2305.2014
Тези думи принадлежат на украинския алпинист Владислав (Слава) Терзъул (Владислав Терзыул), който почти точно преди 10 г. – на 18 май 2004 г., остана завинаги в ледените обятия на петия връх в света Макалу (8462 м).
Слава Терзъул
Същия ден, 18 май 2004-та, се получи съобщение от Ерванд Илинский [по онова време главен треньор на казахстанския национален отбор по алпинизъм и на ЦСКА (Алма Ата) – бел. пр.]: “Вчера наблюдавах как Владислав Терзъул излезе на предвърховия гребен на Макалу и се скри в облаците. Няма връзка с него. Движи се сам. Партньорът му Джей [става дума за американеца Джей Сигър (Jay Sieger) – бел. пр.] е изостанал далеч назад”.
Едно денонощие по-късно, при атаката им към върха, казахстанските алпинисти Максут Жумаев и Василий Пивцов намериха на около 8300 м, на излизането на предвърховия гребен, тялото на партньора на Слава Терзъул – Джей Сигър. По-нагоре към върха имаше трасьори, оставени от Владислав. Внимателният оглед на гребена не донесе никаква информация.
Седмица по-късно чудо не бе станало. Летя за Катманду, срещам се с групата на Илинский. Оформям документите, прибирам вещите на Владислав. Намирам участниците в изкачванията по класическия маршрут и французите, които по същото време бяха стигнали до Макалу от китайската страна. Никой не бе видял някакви следи…
Макалу ни отне нашия приятел, когато целта му като алпинист бе постигната – това бе неговият 14-ти осемхилядник.
На 23 май 2010 г. украинска национална експедиция направи премиерно изкачване по югозападната стена с излизане на легендарното Западно ребро. То бе посветено на паметта на Слава Терзъул. В щурмовия лагер на 7800 м бяха поставени две паметни плочи.
Днес в памет на изключителния одески алпинист всяка години се провеждат конкурс за най-доброто изкачване в Украйна и майска среща на туристи и алпинисти в град Южний.
В заключение привеждам хронология на изкачванията на осемхилядници от заслужилия майстор на спорта на Украйна и пълен кавалер на ордена за “За мъжество”.
През 1993 г. Слава стъпва на своя първи осемхилядник – Кангчендзьонга (8586 м), в състава на международна експедиция, организирана от алпийския клуб “Одеса”.
През 1994 г., преди изкачването на най-трудния и най-опасния осемхилядник – К-2 (8611 м), на своя рожден 18 юни, взима решение да изкачи всичките най-високи върхове в света в спортен стил – без употреба на кислород.
1995 г. – Броуд пик (8047 м),
1996 г. – Анапурна (8091 м),
1996 г. – Гашербрум-2 (8035 м),
1997 г. – Нанга Парбат (8125 м),
1999 г. – Еверест (8848 м), от север,
2000 г. – Централният връх на Шиша Пангма (8008 м)*,
2000 г. – Чо Ойю (8201 м), соло, спускане със ски от върха,
2001 г. – Манаслу (8163 м),
2002 г. – Лхотце (8516 м),
2002 г. – Дхаулагири (8167 м),
2003 г. – Гашербру-м-1 (Хидън пик, 8068 м),
2004г. – Макалу (8462 м) по Западното ребро.
Мстислав Горбенко
------------------------
*Поради тази причина знаменитият украинец не е в списъка на притежателите на Хималайската корона – липсва му изкачване на Главния връх на Шиша Пангма (8013 м).
Слава Терзъул
Същия ден, 18 май 2004-та, се получи съобщение от Ерванд Илинский [по онова време главен треньор на казахстанския национален отбор по алпинизъм и на ЦСКА (Алма Ата) – бел. пр.]: “Вчера наблюдавах как Владислав Терзъул излезе на предвърховия гребен на Макалу и се скри в облаците. Няма връзка с него. Движи се сам. Партньорът му Джей [става дума за американеца Джей Сигър (Jay Sieger) – бел. пр.] е изостанал далеч назад”.
Едно денонощие по-късно, при атаката им към върха, казахстанските алпинисти Максут Жумаев и Василий Пивцов намериха на около 8300 м, на излизането на предвърховия гребен, тялото на партньора на Слава Терзъул – Джей Сигър. По-нагоре към върха имаше трасьори, оставени от Владислав. Внимателният оглед на гребена не донесе никаква информация.
Седмица по-късно чудо не бе станало. Летя за Катманду, срещам се с групата на Илинский. Оформям документите, прибирам вещите на Владислав. Намирам участниците в изкачванията по класическия маршрут и французите, които по същото време бяха стигнали до Макалу от китайската страна. Никой не бе видял някакви следи…
Макалу ни отне нашия приятел, когато целта му като алпинист бе постигната – това бе неговият 14-ти осемхилядник.
На 23 май 2010 г. украинска национална експедиция направи премиерно изкачване по югозападната стена с излизане на легендарното Западно ребро. То бе посветено на паметта на Слава Терзъул. В щурмовия лагер на 7800 м бяха поставени две паметни плочи.
Днес в памет на изключителния одески алпинист всяка години се провеждат конкурс за най-доброто изкачване в Украйна и майска среща на туристи и алпинисти в град Южний.
В заключение привеждам хронология на изкачванията на осемхилядници от заслужилия майстор на спорта на Украйна и пълен кавалер на ордена за “За мъжество”.
През 1993 г. Слава стъпва на своя първи осемхилядник – Кангчендзьонга (8586 м), в състава на международна експедиция, организирана от алпийския клуб “Одеса”.
През 1994 г., преди изкачването на най-трудния и най-опасния осемхилядник – К-2 (8611 м), на своя рожден 18 юни, взима решение да изкачи всичките най-високи върхове в света в спортен стил – без употреба на кислород.
1995 г. – Броуд пик (8047 м),
1996 г. – Анапурна (8091 м),
1996 г. – Гашербрум-2 (8035 м),
1997 г. – Нанга Парбат (8125 м),
1999 г. – Еверест (8848 м), от север,
2000 г. – Централният връх на Шиша Пангма (8008 м)*,
2000 г. – Чо Ойю (8201 м), соло, спускане със ски от върха,
2001 г. – Манаслу (8163 м),
2002 г. – Лхотце (8516 м),
2002 г. – Дхаулагири (8167 м),
2003 г. – Гашербру-м-1 (Хидън пик, 8068 м),
2004г. – Макалу (8462 м) по Западното ребро.
Мстислав Горбенко
------------------------
*Поради тази причина знаменитият украинец не е в списъка на притежателите на Хималайската корона – липсва му изкачване на Главния връх на Шиша Пангма (8013 м).
Добави коментар