1905.2015
Както е известно, на 16 май т. г. по време на B. A. S. E.-скок загинаха 43-годишният Дийн Потър (Dean Potter) и 29-годишният Греъм Хънт (Graham Hunt). Двамата стартираха от обзорната площадка Тафт Пойнт (Taft Point), разположена срещу Ел Капитан в долината Йосемити. По всяка вероятност, са имали намерението да извършат сложна маневра и да прелетят през пролука в скалите на гребена.
Когато закъсняха с връщането си, а установяването на контакт с тях се оказа невъзможно, техни приятели алармираха управата на националния парк “Йосемити”. Първоначално всички се надяваха, че скачачите са били арестувани, защото заниманията с B.A.S.E.-jumping на територията на парка са забранени и могат да се практикуват само нелегално. Когато това предположение не се потвърди, се пристъпи към издирване.
Един от привлечените като свидетели в започналото следствие заяви, че чул странни звуци, но не бил в състояние да разбере за какво става въпрос – дали са били отглас от удар или шум от отварящ се парашут... Но когато Дийн и Греъм бяха намерени от спасители рано сутринта на другия ден, неделя, 17 май, техните парашути не бяха отворени. Официалната причина за смъртта им засега остава неизвестна.
Както писахме вчера, името на Дийн нашумя в Съединените щати през 1998 г., когато списанието “Climbing” публикува материал за местен катерач от околностите на Моъб, щата Юта, който се е разбунтувал срещу поставянето на спитове по красивите линии в района, показвайки, че всичко може да се прави и “иначе”. Това “иначе” означаваше често пъти солово изкатерване “отдолу“, без предварително разучаване на маршрута с рапели. По този начин Потър повтори и прокара (!) няколко линии, чиято трудност надхвърля 5.13 (7c+) в Милс Крийк (Mills Creek). По-късно изкачванията по тези маршрути бяха включени от Ерик Пърлман (Eric Perlman) във филма “Masters of Stone V”.
Дийн Потър в Патагония
Снимка: от архива на Дийн Потър
Photo: Dean Potter Archives
Отначало Дийн беше – според американските понятия – типичен “аутсайдер”, намиращ се далеко от общественото внимание и медийната разгласа. Това бе така, докато водеше живот на средностатистически катерач, посещавайки всяка зима Уеко Танкс (Hueco Tanks) и трупайки постепенно опит в изкачването на големи стени в Дайамънд (Diamond) и в катеренето по пукнатини в щата Юта. Ситуацията започна да се променя, когато през 1998 г. блесна с няколко отлични скоростни изкатервания (“speed climbing”) в Йосемити. Най-напред прати в историята тогавашния рекорд за солово изкачване по “Regular Northwest Face” на Хаф Доум (Half Dome) – 20 часа и 56 минути, постигайки по тази класическа за Долината линия 4 часа и 16 мин! По време на катеренето той използва тактика, с която скоро стана знаменит (особено след премиерата на споменатия филм “Masters of Stone V”). Американецът премина повечето от маршрутите без въже, което носеше на гърба си, катереше се класически (без изкуствени опорни точки), преодолявайки само отделни пасажи като А0.
По това време обедини усилията си с Хосе Перейра (Jose Pereyra)*, за да подобри и рекорда за свръзки. Заедно с покойния венецуелец премина тура за 2 часа и 54 минути. И от този момент журналисти и спонсори започнаха сами да чукат на неговата врата.
През следващите сезони Долината вече принадлежеше на Дийн, който много бързо се превърна в безспорната, най-ярката звезда на американското катерене. През 1999-та реализира своята idée fixe – солово изкатерване по Ел Капитан и Хаф Доум в рамките на едно денонощие – за 23 часа. Заедно с Хосе Перейра счупи и рекорда за скорост по “Salathé Wall”. На следващата година за първи път премери сили с култова линия на легендарния солист от Долината и негов идол – Питър Крофт (Peter Croft). Дийн премина без осигуровка “The Regular North Face” (5.11c, 8 въжета), а след това и “Blind Faith” (5.11d, първо такова изкачване) на Ростръм (Rostrum). Тогава стана вторият катерач в Долината (след знаменития канадец – Питър Крофт е роден на 18 май 1958 г. в Канада, но от години живее в Бишъп, Калифорния), който има изкачване без осигуровка по легендарния “Astroman” (5.11c, 11 въжета) на Уошингтън Калъмн (Washington Column). През същата година се сближи с друг изключителен майстор на скоростните изкатервания – Тими О‘ Нийл (Timmy O’Neill). Тяхна първа знаменита реализация бе верижното изкачване по “Northwest Face” на Хаф Доум, “Steck-Salathé” на Сентинъл (Sentinel) и “The Nose” на Ел Кап – за 21 часа и 37 минути.
