1408.2004
Дойчин Боянов публикува дневника си на страниците на Climbing Guide. В тази 2-ра част той разказва за периода на изграждане на височинните лагери и аклиматизация.
17 април, събота
9.05 часа – Мето ме събуди и ми даде един пухен елек. Сякаш е знаел, че съм си оставил всичко на 6400 и снощи ми беше студено.
Навън времето е тихо и ако остане такова, се очертава един приятен ден.
Днес трябва да изпера куп дрехи.
Трекинг-групата днес тръгва за Катманду и изпращам едно писмо до вкъщи по Руми.
Замислих се каква романтика има в писмата – усещане за човека, който собственоръчно го е писал, колко повече неща всъщност могат да се кажат с него и какво е усещането в очакването да пристигне.
Днес трябва да разговаряме с другите експедиции по нашия маршрут, за да се разберем за оборудването му. Индийците са се качили на 6400 в АВС и докато не изградят трите лагера, няма да се връщат в ВС. Подобно е и положението с руснаците.
На вечеря в ВС ни затрупва сняг.
18 април, неделя
Сутринта се събуждам рано от студ. Може би не е толкова студено, защото водата в шишето не е замръзнала, а чувалът, в който спах, е по-скоро за летен туризъм.
Денят продължава с гледане на DVD-филми и размотаване из лагера.
19 април, понеделник
Много приятно ме напича слънцето за събуждане.
С Ники ровичкаме по електриката и засега успяхме успешно да повредим касетофона.
Обадих се на Цвети за честит рожден ден.
След обяд оправяхме багажа за АВС и очаквахме след като свършим, да гледаме някой филм. Филмите тотално ни откъсват от действителността и човек дори може да забрави, че се намира в ВС на Еверест.
Засега имаме проблем с радиостанцията и не сме установили връзка между ВС и АВС. Вечерта гледаме филма “Специален доклад”. Филмът явно е много добър, но към последния час субтитрите започват да се разминават от действието с пет минути.
20 април, вторник
9.00 закуска
Днес преди 20 години Христо Проданов изкачва Еверест за първи път и остава завинаги там.
11.00 – ходих в банята да се позамия малко.
Днес след 13.00 потегляме за междинен лагер на 5800. Тук се очертава да бъдем отново след около две седмици.
Времето е разкошно. Няма нито едно облаче на небето.
До 5700 стигаме за 4 часа и 40 мин.
На вечеря ни се обадиха от bTV и Националното радио.
Цвета, Христо и Петко имат много лоша кашлица.
Николай: “Добре си живеем, д’ееба и мизерията!”
21 април, сряда
10.00 – тръгваме от междинен лагер. Чувствам се много добре и вървя много бързо, без почивки. По трека се разминавам с много повече хора, отколкото първия път.
В АВС пристигаме около 16.00. Имахме една доста голяма почивка на припек край ледника и може би заради това закъсняхме.
В лагера пристигам първи от групата и разбирам, че Иван Вълчев и Тенди днес са тръгнали към Северното седло.
Базовият лагер е препълнен от народ. Тук за няколко дни, през които почивахме на 5100 в ВС, е изникнал цял град.
Явно животът в природата наоколо се събужда, защото видях доста интересни животни. Преди междинен лагер едни птици, подобни на фазани, но доста по-тлъсти и умело маскирани към околната среда, се разхождаха необезпокоявани. В АВС видяхме много красиви птички и тлъсти бели мишоци без опашки в базовата палатка.
Отново съм с Иван Темелков в една палатка.
22 април, четвъртък
Снощи с Иван се въртяхме и не можахме да спим добре. Сутринта на закуска разпределихме някои задачи, с изпълнението на които целяхме АВС да стане по-удобно място за живеене. Аз, Ицо, Петко и Ники трябваше да подравним пода на базовата палатка и да я застелем с изолация. Мишева и Иван Темелков разпределиха храната. След това Ицо и Иван Темелков се заеха с изграждане на тоалетната.
Следобед заваля сняг и плановете ни с Иван да се преместим в по-голяма палатка за момента се провалят.
Утре пет човека от нас ще изнесат багаж до лагер 1. Хората посочва Карина според здравословното им състояние. Засега съм от тези без здравословни проблеми и утре потеглям към Северното седло.
Голям лукс в лагера представлява и газовата печка, която за минути прави баня в базовата палатка.
23 април, петък
Между 9 и 10 сутринта тръгваме към Северното седло за изграждане на лагер 1.
Тръгвам първи. Не се чувствам добре. Може би защото предните две вечери не бях спал. Раницата ми е много тежка. Към обяд стигам подножието на ледопада, откъдето пътят ни продължава по парапети. Много трудно се движа и към края едва изкарвам по десет крачки и почивам.
На седлото опъваме две триместни палатки. Решаваме да останем да преспим. Аз Ники, Станимир и Ицо се установяваме за нощувка, но без почти никаква храна. В лагера ни правят компания Мариана и Володя – руснак от експедицията, чийто участник е Мариана.
Иван Вълчев и Иван Темелков изнасят багаж до седлото и се връщат обратно в АВС.
24 април, събота
8.00 – всичко в палатката е мокро от конденза. Цяла нощ не съм спал. Яли сме по една вафла. А течностите, които бяхме приели, са единствено от стопения сняг.
Следва мъчително обличане и подготовка за слизане до 6400, АВС.
Омотаваме двете палатки с катерачното въже, за да не ги издуха вятърът, и бавно поемаме по обратния път надолу.
През нощта натрупа доста сняг и затрупа парапетите. Николай се движи напред и ги разрива, а аз – след него. Минаваме ледопада за много кратко време.
Николай си беше оставил щеките в основата на ледопада и сега не си ги намери. Може би някой си беше направил незаслужен подарък.
Към лагера вървя първи. Много съм изтощен и жаден.
11.30 пристигам в лагера и замолвам Цвета да открие в багажа разтворимите сокове. Изпитвам насладата от утоляването на жаждата.
Обядът е в 14.30 и дотогава се излежавам в палатката.
След обяд Петко тръгва към ВС на 5100, за да се възстановява от кашлицата, която много го тормози.
Чрез Петко установяваме връзка в Мето. На половин час от АВС при проба с радиостанциите си предаваме като при игра на развален телефон новините от последните няколко дни.
25 април, неделя
Много лошо време.
Боли ме гърлото. Изгоряла ми е устата и хремата вилнее с пълна сила.
Преди обяд опъваме медицинската палатка, за която Карина ни преследва от дни.
Петко е слязъл до Пасу на 4100 за по-бързо възстановяване.
Нашите планове са утре или вдругиден да тръгнем с багаж за лагер 2 и след нощувка в лагер 1 да го изнесем до височина 7700. След това – продължително и хубаво възстановяване може би също в Пасу (4100 м).
