0810.2004
Добре познатите баски – братята Икер и Енеко Поу (Iker, Eneko Pou), направиха второ въобще изкачване по тура “Bravo les Filnes” в масива Царанаро (Tsaranaro) на остров Мадагаскар. Това е първото цялостно преминаване в стил RP на тази “осмица бе” от 13 въжета.
Маршрутът се появи през 1999 г. и бе дело на екип под ръководството на Лин Хил (Lynn Hill). Тогава в състава бяха само дами – Ненси Фийгън (Nancy Feagin), Кет Пайк (Kath Pyke) и Бет Роудън (Bet Rodden). За последната – днес една от най-опитните big wall-катерачки и съпруга на Томи Колдуел – това беше първото изкачване по голяма стена (в крайна сметка не взе участие в цялото, защото трябваше да се върне в Щатите за състезания). Маршрутът беше прокаран “отдолу”, със забиване на спитове от водещия. Първоначалният план предвиждаше изкачване на тура с изкуствени опорни точки, а след това – без тях. Това намерение беше реализирано 90%. Уморена от 15-дневната работа по тура (забити бяха 50 спита), Лин Хил не успя да изведе без падане най-трудното осмо въже, оценено като 8b (10). Въпреки това “Bravo les Filnes” беше обявен за “най-трудния скален маршрут, прокаран от чисто женска свръзка”.
Братята Поу преминаха маршрута за три дни (12, 13 и 14 юли) като част от проекта им “Седем големи стени на седемте континента”. Досега те се справиха с “El Nino” на Ел Капитан и преминаха за първи път “чисто” ( т. е. без изкуствени опорни точки) “Zunbeltz” на Naranjo des Bulnes в Пиренеите. Икер и Енеко пишат за тура с много голямо уважение. След преминаването на ключовото място Икер потвърди оценката на Лин Хил – 8b. Баските посочват също необходимостта от солидна психическа устойчивост. Описанията им на 60-метрови въжета със символичен брой постоянни пунктове за осигуровка и почти пълна липса на възможности за поставяне на собствени решително потвърждават мнението, че дамската група през 1999 г. е действала изключително смело и далеч над представите за възможностите на т. нар. “нежен” пол.
Още преди заминаването си за Мадагаскар Икер потвърди репутацията си на човек, който умее да носи две дини под една мишница – т. е. да прави отлични изкачвания в планините и да защитава принадлежността си към световния катерачен елит. Във Франкенюра (Frankenjura) реализира второ преминаване по тура на Маркус Бок (Markus Bock) “Infinity”, 8c+ (11-/11) и преодоля няколко класически “осмици це”. Пътьом се справи с няколко проблема в боулдър-райони – “Massive Attack” (8A+) в Magic Wood и безименен боулдър на Маркус Бок – 8А+/ B.
Маршрутът се появи през 1999 г. и бе дело на екип под ръководството на Лин Хил (Lynn Hill). Тогава в състава бяха само дами – Ненси Фийгън (Nancy Feagin), Кет Пайк (Kath Pyke) и Бет Роудън (Bet Rodden). За последната – днес една от най-опитните big wall-катерачки и съпруга на Томи Колдуел – това беше първото изкачване по голяма стена (в крайна сметка не взе участие в цялото, защото трябваше да се върне в Щатите за състезания). Маршрутът беше прокаран “отдолу”, със забиване на спитове от водещия. Първоначалният план предвиждаше изкачване на тура с изкуствени опорни точки, а след това – без тях. Това намерение беше реализирано 90%. Уморена от 15-дневната работа по тура (забити бяха 50 спита), Лин Хил не успя да изведе без падане най-трудното осмо въже, оценено като 8b (10). Въпреки това “Bravo les Filnes” беше обявен за “най-трудния скален маршрут, прокаран от чисто женска свръзка”.
Братята Поу преминаха маршрута за три дни (12, 13 и 14 юли) като част от проекта им “Седем големи стени на седемте континента”. Досега те се справиха с “El Nino” на Ел Капитан и преминаха за първи път “чисто” ( т. е. без изкуствени опорни точки) “Zunbeltz” на Naranjo des Bulnes в Пиренеите. Икер и Енеко пишат за тура с много голямо уважение. След преминаването на ключовото място Икер потвърди оценката на Лин Хил – 8b. Баските посочват също необходимостта от солидна психическа устойчивост. Описанията им на 60-метрови въжета със символичен брой постоянни пунктове за осигуровка и почти пълна липса на възможности за поставяне на собствени решително потвърждават мнението, че дамската група през 1999 г. е действала изключително смело и далеч над представите за възможностите на т. нар. “нежен” пол.
Още преди заминаването си за Мадагаскар Икер потвърди репутацията си на човек, който умее да носи две дини под една мишница – т. е. да прави отлични изкачвания в планините и да защитава принадлежността си към световния катерачен елит. Във Франкенюра (Frankenjura) реализира второ преминаване по тура на Маркус Бок (Markus Bock) “Infinity”, 8c+ (11-/11) и преодоля няколко класически “осмици це”. Пътьом се справи с няколко проблема в боулдър-райони – “Massive Attack” (8A+) в Magic Wood и безименен боулдър на Маркус Бок – 8А+/ B.
Добави коментар