На 11 април т. г., след дълго и тежко боледуване, почина Януш Курчаб (Janusz Kurczab) – изключителен алпинист, инструктор, участник в олимпийски игри. А така също историк на полските постижения в планините по света, дългогодишен автор и редактор в портала Wspinanie.Pl.
 


Януш Курчаб
 
Колегите му от този сайт написаха:
Загубата, която всички понесохме, е огромна. Януш години наред задълбочено и с невероятна алпийска ерудиция описваше ставащото в най-високите планини. Творческата мощ и ентусиазмът не го напуснаха до миналата есен, когато попадна в болница. До последно се интересуваше какво става в Хималаите. Огромна радост му донесе удостояването с една от най-големите полски награди в областта на приключенията, пътешествията и екстремните спортове “Супер Колос”.
 
Януш излъчваше невероятно спокойствие и добронамереност. Действаше и пишеше премерено – когато се случваше да му звъним по повод някаква “гореща новина” или спорен въпрос, се оказваше, че нашата възбуда не пасва на неговия отличаващ се с достойнство стил. И Той обикновено беше прав, в което няма нищо за учудване, защото познаваше историята на световния алпинизъм както много малко хора в Полша, а и по света. На “спорните въпроси” слагаше точка потънал в размисъл и с едва забележима иронична усмивка...
 
Януш беше съкровищница на знания за миналите поколения алпинисти и хималаисти. За своите текстове беше обичан и уважаван от младите катерачи. Както малцина беше живата връзка между отдалечените във времето генерации.
 
Продължителното боледуване не му позволи да продължи забележителната си дейност на журналист, историк и архивист. Цялата общност и приятелите му понесохме невъзможна за описване загуба.
 
Прощавай, Януш!
 
Потъналата в печал редакция на Wspinanie.Pl
 
P. S. През последните месеци неоценима помощ на Януш оказа д-р Марек Рожниецки (Marek Rożniecki), участник в многобройни хималайски експедиции.
 
***
 
Януш Курчаб – от реброто на Казалница до Шиспаре и К-2
 
Януш Курчаб (Janusz Kurczab, роден на 6 септември 1937 г. във Варшава, починал на 11 април 2015 г. в Лодз) се занимаваше с алпинизъм от 1957 г., а със зимен алпинизъм – от 1960 г. Беше катерач и треньор по алпинизъм. В младите си години се бе практикувал плуване, алпийски ски и модерен петобой, преди да се посвети на фехтовката. Бе участник в летните олимпийски игри в Рим през 1960 г., двукратен индивидуален шампион на Полша на шпага (1961 и 1965) и 14-кратен отборен шампион с цветовете на “Легия” (Варшава), първи в историята на полския отборен спорт носител на Европейска купа (1961 г.). А така също ски-алпинист и публицист, който има огромен принос в полската алпинистка и планинарска писмовност.
 
В Татрите се прочу с прокарването на преломния маршрут по реброто на Казалница [Kazalnica, с Кшищоф Зджитовиецки ( Krzyszof Zdzitowiecki), Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak) и Анджей Хайнрих (Andrzej Heinrich), 1962 г.], a така също с линията по Кулоара в циркуса на Казалница (Ściek na Kotle Kazalnicy) през лятото на 1964 г. и през зимата на 1971 г., с маршрута на Млинарчик (Młynarczyk) и редицата нови, отдалечени зимни турове, като тези по Стената на Хруби (Mur Hrubego) и на Копрови (Koprowy). В актива си има около 50 премиерни изкачвания

.
Януш на върховия блок на Млинарчик през 1964 г. [снимка: Мачией Погожелски
(Maciej Pogorzelski)], а така също самата линия [снимка и скица: Януш Курчаб
(photo and topo: Janusz Kurczab)]
 
