0510.2004
Адам Стак (Adam Stack) и Джъстин Сионг (Justin Sjong) направиха девето изкачване без употреба на изкуствени опорни точки по “Salathe Wall” – първият от “големите” маршрути на Ел Капитан (El Capitan), преминат по този начин (Тод Скинър, Пол Пайана, 1988 г., Todd Skinner, Paul Piana).
При броенето са взети под внимание двете изкачвания на Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) през 1997 и 2002 г. за по един ден и на Томи Колдуел (Tommy Caldwell) през 1999 и 2002 г. също за по един ден. Това беше третият опит на Стак и Сионг. Предния път, през декември 2003-а, бяха принудени да започнат рапели след 25-тото въже поради буря.
Само допреди няколко години Джъстин, който води на ниво 5.14, беше учител на Стак. Понастоящем ученикът изпревари наставника си и се смята за един от най-големите американски катерачи. Той има в актива си повторение на един от най-трудните турове в САЩ – “Kryptonite” (5.14c/ d), дело на Колдуел.
Свръзката премина “Salathe” за четири дни. Относително дългото време се обяснява с приетия принцип и двамата един след друг да водят на всяко въже. За 19-годишният Стак това беше първо изкачване на Ел Кап.
“Free Rider” (5.12d, 38 въжета) е тур на братята Томас и Александър Хубер от 1998 г. и е комбинация от превърналия се в класика “Salathe Wall” и “Excalibur”. Смята се за най-лесният маршрут за изкачване без изкуствени опорни точки по същинската стена на Ел Капитан. Тази година – през април –станахме свидетели на първото му женско изкачване. Негова авторка в Стеф Дейвис (Steph Davies), съпруга на Дийн Потър (Dean Potter), който я придружаваше при опита й. По този начин Стеф вече принадлежи към изключително тесния кръг дами, които са се справяли с Ел Кап без употреба на изкуствен опорни точки. Преди нея са единствено Лин Хил (Lynn Hill, “The Nose”, соло, 1993) и Бет Роудън (Bet Rodden, “Lurking Fear”, 2000 г., със съпруга си Томи Колдуел). Стеф Дейвис е втората жена след Лин Хил, която е преминала голяма стена в Йосемити, водейки всички въжета.
Изкачването продължи четири дни. Един от тях беше посветен за почивка и на упражнения на йогите на El Cap Spire. Осведомителните агенции коментират , че може би не е ставало въпрос само за йога... Но така или иначе почивката преди решителните метри по стената се оказа изключително сполучлив ход. На сутринта след прекъсването Стеф се справи с въже, на което преди това не беше успявала да направи нито едно движение. По-късно тя преживя сериозно падане, спряно - по думите на Дийн Потър - на “предисторически спит”. След още един бивак двамата бяха на върха. Коментаторите от долината писаха: “Възхищаваме се, поздравяваме, чакаме още и мъничко завиждаме!”
През май братята-близнаци Майк и Марк Андерсън (Mike and Mark Anderson) изкатериха “Free Rider” (5.12d) за втори път през тази година и по всяка вероятност за шести път въобще. Майк премина на класика всички въжета – водейки или като втори. Братята – както се полага на братя, при това близнаци – успешно си помагаха при изкачването. А резултатът от колективните им усилия е преодоляването на “Free Rider” в стил – нека го наречем – “близък до flash”. Това би бил първия flash по маршрут на Ел Кап, но не случайно е използвано определението “близък до flash”. Защото братята не са правили опити за преминаването на тура без употреба на изкуствени опорни точки, но преди две години – през 2002-а – за 30 часа преодоляха, чрез използване на изкуствени опорни точки, “Salathe Wall”. А “Free Rider” може да се смята за негов вариант. Поради това в е трудно да говорим за “чист” flash. Но когато се правят оценки, трябва да се помни, че най-трудните въжета на “Free Rider” не съвпадат със “Salathe” (едно е напълно самостоятелно, три са от “Excalibur”), а преди две години братята не са мислили за изкачвания в днешния стил.
