През 2014 г. бяха регистрирани редица промени, които според учените са свързани с общото охлаждане на климата. Състоянието на един от трите най-големи ледника в Алтай – Маашей, също свидетелства за това. 

Както посочва деканът на Географския факултет на Алтайския държавен университет (Алтайский государственный университет) в Барнаул – Генадий Баришников (Геннадий Барышников), глациолозите следят състоянието на ледника Маашей от 30-те години на ХХ век. И ако по-рано учените са наблюдавали неговото отстъпване, от 2014 г. е на лице точно обратен процес.
 

Ледникът Маашей през 1924 година…
Снимка: Михаил Тронов
 

… и днес

“Когато става дума за глобално затопляне или за глобално охлаждане, се имат предвид не температурите в някакъв конкретен период от време, а тенденции. Те могат да бъдат проследени чрез ледниците. Това се вижда особено добре във Висок Алтай (Горный Алтай). Там има репери, които известният учен от Томск Михаил Владимирович Тронов** е поставил през 1933 г. Четиридесет години по-късно, когато аз завършвах Университета, реперите показваха отдръпване на ледника от 150 метра – заявява професор Баришников. – Това ставаше в условията на общо затопляне на климата. В настояще време ледникът се движи надолу по релефа – т. е., наблюдава се обратното явление. Ние не знаем колко дълго ще продължи този процес, но по него можем да съдим, че съществува тенденция към охлаждане.”
 
Темата за климатичните промени е една от най-дискутираните в световните научни среди. А ледниците са сред най-чувствителните индикатори за глобалните изменения в климата. Активното им топене до неотдавна, както показват наблюденията, бе обхванало цялата планета. В ледниците са съсредоточени основните запаси от прясна вода на Земята, поради което отстъпването им се смяташе за огромен екологичен проблем.
 
Поне от четвърт век “водещите климатолози в света” втълпяват на земното население, че на Земята е в ход глобално и необратимо затопляне. Така ли е в действителност?

Затоплянето – по мнението на климатолозите – е антропогенно (т. е., в резултат на човешка дейност). И поради това трябва да се ограничават емисиите от въглероден двуокис (СО2), фреони и т. н. Подписан бе и т.нар. Протокол от Киото за свеждане до минимум на споменатите емисии. От него следваше, че да се самоограничава трябва преди всичко Китай – т. е., да произвежда филтри-очистители, вместо да развива производствените си мощности. И поради това Китай не си даваше много труд да изпълнява предписанията, позовавайки се на прогнозите, че “всемирното затопляне” ще  спре през следващите 50 г. или че най-малкото се отлага. Които, очевидно, започват да се потвърждават.

През миналата и тази зима площта на ледовете в Северния ледовит океан рязко се е увеличила. Престанала е да расте средногодишната температура на водата в Световния океан. Данни за това се съдържат в редица публикации на руския Държавен научен център “Арктически и антарктически научно-изследователски институт” (Государственный научный центр "Арктический и антарктический научно-исследовательский институт", The Arctic and Antarctic Research Institute, or AARI) и в сводките на управлението, което се занимава в поддържането на т. нар. Северен морски път (СевМорПуть). Редица учени са на мнение, че процесите на затопляне и охлаждане са тясно свързан с дълговременните цикли на слънчевата ативност
 
-----------------------------------------------
*Ледникът Маашей е открит от братята Михаил и Борис Тронови през 1924 г. Посещаван е от тях и през 1932 и 1937 г. Разположен е от северната страна на масива Биш-Иирду на Северночуйския хребет (Северо-Чуйский хребет) на Алтай в Кош-Агачския (Кош-Агачский) район на Република Алтай. Дълъг е 10 км. Площта му е 19,25 квадратни километра. Челото на ледника има формата на стръмен откос, разчленен от ледникови оврази. Дебелината на леда на това място достига 75 метра. Дава начало на едноименния голям ляв приток на река Чуя. Той е трети по големина в Алтай [най-големите ледници в Алтай са съсредоточени в Централния Катунски хребет (Центральный Катунский хребет): ледник на Сапожников (ледник Сапожникова) – 10,5 км, 13,2 кв. км, Голям Берелски (Большой Берельский) – 10,4 км, 9,1 кв. км), ледник на Братя Тронови (леник Братьев Троновых) – 10,3 км, 8,6 кв. км)].
 
**Михаи́л Влади́мирович Тро́нов (19 ноември 1892-7 декември 1978) е виден съветски глациолог и климатолог, професор от Томския държавен университет (1927—1978), доктор на географските науки. Роден е в град Змеиногорск в Бийски окръг на тогавашната Томска губерния (днес Алтайски край). Баща му Владимир Дмитриевич – практикуващ лекар, въвежда синовете си Михаил и Борис в планините в ранна детска възраст. През целия си живот Михаил Тронов изследва природата и ледниците. Открил е повече от половината ледници в Алтай. От 1973 г. ръководи създадената от него единствена в тогавашния Съветски съюз Проблемна лаборатория по глациоклиматология при Томския държавен университет (Проблемная лаборатория гляциоклиматологии при Томском государственном университете), която действа активно и в наши дни. В Секцията по глациология на Академията на науките на СССР е куратор по глациоклиматология.
 

Михаил Тронов
 
Борис Владимирович Тронов (26 март/ 8 април 1891 г., Змеиногорск-13 декември 1968 г., Барнаул) е професор в Катедрата по органична химия на тогавашния Томски политихнечиски институт (днес Томски политехнически университет). Най-забележителният му труд е “Теоретични основи на органичната химия” ("Теоретические основы органической химии"), отпечатан през 1958 г.
 

Борис Тронов
 
Още през 1912 г. братя Тронови правят първите си научни пътешествия в Алтай и първи изкачват най-високите му върхове – Белуха (Гора Белу́ха, Ӱч-Сӱмер – Триглав, или Кадын-Бажы – Върха на Катун, на южноалтайски; Мұзтау Шыңы на казахски, 4509 м) и Кийтън [Кийтын (“Студената”) е старото име на най-високата точка в Монголски Алтай, наричана дълго време пик Найрамдал (Връх на дружбата – на монголски); в наше време се използва още по-старо, исконно монголско наименование, в което на руските карти, издавани след 1989 г. -  за благозвучие и, по-скоро, за благоприличие – първата буква “Х” е сменена с “К” – “Куйтэн-Уул”, 4374 м; разположен е в масива Табън Богдо-Ола или Таван-Богдо-Ула (“Петте свещени върха”) на границата с Китай].
 
На името на Михаил Тронов са наречени ледници в Алтай, Урал и Тян-Шан. От 2004 г. една от улиците в Томск, в микрорайона “Наука”, носи името “Братя Тронови”.
 
***Северният морски път (Се́верный морско́й путь, Се́верный морско́й коридо́р) е най-късият морски път между европейската част на Русия и Далечния Изток. Преминава през няколко морета на Северния ледовит океан – Карско, Море на Лаптеви, Източносибирско, Чукотско, и частично през Тихия океан (Берингово море).