В масива на Монблан и в Доломитите има преломни, исторически изкачвания, а така също организационен и познавателен принос за влизането на полските алпинисти в “първа лига” на европейския и световния алпинизъм, с редица премиерни изкачвания, особено с първото зимно по Гран Пилие д‘ Англ през 1971 г. – един от най-високо разположените и най-отдалечените маршрути в Алпите (до днес има само две полски зимни изкачвания), с премиерната зимна диретисима по южната стена на Тофана ди Розес (Tofana di Rozes) през 1964 г. и първото зимно на Мармолада по “Via dell’Ideale” през 1973 г., второто зимно по маршрута на Дибона на Чима Скотони (Cima Scotoni) през 1969 г. Освен това има и първи летни изкачвания, между които по лявото ребро на североизточната стена на Ле Дроат (Les Droites) през 1967 г. и първи полски по “Ratti-Vitali” на Егюий Ноар (Aiguille Noire), 1971 г., по “Major” на източната стена на Монблан, 1973 г., а така също и по смятания за най-труден класически маршрут в Доломитите – “Philipp-Flamm” на Пунта Тиси (Punta Tissi) с Ришард Шафирски (Ryszard Szafirski), 1963 г.
 

Зимата на 1971 г., Анджей Мруз и Януш Курчаб на
петия бивак под върховия жандарм на
Гран Пилие д‘ Англ
Снимка: Тадеуш Пьотровски
Photo: Tadeusz Piotrowski
 
Има сериозен експедиционен актив с първото изкачване в алпийски стил по 1500-метровата югозападна стена на Ношак (7492 м) в Афгански Хиндукуш през 1972 г. и с ръководените от него експедиции, между които на Шиспаре (Shisparé)* през 1974 г. [когато соло прави първо изкачване на Гхента (Ghenta, 7090 м)], и две национални на К-2 през 1976 и 1982 г.. През 1976 г. воденият от него екип стига 8400 м по линия, която е завършена от американци през 1978 г. с траверс наляво по лесен терен до Класическия маршрут по Реброто Абруци, т. е. отказвайки се от полския опит за директно стигане до върха. През 1982 г. експедицията му записва около 8250 м по маршрут по западния гребен и северната стена, завършен през 1991 г. от Пиер Бежен (Pierre Béghin) и Кристоф Профи (Christophé Profit).
 
От 60-те години на ХХ век беше един от двамата [заедно с Анджей Завада (Andrzej Zawada)] наши най-изявени организатори на експедиции и на новаторски постижения. [по думите на Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) през 1998 г.]. В периода 1972-1986 г. редовно всеки две години ръководеше експедиция в най-високите планини, а през зимата участваше в първи зимни изкачвания в Татрите, Алпите и Доломитите. През 1978 г. подобри рекорда за бързина по Реброто на Казалница със Шпората (Filar Kazalnicy z Ostrogą) по време на първото му зимно изкачване с “Малкия”, т. е. със Збигниев Чижевски (Zbigniew Czyżewski-“Małolat”).
 
Бе дългодишен член на управата на общонационалния “Клуб Високогурски” (Klub Wysokogórski) още преди създаването на Полския алпийски съюз (Полската федерация по алпинизъм), занимавайки се със спортната документация. В периода 1973-1991 г. три пъти бе президент на “Клуб Високогурски” – Варшава. В най-трудните години на неговото съществуване бе сред малобройните деятели, които с огромни усилия поддържаха съществуването му.
 
От 1980 до 1983 г. бе шеф на Спортната комисия на Полския алпийски съюз. Бе един от първите абсолвенти на Школата за треньори по алпинизъм при Академията за физическо възпитание в Краков. От края на 70-те години на ХХ век първи в полската специализирана преса започна да пише за методиката на спортната тренировка за алпинисти.
 
Автор бе на знаменателни проблемни публикации, като например “Девалвацията на VI категория” (“Dewaluacja 6 stopnia”, “Taternik”, 1969 г.) и на забележителни документационни разработки, като:
- монографията за Казаланица (“Taternik”, 1963),
- фундаменталната дипломна работа при завършването на Школата за треньори по алпинизъм при Академията за физическо възпитание в Краков (“Свитъци на Академията за физическо възпитание в Краков”, брой 61, 1990 г./ “Zeszyty AWF w Krakowie”, nr 61, 1990),
- или, най-сетне, на безценната, почиваща на първоизточници, монография “По върховете на Хималаите”, заедно със Збигниев Ковалевски (Zbigniew Kowalewski), издателство “Спорт и туристика”, Варшава, 1983 г./ “Na szczytach Himalajów” (wraz ze Zbigniewem Kowalewskim), SiT, W-wa 1983 г.,
- популярната шесттомна поредица “Полските Хималаи” в много голям тираж (“Polskie Himalaje”, tomy I, II, III, IV, V, VI, Biblioteka “Gazety Wyborczej”, Warszawa 2008), последният том е озаглавен “Речник на полския хималаизъм” (“Leksykon Polskiego Himalaizmu”), цялата поредица включва и шест диска DVD с ценни долументални филми**. 
Автор е и на други популяризаторски книги, между които “Реброто на Казалница” (“Filar Kazalnicy”, 1976 и 1995 г.), за експедциите на Шиспаре през 1974 г. и на К-2 през 1976 г., на гидовници (между които и за трекинги в Непал, от серията на издателството “Sklep Podróżnika”, Варшава, 2002 г., за обкръжението на Анапурна, Еверест и Макалу, 2011 г.), а така също на обзорни гидовници за полските планини (1991, 1999 г.).
 