На смятаната за най-надвесена в Щатите стена – Leaning Tower (Yosemite), Томи Колдуел преодоля flash “West face” (5.13, 10 въжета). Турът е прокаран през 1961 г., а първи без употреба на изкуствени опорни точки го преминаха Лио Холдинг (Leo Holding) и Джейсън Пикълз (Jason Pickles). Изкачването продължи само 5 часа.
А ако погледнем списъка на неговите изкачвания, ще стане ясно, че след 2000 г. Колдуел преминава без използване на изкуствени опорни точки, често за първи път, поне един от най-знаменитите big wall-турове в Yosemite. Като се имат предвид този факт и предвиждането, че Ел Кап в недалечно бъдеще ще се превърне в обект за изкачвания без изкуствени опори, можеше да се предположи, че Томи се готви за поредното превръщане на някой клинов тур в класически. Така и стана. Този път цел на 25-годишния американец бе “Dihedral Wall”. Но да започнем с думите на Крис Макнамара (Chris McNamara), най-добрия може би познавач на топографията на Долината: “Изглежда, че всичко, до което се докосне Томи, се превръща в класически маршрут.”
В събота (22 май) Томи завърши изкачването без изкуствени опорни точки по “Dihedral Wall”, който стана най-трудният класически big wall в Йосемити. Но да караме поред. Първият сериозен опит за “класическо” преминаване на колкото се може повече въжета по “Dihedral Wall” (в съответствие с познатата максима “free as can be”) бе направен от Алън Лестър (Alan Lester) и Питър Такеда (Peter Takeda) през 1994 г. След обработка с парапети и усилия за преминаване без изкуствени опорни точки на Долния винкел, двамата преминаха тура за три дни, преодолявайки половината на класика. Най-трудните две въжета, изкатерени от Лестър, бяха оценени като 5.12+.
Трябваше да изминат седем години преди предприемането на следващия опит. През 2001 г. с решаването на проблема се заеха Тод Скинър (Todd Skinner) и Пол Пайана (Paul Piana). Без резултат. След още две години, през есента на 2003-а, Колдуел премина “Dihedral Wall” соло. Той направи това и през пролетта на тази година. Тези две изкачвания по всяка вероятност са го убедили, че има шансове за успех без изкуствени опорни точки. Струва си да се обърне внимание на два факта, които посочват, че Колдуел е катерач, който винаги играе fair и строго спазва принципите на човешката и на катерачната етика.
Най-напред Томи се обърна към Скинър и Пайана с въпрос имат ли нещо против неговите опити за класическо преодоляване на тура – нещо, на което двамата посветиха много време. Той продължи усилията си едва след като получи благословията на знаменития дует. На второ място Томи остави осигуровките на тура с оценка А3 в почти непокътнато състояние. Смени само един спит, използван за катерене с техниката на изкуствените опорни точки, а така също още няколко на удобни площадки.
В работата си той бе подпомаган от друг известен катерач – Алън Стак (Allen Stack, автор на деветото класическо изкачване по “Salathe” през април т. г.).
По време на последното, четиридневно усилие към двамата се присъедини съпругата на Томи – Бет Роудън. Тя все още се възстановяваше след счупване на кост на стъпалото, което я принуди да се придвижва с жумари и с висока трекинг-обувка, която пазеше контузеното място. Стак взе участие само през първите два дни.
Маршрутът не се предаде лесно. Наистина, началото беше много добро – първите седем въжета бяха преминати без нито едно падане. Но след това, по най-трудните пасажи, започнаха “полети”. Колдуел имаше поне по едно падане на десеттте ключови въжета. Някои от тях бяха преминати едва след пети-шести опит. Тази статистика и новата оценка на категориите дават представа за възможностите на американеца – пет въжета са от 5.12 категория, осем (!) – 5.13 (от тях едно е 5.13d или 8b, няколко са 5.13c или 8a+). Най-трудното въже е 5.14a или европейското 8b+. Ето и “авторският” коментар на Томи за най-трудните места: “Тези въжета нямат нищо общо с боулдърите на Ел Кап, това са стотици метри катерене на ниво 5.13. След всяко падане почивах на пункта за осигуровка преди поредната схватка. Бях принуден да дам от себе си много повече, откогато и да било преди това.”