Уговорих Ицо за съдействие за скокове от два обекта в Родопите. Първият е Чудните мостове, където с рапел ще стигнем до мястото за скок. Другото е негова идея за скок в Харамийската пещера, където “камбаната” е 45 метра.
Днес вероятно Дани провежда скокове.
26 април, понеделник
Гърлото ми се превръща в голям проблем. Цяла нощ съм дишал през маска, която се пълни с вода от конденза. Излиза ми херпес, а цялата ми уста е в афти от хилядите бонбончета, които смуча за гърло. Носът ми вече 20 дни е запушен.
Ицо помоли Тенди Шерпа да обиколи неговите приятели шерпи в лагера и ако може да ни намери спрей с антибиотик, за да си го купим. Карина ни лекува с инхалиции и смучещи бонбончета...
Утре трябва да тръгваме за лагер 2, а аз съм като парцал.
Към обяд Карина и Кришна Шерпа тръгват за ВС на 5100. Кришна има разстройство, а Карина – температура.
Около обяд се чувствам значително по-добре, но съм сигурен, че вечерта ще бъде отново кошмар. Много е важно за мене да се наспя хубаво, защото скоро не ми се е случвало. А ме чакат много изтощителни два дни.
Снощи дадох интервю по сателитния телефон за Канал 1, което вероятно е излязло същата вечер в спортната емисия.
Днес преди вечеря предстои да съберем багажа за лагер 2. Дотам се предвижда да излезем девет души, от които двама са Ниима и Тенди Шерпа.
Тенди е много лъчезарен и работлив шерп, докато Ниима – имам чувство – че хитрее и ще имаме проблеми с него. В кухнята остана само Дава Шерпа, който също е голям работяга. Засега се справя с всички наши капризи и ни угажда много.
Голяма част от другите експедиции слязоха надолу да възстановяват.
Днес забелязахме хора в посока към лагер 2, което е добре, защото сигурно ще поправят парапетите дотам.
Вечерта се обадих до вкъщи. По-късно чух Дани и Съни.
27 април, вторник
Днес тръгваме към лагер 1 (7060 м). Времето засега е слънчево и без вятър. Има много нов навалял сняг.
Вървя сравнително бавно. Явно трудно се възстановявам на тази височина.
При парапета се запознавам с група гърци. Заговаряме се за катерене, затова, че съм катерил на Кавала и че имам намерение да катеря на Метеора.
Гърлото ме боли ужасно. Това превръща нощта ми в кошмар. Налага се да дишам през чувала, което затопля въздуха и временно успокоява гърлото, но пък не ми стига въздух и на няколко пъти едва не се задуших.
28 април, сряда
Сутринта времето е доста приятно. Близо два часа ни отнема набавянето на течности и подготовката за тръгване.
При излизане по Седлото започна да духа слаб, но много студен вятър. Движа се зад Станимир.
След около час на Станимир му става лошо и се връща на седлото. Взимаме му багажа.
Ники и Иван Темелков ме изпреварват и се движат около стотина метра пред мене.
Времето рязко се разваля. Започва снеговалеж, силен вятър и мъгла. Заформи се един малък ад.
На 7500 сме заедно с Христо. Отгоре слизат Иван и Ники. Достигнали са лагер 2 на Ръсъл Брайс на 7600 м и заедно отстъпваме към лагер 1 (7000 м).
Чувствам се много изтощен. Едва се довличам до лагера. Тук около час пия течности и приготвям храна.
От Седлото с Николай тръгваме последни. Гърлата и на двама ни са ужасно възпалени и едва разговаряме.
Привечер сме в АВС (6400 м).
Решаваме да слезем за почивка в ВС на 5100, след което отново да излезем до лагер 2 (7700 м) с цел нощувка и отново слизане за възстановяване преди атака.
Шерпите се натискат да изградят лагер 1 и 2, за да вземат повече бонуси, което пък е добре, защото изнасянето на багаж ме смазва ужасно.
29 април, четвъртък
Цяла нощ си чистих гърлото от налепи и носа от секрети. Почти не съм спал.
Оправям си багажа за ВС и отивам да закуся в общата палатка. Дава Шерпа отново ни поднася пържени яйца, от които ми се повдига, само като ги зърна.
По пътя срещаме Скрипко, с който се разговаряме за следващите действия в района.
Под междинен лагер зървам човек с чадър, всъщност двама. Имат вид на щастлива японска двойка – Гуспата и Янко (Господин Динев от Сливен и Янко Георгиев от Айтос). Очаквана изненада. Поговорихме и разбрах, че са тук само за няколко дни. Трудно ми е да повярвам, че Господин е дошъл тук само на трек. Но засега това е информацията.
В ВС изяждам четири ябълки, два портокала и една мандарина, докато утоля отчасти жаждата си.
Преди вечеря с Николай наемаме джип до манастира Ронгбук с цел да се запознаем с условията в хотела.
Хотелът се оказва много приветливо място, но за съжаление няма баня. Цената на двойна стая за вечер е 200 юана или 12 долара на човек. Има голяма зала, където се хранят гостите пред огромна видеостена.
Утре ще отседнем в хотела за около две нощувки.
След вечеря гледаме много тъп филм – “Призраци на Марс”.
Гърлото ме боли ужасно.
30 април, петък
Чудесна утрин. Тази нощ съм спал непробудно. Снощи намерих три ефизолчета в моята аптечка и с две от тях успях да успокоя гърлото си.
На сутринта – нормалната процедура. Напълних половин ролка тоалетна хартия с лиги и кръв, преди да започна да дишам през носа.
Не взех апарата от АВС на 6400 и сега няма с какво да снимам в манастира.
Вчера от Господин разбрах, че в Катманду вече било сравнително спокойно. Няма вече барикади и демонстрации.
С Ники отиваме при офицера да обменим долари за юани и да уредим два джипа до хотела. Курсът, по който сменяме един долар, е равен на 8 юана.
Джипове нямаше и се наложи да се пазарим с един келеш, управител на хотел “Калифорния” (цигански катун). Той ни заведе при негов авер, който се опита да ни резне зелките, като ни предложи за седемте километра преход по 40 долара на джип или 80 долара за транспорт на групата.
В лагера решихме да изпратим Пасанг да уговори транспорт. Той се справи според възможностите си и ни натовари в един камион заедно с още петнадесет тибетци и техния багаж. В камиона бяхме почти един върху друг с багажа, а прахът и изгорелите газове бяха наша атмосфера за следващите 20 минути. Транспортът ни излезе 15 долара и си признавам, че цялата тази обстановка беше елемент от голямото приключение.
В хотела се настанявам в стая с Николай. Той веднага взима два термоса и влиза в женската тоалетна да се къпе. А аз се захващам с пране на кирливи дрехи.