Мачией Бернат и Януш Курчаб на скалите край Краков
Снимка/ photo: “Sklep Podróżnika”
 
До края на първото десетилетие на XXI век се катереше, участваше в трекинги и се занимаваше със ски-аклпинизъм. В периода 2003-2007 г. бе главен редактор на списание “Татерник”. В последните години бе негов активен сътрудник, както и на сайта Wspinanie.Pl (от 2009 г.), публикувайки богати обзорни и аналитични материали за най-високите планини. През 2001 г. бе обявен за почетен член на “Клуб Високогурски“ – Варшава, а след това – и на Полския алпийски съюз (Polski Związek Alpnizmu).
 
Гжегож Глазек (Grzegorz Głazek)
Това е разширен вариант на статията за Януш Курчаб от същия автор,
която бе поместена на на сайта на “Клуб Високогурски” – Варшава, през 2001 г.
 
***
Ето пълна библиография на Януш Курчаб:
“Реброто на Казалница” (“Filar Kazalnicy”, “Sport i turystyka”, Warszawa, 1976),
“Шиспаре, сънуваната планина” (“Shispare góra wyśniona”, “Sport i turystyka”, Warszawa, 1976), 
“Последната бариера на К-2, 8611 м” (“Ostatnia bariera – K2 8611 m”, “Sport i Turystyka”, Warszawa, 1980, ISBN 83-217-2268-7),
“На върховете на Хималаите” [“Na szczytach Himalajów” (razem ze Zbigniewem Kowalewskim), “Sport i Turystyka”, Warszawa, 1983, ISBN 83-217-2412-4),
“Свитъци на Академията по физическо възпитание в Краков“ (“Zeszyty AWF Kraków”, nr 61, 1990 – дипломна работа върху историята на алпинизма в Алпите,
“Най-красивите върхове в Татрите” [“Najpiękniejsze szczyty tatrzańskie (razem z Markiem Wołoszyńskim), “Sport i Turystyka”, Warszawa, 1991, ISBN 83-217-2686-0),
“Реброто на Казалница и историята на изкачванията по стената на Казалница Миенгушовиецка” (“Filar Kazalnicy oraz historia zdobywania ściany Kazalnicy Mięguszowieckiej”, “EXPLO”, Gliwice 1995, ISBN 83-86054-40-9),
“Най-красивите полски върхове” (“Najpiękniejsze polskie szczyty”, Wydawnictwo “MUZA” S. A., 1999, ISBN 83-7200-445-5),
“Полските Хималаи”, томове от I до VI: “Първопокорителите”, “Ледените воини”, “Големите изкачвания”, “Дами в планините”, “Най-големите трагедии”, “Речник на полския хималаизъм” (“Polskie Himalaje”, tomy I – VI: “Pierwsi zdobywcy”, “Lodowi wojownicy”, “Wielkie wspinaczki”, “Panie w górach”, “Największe tragedie”, “Leksykon polskiego himalaizmu”, Wydawnictwo “Agora” S. A. – Biblioteka Gazety Wyborczej, Warszawa 2008, ISBN serii 978-83-7552-377-5),
“Около Анапурна и Дхаулагири. Маршрути и трекинг-върхове” (“Wokół Annapurny i Dhaulagiri. Trasy i szczyty trekkingowe”, Wydawnictwo “Sklep Podróżnika”, Warszawa 2011, ISBN 978-83-7136-080-0),
“Около Еверест и Макалу. Маршрути и трекинг-върхове” (“Wokół Everestu i Makalu. Trasy i szczyty trekkingowe”, Wydawnictwo “Sklep Podróżnika”, Warszawa 2011, ISBN 978-83-7136-084-8),
“Непалските Хималаи. Пътеводител за трекери” (“Himalaje Nepalu. Przewodnik trekkingowy”, Wydawnictwo “Sklep Podróżnika”, Warszawa 2013, ISBN 978-83-7136-094-7). 

