С неуспех завърши опитът за първо зимно изкачване на К-2 (8611 м) от север, откъм Синдзяно-Уйгурския автономен окръг на Китай. Ето хронология на събитията от последните дни според информациите на Моника Рогожинска - специален кореспондент на най-влиятелния полски всекидневник "Жечпосполита"

26 февруари

Въпреки лошото време Денис Урубко и Марчин Качкан стигнаха до 7630 м. Там намериха разрушения от вятъра лагер 4. Всичко, с което беше зареден, беше отнесено от вятъра.

Предишната нощ в лагер 3 беше студена и ветровита. Плющенето на палатката под напора на вятъра почти не им даде да мигнат. Измръзнаха страшно. На сутринта опитаха да се сгреят на примуса. Поривите на вятъра продължаваха. Но прогнозата предвиждаше подобрение на времето през деня. На моменти от базовия лагер се виждаше синевата на небето. Денис и Марчин решиха да тръгнат към лагер 4 около обяд.

Ръководителят Кшиштоф Виелицки имаше още по-трудна нощ в лагер 2 (6780 м). "Не мигнах. Борех да не бъда отвят заедно с палатката - каза на сутринта. - Сега като че ли вятърът поотслабна. Ще опитам да дремна малко и тръгвам към лагер 3. При това положение няма да мога да стигна по-високо."

След нощувка в лагер 1 Мачией Павликовски и Дариуш Залуски решиха да слязат в базовия лагер. Прекалено изтощени са, за да продължат. За тях експедицията свърши.
През целия ден в базовия лагер ни тормозеше виелица. Очакваното изясняване не настъпи. "Вятърът така фучи, че не чувам собствените си думи, когато говоря по радиотелефона" - крещеше от лагер 3 Виелицки.

В 16 часа Денис Урубко се обади от мястото на лагер 4. Лагерът го нямаше. "С Пьотр Моравски опънахме палатката как да е. Въобще не я бяхме укрепили" - обясни той. Марчин Качкан стигна до него по тъмно. Преди това той не беше се изкачвал толкова високо по склоновете на К-2 и не е напълно аклиматизиран. Денис опъна една малка палатка. Двамата изнесоха авариен минимум екипировка. Имат само един спален чувал и един примус. Нямат неопренови постелки. За изолация ще използват скътаните въжета.

На вечерния сеанс Виелицки им напомни: "Вземете профилактично съдоразширяващи. Те са в аптечката." Но се оказа, че е тя е изчезнала. Така Денис и Марчин трябваше да си поделят един аспирин. Не знаем каква е температурата на тази височина. В лагер 2 в 20.00 часа беше минус 36 градуса С.

Късно вечерта от Пакистан получихме актуализирана прогноза за времето. Тя е ужасна. Наближава поредният фронт. Вятърът в следващите дни ще се усилва.

27 февруари

Ранната връзка с Кшиштоф Виелицки, който прекара нощта при температура минус 40 градуса С в лагер 2, беше кратка: "Вееше бясно." Малко след това от мястото на лагер 4 се обади Денис Урубко: "Нещо става с Марчин. Не реагира на това, което му казвам и не е в състояние да си завърже обувките." В разговора се включи лекарят д-р Poман Мажик и няколко минути разговаря с Марчин Качкан. Според него алпинистът мисли и отговаря логично. Но е страшно апатичен. От думите на Денис беше ясно, че не могат да се изключват симптомите на височинна болест, по-точно на мозъчен оток. Обикновено завършекът е фатален, ако човекът не бъде незабавно свален надолу. Марчин никога преди това не беше стигал до такава височина. А и не беше взел кислород.

Най-важно в такъв момент е да бъде принуден да се облече и обуе и да излезе от палатката. Със свити сърца чакахме съобщение, че този момент е настъпил. Най-после отдъхнахме. Тръгнаха! Марчин бавно, но самостоятелно се придвижваше по парапетите. В момент на проясняване ги зърнахме през облаците.

От лагер 3 нагоре към тях веднага стартира Виелицки. Носеше лекарства и термос горещ чай, който беше успял да приготви. Но в суматохата се подпали и изгоря палатката му. Той много бързо стигна до слизащите. Срещна ги на 7450 м. Марчин получи съответното лекарство. По-нататъшното слизане беше доста бързо за подобна ситуация. От лагер 1 тръгнаха двама души, за да изнесат кислород колкото се може по-високо. От базовия към лагер 1 тръгнаха други двама. Марчин се справяше добре. Макар слаб и изтощен, с подгъващи се крака, на моменти с препъвания, той се движеше по парапетите. Най-опасни бяха стръмните ледени полета над лагер 1. Въжетата са по 50 м. Щом свърши спускането по едно, трябва да настъпи включване в следващото. На такова място грешка може да се допусне само веднъж... Колегите, които бяха излезли отдолу, осветяваха парапетите по дължината им с фенерчета и го осигуряваха.

В тъмнината, съпровождан от все по-голяма група алпинисти, около 19 часа той стигна до лагер 1 (6030 м). Там ще прекара нощта под грижите на Юрек Натканьски и Михал Жиелински. Останалите, в това число Виелицки и Урубко, слизат към базовия лагер, до който им остават още няколко часа спускане по парапети, преминаване по ледника с много пукнатини и "разходка" по камънак. За да ги посрещнат с горещ чай, нагоре излязоха четирима души.