Но това бе само прелюдия към по-сетнешното първо преодоляване на три big wall “шестици” за едно денонощие – “Regular Route” (VI, 5.9, A1) на Хаф Доум, “South Face” (VI, 5.9, A3) на Маунт Уоткинс (Mt. Watkins) и “The Nose” (VI, 5.9, A2) на Ел Кап през 2001 г. Биейки рекорда с деветгодишна давност на Питър Крофт и Ханс Флорин (Hans Florine) по “Носа” (легендарните 4 часа и 22 мин), свръзката Потър-О’ Нийл постави началото на първите истински “надбягвания” по скалните отвеси в Долината. Тяхното време – 3 часа, 59 мин и 35 сек – бе подобрено 13 дни по-късно от Флорин и Джим Хърсън (Jim Herson) – 3 часа, 57 мин и 27 сек. За да последва отговорът на Дийн и Тими пет дни по-късно – 3 часа, 24 мин и 4 сек.
Дийн Потър по “Free Rider” на Ел Кап
Снимка: Джими Чин
Photo: Jimmy Chin
През следващите години Дийн Потър не веднъж и два пъти доказваше, че напълно заслужено се смята за един от най-добрите катерачи в историята на Йосемити. Сред най-големите му постижения следва да бъдат споменати първо изкачване в рамките на един ден по класически маршрути на две от най-големите стени в Долината – “Regular Route” (VI, 5.12) на Хаф Доум и “Free Rider” (VI, 5.12d) на Ел Кап (общо 57 въжета за 23 часа и 23 мин, за което получи наградата “Golden Piton” в категорията “Big Wall” на списанието “Climbing”) и невероятните солови изкатервания през миналия сезон – третото free solo по “Separate Reality” (5.12a), първи по “Dog’s Roof” (5.12b) и “Heaven” (5.12d/ 13a).
Друг любим район на Дийн беше Патагония. Там той се реализира не само като солист, но и като автор на нови маршрути. Със съпругата си Стеф Дейвис (Steph Davis) записа премиери на Иглата Поансено (Aguja Poincenot) и на Торе Егер (Torre Egger). През 2002 г. блесна с най-добрата серия солови изкачвания в съвременната история, когато премина free solo тура “Super Coloir” (6 часа и 49 мин) на Фицрой и за невероятно късо време (9 часа и 50 мин) прокара нов маршрут по западната стена на същия връх – “California Roulette” (VI, 5.10+, WI5). Това невероятно (и абсолютно рисковано) изкатерване Дийн смяташе за свой “opus magnum”.
Списъкът на неговите патагонски постижения през този сезон завършва със соловото преминаване на “Маршрута през компресора” на Серо Торе за 11 часа. За тази серия от изкачвания той получи от редакцията на списанието “Climbing” още една награда “Golden Piton”, този път в категорията “Солово катерене”.
Разбира се, постиженията на Дийн по големите стени в Патагония и Йосемити не изчерпват списъка на най-големите му успехи. Той бе също така един от най-добрите специалисти в катеренето по пукнатини, което бе доказал неведнъж в родния си щат Юта. Пример за това е преминаването на невероятния, дълъг три въжета, тур “The Epitaph” (5.13d), за което получи трети “Golden Piton” (в категорията “Традиционно катерене”).
.jpg)
Дийн Потър по време на хайлайнинг
Снимка: от архива на Дийн Потър
Photo: Dean Potter Archives
Дийн бе и един от най-големите специалисти в други екстремни спортове, като, да речем, хайлайнинг и B.A. S. E.-jumping. Списъкът на рекордите му в тези области заслужава отделна публикация. Следва да бъдат споменати първото преминаване без осигуровка на знаменития хайлайн на Шпората Лост Ароу (Lost Arrow Spire) или първият въобще B.A.S.E.-скок в Патагония – от Ел Мочо (El Mocho) през 2005 г.
По повод смъртта на Дийн, Томи Колдуъл написа във Facebook: “Дийн ме караше да вярвам, че всичко е възможно. Раната няма зарасне много дълго. Не бих казал, че бяхме много близки. Но сега, когато те няма, ще ми липсваш страшно много. RIP!”
А в един от форумите се появи следният коментар: “Почивай в мир, Дийн, за своите 43 г. ти преживя повече отколкото всички ние, взети заедно”.
-----------------------------
Хосе Перейра
*Хосе Перейра (Jose Pereyra), брилянтният венецуелски катерач в Йосемити, загина на 4 януари 2003 г. на Ел Потреро Чико (El Potrero Chico) в Мексико. Той и Емилиано Ернандес (Emiliano Hernandez) от Мексико Сити претърпяха падане при опита им за изкачване по маршрута “Las Auras” – един от няколкото, които извеждат до най-високата точка в масива, по който имаше страшно много несвързани камъни и крайно ограничени възможности за осигуряване.