***
 
“Алпинизмът създава около чисто спортните прояви една обвивка от духовна култура и това го отличава от другите спортове” – писа Януш Курчаб.

“Около него (Януш Курчаб) и Анджей Завада се събираха височинните алпинисти. Анджей беше артист, Януш – систематичен прагматик. Бил съм в една негова експедиция – през 1982 г., когато направихме много сериозен опит за нов маршрут на К-2” – си спомня Кшищоф Виелицки, петият човек в света, стъпил на всички осемхилядници, автор на първите зимни изкачвания на Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце.

“Не бях ръководител, който нарежда и заповяда, без да се вслушва в предложения. При взимането на решения винаги се консултирах с участниците в експедицията. А понякога решенията се взимаха с гласуване” – добавя Курчаб.

След приключването на спортната си кариера Януш Курчаб се посвети на документиране на събитията в света на планините. “Ако не знаехме нещо за дадено изкачване: точната му дата, състава на групата, топографията на стената и т. н., винаги се обръщахме към него. И той никога не отказваше помощ. Беше един от най-големите ръководители. Ако се договаряхме за някаква съвместна работа, винаги знаехме, че от негова страна всичко ще бъде перфектно изпълнено. Януш бе ходеща история на алпинизма и планините. Десетки алпинисти са използвали неговите материали в подготовката на своите експедиции... Навремето само Завада и Курчаб организираха национални експедиции. За Завада се разказваха невероятно много истории и анекдоти, докато за винаги прецизния перфекционист Януш се говореше рядко. На експедиции той винаги пиеше чай и не понасяше ужасните буламачи на спиртна основа, които “употребявахме” ние. Поради това държеше никой да не пие от неговата чаша, защото пластмасата бързо поемаше миризмата, която той не можеше да търпи... През миналата година на най-големия фестивал на пътешествениците в Европа – 17-ата общополска среща на ветроходци, алпинисти, спелеолози, изследователи, ловци на приключения, Януш Курчаб бе удостоен с приза “Супер Колос”. За съжаление, здравето не му позволи да дойде в Гдиня. Искахме да организираме връчване на наградата във Варшава. За съжаление, не успяхме. Ще се постараем тя да намери място в Музея на спорта и туризма в полската столица”. Това пък е от спомените на Лешек Чихи, който през 1980 г. направи първото зимно изкачване на Еверест с Кшищоф Виелицки.
 
Последният обществен ангажимент на Януш Курчаб бе ръководител на Централния планински архив при новооткрития (на 17 февруари т. г.) първи в Полша интерактивен музей на планините и алпинизма “Короната на Земята” в градчето Завоя.
 
-------------------------------------------
*Шиспаре, Шиспаре Сар (Shispare, Shispare Sar, Shisparé Sar) е един от пърховете в планинската група Батура Мустаг (Batura Mustagh), в най-западната част на Каракорум. Разположен  е на изток от най-високия връх в споменатата група – Батура (Batura, Batura Sar, 7795 м). Река Хунца заобикаля масива от югозапад, запад и северозапад.
Първото изкачване на върха е направено от полско-немска студентска експедиция ("Polish-German Academic Expedition") под ръководството на Януш Курчаб. На 21 юли 1974 на върха стъпват Хуберт Блайхер (Hubert Bleicher), Лешек Чихи (Leszek Cichy), Марек Гроховски (Marek Grochowski), Ян Холницки-Шулц (Jan Holnicki-Szulc), Анджей Млинарчик (Andrzej Mlynarczyk), Херберт Оберхофер (Herbert Oberhofer), Яцек Поремба (Jacek Poręba).
 
**Филмите от серията “Полските Хималаи” бяха показани на Банскофилмфест‘ 2009 и получиха Награда на Туристическа асоциация Банско за планинарски спортове, приключения и изследвания.