“Dihedral Wall” е шестият маршрут (на четири е бил първи), преминат от Томи Колдуел на Ел Кап без използване на изкуствени опорни точки. По този показател той изпревари братя Хубер.
Полската свръзка Мачией Чиешелски-Яцек Чиж (Maciej Cieszelski-Jacek Czyz) направи второ изкачване въобще по “Central Scrutinizer” на Ел Капитан 16 години след първото, дело на легендарния дует от Долината – Стийв Гросмън (Steve Grossman) и Джей Лейдън (Jay Ladin), които са автори също на “Jolly Roger” и “Turning Point”. Тяхната оценка за тура е VI 5.11c A4+. Поляците опънаха парапет на първите седем въжета, а след това преминаха стената за седем дни.
Преди това Мачией Чиешелски и Вавжиниец “Вава” Закшевски (Wawrzyniec “Wawa” Zakrzewski) направиха най-бързото полско изкачване по “Zodiac” на Ел Капитан. Маршрутът от 5.11а С3+ (за стила, в който го преминаха поляците) им отне 8 часа и 57 минути. Ето коментара на двамата: “С братята Хубер засега можем да се конкурираме единствено по време на купоните в Camp 4. Все още сме много далече от рекорда им – 1 час и 51 минути. Но еднодневните изкачвания по Ел Кап страшно ни харесаха.”
На 25 май добре познатият в България Анджей Марчиш (Andrzej Marcisz) и Яцек “Яца” Зачковски (Jacek “Jaca” Zaczkowski) преминаха за по-малко от 16 часа “Nose” на Ел Кап. Това по всяка вероятност е третото полско изкачване за един ден на най-знаменития тур в Щатите. Първи за един ден с него през 1975 г. се справиха Джим Бридуъл (Jimmy Bridwell), Джон Лонг (John Long) и Били Уестби (Billy Westbay). Актуалният рекорд принадлежи на Ханс Флорин (Hans Florine) и Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) – 2 часа, 48 минути 55 секунди.
Петър Атанасов
При броенето са взети под внимание двете изкачвания на Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) през 1997 и 2002 г. за по един ден и на Томи Колдуел (Tommy Caldwell) през 1999 и 2002 г. също за по един ден. Това беше третият опит на Стак и Сионг. Предния път, през декември 2003-а, бяха принудени да започнат рапели след 25-тото въже поради буря.
Само допреди няколко години Джъстин, който води на ниво 5.14, беше учител на Стак. Понастоящем ученикът изпревари наставника си и се смята за един от най-големите американски катерачи. Той има в актива си повторение на един от най-трудните турове в САЩ – “Kryptonite” (5.14c/ d), дело на Колдуел.
Свръзката премина “Salathe” за четири дни. Относително дългото време се обяснява с приетия принцип и двамата един след друг да водят на всяко въже. За 19-годишният Стак това беше първо изкачване на Ел Кап.
“Free Rider” (5.12d, 38 въжета) е тур на братята Томас и Александър Хубер от 1998 г. и е комбинация от превърналия се в класика “Salathe Wall” и “Excalibur”. Смята се за най-лесният маршрут за изкачване без изкуствени опорни точки по същинската стена на Ел Капитан. Тази година – през април –станахме свидетели на първото му женско изкачване. Негова авторка в Стеф Дейвис (Steph Davies), съпруга на Дийн Потър (Dean Potter), който я придружаваше при опита й. По този начин Стеф вече принадлежи към изключително тесния кръг дами, които са се справяли с Ел Кап без употреба на изкуствен опорни точки. Преди нея са единствено Лин Хил (Lynn Hill, “The Nose”, соло, 1993) и Бет Роудън (Bet Rodden, “Lurking Fear”, 2000 г., със съпруга си Томи Колдуел). Стеф Дейвис е втората жена след Лин Хил, която е преминала голяма стена в Йосемити, водейки всички въжета.
