1201.2015
След като китайските власти отказаха да издадат разрешение на международния екип за зимен опит на К-2 от север-североизток (от територията на Синдзяно-Уйгурската автономна област), на 8 януари т. г. Денис Урубко изкачи Елбрус при много студено и ветровито време. Това е повод да се върнем към първия зимен успех на най-високия връх в Кавказ и в Европа преди почти 81 години.
На 19 февруари 1934 г. вестник "Правда" съобщава: "В редакцията бяха доставени писмо и снимки, изпратени на 5 февруари от зимуващите в Елбруската високопланинска хидрометеорологическа станция, разположена на височина 4250 м. На 17 януари – се съобщава в писмото – началникът на станцията, другарят Корзун, и наблюдателят, другарят Гусев, са направили първо зимно изкачване на Елбрус, най-високия връх в Европа. Изкачването е осъществено при много трудни условия, при температура около минус 30 градуса по Целзий. По пътя са извършени интересни метеорологични наблюдения. На върха са направени снимки. Изкачването на такава голяма височина в най-суровия период на зимата е много голям успех на зимуващите в станцията. На 22 януари – пишат работещите в станцията – е установена постоянна радиовръзка с Пятигорск. Всеки ден Кавказкото планинско бюро по въпросите на времето получава метеорологични радиограми от високопланинската станция на Елбрус. Върху синоптичната карта се нанасят сведенията от още едно до неотдавна “бяло петно“.
Изкачването е посветено на откриването на високопланинската хидрометеорологическа станция. В хода му са открити фумароли (пукнатини в земната кора), от които се отделят пара и газове с вулканичен произход. По време на зимуването са събрани уникални данни за условията във високата планина. През лятото на същата 1934 г. на склоновете започва работа Елбруската експедиция на Академията на науките на тогавашния СССР.
Виктор Корзун
И по няколко думи за авторите на историческото изкачване на кавказкия първенец.
Виктор Борисович Корзун е роден през 1913 г. в станица Кисловодска (в казашката териториална организация в Руската империя станицата е административна единица, състояща се от няколко селища – хутори). Завършва средно училище, в което един от пионерите на туристическо-екскурзионното дело в района на Кавказките минерални води – П. А. Утяков, организира курсове. Сред участващите в тях е и Виктор Корзун. От 1929 г. 16-годишният Виктор започва да работи като гид в новооткритото първо екскурзионно бюро в Кавказките минерални води на акционерното дружество “Съветски турист“ (“Советский турист”) и кисловодската туристическа база. В продължение на три години той натрупва сериозен планинарски опит, който се оказва изключително полезен при организирането на първата високопланинска хидрометеорологическа станция на Елбрус.
През 1932 г. Виктор Корзун като началник на станцията заедно с помощника си Вячеслав Никитин и радиста Сергей Лисенко правят редица наблюдения и измервания на 3200 м. Температурата навън понякога стига до минус 40 градуса по Целзий, а вътре, в помещенията, до минус 17 градуса. За да снемат показанията на приборите, трябва да се осигуряват. Много често в близост до станцията падат лавини. Но тези сурови условия каляват младите изследователи. Второто зимуване през 1933/ 1934 г. вече е на 4250 м. Сред ледниците и вечните снегове е още по-тежко, но е осъществено и трето зимуване.
На 28 април 1935 г. Виктор Корзун напуска заеманата длъжност. Успешно полага приемните изпити и става студент във Факултета по литература на Севернокавказкия педагогически институт във Владикавказ (по онова време града се нарича Орджоникидзе). През студентските си години издава две книги – “Три години на Елбрус“ (“Три года на Эльбрусе”) и “Елбрус“ (“Эльбрус”). Завършва аспирантура, става кандидат на филологическите науки и започва да преподава.
След Втората световна война няколко години ученият-филолог работи в Пекинския университет (Китай). После дълго преподава в Чечено-Ингушския университет в град Грозни. Написва трудовете “Съветската чечено-ингушска литература“ (“Советская чечено-ингушская литература”), “Литературата на планинските народи на на Северен Кавказ“ (“Литература горских народов Северного Кавказа”), “Биография на Коста Хетагуров*“ (“Биография Коста Хетагурова”) и др.
Виктор Борисович Корзун умира през 1967 г. и е погребан в Грозни.