На обяд ни сервират месо, подобно на кълцани копита, и пържени картофи, които ако не бяха с буци сол по тях, сигурно щяха да са превъзходни.
Следобед също се изкъпах и седнах до печката в общата зала-столова, да се опушвам. Печката гори с бърбонки от кози и брикети от якове.
Въпреки добре обзаведения хотел навсякъде е студено. Печка гори само в общата стая, но не съвсем успешно.
Тези няколко дни времето е доста студено. Духа силен вятър, а Еверест е постоянно в мъгли.
Тук в хотела има огромни далекогледи, с които перфектно се наблюдава маршрутът, когато има видимост.
След обяд на видеостената пуснаха китайско караоке на фона на прекрасни картини от Китай.
На вечеря се опитахме да си поръчаме нещо различно и обилно, но никой в хотела не говори английски и се провалихме. Английският е вторият голям пропуск – след липсата на баня – за този хотел. На това място посетителите са само и единствено чужденци. И да не можеш да установиш контакт с тях, е твърде неудобно и за двете страни. Ние дори се принудихме да влезем в кухнята, да видим продуктите и с жестове да обясним какво точно искаме.
След вечеря Тотев донесе един филм на руснаците за изкачването на Лхотце Мидъл, последният неизкачен осемхилядик от предвършията.
Чувствах се доста изморен и се оттеглих в стаята за сън. Другите продължиха с “Матрицата” – филм, който си заслужаваше, но почивката преди всичко.
1 май, събота
Днес започва месецът, в който трябва да щурмуваме върха и в който – живи и здрави – трябва да се приберем.
Днес е Денят на труда, а ние, алпинистите, го свързваме с алпиниадата на Враца.
Явно много съм бил зажаднял за сън или леглото е било прекалено удобно, защото станах от него в 12.00 на обяд. Единствено Ицо спа повече от мене, но той гледа филми до късно.
Чувствам се малко мизерно, защото съм се превърнал в една руса рунтава топка, която се бели от слънчевите изгаряния. Устата ми е пълна с афти, които ме болят ужасно при вкусването на особено пикантната храна. А един зъб има кариес с дупка, която при допир или сладко започва да боли. Времето продължава да е мрачно и дрехите, които изпрах вчера, може би няма да изсъхнат.
Мето и Цвета нахлуха в кухнята и направиха сравнително успешен опит да поръчат обяд.
В хотела дойдоха двойка бразилци, с които успях да проведа някакъв разговор според мене. Но се съмнявам, че е било разговор и според тях.
15.30 – почти цялата група е около печката в общата стая. Четем, пишем, а Карина дори бродира. Николай отново се занимава с неговите електронни джунджурийки и слушаме приятна китайска музика.
Около 10 май в лагера трябва да пристигне Тери, който ще остане с нас до края. Всеки познат и приятел, който ни съпътства или посещава, внася особена ведрина във вече посивялата ни атмосфера и затова в следващите дни ще очакваме Тери с особено нетърпение.
Вечерята се опитахме да уредим с Николай. И въпреки че използвахме преводач, изненади не липсваха.
След вечеря пуснахме невероятно смешния филм “Вертикална граница” и всички присъстващи много се смяха. Имаше и други експедиции-гости на хотела.
2 май, неделя
9.20 – слънцето най-накрая проби долината, но вятър не липсваше. С Николай се събудихме и започнахме да стъкмяваме багажа.
Днес е ден за скокове. Успех!
13.00 – пристигаме в ВС на 5100. Трудно се напуска комфортът, но за съжаление следващият, който ще ни се предложи, ще бъде едва след 15 дни и с тази мисъл трябва да свикваме.
В ВС духа силен вятър, но грее слънце и в палатките на завет направо е горещо.
Зървам Иван Вълчев в лагера, но все още не знам подробности около неговото слизане.
Оказа се, че шерпите не са излизали за височинните лагери поради лошото време.
През деня в лагера има доста работа по укрепване на палатките, силно разрушени от вятъра.
Преди вечеря гледаме хубав филм. По време на прожекцията се появиха Янко и Господин. Те тази вечер ще спят в хотела. Утре ще пътуват за Тингри, където ще се изкъпят в някакви минерални извори и след това ще отпътуват за Катманду и България. Сетих се да им поискам спрей за измъчената ми гърлянка и щастието ми се усмихна. Янко носеше спрей, който ми подари, за което съм му страшно задължен.
Вечерята беше много приятна и завърши с чудесно шоколадово кремче. По време на вечеря се обади Милена от вестник “Труд” и Ники й даде интервю.
Небето е кристално чисто. Луната е почти пълна и в долината е светло като ден.
3 май, понеделник
10.00 – слънцето приятно напича в палатката, но духа силен вятър и навън няма да бъде толкова топло, колкото изглежда.
Днес тръгваме за междинен лагер на 5700.
Очакваме след дни вятърът да стихне за кратко и да излезем по маршрута.
На закуска Мето обяви решение, че и днес ще останем в ВС заради силния вятър и нашите болни гърла. Извика Пасанг и му поръча да намери прясно месо за обяд. Това беше обяд, който се помни и мисля, че – живот и здраве – ще разказвам за него и в цивилизацията.
След обяда се разделихме на две групи. Едната отиде в медицинската палатка, за да играе бридж. А другата, в която бях и аз, се отдаде на кино. По време на филмите при едно прекъсване видяхме с Мето разкошен брадат орел. Районът ме удивлява със запазената природа. До този момент видяхме снежни кокошки, кози, орел и разни шарени птички, които се появяваха в лагера. В момента всички снимат Еверест. Има страхотен залез, който е уникална снимка за любителите на фотографията. Жалко, че нямам фотоапарат тук, в ВС.
Когато след вечеря се прибирах към палатката за сън, навън бе светло като ден от пълната луна, а вятърът бе притихнал – сигурен знак, че нашата работа утре щеше да продължи.
4 май, вторник
Събуждам се от студ и силен вятър. Днес вече няма за кога да отлагаме тръгването и ако до обяд продължава да духа, просто ще вървим във вятър.
10.00 – все още се излежавам в палатката и улавям малкото слънчеви лъчи, които ме затоплят. Започвам да си приготвям багажа.
На обяд пристигнаха носачите и взеха багажа. Ние останахме да обядваме. По едно време в лагера се усети значително раздвижване. 21 джипа пълни с кресливи жени пристигнаха и започнаха да се снимат в героични пози с Еверест. Така и не разбрахме какви са.
От руснаците научихме, че до момента ние сме излезли най-високо по маршрута.
Вечерята в междинния лагер е приятна. Има пълнолуние без никакъв вятър. Обадих се до вкъщи и разговарях с татко. Ще заминават за село да празнуват Гергьовден, а Бойко ще открива паметника.
Пепи отново ни предава поздрави от президента Първанов, който живо се интересува от хода на експедицията.
