0405.2015
През лятото на т. г. светът* ще отбележи 150-годишнината от първото изкачване на Матерхорн (14 юли 1865 г.), но така също век и половина от златната епоха на алпинизма. Защото преди 150 години хора стъпват за първи път не само на Матерхорн, Сервен или Червино, но и на още няколко забележителни върха. Това са:
- Хохфайлер или Гран Пиластро (3510 м) в Цилерталските Алпи, Паул Громан (Paul Grohmann) и гидовете Георг Замер (Georg Samer) и Петер Фухс (Peter Fuchs), 24 юни 1865 г.,
- Поан Уимпър (4184 м), втората по височина точка в масива на Гранд Жорас (4208 м), Едуард Уимпър (Edward Whymper), Кристиан Алмер (Christian Almer), Мишел Кро (Michel Croz) и Франц Бинер (Franz Biner), 24 юни 1865 г.,
- Пиц Розег (3937 м) в групата Бернина, Централните (Швейцарските) Алпи, Адолфъс Уорбъртън Муур (Adolphus Warburton Moore) и Хоръс Уокър (Horace Walker) с водач Якоб Андерег , 28 юни 1865 г.,
- Егюий Верт (4122 м), Френските Алпи, Едуард Уимпър (Edward Whymper), Кристиан Алмер (Christian Almer), и Франц Бинер (Franz Biner), 29 юни 1865 г.,
- Матерхорн (4478 м) в Пенинските Алпи, Едуард Уимпър (Edward Whymper), Чарлз Хъдзън (Charles Hudson), лорд Франсис Дъглас (Lord Francis Douglas), Дъглас Робърт Хадоу (Douglas Robert Hadow), Мишел Кро (Michel Croz), Петер Таугвалдер-баща (Peter Taugwalder-father), Петер Таугвалдер-син (Peter Taugwalder-son), 14 юли 1865 г. На слизане от върха загиват Хадоу, Кро, Хъдзън и Дъглас,
- Пиц Буин (3312 м) в групата Силврета, Йозеф Антон Шпехт (Joseph Anton Specht) и Йохан Якоб Вайленман (Johann Jakob Weilenmann) с гидовете Якоб Пфитшер (Jakob Pfitscher) и Франц Пьол (Franz Pöll), 14 юли 1865 г.,
- Чима Тоза (3176 м) в групата Брента, Джузепе Лос (Giuseppe Loss) и шестима спътници от долината Амбиец, 20 юли 1865 г., [някои източници посочват като автори на първото изкачване на Чима Тоза Джон Бол (John Ball) и Р. Форстър (R. Forster), но те стъпват на върха няколко дни след Джузепе Лос и другарите му],
- Монте Чеведале (3764 м) в групата Ортлер, Юлиус фон Пайер (Julius von Payer) с гидовете Йохан Пингера (Johann Pinggerra) и Й. Райнщадлер (J. Reinstadler), 7 септември 1865 г.,
- Монте Кристало (3221 м) в Доломитите, Паул Громан (Paul Grohmann) и водачите, Санто Зиорпаес (Santo Siorpaes) и Анджело “Део“ Димаи (Angelo "Deo" Dimai), 14 септември 1865 г.
Едно хрумване, чиято реализация блести с френска оригиналност и артистичност, хвърля мост между минало и съвременност. Дори може би повече – прави обвеяното с романтика “някога” на планинарството и алпинизма част от днешния ден. И то не къде да е, а в Мека-та на култа към планината – Шамони.
Калканът след изрисуването му...
... и преди това
Не е ясно чия е идеята, но изпълнението e на ателието A. FRESCO SARL (www.a-fresco.com). Така, върху калкана на сградата, в която някога е било първото седалище на Сдружението на гидовете от Шамони, се появяват фрески, които представят най-значимите фигури в историята на френския, пък и на световния алпинизъм от първото изкачване на Монблан до средата на 60-те години на ХХ век.