Александър Гусев
Александър Михайлович Гусев (18 март 1912, Москва – 1994 г., Москва) прави и второ зимно изкачване на Елбрус – на 6 февруари 193 5 г. с група студенти от Московския хидрометеорологически институт. След завършването му през 1939 г. започва работа в Института по теоретична геофизика на Академията на науките на бившия СССР, прави изследвания на остров Дисксон в Карско море (Северния ледовит океан). През 1942 г. командва отряда алпинисти на Клухорския превал в Кавказ. На 18 февруари 1943 г. е един от тези, които свалят немските знамена от Елбрус и поставят флага на някогашния Съветски съюз. През лятото на 1943 г. като специалист-океанограф Александър Гусев е изпратен в наскоро създадения Държавен океанографски институт при Хидрометеорологическата служба на Съветската армия. През януари 1944 г. защитава кандидатска дисертация във Физическия факултет на Московския държавен университет, която е написал още през пролетта на 1941-ва. Същата година прави потапяне с първия съветски хидростат в Каспийско море.
След демобилазацията си от армията (1946 г.) А.М. Гусев възстановява Морската хидрофизическа лаборатория в Крим, създадена от академик В. В. Шулейкин. 1951 г. му донася защита на докторска дисертация пред научния съвет на Физическия факултет на Московския държавен университет. През 1954 г. е на дрейфащата станция СП-3 (“Северен полюс-3“), а през 1956-та е участник в първата Съветска антарктическа експедиция и в първите съветски полети със самолет над ледения купол на Антарктида.
На 27 май 1956 г., след продължил месец и половина преход (чийто ръководител е), открива първата вътрешноконтинентална изследователска станция в Антарктида – “Пионерска“ (“Пионерская“) и става неин началник. Заедно с още трима свои колеги зимува в нея – в помещение с дължина 5 метра, ширина 3 метра и височина 2 метра. Температурата стига до минус 67,60 градуса по Целзий. В края на сезона всичките четирима се завръщат благополучно в станцията “Мирни“ (“Мирный“) на брега на Морето Дейвис.
През 1958-1959 г. отново е в Антарктида. А от1965 до 1988 г. професор Александър Михайлович Гусев завежда катедрата “Физика на морето и на водите на сушата“ при Московския държавен университет.
-----------------------------------
*Коста́ (Константи́н) Лева́нович Хетагу́ров (на осетински – Хетæгкаты Леуаны фырт Къоста; 3 (15) октомври 1859 – 19 март (1 април) 1906) – осетински поет, основоположник на осетинската литература.
На 19 февруари 1934 г. вестник "Правда" съобщава: "В редакцията бяха доставени писмо и снимки, изпратени на 5 февруари от зимуващите в Елбруската високопланинска хидрометеорологическа станция, разположена на височина 4250 м. На 17 януари – се съобщава в писмото – началникът на станцията, другарят Корзун, и наблюдателят, другарят Гусев, са направили първо зимно изкачване на Елбрус, най-високия връх в Европа. Изкачването е осъществено при много трудни условия, при температура около минус 30 градуса по Целзий. По пътя са извършени интересни метеорологични наблюдения. На върха са направени снимки. Изкачването на такава голяма височина в най-суровия период на зимата е много голям успех на зимуващите в станцията. На 22 януари – пишат работещите в станцията – е установена постоянна радиовръзка с Пятигорск. Всеки ден Кавказкото планинско бюро по въпросите на времето получава метеорологични радиограми от високопланинската станция на Елбрус. Върху синоптичната карта се нанасят сведенията от още едно до неотдавна “бяло петно“.
Изкачването е посветено на откриването на високопланинската хидрометеорологическа станция. В хода му са открити фумароли (пукнатини в земната кора), от които се отделят пара и газове с вулканичен произход. По време на зимуването са събрани уникални данни за условията във високата планина. През лятото на същата 1934 г. на склоновете започва работа Елбруската експедиция на Академията на науките на тогавашния СССР.
Виктор Корзун
И по няколко думи за авторите на историческото изкачване на кавказкия първенец.
Виктор Борисович Корзун е роден през 1913 г. в станица Кисловодска (в казашката териториална организация в Руската империя станицата е административна единица, състояща се от няколко селища – хутори). Завършва средно училище, в което един от пионерите на туристическо-екскурзионното дело в района на Кавказките минерални води – П. А. Утяков, организира курсове. Сред участващите в тях е и Виктор Корзун. От 1929 г. 16-годишният Виктор започва да работи като гид в новооткритото първо екскурзионно бюро в Кавказките минерални води на акционерното дружество “Съветски турист“ (“Советский турист”) и кисловодската туристическа база. В продължение на три години той натрупва сериозен планинарски опит, който се оказва изключително полезен при организирането на първата високопланинска хидрометеорологическа станция на Елбрус.