Разговаряме с Валя и Никола, а по-късно се обади и Ели Първанова. Днес е нейният последен ден във Федерацията. Представям си колко трудно ще се раздели с динамиката, която обича.
5 май, сряда
10.00 – носачите ни събуждат. Искат си багажа, за да тръгват към АВС. Закусваме и сгряваме водата, която носим. Времето е слънчево, но духа слаб леден вятър.
След първите крачки установявам колко трудно се движа. Имам чувство, че влача нещо след себе си. Това чувство допълнително ме детонизира, защото очаквах при това мое трето качване да тичам до лагера. По-късно разговарям с останалите и се оказва, че проблемът е общ.
16.00 – пристигаме в АВС като пребити кучета. Аз не бях ял и пил почти и ето как злоупотребих:
- фитнес дринк,
- супа,
- бира,
- ракия,
- мляко с какао и кафе,
- кисело мляко с плодове,
- луканка,
- филе,
- вафли,
- семки,
- сирене,
- сухари.
Учудвам се какъв метаболизъм имам и как още не ми е станало много лошо.
Мариана ни е на гости и разказа колко скучно й е било без нас тези дни.
Нашите шерпи Тенди и Ниима днес са тръгнали с огромни раници към седлото. Имаме идея утре да тръгваме към седлото. Но дали тя е реална, ще решим на вечеря.
6 май, четвъртък, Гергьовден
Днес е Гергьовден. В България се хапват агънца, пие се бира и хората се търкалят по зелени ливади. Ние стягаме багажа за лагер 2 (7700 м) – място, където има само скали и черен лед. Но там е предизвикателството, там е и зарядът за нашия живот.
Днес в село Костуринци, освен че се бере гергьовче, пие вино и има огромни тави с агнешко, брат ми Бойко открива паметника на загиналите войници от селото.
До лагер 1 стигам за три часа и половина. Учудващо се чувствам отлично. В лагер 1 се настанявам със Станимир в една палатка. На мене се падна място с особен релеф и това бе основен проблем да не спя спокойно.
7 май, петък
Сутринта времето е отлично. Със Станимир приготвяме течности и бавно се вмъкваме в пухените костюми.
На лагер 2 има изнесени две палатки “Салева” – двуместна и триместна – от шерпа Тенди. Освен тях Тенди е изнесъл три бутилки кислород. Останалите бивачни съоръжения трябва да изнесем ние.
Към лагер 2 (7700 м) се движа първи и с доста добро темпо. Спирам на няколко пъти за течности и нещо за хапване.
Липсата на часовник ми пречи да посоча в колко часа бях на 7700 м. Но Станимир, който бе след мене, дойде след час. Докато той дойде, аз се мъчех да оформя една малка площадка за палатката. С него по-късно се опитахме да опънем една двуместна палатка, но вятърът я смачка и едва успяхме да я удържим.
Решихме, че триместните са по-устойчиви на вятъра, поради по-усложнената система от рейки и започнахме да я разпъваме на една от индийските площадки. Фирма “Салева” се изложи отново, когато установихме, че ластиците в рейките са по-дълги с 20 сантиметра и така се наложи да ги преработваме в ураганния вятър. За да опънем палатката в този вятър, се наложи с всички сили да се запъна в камъните и да държа палатката с риск да литна с нея, а Станимир да опъва здраво вървите и да влачи огромни камъни, с които да я затиска.
Преди години поляк изчезва безследно заедно с палатката в лагер 2. Като причина е сочен точно този вятър. Лагер 2 се изгражда на изпъкнало от релефа скално ребро, през което вятърът минава и взима всичко чуждо на Еверест.
Взех няколко въжета от стари парапети и омотах здраво палатката. Ако вятърът я духне, оставаме без ключов лагер и изключително ценна екипировка.
Друг проблем на лагер 2 е водата. Тук има няколко снежни петна, от които се взима сняг и те са доста нарядко. Станимир ходи 20 минути, докато успее да събере една торба сняг.
Малко преди мръкване се появи Иван Вълчев. След него на около час и половина - два се движеше и Петко. Всички се набутахме в тази палатка толкова нагъсто, че едва се завъртахме.
Навън духаше ураганен вятър. Стените на палатката думкаха като огромни барабани.
Вечерта в 21.00 часа установихме връзка с Методи и с втората група, която нощуваше на Северното седло (7000 м).
8 май, събота
Цяла нощ бях притиснат между Петко и ледената стена на палатката, в която яростно биеше вятърът. Може би съм заспивал на няколко пъти, защото помня вечерта на части. Но това, което ги свързваше, бе силният вятър.
Сутринта в 5.00 се разбудихме и аз направих в една тенджера течности, които изпихме. След това беше може би най-сладкият ми сън до 8.30, когато станахме за закуска.
В 9.00 имахме отново сеанс, на който уточнихме какво трябва да вземе втората група за лагер 2. Лоша новина от България ни потресе – нашите медици в Либия са осъдени на смърт.
9.30 – започнах слизане към Северното седло. Ходех бавно и някак замаян от височината. Хванах едно равномерно и оптимално за състоянието ми темпо и успях сравнително бързо да сляза до лагера. По пътя се разминавах с върволица от шерпи и техните members-и.
11.00 – пристигнах в лагер 1, където нашите още се суетяха и не тръгваха. До половин час групата потегли, а с тях и шерпът Тенди със задача да опъне палатка в лагер 3 на 8300 м. Влязох в палатката да пия течности и да закуся хубаво Вътре от силното слънце беше като пещ. Два часа по-късно дойде и Станимир, с който се излежавахме в този ад до 14.00, когато не издържах и реших да тръгвам надолу. По същото време в лагера се върна Тенди. Силният вятър го отказал от високо излизане. Той ще остане в лагер 1 тази вечер и утре, а ако си намери другар, ще поеме към лагер 3 на 8300.
В АВС (6400 м) пристигам следобед и заварвам Мариана. Тя вчера се е върнала от 7500 м, защото нейният шерп Мингма не е пожелал да нощува с нея. Тук се наливам обилно с течности, а Кришна ми приготвя пържени яйца. На вечеря има разкошно пиле, към което прибавяме по чаша бира, компот и всевъзможни други “подхапвалки”. Мисля, че ми става зле и се оттеглям в палатката си. Време е да си платя за цялата моя лакомия. Цялата нощ ми се гади и едвам заспивам. Не повърнах, само защото сигурно ще ям пиле чак в Катманду.
9 май, неделя
Събужда ме слънцето. Захващам се с попълването на дневника.
Днес е ден за скокове. Успех!
Днес, освен че е ден за скокове, е и "Ден победи". Сутринта не можахме да установим контакт с групата в лагер 2.
