На 7 юли 2013 г. загина Артур Хайзер (Artur Hajzer) – един от най-големите полски хималаисти и организатори на експедиции в най-високите планини. Нещастието се случи на 7600 м в Японския кулоар на Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м), при слизане заради влошаване на времето. 


Артур Хайзер
Снимка: Изабела Хайзер
Photo: Izabela Hajzer
 
Артур Хайзер бе високо ценен в алпийските среди както заради постиженията си, така и заради своята готовност да се притече на помощ независимо от обстоятелствата. В историята е записана може би най-невероятната спасителна акция, организирана и проведена от него през 1989 г., когато получилият снежна слепота Анджей Марчиняк (Andrzej Marciniak)  бе останал сам и безпомощен на превала Лхо Ла на Еверест след смъртта на петима негови колеги. За нея Артур получи наградата “Fair Play” за 1989 г. на Полския олимпийски комитет.
 

Артур Хайзер в китайски камион по време на акцията през 1989 г.
Снимка/ photo: Artur Hajzer Archives
 
След смъртта на Артур Хайзер Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) каза:
  • Разсъдлив, остроумен и много компетентен – такъв съм го запомнил. Корав. Изкачил бе половин дузина осемхилядници, някои през зимата… През изминалите три десетилетия сблъсъкът на неограничаваната свобода с един непредвидим свят струваше живота на мнозина алпинисти. Сега – и на Артур Хайзер. Потресен съм и ми е страшно тъжно.
“Stern”, 18 юли 2013 г.
 

1989 r., Артур Хайзер и Райнхолд Меснер под Южната стена на Лхотце
Снимка/ photo: Artur Hajzer Archives
 
Артур беше смел визионер що се отнася до бъдещето на полския хималаизъм и създател на програма “Полски зимен хималаизъм 2010/ 2014 г.” (“Polski Himalaizm Zimowy 2010 – 2014”). Без проблеми намери спонсори и осигури почетния патронаж на президента на Република Полша – Бронислав Коморовски, привлече вниманието на медиите. Бе шеф на програмата, ръководеше експедиции и сам се катереше.
 
Артур Хайзер бе един от най-младите герои от “златната епоха” на полския хималаизъм, поради което без проблеми можа да установи тесен контакт и да спечели представителите на младото поколение, които едва започваха да трупат опит във височинния алпинизъм.
 
Неговият приятел и съдружник Януш Майер (Janusz Majer) заявява:
  • Артур бе необикновено творческа и съзидателна натура. Имаше много идеи, често граничещи с невъзможното, но бе в състояние с упоритост и последователност да ги превръща в реалност. И затова не е чудно, че конкуренцията ни копираше нашите замисли и поведението ни на пазара. Но тогава Артур измисляше нови.
Към дейността си в планините имаше спортен подход. Според него, целта на всяка експедиция трябваше да съдържа предизвикателство и нещо ново. Може би това бе резултат от годините, през които бе партньор на Юрек Кукучка. Всички техни изкачвания бяха по нови маршрути в алпийски стил, а на Анапурна – за първи път през зимата. И няма нищо чудно, че в един момент Артур реши да се върне към идеята на Анджей Завада (Andrzej Zawada, бащата на зимния хималаизъм) за експедиции на осемхилядниците през зимата.
 

Артур Хайзер по стената на Лхотце през 1987 г.
Снимка: Кшищоф Виелицки
Photo: Krzysztof Wielicki
 
Първоначално изглеждаше, че със смъртта на Артур Хайзер ще умре и програмата “Полски зимен хималаизъм”. Но стана тъкмо обратното. Благодарение на Януш Майер, който се зае с продължението на делото му, пред програмата се отвориха нови хоризонти и нови цели, без отказване от основните – изкачване на последните девствени осемхилядници.
 
Януш Курчаб (Janusz Kurczab)