2304.2014
През февруари т. г. в Норвегия бе немско-австрийската свръзка Инес Паперт (Ines Papert) и Руди Хаузер (Rudi Hauser), които бяха придружавани от швейцарския фотограф и алпинист Томас Зенф (Thomas Senf). Тримата направиха няколко впечатляващи премиерни изкачвания на остров Сеня (Senja).
Инес Паперт при първото изкачване по “Finnmonster”
Снимка: Томас Зенф/ visualimpact.ch
Photo: Thomas Senf/ visualimpact.ch
Тазгодишното посещение в Норвегия бе продължение на миналогодишната визита на Инес, когато на остров Сеня заедно с норвежеца Бент Видар Ейлертсен (Bent Vidar Eilertsen) прокара маршрута “Finnmannen Route”. Този път германката искаше да изправи “Finnmannen”, който заобикаля пояс надвеси отдясно.
По време на първоначалното проучване свръзката откри последователност от тесни пукнатини, преминаваща през целия пояс от надвеси. Четири от въжетата по тях бяха преминати с употребата на най-рафинираните способи от техниката на изкуствените опорни точки и най-разнообразен инвентар. За съжаление, поради мизерните възможности за осигуряване и лошото качество на скалата нямаше шанс за изкатерване на класика. Възможност за преминаване на маршрута по този начин би дало забиването на спитове. Но Паперт и колегите й искаха да спазят местната традиция и по време на изкачването използваха за осигуровка само клинове. Въжетата, преминати с техниката на изкуствените опорни точки, получиха оценка A2+. Изправеният маршрут, макар и без класическо изкатерване, бе наречен “Finnmonnster” (A2+, WI6, 400 м).
След прокарването на “Finnmonnster” групата се премести в друг район на острова. По северната стена на Роалден (Roalden) Паперт и Хаузер преминаха линия, приличаща много на катерените в Шотландия – по замръзнали туфи трева и мъхове. Новият тур бе наречен “Eagles Paradise” (8/ IIIV, WI5, 500 м).
Линията “Crazy Maze” на Брейтинден
Снимка: Томас Зенф/ visualimpact.ch
Photo: Thomas Senf/ visualimpact.ch
Преди самото връщане Инес и Томас Зенф посетиха масива Брейтинден (Breitinden), който е най-висок на острова. Там избраха за своя цел маршрут, атакуван преди това от много силен британски екип, който бе принуден да се откаже на 100 м под върха поради лошото време и големите трудности в изходния жлеб. Немско-швейцарската свръзка премина стената, следвайки линията на британския опит, но заобикаляйки последния крайно обективно опасен участък. Така се появи “Crazy Maze” (8+/ IX, WI4+, 600 м).
Инес Паперт при първото изкачване по “Finnmonster”
Снимка: Томас Зенф/ visualimpact.ch
Photo: Thomas Senf/ visualimpact.ch
Тазгодишното посещение в Норвегия бе продължение на миналогодишната визита на Инес, когато на остров Сеня заедно с норвежеца Бент Видар Ейлертсен (Bent Vidar Eilertsen) прокара маршрута “Finnmannen Route”. Този път германката искаше да изправи “Finnmannen”, който заобикаля пояс надвеси отдясно.
По време на първоначалното проучване свръзката откри последователност от тесни пукнатини, преминаваща през целия пояс от надвеси. Четири от въжетата по тях бяха преминати с употребата на най-рафинираните способи от техниката на изкуствените опорни точки и най-разнообразен инвентар. За съжаление, поради мизерните възможности за осигуряване и лошото качество на скалата нямаше шанс за изкатерване на класика. Възможност за преминаване на маршрута по този начин би дало забиването на спитове. Но Паперт и колегите й искаха да спазят местната традиция и по време на изкачването използваха за осигуровка само клинове. Въжетата, преминати с техниката на изкуствените опорни точки, получиха оценка A2+. Изправеният маршрут, макар и без класическо изкатерване, бе наречен “Finnmonnster” (A2+, WI6, 400 м).
След прокарването на “Finnmonnster” групата се премести в друг район на острова. По северната стена на Роалден (Roalden) Паперт и Хаузер преминаха линия, приличаща много на катерените в Шотландия – по замръзнали туфи трева и мъхове. Новият тур бе наречен “Eagles Paradise” (8/ IIIV, WI5, 500 м).
Линията “Crazy Maze” на Брейтинден
Снимка: Томас Зенф/ visualimpact.ch
Photo: Thomas Senf/ visualimpact.ch
Преди самото връщане Инес и Томас Зенф посетиха масива Брейтинден (Breitinden), който е най-висок на острова. Там избраха за своя цел маршрут, атакуван преди това от много силен британски екип, който бе принуден да се откаже на 100 м под върха поради лошото време и големите трудности в изходния жлеб. Немско-швейцарската свръзка премина стената, следвайки линията на британския опит, но заобикаляйки последния крайно обективно опасен участък. Така се появи “Crazy Maze” (8+/ IX, WI4+, 600 м).
Добави коментар