Следобед започват да слизат един по един и разбрахме, че липсата на връзка е породена от забравена включена цяла нощ станция и съответно падане на батериите. Решихме вечерта да обсъдим последната фаза от експедицията.
През деня на гости ни беше Слава Скрипко, с който доста си поговорихме за Кавказ, за Господин преди две години и разни други случки от живота.
Ниима Шерпа е болен отново и сега ползваме услугите само на неуморимия Тенди Шерпа.
Мето ни съобщи по сателитния телефон, че Тери днес е пристигнал в ВС.
23.30 – до този момент обсъждахме как ще се разпределим по групи и датите за тръгване към върха.
Тръгват от АВС:
14 май – кислородна група: Цвета, Петко, Тенди Шерпа,
16 май – Дойчин, Николай, Христо,
18 май – Иван Темелков, Иван Вълчев, Станимир.
Този график създава възможност за слизане до ВС за по-добра почивка.
Малко изненадващо лично за мене Петко предложи да участва в групата с кислород.
Проблемите за решаване са, че трябва да се наеме още един шерп за товарен курс до лагер 3 и закупуването на три броя кислородни бутилки.
10 май, понеделник
Иван става рано и ме разбуди. Днес трябва да слезем в ВС за почивка. Нашата група ще почива три дни и три ще бъде и пътят ни. Въпреки всичко долу е по-топло и с 1300 м по-ниско.
Закусваме. Карина ни взима показатели.
11.30 – взимам си довиждане с Цвета и Петко и поемам по дългия път. От АВС до ВС са 21 км, но между 6400 и 5100 м. Този преход не е толкова лек и приятен. Пътят се извива по гънките на ледника – нагоре, надолу, влиза в корито на река и има реална възможност по тези камъни и лед някъде да счупим крак.
В ВС на 5100 пристигам за 4 часа. Посреща ме Тери – прегръщаме се. Там е и Мето – силно ръкостискане. Ицо вече е пристигнал и пие минерална вода.
Мето отново е подготвил изненада за отбора – 30 кг огромни сочни ябълки. Веднага изяждам две. Засищам глада си с консерва риба тон и излива в гърлото си половин литър минерална вода.
Тери разказва неговото пътуване из прашния Тибет и престоя му в шарения Катманду. Засега скучае, защото тук, в ВС няма много забавления, освен едно много голямо в дъното на долината – Еверест.
Мето поръчва за вечеря пиле, пържени картофи, салата и пилешка супа.
Малко по малко се събра и цялата група. Имаме притеснения, защото един багаж не ни беше пристигнал, а там бяха компютрите на Николай и дори пари. Момчето дойде на вечеря – беше ходило с двоен товар и затова закъсняло. Голям симпатяга. Решихме да му дадем вместо 170 – 200 юана. Лицето му грейна и започна да се кланя и благодари. Мисля, че оценката на труда му от нас го направи много щастлив, което зарадва и нас.
На вечеря отново злоупотребих и отново ми стана зле.
11 май, вторник
Събудих се от шума на реката. Още вчера ми направи впечатление, че са се появили много нови езера по ледника и са потекли реки. Тук голямата река, излизаща от ледника Ронгбук, сега вече е огромна и бучи оглушително. Вчера обсъждахме вариант за почивка в хотела до манастира. И днес може би ще го посетим. След закуска с Ицо отиваме при офицера да поръчаме два джипа. Мето реши да възстановяваме в хотел “Чомолънгма” в Шегар.
С нас тръгва и Мариана. Оставяме Тери в манастира Ронгбук и продължаваме по прашното шосе.
Два часа е пътят от ВС до Шегар. Всички мечтаем за легло и гореща вана.
15.30 – слизаме за обяд. Следобед напълних ваната и леко-леко се хлъзнах в нея. Тя, водата във ваната, веднага доби бозав цвят. Беше великолепно. След това приключение се потопих в завивки, върху които слънцето приятно напичаше.
20.00 – гледам предаване за култура по телевизията, от което не ставам по-културен, а по-упорит.
Отдадох се на пране. Изпрах цяла пералня кирливи дрехи.
Вечерята беше обилна. Лошото е, че зеленчуците и миазмите преобладаваха. Имаше добро настроение и песни. Пълно беше с гости. Тук беше част от групата на Козлов от северната стена.
Хотелът е доста луксозен, но има проблеми с водата и тока, които спират.
Днес разговарях с Цвета, която се обади на телефона. Закупили са още три бутилки кислород от Скрипко. Утре Тенди тръгва да изнесе палатка и спален чувал до лагер 3 заедно с друг шерп, който ще изнесе кислород.
12 май, сряда
9.00 – събуждам се в куп завивки и много, много легло. Тук почивката наистина е качествена. В момента гледам CCTV и нейния сутрешен блок. Дават картини от целия Китай, който е наистина много привлекателен. Някой ден бих спретнал пътешествие из Китай. Засега от това, което гледам, разбирам само рекламите.
Навън времето е тихо и много слънчево. След закуска решихме да отидем до Шегар, който е на 7 км оттук. Един шофьор от хотела ни поиска за транспорт 30 долара. Ние се пазарихме за 20, но той не склони. След като се помотахме един час из хотелския комплекс, решихме с Иван Темелков и Станимир да излезем на пътя и да си пробваме късмета на стоп. Веднага спряхме един трактор с ремарке. Тук стопът върви. Малко преди да слезем в Шегар, в една канавка, същото като нашето тракторче, пълно с хора, се беше преобърнало. За щастие пострадалите имаха само по драскотина и уплаха от случилото се. Никой обаче не правеше нищо. Само гледаха клетото тракторче и се потриваха. Ние като че ли взехме нещата в свои ръце. Организирахме ги с викове и заедно обърнахме тракторчето с ремаркето. Наместихме го на ръка в позиция, в която може да излезе и ги оставихме да си го поправят. Само жените ни благодариха. Мъжете май са мързели и темерути.
Влизам в магазин, за да направя опит да сменя батерията на часовника ми. Продавачът веднага го взе и с два ножа и половин час ръчкане успя да преодолее капака и да стигне до батерията. Тя се оказа голяма и за такава трябваше да купя един цял часовник, от който да взема батерията за моя. Акцията засега е успешна и имам информация за часа. Струваше ми 15 юана.
Програмата продължаваше с разходка из град Шегар. Тук има нови и дори модерни големи магазини, в които продават всякакви джнджурии и храни. Пред един странен уред, ползващ слънчевата светлина за загряване на вода, видяхме Николай. Той беше в интернет-клуба зад уреда и ни чу гласовете. Засега нямаше особен успех с интернета и ние го оставихме да се труди.
На връщане нямахме особен късмет с автостопа. Наложи се да вървим около 3 км, докато един трактор ни спре. Тук услугата обаче започна с пазарлък, след който шофьорът ни отмъкна 10 юана.
