2006.2014
В края на май т. г., едва няколко дни след изкатерването без изкуствени опорни точки по “Salathe Wall”, британците Джеймс “Кеф” Макнефи (James Caff McHaffie) и Ден Макманъс (Dan McManus) изкатериха на класика и “El Nino” (5.13c/ 8a+) на Ел Капитан.
Ден по въжето “The Black Cave” na “El Nino”
Снимка: Том Еванс
Photo: Tom Evans
Те започнаха от разузнаване на трите първи и ключови въжета – “The Black Dyke”, “The Missing Link” и “Galapagos”. При първото тръгване по маршрута не успяха да преминат без изкуствени опорни точки възловите трудности, но след ден почивка ги преодоляха по желания начин. Според Макнефи, репутацията на линията като “много трудна” е напълно заслужена – има голямо натрупване на технически трудности по терен, където най-късият “полет” би бил минимум 10 метра.
След още един почивка и стигане с жумари до най-високото място при предишното излизане, преминаха следващите по-лесни (което не означава “лесни”) въжета. Особени усилия изискваше дължината, наречена “The Black Cave”. Тя предлага траверс по ръба на таван с малки “джобчета” и необходимост от заклинване на петите. След бивак и изкатерване по последните по-лесни въжета, на третия ден стигнаха до края на стената около 19.00 часа.
“El Nino” бе преминат на класика и от немците Тобиас Волф (Tobias Wolf) и Томас Херинг (Thomas Hering). По същия начин те изкатериха и “The Shaft”.
Тобиас Волф и Томас Херинг по “El Nino”
Снимка: Том Еванс
Photo: Tom Evans
“The Shaft” е дълга осем въжета версия без изкуствени опорни точки на “Muir Wall” и е една от най-красивите натурални линии на Ел Кап. Прокарана бе през 1994 г. от силната свръзка Кърт Смит (Kurt Smith) и Скот Косгроув (Scott Cosgrove), на които за пълно изкатерване на класика не стигнаха два метра, на които използваха изкуствени опори. Едва през 2001 г. Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) и Ник Сейгър (Nick Sagar) откриха решението на проблема с движения 5.13c (8a+).
Първия ден немците стигнаха до Heart Ledges и се спуснаха надолу. След ден почивка се отправиха по оставените фиксирани въжета и посветиха следващите шест дни на класическо изкатерване. Ключовото място във вид на несигурна скална люспа (flake), което се намира преди самия край на тура, им предложи не само технически трудности, но и изпитания за психиката. По всяка вероятност то е причината маршрутът да няма повторения досега.
Ден по въжето “The Black Cave” na “El Nino”
Снимка: Том Еванс
Photo: Tom Evans
Те започнаха от разузнаване на трите първи и ключови въжета – “The Black Dyke”, “The Missing Link” и “Galapagos”. При първото тръгване по маршрута не успяха да преминат без изкуствени опорни точки възловите трудности, но след ден почивка ги преодоляха по желания начин. Според Макнефи, репутацията на линията като “много трудна” е напълно заслужена – има голямо натрупване на технически трудности по терен, където най-късият “полет” би бил минимум 10 метра.
След още един почивка и стигане с жумари до най-високото място при предишното излизане, преминаха следващите по-лесни (което не означава “лесни”) въжета. Особени усилия изискваше дължината, наречена “The Black Cave”. Тя предлага траверс по ръба на таван с малки “джобчета” и необходимост от заклинване на петите. След бивак и изкатерване по последните по-лесни въжета, на третия ден стигнаха до края на стената около 19.00 часа.
“El Nino” бе преминат на класика и от немците Тобиас Волф (Tobias Wolf) и Томас Херинг (Thomas Hering). По същия начин те изкатериха и “The Shaft”.
Тобиас Волф и Томас Херинг по “El Nino”
Снимка: Том Еванс
Photo: Tom Evans
“The Shaft” е дълга осем въжета версия без изкуствени опорни точки на “Muir Wall” и е една от най-красивите натурални линии на Ел Кап. Прокарана бе през 1994 г. от силната свръзка Кърт Смит (Kurt Smith) и Скот Косгроув (Scott Cosgrove), на които за пълно изкатерване на класика не стигнаха два метра, на които използваха изкуствени опори. Едва през 2001 г. Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) и Ник Сейгър (Nick Sagar) откриха решението на проблема с движения 5.13c (8a+).
Първия ден немците стигнаха до Heart Ledges и се спуснаха надолу. След ден почивка се отправиха по оставените фиксирани въжета и посветиха следващите шест дни на класическо изкатерване. Ключовото място във вид на несигурна скална люспа (flake), което се намира преди самия край на тура, им предложи не само технически трудности, но и изпитания за психиката. По всяка вероятност то е причината маршрутът да няма повторения досега.
Добави коментар