2809.2004
Моника Рогожинска*, Варшава, специално за www.climbingguidebg.com.
“Тези дни се върнах от подножието на К-2. Бях гост на пакистанското правителство за тържествата по случай 50-ата годишнина от първото изкачване на К-2. След това ми бяха предоставени 15 носачи, водач и готвач и т. нар. отворен трекинг. Можех да отида където поискам и за колкото време пожелая. Приказка, макар и трудна! Стигнах до базовите лагери на четирите осемхилядника в Каракорум – Броуд пик, Гашербрум-1, Гашербрум-2 и К-2.”
Ето и текста на Моника (някои данни се различават от посочените в сайта за последния сезон в Каракорум, но по всяка вероятност са по-достоверни, защото са от първа ръка):
Юбилейният за К-2 сезон изобилстваше с драматични събития. За сетен показа, че всяко навлизане в “Зоната на смъртта” има непредвидими последици.
Официален Пакистан отбеляза 50-годишнината от първото изкачване на втория по височина връх в света от италианците Лино Лачедели (Lino Lacedelli) и Акиле Компаньони (Achille Compagnoni) с многобройни тържества, в които участва премиер-министърът на страната. А алпинистите – с истинска обсада на гиганта. Палатковото градче, разположено на 5300 м в подножието, имаше дължина километър и половина.
Обилните снеговалежи станаха причина сезонът да започне с трагедия. Тя се случи от северната, по-малко посещавана част на масива. Нощна лавина помете палатките на южнокорейска експедиция. Телата на трима алпинисти в спалните чували бяха намерени в ледена пукнатина... По време на пребиваването ми в базовия лагер под К-2 ледникът изхвърли долната част от тялото на Ренато Кадзарото. Идентифицирано бе чрез намерения в джоба му бележник. Миналата година на ледената повърхност се оказа торсът. Главата я няма... Ренато Кадзарото падна в ледена пукнатина през 1986 г. буквално пред очите на съпругата си Корета. Връщаше след неуспешен солов опит по “Magic Line”…
Шансове за успех имаха разполагащите с точни прогнози за времето. През трите слънчеви дни в края на юли (26, 27 и 28 юли) на К-2 стъпиха 43 души – всички от пакистанската страна. Италианецът Сивио Мондинели (Silvio Mondinelli) бе първи през този сезон. От предишното изкачване на “Върха на върховете” бяха изминали три години и четири дни. На върха бе и испанката Едурне Пасабан (Edurne Pasaban). Тя е шестата жена с такова постижение (първа беше Ванда Руткиевич, Wanda Rutkiewicz) и единствена жива представителка на нежния пол с такова постижение. Три нейни колежки загинаха на слизане от К-2 – Лилиан Барар, Джули Талис и Алисън Харгрийвс (Liliane Barrard, Julie Tulis, Alison Hargreaves). Шантал Модюи (Chantal Mauduit) загина на Дхаулагири (Dhaulagiri, 8167 м), Ванда Руткиевич – на Кангчендзьонга (Kanchenjunga, 8586 м). Връщането си в базовия лагер Пасабан дължи на Силвио Мондинели и на останалите италианци, които я свалиха след напрегната спасителна акция. Испанката ще загуби всички пръсти на краката.
Друг спасяван беше сънародникът й Хуан Оиарсабал (Juan Oiarzabal) – притежател на “Хималайската корона” (т. е. стъпил на всички 14 осемхилядника). Той бе на К-2 за втори път (първия – през 1994 г.). Това беше неговото 21-во изкачване на осемхиляден връх. На слизане не забеляза палатките на лагер 4. Около 3 часа сутринта беше намерен 100 м по-ниско със симптоми на мозъчен оток (cerebral edema). Не искаше да сложи кислородна маска. Някому хрумна да издаде заповедта “В името на краля на Испания ти нареждам да поставиш маската!” Имаше резултат. Идващите отдолу италианци се отказаха от атаката към върха, за да помогнат на испанците (по-точно – на баските) да слязат надолу. Всички пръсти на краката на Оиарсабал бяха ампутирани...