13.30 – взех една ножичка и започнах мъчително да се разделям с голямата ми брада. Довършителните работи със самобръсначката направиха чудото и лицето ми отново грейна. Вече не бях онази рунтава руса топка, която си лапаше мустаците, а добивах бавно европейски и най-вече цивилизован вид.
15.00 – обядът беше самото чудо на чудесата. Имахме домати – пресни, на които след театър и обяснения Мариана влезе в кухнята и им показа какво е олио и лук. Стана прекрасна салата. Станимир донесе българско бяло сирене, което смачкахме заедно с лука и олиото върху салатата и така си създадохме малко късче от България. Пържените картофи също приеха малко сирене и се превърнаха във втората голяма изненада. Лошото беше, че порциите бяха малки и бързо свършиха.
19.00 – Николай чак сега се прибра от Шегар. Успял е с интернета и вече има изпратени снимки в България.
20.30 – на вечеря повторихме специалитетите от обяд. Беше много хубаво. Имаше отново песни. Запознах се с една от сервитьорките, която беше и най-хубавата, и често пееше. Казваше се Тома или нещо подобно. Снимах се с Тома, а всички от отбора ме подиграваха, но завистливо.
Дълго след вечеря с отбора седяхме във фоайето на хотела, където си допивахме бирата и раздувахме за елементи от маршрута над щурмовия лагер.
11.40 – Николай се кисне във врялата вана. Аз го чакам, за да се разтворя в блаженство след него.
Доколкото разбирам, Петко и Цвета искат един ден назад отлагане във времето за техния щурм.
По време на вечерята Ицо извади много хубава и пивка ракия, с която реши да почерпи руснаците. И това му беше грешката. Едва остана да я опитаме. Те са много свестни момчета. Някои от тях са участници в премиерата на Лхотце Мидъл.
13 май, четвъртък
9.00 – някой потропа на вратата и изгони нашите сънища.
Закуската, както обичайно, беше превъзходна.
След закуска с Николай бяхме в малкото магазинче пред хотела, откъдето си купихме карти на Тибет.
Взимаме баскетболна топка и излизаме на игрището малко да помятаме. Аз почти нямам пропуск с коша. Малък инцидент се случи, когато спрях една бърза топка с крак и тя ме удари във вената на подбедрицата. Това предизвика подуване на вената и аз много се уплаших да не направя тромбофлебит. Веднага сложих студено и изпих два аспирина. Сега, като стоя прав или се движа, усещам лека болка. Дано тази травма не ми създаде сериозен проблем. Наложи се до обяд да лежа в стаята с високо вдигнат крак.
Обяда ни сервираха в 15.00. Беше доста оскъдно менюто и се наложиха корекции, след които регистрирах може би най-голямата ми злоупотреба с храна. Успях едва да стигна до стаята и да легна. Едва бях легнал и заспал и неусетно станало 20.00 часа – време за вечеря. Реших да посетя мероприятието. Хубаво, но този път домакините решили да не ни липсва храна на масата. След като бяхме изяли всички местни миазми, ни донесоха по една голяма чиния с пилешко месо и по една с пържени картофи. Работата беше на чест и се наложи отново да се напъна, защото сервитьорките и готвача взеха да надничат дали ще изядем всичко.
Петко не се беше обаждал цял ден. След вчерашната връзка беше настоял за отлагане с един ден на техния щурм, което доста объркваше плановете на другите две групи. Бяха разбрали, че в техния ден ще духа вятър и това изваждаше третата група от периода с хубаво време.
22.00 – Петко се обади и предаде, че Тенди е изнесъл на 100 м под лагер 3 една палатка, газ и три матрака. Утре щял да направи втори опит с товар със спални чували и още един шерп с кислород. Потвърди, че нямат готовност за излизане на 14 май и отлагат с един ден.
Отново киснех в горещата вана до 23.30 часа. Утре в междинния лагер само ще си спомняме за днешния ден.
Тук, в Шегар, има обхват и Николай редовно установява социални контакти с родината.
14 май, петък
9.00 – ставаме за обичайната закуска. Междувременно си стягаме багажа за тръгване, което е насрочено за 10.00. Групата Вълчев, Темелков и Станимир ще остане да почива още един ден. С тях остава и Мариана. Нашите планове са още днес да поемем към междинен лагер на 5700. Времето е слънчево, без вятър.
10.00 – джипът пристигна, ние потегляме към ВС. Возилото се оказа страхотна трошка. Беше много стар раздрънкан “Land Cruiser”, който често губеше обороти и гаснеше. По план в лагера трябваше да пристигнем в 13.00, а ние бяхме в 15.00. Късното ставане и един ден аванс наклониха везните днес да останем в ВС (5100). Тук вече през деня е страхотна жега. Утре трябва да избегнем горещината, може би с късно тръгване за междинен лагер.
В ВС готвачите ни посрещнаха добре подготвени, като ни гостиха с прясна салата, пържени картофи, хляб с кашкавал и риба.
Не съм се обаждал скоро на Цвети и това ще ми е първата работа, когато стигнем АВС (6400), където е телефонът.
Почивката в Шегар се оказа много добра и гърлата ни заздравяха. Следобедът преминава в раздувка и изяждане на съществуващите “подхапвалки”. Общо-взето скучно.
За вечеря Гялцен приготви вкусотии и доста добре хапнахме.
Чухме се с Петко. Има изнесени до лагер 3 палатка, газ и шест броя кислород. Имам чувството обаче, че се назландисват за тръгване и по всяка вероятност ще пропуснат своя ред.
22.00 – Тери пристига от междинен лагер. Багажът, който е изпратил по носач, не е пристигнал в лагера и той се върна в ВС (5100). Много е ядосан и притеснен за багажа.
22.30 – напълвам една бутилка с вряла вода по стара майчина рецепта и се оттеглям да спя.
Дойчин Боянов, дневник (следва)
Еверест 2004: Дневникът на Дойчин - Част 1
Еверест 2004: Дневникът на Дойчин - Част 3
Към албума в Climbing Guide за експедиция "Еверест 2004"
17 април, събота
9.05 часа – Мето ме събуди и ми даде един пухен елек. Сякаш е знаел, че съм си оставил всичко на 6400 и снощи ми беше студено.
Навън времето е тихо и ако остане такова, се очертава един приятен ден.
Днес трябва да изпера куп дрехи.
Трекинг-групата днес тръгва за Катманду и изпращам едно писмо до вкъщи по Руми.
Замислих се каква романтика има в писмата – усещане за човека, който собственоръчно го е писал, колко повече неща всъщност могат да се кажат с него и какво е усещането в очакването да пристигне.
Днес трябва да разговаряме с другите експедиции по нашия маршрут, за да се разберем за оборудването му. Индийците са се качили на 6400 в АВС и докато не изградят трите лагера, няма да се връщат в ВС. Подобно е и положението с руснаците.