Запитан какво е станало с него горе, Марчин отговори по радиото: "Страшно се сдухах вчера. Нощта беше гадна. На сутринта бях като пиян. Нямах желание да стана и да си обуя обувките. Усещах някаква страшна сънливост. Но когато излязох от палатката, някак си се раздвижих. За последен път съм ял вчера сутринта. По пътя момчетата ми даваха да пия." Сега Качкан е добре, само е страшно уморен. И няма никакви измръзвания!

В четвъртък трябва да слезе до базовия лагер. Веднага лекарят ще провери дали не се нуждае от транспорт още по-надолу. В този момент не се знае каква ще е по-нататъшната съдба на експедицията и ще има ли още една атака към върха, за която споменаваха Виелицки и Урубко.

28 февруари

Кшиштоф Виелицки обяви решението си за прекратяване на експедицията. Последните събития показаха, че само той и Денис Урубко са в състояние да направят опит за изкачване. Но според неговото мнение той би бил признак за липса на отговорност. Всички се намират в безопасност в базовия лагер. Марчин Качкан не само слезе със собствени сили от лагер 1, но и изпревари с един час двамата колеги, които го придружаваха. В базовия лагер се появи в отлична форма. Запитан защо се е отказал от изкачване с кислород, каза: "Не исках да мъкна допълнителен товар. Двете бутилки, маската и редуцир-вентилът тежат около 19 кг. Не знам дали бих се чувствал по-добре, ако ги носех на гърба си плюс 15-те кг друг багаж." Марчин изглежда като човек, който не си дава сметка, че под влияние на височината се е намирал в смъртна опасност. Но се е вслушал в думите на Денис, който буквално му наредил да започне слизане от лагер 4 (7630 м). "Само след няколко часа Марчин нямаше да се измъкне оттам никога" - смята Денис.

Виелицки обяви решението си за край на експедицията по време на тържествената месопустна вечеря в четвъртък (т. е. в четвъртък преди Великите пости, които през тази година започват едновременно за католици и православни - бел. прев.). Това предизвика реакция на облекчение сред присъстващите. Само Урубко беше малко разочарован. Той разчиташе на още един опит за атака. Събитията от последните дни показаха, че за нея са годни само ръководителят и той. След двете безсънни нощи, по време на които беше будувал, за да не бъде отнесен от вятъра заедно с палатката в лагер 2 и лагер 3, Виелицки буквално тичаше нагоре, за да спаси Марчин.

"Няма как, Кшиштоф е моят генерал. Трябва да се подчиня на решението му" - каза Урубко. Успяхме да му избием от главата намерението да стигне до лагер 4, за да прибере багажа си.

"Теоретически възможността за атака продължава да съществува - заяви пред всички Виелицки. - Но спасителната акция показа, че само аз и Денис сме в състояние да тръгнем нагоре. Мисля, че тя накара всички да осъзнаят, че никой не е в състояние да стигне до лагер 2 (6780 м), дори когато става дума за изнасяне на кислород по време на спасителна акция. Керванът за връщане е поръчан за 6 март. Свалянето на багаж от горния базов лагер ще отнеме няколко дни. Според прогнозата сегашният вятър, снежните виелици и гъстата облачност ще продължат до 3 март. При това време можем максимум да стигнем до лагер 2 или 3. Нямаме време. Ако с Денис направим опит, в подножието няма да има никой. Няма да имаме никакъв тил. Евентуална атака ще бъде отрицание на всичко направено досега. Би била доказателство за поставяне на личните амбиции над чувството за отговорност. Най-сетне - би била проява на арогантност спрямо планината. К-2 не е планина само за двама. Тръгваме си, но това не значи, че се отказваме. Честно казано, макар тази експедиция още да не е свършила, вече мисля за следващата. Само трябва старателно да се вгледам в младите и да избера екип, който ще устои физически и психически на крайните условия, ще бъде готов да тръгва нагоре при лошо време, за който студът, вятърът и виелиците са условия, при които се действа и препятствия, които трябва да се превъзмогнат. Мисля, че по време на тази експедиция някои колеги проумяха по какво се отличава истинската експедиционна дейност от поредните летни изкачвания на осемхилядници. Радвам се, че на някои им хареса. Ще търся такива хора в нашата страна и в чужбина, най-вероятно в бившите социалистически страни. Зимната експедиция на К-2 трябва да започне през декември и да продължи три месеца. Опитът показва, че след 60 дни пребиваване в такива условия, дори без изкачване, организмът се изтощава докрай. Хората стават жертва на измръзвания и се оказват психически опустошени. Мисля си дори за смяна на състава, за разделянето му две групи. Първата би обработила маршрута, би организирала лагери до 7000 м и би слязла. Втората би направила опит за изкачване. Затова, разбира се, са необходими пари. Веднага започвам търсене на меценат, който би пожелал да участва заедно с нас в писането на историята на алпинизма. Искам да се върна тук колкото се може по-скоро" - завърши Виелицки.

Специално за www.climbingguidebg.com Хана Викторовска - главен секретар на Полския алпийски съюз, сподели съдържанието на разговора си по сателитния телефон с един от участниците, Мачией Павликовски. Той е казал, че никога преди това не се е сблъсквал с такива ужасни условия. А Мачиек отлично знае за какво става въпрос. Той е щатен спасител в Татранската служба - Закопане, и е участвал в първите зимни експедиции на Еверест, К-2, Манаслу, Нанга Парбат и е автор на зимната премиера на Чо Ойю (8201 м).

Предишният материал за зимната атака на К-2