Едуард или Еди Коблмюлер (Eduard “Edi“ Koblmueller, Koblmüller, роден на 10 април 1946 г.) загина на 16 април 2015 г. от изтощение и измръзване няколко дни преди 69-тия си рожден ден при ски-туринг в района на Казбек (5047 м) в Грузия. 
 

Той бе ръководител на 8-членна група на агенцията “Bergspechte”. Заедно с него живота си е загубила и една 59-годишна австрийка.
 

Еди Коблмюлер
Снимка: (©Bergspechte/ Ули Зайдел
Photo: ©Bergspechte/ Uli Seidel
 
Според съобщения на медиите, последната се е движела по-бавно от останалите и Еди е изостанал с нея. Това е вкарало двамата в центъра на снежна буря, която връхлетяла групата. Колегите им успели да се измъкнат и да оцелеят. Телата на двамата загинали по-късно са били свалени в подножието от хеликоптер.
 



Казбек от югоизток
Снимка: Петер Насмит
Photo: Peter Nasmyth
 
Едуард Коблмюлер е роден в Линц, Австрия. Завършил е Университета по природни ресурси и биоетика във Виена със специалност “Лесовъдство”.
 
През 1978 г. със съпругата си Елизабет създава алпийската школа “Bergspechte”. По това време вече е на висок пост в правителството на Горна Австрия (в отдела “Селско стопанство и лесовъдство”).
 
През 1991 г. става жертва на лавинен инцидент в Пиренеите, но получава помощ от спасителен екип. Последиците са тежки контузии на краката, които налагат продължително лечение. През 2005 г. е напълно затрупан от лавина в областта Абруцо (Италия), но е намерен бързо от приятелите си и всичко се разминава без последствия.
 
През 1999 г. по-големият му син Михаел загива на 24-годишна възраст при лавина, когато прави опит за изкачване на Диран (Diran, 7266 м) във веригата Ракапоши (Rakaposhi Range), Каракорум, Пакистан. През 2003 г. на 56 г. умира жена му – след инцидент при тренировка на изкуствена катерачна стена. Тя, Еди Коблмюлер и по-малкият им син Райнхард са лицензирани планински гидове.
 
От 1968 г. Еди Коблмюлер е участник в експедиции в Андите, Хиндукуш, Каракорум и Хималаите, където прави забележителни първи изкачвания. Сред най-значителните е премиерата по югоизточната стена на Чо Ойю (8201 м) през 1978 г. с Алоис Фуртнер (Alois Furtner). Постепенно си спечелва славата на един от най-силните и най-успешните австрийски височинни алпинисти.
 

Еди на чаша вино с Райнхолд Меснер
 
През 2014 г. продава “Bergspechte”, която се занимава и с туроператорска дейност, на немска фирма от същия бранш, в която изпълнява ролята на съветник.
 
Най-големите му постижения:
К-6 (7281 м) в Каракорум – първо изкачване, 1970 г., с Герхард Хаберл (Gerhard Haberl), Кристиан фон дер Хекен (Christian von der Hecken) и Герд Пресл (Gerd Pressl),
Чо Ойю (8201 м) – първо изкачване по югоизточната стена, 1978 г., в чист алпийски стил с Алоис Фуртнер (Alois Furtner),
Нанга Парбат (8125 м), Западните Хималаи – изкачване по Рупалската стена, 1983 г.,
Батура-1 (7785 м), Каракорум – първо изкачване по южната стена,
Диран (7266 м), Каракорум – първо изкачване по северното ребро, 1985 г.,
Източният връх на Ракапоши (7010 м), Каракорум – първо изкачване по северното ребро, 1985 г.,
К-2 (8611 м), Каракорум – опит за премиерен маршрут от изток (до 7200 м), 1989 г.,
Дхаулагири (8167 м) – изкачване със сина си Михаел Коблмюлер, 1996 г.,
Музтаг Ата (7546 м), Кашгарски Памир (понякога отнасян към Кун-Лун) – изкачване и спускане със ски,
Шиша Пангма (8013 м) – изкачване по класическия маршрут, 1998 г.,
Броуд пик (8047 м) – изкачване със сина си Райнхард, 1999 г.,
Пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м), Памир – изкачване през 2002 г.
 
Wenn die Zeit endet, beginnt die Ewigkeit.
 
-------------------------------------
*Казбек е най-източният кавказки петхилядник, трети по височина връх в Грузия (след Шхара, 5201 м, и Джанги-Тау, 5051 м) и шести в Кавказ. През тази и през следващите години се очаква увеличаване на броя на желаещите да стъпят на него или да го видят отблизо във връзка с наближаващата 150-годишнина от първото му изкачване. То е направено през 1868 г. от Дъглас Уилям Фрешфийлд (Douglas William Freshfield, 27 април 1845, Лондон-9 февруари 1934 г., Форест Рау), Адолфъс Уорбъртън Муур (Adolphus Warburton Moore, 12 юли 1841  г.-2 февруари 1887 г.), Чарлс Къминс Тъкър (Charles Comyns Tucker) и френския гид Франсоа Дьовуасу (Francois Devouassoud, 1831-1905 г.). Именно по техния маршрут от югозапад, който днес се смята за класически, загина Еди Коблмюлер. В целия район има само едно убежище – заслона “Бетлеми” (“Витлеем”, на 3653 м), стопанисван от известния грузински алпинист Бидзина Гуджабидзе. Има предложение за изграждането на още един (на 3000 м), който да носи името на Фрешфийлд ("Freshfield Hut"). БританскиятАлпийски клуб (Alpine Club) ще подкрепи строежа му – Дъглас Фрешфийлд е един от най-заслужилите и най-изтъкнатите му президенти.
 
Вижте също:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=2070,
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5554 и
http://mapk38.narod.ru/map1/ik38042.html.