На вечеря в ВС ни затрупва сняг.
18 април, неделя
Сутринта се събуждам рано от студ. Може би не е толкова студено, защото водата в шишето не е замръзнала, а чувалът, в който спах, е по-скоро за летен туризъм.
Денят продължава с гледане на DVD-филми и размотаване из лагера.
19 април, понеделник
Много приятно ме напича слънцето за събуждане.
С Ники ровичкаме по електриката и засега успяхме успешно да повредим касетофона.
Обадих се на Цвети за честит рожден ден.
След обяд оправяхме багажа за АВС и очаквахме след като свършим, да гледаме някой филм. Филмите тотално ни откъсват от действителността и човек дори може да забрави, че се намира в ВС на Еверест.
Засега имаме проблем с радиостанцията и не сме установили връзка между ВС и АВС. Вечерта гледаме филма “Специален доклад”. Филмът явно е много добър, но към последния час субтитрите започват да се разминават от действието с пет минути.
 |
Вафлите "Алпинист" са винаги с нас |
20 април, вторник
9.00 закуска
Днес преди 20 години Христо Проданов изкачва Еверест за първи път и остава завинаги там.
11.00 – ходих в банята да се позамия малко.
Днес след 13.00 потегляме за междинен лагер на 5800. Тук се очертава да бъдем отново след около две седмици.
Времето е разкошно. Няма нито едно облаче на небето.
До 5700 стигаме за 4 часа и 40 мин.
На вечеря ни се обадиха от bTV и Националното радио.
Цвета, Христо и Петко имат много лоша кашлица.
Николай: “Добре си живеем, д’ееба и мизерията!”
21 април, сряда
10.00 – тръгваме от междинен лагер. Чувствам се много добре и вървя много бързо, без почивки. По трека се разминавам с много повече хора, отколкото първия път.
В АВС пристигаме около 16.00. Имахме една доста голяма почивка на припек край ледника и може би заради това закъсняхме.
В лагера пристигам първи от групата и разбирам, че Иван Вълчев и Тенди днес са тръгнали към Северното седло.
Базовият лагер е препълнен от народ. Тук за няколко дни, през които почивахме на 5100 в ВС, е изникнал цял град.
Явно животът в природата наоколо се събужда, защото видях доста интересни животни. Преди междинен лагер едни птици, подобни на фазани, но доста по-тлъсти и умело маскирани към околната среда, се разхождаха необезпокоявани. В АВС видяхме много красиви птички и тлъсти бели мишоци без опашки в базовата палатка.
Отново съм с Иван Темелков в една палатка.
 |
Преден базов лагер, 6400 м, на фона на връх Еверест |
22 април, четвъртък
Снощи с Иван се въртяхме и не можахме да спим добре. Сутринта на закуска разпределихме някои задачи, с изпълнението на които целяхме АВС да стане по-удобно място за живеене. Аз, Ицо, Петко и Ники трябваше да подравним пода на базовата палатка и да я застелем с изолация. Мишева и Иван Темелков разпределиха храната. След това Ицо и Иван Темелков се заеха с изграждане на тоалетната.
Следобед заваля сняг и плановете ни с Иван да се преместим в по-голяма палатка за момента се провалят.
Утре пет човека от нас ще изнесат багаж до лагер 1. Хората посочва Карина според здравословното им състояние. Засега съм от тези без здравословни проблеми и утре потеглям към Северното седло.
Голям лукс в лагера представлява и газовата печка, която за минути прави баня в базовата палатка.
23 април, петък
Между 9 и 10 сутринта тръгваме към Северното седло за изграждане на лагер 1.
Тръгвам първи. Не се чувствам добре. Може би защото предните две вечери не бях спал. Раницата ми е много тежка. Към обяд стигам подножието на ледопада, откъдето пътят ни продължава по парапети. Много трудно се движа и към края едва изкарвам по десет крачки и почивам.
На седлото опъваме две триместни палатки. Решаваме да останем да преспим. Аз Ники, Станимир и Ицо се установяваме за нощувка, но без почти никаква храна. В лагера ни правят компания Мариана и Володя – руснак от експедицията, чийто участник е Мариана.
Иван Вълчев и Иван Темелков изнасят багаж до седлото и се връщат обратно в АВС.
24 април, събота
8.00 – всичко в палатката е мокро от конденза. Цяла нощ не съм спал. Яли сме по една вафла. А течностите, които бяхме приели, са единствено от стопения сняг.
Следва мъчително обличане и подготовка за слизане до 6400, АВС.
Омотаваме двете палатки с катерачното въже, за да не ги издуха вятърът, и бавно поемаме по обратния път надолу.
През нощта натрупа доста сняг и затрупа парапетите. Николай се движи напред и ги разрива, а аз – след него. Минаваме ледопада за много кратко време.
Николай си беше оставил щеките в основата на ледопада и сега не си ги намери. Може би някой си беше направил незаслужен подарък.
Към лагера вървя първи. Много съм изтощен и жаден.
11.30 пристигам в лагера и замолвам Цвета да открие в багажа разтворимите сокове. Изпитвам насладата от утоляването на жаждата.
Обядът е в 14.30 и дотогава се излежавам в палатката.
След обяд Петко тръгва към ВС на 5100, за да се възстановява от кашлицата, която много го тормози.
Чрез Петко установяваме връзка в Мето. На половин час от АВС при проба с радиостанциите си предаваме като при игра на развален телефон новините от последните няколко дни.
25 април, неделя
Много лошо време.
Боли ме гърлото. Изгоряла ми е устата и хремата вилнее с пълна сила.
Преди обяд опъваме медицинската палатка, за която Карина ни преследва от дни.
Петко е слязъл до Пасу на 4100 за по-бързо възстановяване.
Нашите планове са утре или вдругиден да тръгнем с багаж за лагер 2 и след нощувка в лагер 1 да го изнесем до височина 7700. След това – продължително и хубаво възстановяване може би също в Пасу (4100 м).
Уговорих Ицо за съдействие за скокове от два обекта в Родопите. Първият е Чудните мостове, където с рапел ще стигнем до мястото за скок. Другото е негова идея за скок в Харамийската пещера, където “камбаната” е 45 метра.
Днес вероятно Дани провежда скокове.
 |
Лагер 1, 7060 м, на фона на маршрута към Еверест |
26 април, понеделник
Гърлото ми се превръща в голям проблем. Цяла нощ съм дишал през маска, която се пълни с вода от конденза. Излиза ми херпес, а цялата ми уста е в афти от хилядите бонбончета, които смуча за гърло. Носът ми вече 20 дни е запушен.
Ицо помоли Тенди Шерпа да обиколи неговите приятели шерпи в лагера и ако може да ни намери спрей с антибиотик, за да си го купим. Карина ни лекува с инхалиции и смучещи бонбончета...