Изкачването продължи четири дни. Един от тях беше посветен за почивка и на упражнения на йогите на El Cap Spire. Осведомителните агенции коментират , че може би не е ставало въпрос само за йога... Но така или иначе почивката преди решителните метри по стената се оказа изключително сполучлив ход. На сутринта след прекъсването Стеф се справи с въже, на което преди това не беше успявала да направи нито едно движение. По-късно тя преживя сериозно падане, спряно - по думите на Дийн Потър - на “предисторически спит”. След още един бивак двамата бяха на върха. Коментаторите от долината писаха: “Възхищаваме се, поздравяваме, чакаме още и мъничко завиждаме!”
През май братята-близнаци Майк и Марк Андерсън (Mike and Mark Anderson) изкатериха “Free Rider” (5.12d) за втори път през тази година и по всяка вероятност за шести път въобще. Майк премина на класика всички въжета – водейки или като втори. Братята – както се полага на братя, при това близнаци – успешно си помагаха при изкачването. А резултатът от колективните им усилия е преодоляването на “Free Rider” в стил – нека го наречем – “близък до flash”. Това би бил първия flash по маршрут на Ел Кап, но не случайно е използвано определението “близък до flash”. Защото братята не са правили опити за преминаването на тура без употреба на изкуствени опорни точки, но преди две години – през 2002-а – за 30 часа преодоляха, чрез използване на изкуствени опорни точки, “Salathe Wall”. А “Free Rider” може да се смята за негов вариант. Поради това в е трудно да говорим за “чист” flash. Но когато се правят оценки, трябва да се помни, че най-трудните въжета на “Free Rider” не съвпадат със “Salathe” (едно е напълно самостоятелно, три са от “Excalibur”), а преди две години братята не са мислили за изкачвания в днешния стил.
На смятаната за най-надвесена в Щатите стена – Leaning Tower (Yosemite), Томи Колдуел преодоля flash “West face” (5.13, 10 въжета). Турът е прокаран през 1961 г., а първи без употреба на изкуствени опорни точки го преминаха Лио Холдинг (Leo Holding) и Джейсън Пикълз (Jason Pickles). Изкачването продължи само 5 часа.
А ако погледнем списъка на неговите изкачвания, ще стане ясно, че след 2000 г. Колдуел преминава без използване на изкуствени опорни точки, често за първи път, поне един от най-знаменитите big wall-турове в Yosemite. Като се имат предвид този факт и предвиждането, че Ел Кап в недалечно бъдеще ще се превърне в обект за изкачвания без изкуствени опори, можеше да се предположи, че Томи се готви за поредното превръщане на някой клинов тур в класически. Така и стана. Този път цел на 25-годишния американец бе “Dihedral Wall”. Но да започнем с думите на Крис Макнамара (Chris McNamara), най-добрия може би познавач на топографията на Долината: “Изглежда, че всичко, до което се докосне Томи, се превръща в класически маршрут.”
В събота (22 май) Томи завърши изкачването без изкуствени опорни точки по “Dihedral Wall”, който стана най-трудният класически big wall в Йосемити. Но да караме поред. Първият сериозен опит за “класическо” преминаване на колкото се може повече въжета по “Dihedral Wall” (в съответствие с познатата максима “free as can be”) бе направен от Алън Лестър (Alan Lester) и Питър Такеда (Peter Takeda) през 1994 г. След обработка с парапети и усилия за преминаване без изкуствени опорни точки на Долния винкел, двамата преминаха тура за три дни, преодолявайки половината на класика. Най-трудните две въжета, изкатерени от Лестър, бяха оценени като 5.12+.
Трябваше да изминат седем години преди предприемането на следващия опит. През 2001 г. с решаването на проблема се заеха Тод Скинър (Todd Skinner) и Пол Пайана (Paul Piana). Без резултат. След още две години, през есента на 2003-а, Колдуел премина “Dihedral Wall” соло. Той направи това и през пролетта на тази година. Тези две изкачвания по всяка вероятност са го убедили, че има шансове за успех без изкуствени опорни точки. Струва си да се обърне внимание на два факта, които посочват, че Колдуел е катерач, който винаги играе fair и строго спазва принципите на човешката и на катерачната етика.