Когато закъсняха с връщането си, а установяването на контакт с тях се оказа невъзможно, техни приятели алармираха управата на националния парк “Йосемити”. Първоначално всички се надяваха, че скачачите са били арестувани, защото заниманията с B.A.S.E.-jumping на територията на парка са забранени и могат да се практикуват само нелегално. Когато това предположение не се потвърди, се пристъпи към издирване.
Един от привлечените като свидетели в започналото следствие заяви, че чул странни звуци, но не бил в състояние да разбере за какво става въпрос – дали са били отглас от удар или шум от отварящ се парашут... Но когато Дийн и Греъм бяха намерени от спасители рано сутринта на другия ден, неделя, 17 май, техните парашути не бяха отворени. Официалната причина за смъртта им засега остава неизвестна.
Както писахме вчера, името на Дийн нашумя в Съединените щати през 1998 г., когато списанието “Climbing” публикува материал за местен катерач от околностите на Моъб, щата Юта, който се е разбунтувал срещу поставянето на спитове по красивите линии в района, показвайки, че всичко може да се прави и “иначе”. Това “иначе” означаваше често пъти солово изкатерване “отдолу“, без предварително разучаване на маршрута с рапели. По този начин Потър повтори и прокара (!) няколко линии, чиято трудност надхвърля 5.13 (7c+) в Милс Крийк (Mills Creek). По-късно изкачванията по тези маршрути бяха включени от Ерик Пърлман (Eric Perlman) във филма “Masters of Stone V”.
Дийн Потър в Патагония
Снимка: от архива на Дийн Потър
Photo: Dean Potter Archives
Отначало Дийн беше – според американските понятия – типичен “аутсайдер”, намиращ се далеко от общественото внимание и медийната разгласа. Това бе така, докато водеше живот на средностатистически катерач, посещавайки всяка зима Уеко Танкс (Hueco Tanks) и трупайки постепенно опит в изкачването на големи стени в Дайамънд (Diamond) и в катеренето по пукнатини в щата Юта. Ситуацията започна да се променя, когато през 1998 г. блесна с няколко отлични скоростни изкатервания (“speed climbing”) в Йосемити. Най-напред прати в историята тогавашния рекорд за солово изкачване по “Regular Northwest Face” на Хаф Доум (Half Dome) – 20 часа и 56 минути, постигайки по тази класическа за Долината линия 4 часа и 16 мин! По време на катеренето той използва тактика, с която скоро стана знаменит (особено след премиерата на споменатия филм “Masters of Stone V”). Американецът премина повечето от маршрутите без въже, което носеше на гърба си, катереше се класически (без изкуствени опорни точки), преодолявайки само отделни пасажи като А0.
По това време обедини усилията си с Хосе Перейра (Jose Pereyra)*, за да подобри и рекорда за свръзки. Заедно с покойния венецуелец премина тура за 2 часа и 54 минути. И от този момент журналисти и спонсори започнаха сами да чукат на неговата врата.
През следващите сезони Долината вече принадлежеше на Дийн, който много бързо се превърна в безспорната, най-ярката звезда на американското катерене. През 1999-та реализира своята idée fixe – солово изкатерване по Ел Капитан и Хаф Доум в рамките на едно денонощие – за 23 часа. Заедно с Хосе Перейра счупи и рекорда за скорост по “Salathé Wall”. На следващата година за първи път премери сили с култова линия на легендарния солист от Долината и негов идол – Питър Крофт (Peter Croft). Дийн премина без осигуровка “The Regular North Face” (5.11c, 8 въжета), а след това и “Blind Faith” (5.11d, първо такова изкачване) на Ростръм (Rostrum). Тогава стана вторият катерач в Долината (след знаменития канадец – Питър Крофт е роден на 18 май 1958 г. в Канада, но от години живее в Бишъп, Калифорния), който има изкачване без осигуровка по легендарния “Astroman” (5.11c, 11 въжета) на Уошингтън Калъмн (Washington Column). През същата година се сближи с друг изключителен майстор на скоростните изкатервания – Тими О‘ Нийл (Timmy O’Neill). Тяхна първа знаменита реализация бе верижното изкачване по “Northwest Face” на Хаф Доум, “Steck-Salathé” на Сентинъл (Sentinel) и “The Nose” на Ел Кап – за 21 часа и 37 минути.