И така, това са:
На прозореца на третия етаж:
Мари Паради (Marie Paradis, 1779-1839) – прислужница (сервитьорка) в страноприемница, първата жена, изкачила Монблан с водача Жак Балма на 14 юли 1808 г.
На левия балкон на втория етаж (отляво надясно):
Габриел Пакар (Gabriel Paccard, 1757-1827) – лекар, партньор на Жак Балма по време на първото изкачване на Монблан на 8 август 1786 г.
Жак Балма (Jacques Balmat, 1762-1834) – търсач на планински кристали, който след многократни опити първи стъпва на Монблан с Габриел Пакар на 8 август 1786 г.
Анриет д’ Анжвий (Henriette d’ Angevillе, 1794-1871) – втората жена, стъпила на Монблан през 1838 г.
На десния балкон на втория етаж (отляво надясно):
Орас-Бенедикт дьо Сосюр (Horace Benedict de Saussure, 1740-1799) – автор на третото изкачване на Монблан на 2 август 1787 г. с Жак Балма.
Жозеф Вало (Joseph Valot, 1854-1925) – астроном и географ, създател през 1890 г. на наблюдателница на Роше де Бос (Rocher des Bosses, 4358 м), носеща неговото име, имащ 34 изкачвания на Монблан.
На балкона на първия етаж (отляво надясно):
Жан-Естрил Шарле (Jean Esteril Charlet, 1840-1925) – професионален планински водач, направил първи изкачвания на редица върхове със своята партньорка по свръзка и съпруга, англичанката Изабела (Изабел) Стрейтън (Isabella Straton), между които е Поан Изабел (3761 м) в масива на Егюий дьо Триоле. Жан Шарле има в актива си първото зимно изкачване на Монблан на 31 януари 1875 г. със Силвен Куте (Sylvain Couttet), Мишел Балма (Michel Balmat), Гаспар Симон (Gaspard Simond) и Изабела Стрейтън, а така също първо въобще на При Дрю [на 29 август 1879 г. с Проспер Пайо (Prosper Payot) и Фредерик Фолике (Frédéric Folliguet)].
Алфред Куте (Alfred Couttet, 1889-1974) – първият шампион на Франция по ски (северни дисциплини) през 1909 г., капитан на френския отбор на първите зимни олимпийски игри в Шамони през 1924 г., автор на около 40 премиери в различни масиви на Алпите.
Мишел Пайо (Michel Payot, 1869-1908) – лекар, основоположник на алпийските ски във Франция, организатор на първото международно състезание по ски-алпийски дисциплини през 1908 г.
Луи Лашнал (Louis Lachenal, 1921-1955) – направил първото в света изкачване на връх, по-висок от 8000 м – Анапурна (8091 м), през 1950 г. (с Морис Ерзог).
Лионел Тере (Lionel Terray, 1921-1965) – автор на многобройни премиери по цял свят, през 1963 г. написва култовата книга “Безполезните победи” (“Les Conquérants de l' inutile”).
Роже Фризон-Рош (Roger Frison-Roche, 1906-1999) – гид, писател, изследовател, създател на школата по алпинизъм “Les Gaillands”, написал знаменития роман “Водач на свръзка” (“Premier de cordée”) през 1941 г.
Рене Кларе-Турние (Rene Claret-Tournier, 1917-2013) – планински водач, имащ 530 изкачвания на Монблан и редица други рекорди.
Арман Шарле (Armand Charlet, 1900-1975) – планински водач, специалист по “изкуствено” катерене, с над 100 изкачвания на Егюий Верт – “Неговата” планина.
На стълбичките под балкона:
Гастон Ребюфа (Garton Rebuffat, 1921-1985) – гид, писател, филмов реализатор, участник във френската експедиция, която прави първото изкачване на осемхилядник – на Анапурна (8091 м) през 1950 г., прокарал редица нови маршрути, които описва в книгите си.