Най-напред Томи се обърна към Скинър и Пайана с въпрос имат ли нещо против неговите опити за класическо преодоляване на тура – нещо, на което двамата посветиха много време. Той продължи усилията си едва след като получи благословията на знаменития дует. На второ място Томи остави осигуровките на тура с оценка А3 в почти непокътнато състояние. Смени само един спит, използван за катерене с техниката на изкуствените опорни точки, а така също още няколко на удобни площадки.
В работата си той бе подпомаган от друг известен катерач – Алън Стак (Allen Stack, автор на деветото класическо изкачване по “Salathe” през април т. г.).
По време на последното, четиридневно усилие към двамата се присъедини съпругата на Томи – Бет Роудън. Тя все още се възстановяваше след счупване на кост на стъпалото, което я принуди да се придвижва с жумари и с висока трекинг-обувка, която пазеше контузеното място. Стак взе участие само през първите два дни.
Маршрутът не се предаде лесно. Наистина, началото беше много добро – първите седем въжета бяха преминати без нито едно падане. Но след това, по най-трудните пасажи, започнаха “полети”. Колдуел имаше поне по едно падане на десеттте ключови въжета. Някои от тях бяха преминати едва след пети-шести опит. Тази статистика и новата оценка на категориите дават представа за възможностите на американеца – пет въжета са от 5.12 категория, осем (!) – 5.13 (от тях едно е 5.13d или 8b, няколко са 5.13c или 8a+). Най-трудното въже е 5.14a или европейското 8b+. Ето и “авторският” коментар на Томи за най-трудните места: “Тези въжета нямат нищо общо с боулдърите на Ел Кап, това са стотици метри катерене на ниво 5.13. След всяко падане почивах на пункта за осигуровка преди поредната схватка. Бях принуден да дам от себе си много повече, откогато и да било преди това.”
“Dihedral Wall” е шестият маршрут (на четири е бил първи), преминат от Томи Колдуел на Ел Кап без използване на изкуствени опорни точки. По този показател той изпревари братя Хубер.
Полската свръзка Мачией Чиешелски-Яцек Чиж (Maciej Cieszelski-Jacek Czyz) направи второ изкачване въобще по “Central Scrutinizer” на Ел Капитан 16 години след първото, дело на легендарния дует от Долината – Стийв Гросмън (Steve Grossman) и Джей Лейдън (Jay Ladin), които са автори също на “Jolly Roger” и “Turning Point”. Тяхната оценка за тура е VI 5.11c A4+. Поляците опънаха парапет на първите седем въжета, а след това преминаха стената за седем дни.
Преди това Мачией Чиешелски и Вавжиниец “Вава” Закшевски (Wawrzyniec “Wawa” Zakrzewski) направиха най-бързото полско изкачване по “Zodiac” на Ел Капитан. Маршрутът от 5.11а С3+ (за стила, в който го преминаха поляците) им отне 8 часа и 57 минути. Ето коментара на двамата: “С братята Хубер засега можем да се конкурираме единствено по време на купоните в Camp 4. Все още сме много далече от рекорда им – 1 час и 51 минути. Но еднодневните изкачвания по Ел Кап страшно ни харесаха.”
На 25 май добре познатият в България Анджей Марчиш (Andrzej Marcisz) и Яцек “Яца” Зачковски (Jacek “Jaca” Zaczkowski) преминаха за по-малко от 16 часа “Nose” на Ел Кап. Това по всяка вероятност е третото полско изкачване за един ден на най-знаменития тур в Щатите. Първи за един ден с него през 1975 г. се справиха Джим Бридуъл (Jimmy Bridwell), Джон Лонг (John Long) и Били Уестби (Billy Westbay). Актуалният рекорд принадлежи на Ханс Флорин (Hans Florine) и Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) – 2 часа, 48 минути 55 секунди.
Петър Атанасов
Добави коментар