Сред изкачилите К-2 през тази година е 64-годишният испанец Карлос Сория (Carlos Soria), който е най-възрастният човек с такова постижения. Сред тях са и Микеле Компаньони (Michele Compagnoni) и Марио Лачедели (Mario Lacedelli) – внук и племенник на първите алпинисти, изкачили върха. Двамата бяха представители на различни експедиции от юг, по Реброто Абруци, по маршрута, прокаран от дядовците им преди 50 години.
Както споменах, всички изкачвания през тази година бяха от южната, пакистанската страна на масива. От север няма изкачване вече повече от осем години. Последни по китайските склонове до върха стигнаха участници в експедиции под ръководството на Кшищоф Виелицки и Иван Душарин – Виелицки и италианците Кристиан Кунтнер и Марко Бианки (10 август 1996 г.), Пьотр Пустелник, Ришард Павловски, Карлъс Булър (САЩ) и руснаците Игор Бенкин (загинал на слизане) и Сергей Пенцов (14 август 1996 г.).
Много сериозен акцент в тазгодишния сезон беше второто изкачване по маршрута “Magic Line”. В полунощ на 16 срещу 17 август 2004 г. до върха стигна каталонецът Жорди Короминас (Jordi Corominas). Неговият колега Манел де ла Мате (Manel de la Matte), имащ два осемхилядника в актива си, по това време беше свалян надолу от лагер 4. Почина в лагер 1 от белодробен оток (pulmonary edema). “Magic Line” бе премината за първи път през 1986 г. от поляците Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż, загинал на слизане) и от словака Петер Божик (Peter Bożik).
Трогателен акцент на Златния юбилей на К-2 беше визитата в базовия лагер на Лино Лачедели (Lino Lacedelli). 79-годишният италианец се подготвяше за това от две години. По време на 13-дневния трекинг беше придружаван от дъщеря си, лекар и носач с готова за използване кислородна бутилка. Скромният собственик на спортен магазин в Кортина д’Ампецо стигна отново до подножието на К-2 след 50 години. Плачеше.
Лачедели постави на Могилата на Гилки – символичното гробище на загиналите по склоновете на К-2 – плоча в памет на приятеля си Марио Пишо (или Пюшо – това е произношението на фамилията Puchoz според диалекта във Вал д’Аоста – бел. прев.), починал през 1954 г. от мозъчен оток. Някога могилата е била на нивото на базовия лагер върху ледника. Днес до нея има 50-метрово изкачване по скален гребен. До Скарду, столицата на Балтистан, Лачедели се върна с хеликоптер. На въпроса дали на неговата възраст трекингът е бил тежко изпитания, отговори: “Мечтаех за този момент. Възрастта на човека зависи от състоянието на главата му. А моята глава е млада. Но стигането до подножието беше по-трудно отколкото преди 50 години, защото ледникът се е променил до неузнаваемост – топейки се, е станал страшно неравен. Днес движението е почти непрекъснато – нагоре-надолу – по сипеи”.
Акиле Компаньони (Achille Compagnoni) днес е на 90 г. Не можа да дойде.
Италианското правителство предостави на Пакистан 1 300 000 евро за организирането на Централен национален парк “Каракорум”. Време е цялата международна общност да се почувства отговорна за този регион. Пакистанката Айшия Кхан (Aishia Khan), чиято фондация е построила три къмпинга по протежение на ледника Балторо, снабдени с течаща вода, тоалетни и електричество, каза: “Всяка година събираме по пет тона смет от района на базовия лагер под К-2. През този сезон само за два дни свалихме 1800 кг отпадъци. Алпинистите отнасят със себе си славата. За нас остават боклуците.”
Моника Рогожинска
Превод: Петър Атанасов
----------------------------------
*Моника Рогожинска, журналистка от най-големия и най-авторитетния полски всекидневник “Жечпосполита” (Rzeczpospolita), специализирала се в отразяването на зимни експедиции в най-високите планини (два пъти на Нанга Парбат, два пъти на К-2), познатата в България от гостуването си през пролетта на тази година по покана на Полския културен институт.