На партера пред входа (отляво надясно):
Едуард Куплен (Edouard Cupelin, 1804-1906) – планински водач, който заради своите 80 изкачвания получава прозвището “Капитана на Монблан”.
Франсоа Дьовуасу (Francois Devouassoud, 1832-1905) – учител, голям алпинист и изследовател на планините, направил първите изкачвания на Казбек и Източен Елбрус през 1868 г., имащ в актива си над 50 премиери по цял свят.
Жозеф Раванел (Joseph Ravanel, 1869-1931) – планински водач познат като “Червения”, прототип на главния герой в романа на Роже Фризон-Рош “Водач на свръзка”.
Мишел Пайо (Michel Payot, 1840-1922) – ковач, направил многобройни премиерни изкачвания, признат за наследник на Мишел Кро.
Мишел Кро (Michel Croz, 1830-1865) – един от най-великите алпинисти и планински водачи, автор на първи изкачвания на редица върхове над 4000 м в Алпите, загинал след първото успешно изкачване на Матерхорн на 14 юли 1865 г.
Горе, вдясно от прозореца с Мари Паради:
Брадат лешояд (Gypaetus Barbatus – лат., Gypaete Barbu – фр., Bearded Vulture – англ.) – най-едрата граблива и една от редките птици в Алпите. Размахът на крилата й достига 245-272 см. Живее до около 40 г. В Хималаите е наблюдавана да лети на около 8000 м. Благодарение на успешните програми за реинтродукция се среща все по-често в Алпите.
В центъра на фреската:
Значката на Compagnie des guides de Chamonix (“Сдружението на гидовете от Шамони”). Създадено е на 24 юли 1821 г. след лавинен инцидент в планината, при който загиват шестима (според други източници – трима) гидове. Възниква като логистичен и координационен център и като организация за подпомагане на пострадали или загинали планински водачи. Първоначално обединява около 240 души.
“Групата пред входа” – Едуар Куплен, Франсоа Дьовуасу,
Жозеф Раванел, Мишел Пайо, Мишел Кро
Кътче жива история в сърцето на Шамони
-----------------------------------
*Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” ще организира специално честване на 14 юли т. г., за което ще бъдете информирани допълнително.
- Хохфайлер или Гран Пиластро (3510 м) в Цилерталските Алпи, Паул Громан (Paul Grohmann) и гидовете Георг Замер (Georg Samer) и Петер Фухс (Peter Fuchs), 24 юни 1865 г.,
- Поан Уимпър (4184 м), втората по височина точка в масива на Гранд Жорас (4208 м), Едуард Уимпър (Edward Whymper), Кристиан Алмер (Christian Almer), Мишел Кро (Michel Croz) и Франц Бинер (Franz Biner), 24 юни 1865 г.,
- Пиц Розег (3937 м) в групата Бернина, Централните (Швейцарските) Алпи, Адолфъс Уорбъртън Муур (Adolphus Warburton Moore) и Хоръс Уокър (Horace Walker) с водач Якоб Андерег , 28 юни 1865 г.,
- Егюий Верт (4122 м), Френските Алпи, Едуард Уимпър (Edward Whymper), Кристиан Алмер (Christian Almer), и Франц Бинер (Franz Biner), 29 юни 1865 г.,
- Матерхорн (4478 м) в Пенинските Алпи, Едуард Уимпър (Edward Whymper), Чарлз Хъдзън (Charles Hudson), лорд Франсис Дъглас (Lord Francis Douglas), Дъглас Робърт Хадоу (Douglas Robert Hadow), Мишел Кро (Michel Croz), Петер Таугвалдер-баща (Peter Taugwalder-father), Петер Таугвалдер-син (Peter Taugwalder-son), 14 юли 1865 г. На слизане от върха загиват Хадоу, Кро, Хъдзън и Дъглас,
- Пиц Буин (3312 м) в групата Силврета, Йозеф Антон Шпехт (Joseph Anton Specht) и Йохан Якоб Вайленман (Johann Jakob Weilenmann) с гидовете Якоб Пфитшер (Jakob Pfitscher) и Франц Пьол (Franz Pöll), 14 юли 1865 г.,
- Чима Тоза (3176 м) в групата Брента, Джузепе Лос (Giuseppe Loss) и шестима спътници от долината Амбиец, 20 юли 1865 г., [някои източници посочват като автори на първото изкачване на Чима Тоза Джон Бол (John Ball) и Р. Форстър (R. Forster), но те стъпват на върха няколко дни след Джузепе Лос и другарите му],
- Монте Чеведале (3764 м) в групата Ортлер, Юлиус фон Пайер (Julius von Payer) с гидовете Йохан Пингера (Johann Pinggerra) и Й. Райнщадлер (J. Reinstadler), 7 септември 1865 г.,
- Монте Кристало (3221 м) в Доломитите, Паул Громан (Paul Grohmann) и водачите, Санто Зиорпаес (Santo Siorpaes) и Анджело “Део“ Димаи (Angelo "Deo" Dimai), 14 септември 1865 г.
