре” и с използване на бормашини. Според нашето мнение подходящи за такъв тип дейност са:
-     западната стена на Кошчиелец,
-     Замарла Турня,
-     Групата Мних, Министрант и Мнишек.
2.     Предлагаме навсякъде извън посочените райони реализирането на нови проекти (нови турове и първи изкачвания без употреба на изкуствени опорни точки) да става само “отдолу”, със спазане на принципите за минимализация на пунктовете, възникнали чрез дупчене – ръчно или механично.
3.     Апелираме по време на реализацията на нови проекти да бъде зачитан и уважаван характерът на съществуващите турове: тяхната специфика (лятна/ зимна), изискванията към психиката, а така също скалният релеф и естетиката*. Инсталирането на пунктове чрез дупчене би било допустимо по време на първите преминавания без употреба на изкуствени опорни точки, но в минимален и неизбежен обем.
4.     Смятаме, че проектите в напреднал стадий на осъществяване трябва да бъдат завършени в стил, който зависи единствено от решенията на авторите им, без оглед на местоположението.
5.     Бихме искали също така да предложим създаване на фондация “Безопасни Татри”, чиито цели биха били:
-     подготовка на най-популярните турове за преминаване без необходимост от забиване на клинове,
-     надзор върху състоянието на осигуровките по маршрутите в Татрите.

Не се съмняваме, че нашето предложение се нуждае от допълнения. Но не бива да се дискутира до безкрайност, тъй като винаги може да се появи по-добра идея. Затова предлагаме – нека приемем нашия проект за следващите няколко години. Да видим какво ще ни предложи животът и ще издържат ли проверката на практиката изработените с труд съвместни постулати.

С алпийски поздрав
Пьотр Дробот, Яцек Флудер, Виеслав Мадейчик, Анджей Марчиш, Павел Копта, Пьотр Корчак, Войчиех Куртика, Томаш Опозда, Адам Пиепшицки, Артур Пашчак, Роберт Роковски, Марчин Шчотка, Себастиан Волни, Пьотр Дрождж (списание “Гури”), Войчиех Словакиевич, Пьотр Туркот (www.wspinanie.pl ), Марек Либронт, Мариуш Вилановски (списание “A/ Zero”).

Краков, 13 юни, 23 август 2004 г.


Лица, които до настоящия момент (23 септември 2004 г.), са подкрепили споразумението:

Кшиштоф Белчински, Мерек Глогочовски, Януш Голомб, Мачией Каронь, Давид Кашликовски, Богуслав Ковалски, редакцията на списание “Магазин Гурски” (Рафал Новак и Яцек Тшемжалски), Гжегож Миковски, Пьотр Моравски, Роберт Палух, Пьотр Пануфник, Станислав Пиецух, Анджей Пиекарчик, Ришард Пилх, Збигниев Пьотрович, Пьотр Полочек, Томаш Полок, Дариуш Порада, Мачией Пшебитковски, Яцек Жондковски, Анджей Склодовски, Кшиштоф Скочилас, Мачией Соколовски, Пьотр Щаба, Томаш Шумски, Павел Тарнавски, Мачией Тертелис, Йежи Тилак и Йежи Виелунски – от името на управителния съвет на Студентския алпийски клуб в Сопот, Марчин Томашевски, Кшиштоф Третер – от името на Управителния съвет на “Клуб Високогурски” (Ченстохова), Михал Влодарчак, Лудвиг Вилчински, Пьотр Ксиенски – от името на “Клуб Високогурски” (Катовице)

-------------------------------------
* Първите изкачвания без употреба на изкуствени опорни точки, при които се налага инсталиране на пунктове чрез дупчене, представляват произтичащо от обстоятелствата вмешателство в характера на тура – смятаме обаче, че прилагайки принципа за минимализация на средствата за постигане на целта, можем да ограничим това вмешателство до неизбежния минимум. Предлагаме също приемането на добрия обичай, какъвто би било уточняването на планираните промени във вида на постоянните осигуровки с авторите на тура, който ще бъде изкачван за първи път без употреба на изкуствени опорни точки (ако това е възможно).