“Тези дни се върнах от подножието на К-2. Бях гост на пакистанското правителство за тържествата по случай 50-ата годишнина от първото изкачване на К-2. След това ми бяха предоставени 15 носачи, водач и готвач и т. нар. отворен трекинг. Можех да отида където поискам и за колкото време пожелая. Приказка, макар и трудна! Стигнах до базовите лагери на четирите осемхилядника в Каракорум – Броуд пик, Гашербрум-1, Гашербрум-2 и К-2.”
Ето и текста на Моника (някои данни се различават от посочените в сайта за последния сезон в Каракорум, но по всяка вероятност са по-достоверни, защото са от първа ръка):
Юбилейният за К-2 сезон изобилстваше с драматични събития. За сетен показа, че всяко навлизане в “Зоната на смъртта” има непредвидими последици.
Официален Пакистан отбеляза 50-годишнината от първото изкачване на втория по височина връх в света от италианците Лино Лачедели (Lino Lacedelli) и Акиле Компаньони (Achille Compagnoni) с многобройни тържества, в които участва премиер-министърът на страната. А алпинистите – с истинска обсада на гиганта. Палатковото градче, разположено на 5300 м в подножието, имаше дължина километър и половина.
 | К-2 Снимка Моника Рогожинска |
Обилните снеговалежи станаха причина сезонът да започне с трагедия. Тя се случи от северната, по-малко посещавана част на масива. Нощна лавина помете палатките на южнокорейска експедиция. Телата на трима алпинисти в спалните чували бяха намерени в ледена пукнатина... По време на пребиваването ми в базовия лагер под К-2 ледникът изхвърли долната част от тялото на Ренато Кадзарото. Идентифицирано бе чрез намерения в джоба му бележник. Миналата година на ледената повърхност се оказа торсът. Главата я няма... Ренато Кадзарото падна в ледена пукнатина през 1986 г. буквално пред очите на съпругата си Корета. Връщаше след неуспешен солов опит по “Magic Line”…
Шансове за успех имаха разполагащите с точни прогнози за времето. През трите слънчеви дни в края на юли (26, 27 и 28 юли) на К-2 стъпиха 43 души – всички от пакистанската страна. Италианецът Сивио Мондинели (Silvio Mondinelli) бе първи през този сезон. От предишното изкачване на “Върха на върховете” бяха изминали три години и четири дни. На върха бе и испанката Едурне Пасабан (Edurne Pasaban). Тя е шестата жена с такова постижение (първа беше Ванда Руткиевич, Wanda Rutkiewicz) и единствена жива представителка на нежния пол с такова постижение. Три нейни колежки загинаха на слизане от К-2 – Лилиан Барар, Джули Талис и Алисън Харгрийвс (Liliane Barrard, Julie Tulis, Alison Hargreaves). Шантал Модюи (Chantal Mauduit) загина на Дхаулагири (Dhaulagiri, 8167 м), Ванда Руткиевич – на Кангчендзьонга (Kanchenjunga, 8586 м). Връщането си в базовия лагер Пасабан дължи на Силвио Мондинели и на останалите италианци, които я свалиха след напрегната спасителна акция. Испанката ще загуби всички пръсти на краката.
Друг спасяван беше сънародникът й Хуан Оиарсабал (Juan Oiarzabal) – притежател на “Хималайската корона” (т. е. стъпил на всички 14 осемхилядника). Той бе на К-2 за втори път (първия – през 1994 г.). Това беше неговото 21-во изкачване на осемхиляден връх. На слизане не забеляза палатките на лагер 4. Около 3 часа сутринта беше намерен 100 м по-ниско със симптоми на мозъчен оток (cerebral edema). Не искаше да сложи кислородна маска. Някому хрумна да издаде заповедта “В името на краля на Испания ти нареждам да поставиш маската!” Имаше резултат. Идващите отдолу италианци се отказаха от атаката към върха, за да помогнат на испанците (по-точно – на баските) да слязат надолу. Всички пръсти на краката на Оиарсабал бяха ампутирани...