Едно хрумване, чиято реализация блести с френска оригиналност и артистичност, хвърля мост между минало и съвременност. Дори може би повече – прави обвеяното с романтика “някога” на планинарството и алпинизма част от днешния ден. И то не къде да е, а в Мека-та на култа към планината – Шамони.
Калканът след изрисуването му...
... и преди това
Не е ясно чия е идеята, но изпълнението e на ателието A. FRESCO SARL (www.a-fresco.com). Така, върху калкана на сградата, в която някога е било първото седалище на Сдружението на гидовете от Шамони, се появяват фрески, които представят най-значимите фигури в историята на френския, пък и на световния алпинизъм от първото изкачване на Монблан до средата на 60-те години на ХХ век.
И така, това са:
На прозореца на третия етаж:
Мари Паради (Marie Paradis, 1779-1839) – прислужница (сервитьорка) в страноприемница, първата жена, изкачила Монблан с водача Жак Балма на 14 юли 1808 г.
На левия балкон на втория етаж (отляво надясно):
Габриел Пакар (Gabriel Paccard, 1757-1827) – лекар, партньор на Жак Балма по време на първото изкачване на Монблан на 8 август 1786 г.
Жак Балма (Jacques Balmat, 1762-1834) – търсач на планински кристали, който след многократни опити първи стъпва на Монблан с Габриел Пакар на 8 август 1786 г.
Анриет д’ Анжвий (Henriette d’ Angevillе, 1794-1871) – втората жена, стъпила на Монблан през 1838 г.
На десния балкон на втория етаж (отляво надясно):
Орас-Бенедикт дьо Сосюр (Horace Benedict de Saussure, 1740-1799) – автор на третото изкачване на Монблан на 2 август 1787 г. с Жак Балма.
Жозеф Вало (Joseph Valot, 1854-1925) – астроном и географ, създател през 1890 г. на наблюдателница на Роше де Бос (Rocher des Bosses, 4358 м), носеща неговото име, имащ 34 изкачвания на Монблан.
На балкона на първия етаж (отляво надясно):
Жан-Естрил Шарле (Jean Esteril Charlet, 1840-1925) – професионален планински водач, направил първи изкачвания на редица върхове със своята партньорка по свръзка и съпруга, англичанката Изабела (Изабел) Стрейтън (Isabella Straton), между които е Поан Изабел (3761 м) в масива на Егюий дьо Триоле. Жан Шарле има в актива си първото зимно изкачване на Монблан на 31 януари 1875 г. със Силвен Куте (Sylvain Couttet), Мишел Балма (Michel Balmat), Гаспар Симон (Gaspard Simond) и Изабела Стрейтън, а така също първо въобще на При Дрю [на 29 август 1879 г. с Проспер Пайо (Prosper Payot) и Фредерик Фолике (Frédéric Folliguet)].
