2804.2015
В края на март т. г. Клинт Хеландър (Clint Helander) посети веригата Ревилейшън (Revelations, откритие, разбулване, откровение – англ.) в Аляска. Негова главна цел бе Пик 9304 (Peak 9304) – последният девствен връх в района с височина на 9000 фута (около 2700 м).
Линията “Emotional Atrophy” на Пик 9304
Снимка: Клинт Хеландър
Photo: Clint Helander
През последните седем години Хеландър с различни партньори прокара осем нови маршрута в този район. От тях шест бяха едновременно първи изкачвания на девствени върхове. По време на своята последна визита в Реливейшън той насочи вниманието си към Пик 9304, който нарече Обелиск. През март тази година пристигна в Аляска с Тед Макрий (Tad McCrea).
Свръзката се сблъска с ужасни условия, които я принудиха да прекара 12 от предвидените за изкачване дни в палатките и в снежна пещера, изкопана за случай на силен вятър, който би отнесъл палатките. На 20 март, един ден преди отпътуването на Макрий, когато вятърът постигна, двамата предприеха опит за нов маршрут на Пик 9304. След прекрачването на трудната первазна пукнатина продължиха изкачването, преодолявайки трудности до M6. След около две трети от стената свръзката взе решение за връщане, искайки да избегне търсенето по тъмно на пътя надолу по твърде трудния технически терен и по несигурни скали с проблематични възможности за осигуряване.
Хеландър на ключовото въже
Снимка: Тед Маккрий
Photo: Tad McCrea
Ден по-късно Макрий си замина за вкъщи, а неговото място до Хеландър зае младият Джон Джиралдо (John Giraldo), за когото това бе първа визита в Реливейшън. При добро време Хеландър и Джиралдо преминаха целия маршрут с взаимна осигуровка с изключение на две въжета. Първото от тях бе познатото M6 над первазната пукнатина (бергшрунда). По второто водеше Хеландър. То бе дълго 20 метра и с оценка WI5, M6 по плочи, покрити с трисантиметров лед. Последният не позволяваше осигуряване на цеви и заради това Хеландър го разбиваше, за да стигне до намиращите се под него пукнатини в скалата. По този начин премина целия ключов фрагмент от маршрута.
След осем часа катерене свръзката стъпи на върха, на който официално даде името Обелиск. Премиерната линия бе наречена “Emotional Atrophy” (4 според категоризацията в Аляска; M6, WI5, A0, 980 м).
Линията “Emotional Atrophy” на Пик 9304
Снимка: Клинт Хеландър
Photo: Clint Helander
През последните седем години Хеландър с различни партньори прокара осем нови маршрута в този район. От тях шест бяха едновременно първи изкачвания на девствени върхове. По време на своята последна визита в Реливейшън той насочи вниманието си към Пик 9304, който нарече Обелиск. През март тази година пристигна в Аляска с Тед Макрий (Tad McCrea).
Свръзката се сблъска с ужасни условия, които я принудиха да прекара 12 от предвидените за изкачване дни в палатките и в снежна пещера, изкопана за случай на силен вятър, който би отнесъл палатките. На 20 март, един ден преди отпътуването на Макрий, когато вятърът постигна, двамата предприеха опит за нов маршрут на Пик 9304. След прекрачването на трудната первазна пукнатина продължиха изкачването, преодолявайки трудности до M6. След около две трети от стената свръзката взе решение за връщане, искайки да избегне търсенето по тъмно на пътя надолу по твърде трудния технически терен и по несигурни скали с проблематични възможности за осигуряване.
Хеландър на ключовото въже
Снимка: Тед Маккрий
Photo: Tad McCrea
Ден по-късно Макрий си замина за вкъщи, а неговото място до Хеландър зае младият Джон Джиралдо (John Giraldo), за когото това бе първа визита в Реливейшън. При добро време Хеландър и Джиралдо преминаха целия маршрут с взаимна осигуровка с изключение на две въжета. Първото от тях бе познатото M6 над первазната пукнатина (бергшрунда). По второто водеше Хеландър. То бе дълго 20 метра и с оценка WI5, M6 по плочи, покрити с трисантиметров лед. Последният не позволяваше осигуряване на цеви и заради това Хеландър го разбиваше, за да стигне до намиращите се под него пукнатини в скалата. По този начин премина целия ключов фрагмент от маршрута.
След осем часа катерене свръзката стъпи на върха, на който официално даде името Обелиск. Премиерната линия бе наречена “Emotional Atrophy” (4 според категоризацията в Аляска; M6, WI5, A0, 980 м).
Добави коментар