Сред изкачилите К-2 през тази година е 64-годишният испанец Карлос Сория (Carlos Soria), който е най-възрастният човек с такова постижения. Сред тях са и Микеле Компаньони (Michele Compagnoni) и Марио Лачедели (Mario Lacedelli) – внук и племенник на първите алпинисти, изкачили върха. Двамата бяха представители на различни експедиции от юг, по Реброто Абруци, по маршрута, прокаран от дядовците им преди 50 години.
Както споменах, всички изкачвания през тази година бяха от южната, пакистанската страна на масива. От север няма изкачване вече повече от осем години. Последни по китайските склонове до върха стигнаха участници в експедиции под ръководството на Кшищоф Виелицки и Иван Душарин – Виелицки и италианците Кристиан Кунтнер и Марко Бианки (10 август 1996 г.), Пьотр Пустелник, Ришард Павловски, Карлъс Булър (САЩ) и руснаците Игор Бенкин (загинал на слизане) и Сергей Пенцов (14 август 1996 г.).
Много сериозен акцент в тазгодишния сезон беше второто изкачване по маршрута “Magic Line”. В полунощ на 16 срещу 17 август 2004 г. до върха стигна каталонецът Жорди Короминас (Jordi Corominas). Неговият колега Манел де ла Мате (Manel de la Matte), имащ два осемхилядника в актива си, по това време беше свалян надолу от лагер 4. Почина в лагер 1 от белодробен оток (pulmonary edema). “Magic Line” бе премината за първи път през 1986 г. от поляците Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż, загинал на слизане) и от словака Петер Божик (Peter Bożik).
Трогателен акцент на Златния юбилей на К-2 беше визитата в базовия лагер на Лино Лачедели (Lino Lacedelli). 79-годишният италианец се подготвяше за това от две години. По време на 13-дневния трекинг беше придружаван от дъщеря си, лекар и носач с готова за използване кислородна бутилка. Скромният собственик на спортен магазин в Кортина д’Ампецо стигна отново до подножието на К-2 след 50 години. Плачеше.
 | Лино Лачедели Снимка Моника Рогожинска |
Лачедели постави на Могилата на Гилки – символичното гробище на загиналите по склоновете на К-2 – плоча в памет на приятеля си Марио Пишо (или Пюшо – това е произношението на фамилията Puchoz според диалекта във Вал д’Аоста – бел. прев.), починал през 1954 г. от мозъчен оток. Някога могилата е била на нивото на базовия лагер върху ледника. Днес до нея има 50-метрово изкачване по скален гребен. До Скарду, столицата на Балтистан, Лачедели се върна с хеликоптер. На въпроса дали на неговата възраст трекингът е бил тежко изпитания, отговори: “Мечтаех за този момент. Възрастта на човека зависи от състоянието на главата му. А моята глава е млада. Но стигането до подножието беше по-трудно отколкото преди 50 години, защото ледникът се е променил до неузнаваемост – топейки се, е станал страшно неравен. Днес движението е почти непрекъснато – нагоре-надолу – по сипеи”.
Акиле Компаньони (Achille Compagnoni) днес е на 90 г. Не можа да дойде.
Италианското правителство предостави на Пакистан 1 300 000 евро за организирането на Централен национален парк “Каракорум”. Време е цялата международна общност да се почувства отговорна за този регион. Пакистанката Айшия Кхан (Aishia Khan), чиято фондация е построила три къмпинга по протежение на ледника Балторо, снабдени с течаща вода, тоалетни и електричество, каза: “Всяка година събираме по пет тона смет от района на базовия лагер под К-2. През този сезон само за два дни свалихме 1800 кг отпадъци. Алпинистите отнасят със себе си славата. За нас остават боклуците.”
Моника Рогожинска
Превод: Петър Атанасов
----------------------------------
*Моника Рогожинска, журналистка от най-големия и най-авторитетния полски всекидневник “Жечпосполита” (Rzeczpospolita), специализирала се в отразяването на зимни експедиции в най-високите планини (два пъти на Нанга Парбат, два пъти на К-2), познатата в България от гостуването си през пролетта на тази година по покана на Полския културен институт.
 | Урдукас, ледника Балторо и част от организирания на това място къмпинг с електричество. Снимка Моника Рогожинска |
Добави коментар