През 1932 г. Виктор Корзун като началник на станцията заедно с помощника си Вячеслав Никитин и радиста Сергей Лисенко правят редица наблюдения и измервания на 3200 м. Температурата навън понякога стига до минус 40 градуса по Целзий, а вътре, в помещенията, до минус 17 градуса. За да снемат показанията на приборите, трябва да се осигуряват. Много често в близост до станцията падат лавини. Но тези сурови условия каляват младите изследователи. Второто зимуване през 1933/ 1934 г. вече е на 4250 м. Сред ледниците и вечните снегове е още по-тежко, но е осъществено и трето зимуване.
На 28 април 1935 г. Виктор Корзун напуска заеманата длъжност. Успешно полага приемните изпити и става студент във Факултета по литература на Севернокавказкия педагогически институт във Владикавказ (по онова време града се нарича Орджоникидзе). През студентските си години издава две книги – “Три години на Елбрус“ (“Три года на Эльбрусе”) и “Елбрус“ (“Эльбрус”). Завършва аспирантура, става кандидат на филологическите науки и започва да преподава.
След Втората световна война няколко години ученият-филолог работи в Пекинския университет (Китай). После дълго преподава в Чечено-Ингушския университет в град Грозни. Написва трудовете “Съветската чечено-ингушска литература“ (“Советская чечено-ингушская литература”), “Литературата на планинските народи на на Северен Кавказ“ (“Литература горских народов Северного Кавказа”), “Биография на Коста Хетагуров*“ (“Биография Коста Хетагурова”) и др.
Виктор Борисович Корзун умира през 1967 г. и е погребан в Грозни.
Александър Гусев
Александър Михайлович Гусев (18 март 1912, Москва – 1994 г., Москва) прави и второ зимно изкачване на Елбрус – на 6 февруари 193 5 г. с група студенти от Московския хидрометеорологически институт. След завършването му през 1939 г. започва работа в Института по теоретична геофизика на Академията на науките на бившия СССР, прави изследвания на остров Дисксон в Карско море (Северния ледовит океан). През 1942 г. командва отряда алпинисти на Клухорския превал в Кавказ. На 18 февруари 1943 г. е един от тези, които свалят немските знамена от Елбрус и поставят флага на някогашния Съветски съюз. През лятото на 1943 г. като специалист-океанограф Александър Гусев е изпратен в наскоро създадения Държавен океанографски институт при Хидрометеорологическата служба на Съветската армия. През януари 1944 г. защитава кандидатска дисертация във Физическия факултет на Московския държавен университет, която е написал още през пролетта на 1941-ва. Същата година прави потапяне с първия съветски хидростат в Каспийско море.
След демобилазацията си от армията (1946 г.) А.М. Гусев възстановява Морската хидрофизическа лаборатория в Крим, създадена от академик В. В. Шулейкин. 1951 г. му донася защита на докторска дисертация пред научния съвет на Физическия факултет на Московския държавен университет. През 1954 г. е на дрейфащата станция СП-3 (“Северен полюс-3“), а през 1956-та е участник в първата Съветска антарктическа експедиция и в първите съветски полети със самолет над ледения купол на Антарктида.
На 27 май 1956 г., след продължил месец и половина преход (чийто ръководител е), открива първата вътрешноконтинентална изследователска станция в Антарктида – “Пионерска“ (“Пионерская“) и става неин началник. Заедно с още трима свои колеги зимува в нея – в помещение с дължина 5 метра, ширина 3 метра и височина 2 метра. Температурата стига до минус 67,60 градуса по Целзий. В края на сезона всичките четирима се завръщат благополучно в станцията “Мирни“ (“Мирный“) на брега на Морето Дейвис.
През 1958-1959 г. отново е в Антарктида. А от1965 до 1988 г. професор Александър Михайлович Гусев завежда катедрата “Физика на морето и на водите на сушата“ при Московския държавен университет.
-----------------------------------
*Коста́ (Константи́н) Лева́нович Хетагу́ров (на осетински – Хетæгкаты Леуаны фырт Къоста; 3 (15) октомври 1859 – 19 март (1 април) 1906) – осетински поет, основоположник на осетинската литература.
Добави коментар