Но това бе само прелюдия към по-сетнешното първо преодоляване на три big wall “шестици” за едно денонощие – “Regular Route” (VI, 5.9, A1) на Хаф Доум, “South Face” (VI, 5.9, A3) на Маунт Уоткинс (Mt. Watkins) и “The Nose” (VI, 5.9, A2) на Ел Кап през 2001 г. Биейки рекорда с деветгодишна давност на Питър Крофт и Ханс Флорин (Hans Florine) по “Носа” (легендарните 4 часа и 22 мин), свръзката Потър-О’ Нийл постави началото на първите истински “надбягвания” по скалните отвеси в Долината. Тяхното време – 3 часа, 59 мин и 35 сек – бе подобрено 13 дни по-късно от Флорин и Джим Хърсън (Jim Herson) – 3 часа, 57 мин и 27 сек. За да последва отговорът на Дийн и Тими пет дни по-късно – 3 часа, 24 мин и 4 сек.
Дийн Потър по “Free Rider” на Ел Кап
Снимка: Джими Чин
Photo: Jimmy Chin
През следващите години Дийн Потър не веднъж и два пъти доказваше, че напълно заслужено се смята за един от най-добрите катерачи в историята на Йосемити. Сред най-големите му постижения следва да бъдат споменати първо изкачване в рамките на един ден по класически маршрути на две от най-големите стени в Долината – “Regular Route” (VI, 5.12) на Хаф Доум и “Free Rider” (VI, 5.12d) на Ел Кап (общо 57 въжета за 23 часа и 23 мин, за което получи наградата “Golden Piton” в категорията “Big Wall” на списанието “Climbing”) и невероятните солови изкатервания през миналия сезон – третото free solo по “Separate Reality” (5.12a), първи по “Dog’s Roof” (5.12b) и “Heaven” (5.12d/ 13a).
Друг любим район на Дийн беше Патагония. Там той се реализира не само като солист, но и като автор на нови маршрути. Със съпругата си Стеф Дейвис (Steph Davis) записа премиери на Иглата Поансено (Aguja Poincenot) и на Торе Егер (Torre Egger). През 2002 г. блесна с най-добрата серия солови изкачвания в съвременната история, когато премина free solo тура “Super Coloir” (6 часа и 49 мин) на Фицрой и за невероятно късо време (9 часа и 50 мин) прокара нов маршрут по западната стена на същия връх – “California Roulette” (VI, 5.10+, WI5). Това невероятно (и абсолютно рисковано) изкатерване Дийн смяташе за свой “opus magnum”.
Списъкът на неговите патагонски постижения през този сезон завършва със соловото преминаване на “Маршрута през компресора” на Серо Торе за 11 часа. За тази серия от изкачвания той получи от редакцията на списанието “Climbing” още една награда “Golden Piton”, този път в категорията “Солово катерене”.
Разбира се, постиженията на Дийн по големите стени в Патагония и Йосемити не изчерпват списъка на най-големите му успехи. Той бе също така един от най-добрите специалисти в катеренето по пукнатини, което бе доказал неведнъж в родния си щат Юта. Пример за това е преминаването на невероятния, дълъг три въжета, тур “The Epitaph” (5.13d), за което получи трети “Golden Piton” (в категорията “Традиционно катерене”).
Дийн Потър по време на хайлайнинг
Снимка: от архива на Дийн Потър
Photo: Dean Potter Archives
Дийн бе и един от най-големите специалисти в други екстремни спортове, като, да речем, хайлайнинг и B.A. S. E.-jumping. Списъкът на рекордите му в тези области заслужава отделна публикация. Следва да бъдат споменати първото преминаване без осигуровка на знаменития хайлайн на Шпората Лост Ароу (Lost Arrow Spire) или първият въобще B.A.S.E.-скок в Патагония – от Ел Мочо (El Mocho) през 2005 г.
По повод смъртта на Дийн, Томи Колдуъл написа във Facebook: “Дийн ме караше да вярвам, че всичко е възможно. Раната няма зарасне много дълго. Не бих казал, че бяхме много близки. Но сега, когато те няма, ще ми липсваш страшно много. RIP!”
А в един от форумите се появи следният коментар: “Почивай в мир, Дийн, за своите 43 г. ти преживя повече отколкото всички ние, взети заедно”.
-----------------------------
Хосе Перейра
*Хосе Перейра (Jose Pereyra), брилянтният венецуелски катерач в Йосемити, загина на 4 януари 2003 г. на Ел Потреро Чико (El Potrero Chico) в Мексико. Той и Емилиано Ернандес (Emiliano Hernandez) от Мексико Сити претърпяха падане при опита им за изкачване по маршрута “Las Auras” – един от няколкото, които извеждат до най-високата точка в масива, по който имаше страшно много несвързани камъни и крайно ограничени възможности за осигуряване.
Добави коментар