Алфред Куте (Alfred Couttet, 1889-1974) – първият шампион на Франция по ски (северни дисциплини) през 1909 г., капитан на френския отбор на първите зимни олимпийски игри в Шамони през 1924 г., автор на около 40 премиери в различни масиви на Алпите.
Мишел Пайо (Michel Payot, 1869-1908) – лекар, основоположник на алпийските ски във Франция, организатор на първото международно състезание по ски-алпийски дисциплини през 1908 г.
Луи Лашнал (Louis Lachenal, 1921-1955) – направил първото в света изкачване на връх, по-висок от 8000 м – Анапурна (8091 м), през 1950 г. (с Морис Ерзог).
Лионел Тере (Lionel Terray, 1921-1965) – автор на многобройни премиери по цял свят, през 1963 г. написва култовата книга “Безполезните победи” (“Les Conquérants de l' inutile”).
Роже Фризон-Рош (Roger Frison-Roche, 1906-1999) – гид, писател, изследовател, създател на школата по алпинизъм “Les Gaillands”, написал знаменития роман “Водач на свръзка” (“Premier de cordée”) през 1941 г.
Рене Кларе-Турние (Rene Claret-Tournier, 1917-2013) – планински водач, имащ 530 изкачвания на Монблан и редица други рекорди.
Арман Шарле (Armand Charlet, 1900-1975) – планински водач, специалист по “изкуствено” катерене, с над 100 изкачвания на Егюий Верт – “Неговата” планина.
На стълбичките под балкона:
Гастон Ребюфа (Garton Rebuffat, 1921-1985) – гид, писател, филмов реализатор, участник във френската експедиция, която прави първото изкачване на осемхилядник – на Анапурна (8091 м) през 1950 г., прокарал редица нови маршрути, които описва в книгите си.
На партера пред входа (отляво надясно):
Едуард Куплен (Edouard Cupelin, 1804-1906) – планински водач, който заради своите 80 изкачвания получава прозвището “Капитана на Монблан”.
Франсоа Дьовуасу (Francois Devouassoud, 1832-1905) – учител, голям алпинист и изследовател на планините, направил първите изкачвания на Казбек и Източен Елбрус през 1868 г., имащ в актива си над 50 премиери по цял свят.
Жозеф Раванел (Joseph Ravanel, 1869-1931) – планински водач познат като “Червения”, прототип на главния герой в романа на Роже Фризон-Рош “Водач на свръзка”.
Мишел Пайо (Michel Payot, 1840-1922) – ковач, направил многобройни премиерни изкачвания, признат за наследник на Мишел Кро.
Мишел Кро (Michel Croz, 1830-1865) – един от най-великите алпинисти и планински водачи, автор на първи изкачвания на редица върхове над 4000 м в Алпите, загинал след първото успешно изкачване на Матерхорн на 14 юли 1865 г.
Горе, вдясно от прозореца с Мари Паради:
Брадат лешояд (Gypaetus Barbatus – лат., Gypaete Barbu – фр., Bearded Vulture – англ.) – най-едрата граблива и една от редките птици в Алпите. Размахът на крилата й достига 245-272 см. Живее до около 40 г. В Хималаите е наблюдавана да лети на около 8000 м. Благодарение на успешните програми за реинтродукция се среща все по-често в Алпите.
В центъра на фреската:
Значката на Compagnie des guides de Chamonix (“Сдружението на гидовете от Шамони”). Създадено е на 24 юли 1821 г. след лавинен инцидент в планината, при който загиват шестима (според други източници – трима) гидове. Възниква като логистичен и координационен център и като организация за подпомагане на пострадали или загинали планински водачи. Първоначално обединява около 240 души.
“Групата пред входа” – Едуар Куплен, Франсоа Дьовуасу,
Жозеф Раванел, Мишел Пайо, Мишел Кро
Кътче жива история в сърцето на Шамони
-----------------------------------
*Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” ще организира специално честване на 14 юли т. г., за което ще бъдете информирани допълнително.
Добави коментар