Утре трябва да тръгваме за лагер 2, а аз съм като парцал.
Към обяд Карина и Кришна Шерпа тръгват за ВС на 5100. Кришна има разстройство, а Карина – температура.
Около обяд се чувствам значително по-добре, но съм сигурен, че вечерта ще бъде отново кошмар. Много е важно за мене да се наспя хубаво, защото скоро не ми се е случвало. А ме чакат много изтощителни два дни.
Снощи дадох интервю по сателитния телефон за Канал 1, което вероятно е излязло същата вечер в спортната емисия.
Днес преди вечеря предстои да съберем багажа за лагер 2. Дотам се предвижда да излезем девет души, от които двама са Ниима и Тенди Шерпа.
Тенди е много лъчезарен и работлив шерп, докато Ниима – имам чувство – че хитрее и ще имаме проблеми с него. В кухнята остана само Дава Шерпа, който също е голям работяга. Засега се справя с всички наши капризи и ни угажда много.
Голяма част от другите експедиции слязоха надолу да възстановяват.
Днес забелязахме хора в посока към лагер 2, което е добре, защото сигурно ще поправят парапетите дотам.
Вечерта се обадих до вкъщи. По-късно чух Дани и Съни.
27 април, вторник
Днес тръгваме към лагер 1 (7060 м). Времето засега е слънчево и без вятър. Има много нов навалял сняг.
Вървя сравнително бавно. Явно трудно се възстановявам на тази височина.
При парапета се запознавам с група гърци. Заговаряме се за катерене, затова, че съм катерил на Кавала и че имам намерение да катеря на Метеора.
Гърлото ме боли ужасно. Това превръща нощта ми в кошмар. Налага се да дишам през чувала, което затопля въздуха и временно успокоява гърлото, но пък не ми стига въздух и на няколко пъти едва не се задуших.
 |
По пътя към лагер 1 - стената на Северното седло |
28 април, сряда
Сутринта времето е доста приятно. Близо два часа ни отнема набавянето на течности и подготовката за тръгване.
При излизане по Седлото започна да духа слаб, но много студен вятър. Движа се зад Станимир.
След около час на Станимир му става лошо и се връща на седлото. Взимаме му багажа.
Ники и Иван Темелков ме изпреварват и се движат около стотина метра пред мене.
Времето рязко се разваля. Започва снеговалеж, силен вятър и мъгла. Заформи се един малък ад.
На 7500 сме заедно с Христо. Отгоре слизат Иван и Ники. Достигнали са лагер 2 на Ръсъл Брайс на 7600 м и заедно отстъпваме към лагер 1 (7000 м).
Чувствам се много изтощен. Едва се довличам до лагера. Тук около час пия течности и приготвям храна.
От Седлото с Николай тръгваме последни. Гърлата и на двама ни са ужасно възпалени и едва разговаряме.
Привечер сме в АВС (6400 м).
Решаваме да слезем за почивка в ВС на 5100, след което отново да излезем до лагер 2 (7700 м) с цел нощувка и отново слизане за възстановяване преди атака.
Шерпите се натискат да изградят лагер 1 и 2, за да вземат повече бонуси, което пък е добре, защото изнасянето на багаж ме смазва ужасно.
 |
Времето рязко се разваля и трябва да се връщаме (височина 7400 м) |
29 април, четвъртък
Цяла нощ си чистих гърлото от налепи и носа от секрети. Почти не съм спал.
Оправям си багажа за ВС и отивам да закуся в общата палатка. Дава Шерпа отново ни поднася пържени яйца, от които ми се повдига, само като ги зърна.
По пътя срещаме Скрипко, с който се разговаряме за следващите действия в района.
Под междинен лагер зървам човек с чадър, всъщност двама. Имат вид на щастлива японска двойка – Гуспата и Янко (Господин Динев от Сливен и Янко Георгиев от Айтос). Очаквана изненада. Поговорихме и разбрах, че са тук само за няколко дни. Трудно ми е да повярвам, че Господин е дошъл тук само на трек. Но засега това е информацията.
В ВС изяждам четири ябълки, два портокала и една мандарина, докато утоля отчасти жаждата си.
Преди вечеря с Николай наемаме джип до манастира Ронгбук с цел да се запознаем с условията в хотела.
Хотелът се оказва много приветливо място, но за съжаление няма баня. Цената на двойна стая за вечер е 200 юана или 12 долара на човек. Има голяма зала, където се хранят гостите пред огромна видеостена.
Утре ще отседнем в хотела за около две нощувки.
След вечеря гледаме много тъп филм – “Призраци на Марс”.
Гърлото ме боли ужасно.
30 април, петък
Чудесна утрин. Тази нощ съм спал непробудно. Снощи намерих три ефизолчета в моята аптечка и с две от тях успях да успокоя гърлото си.
На сутринта – нормалната процедура. Напълних половин ролка тоалетна хартия с лиги и кръв, преди да започна да дишам през носа.
Не взех апарата от АВС на 6400 и сега няма с какво да снимам в манастира.
Вчера от Господин разбрах, че в Катманду вече било сравнително спокойно. Няма вече барикади и демонстрации.
С Ники отиваме при офицера да обменим долари за юани и да уредим два джипа до хотела. Курсът, по който сменяме един долар, е равен на 8 юана.
Джипове нямаше и се наложи да се пазарим с един келеш, управител на хотел “Калифорния” (цигански катун). Той ни заведе при негов авер, който се опита да ни резне зелките, като ни предложи за седемте километра преход по 40 долара на джип или 80 долара за транспорт на групата.
В лагера решихме да изпратим Пасанг да уговори транспорт. Той се справи според възможностите си и ни натовари в един камион заедно с още петнадесет тибетци и техния багаж. В камиона бяхме почти един върху друг с багажа, а прахът и изгорелите газове бяха наша атмосфера за следващите 20 минути. Транспортът ни излезе 15 долара и си признавам, че цялата тази обстановка беше елемент от голямото приключение.
В хотела се настанявам в стая с Николай. Той веднага взима два термоса и влиза в женската тоалетна да се къпе. А аз се захващам с пране на кирливи дрехи.
На обяд ни сервират месо, подобно на кълцани копита, и пържени картофи, които ако не бяха с буци сол по тях, сигурно щяха да са превъзходни.
Следобед също се изкъпах и седнах до печката в общата зала-столова, да се опушвам. Печката гори с бърбонки от кози и брикети от якове.
Въпреки добре обзаведения хотел навсякъде е студено. Печка гори само в общата стая, но не съвсем успешно.
Тези няколко дни времето е доста студено. Духа силен вятър, а Еверест е постоянно в мъгли.
Тук в хотела има огромни далекогледи, с които перфектно се наблюдава маршрутът, когато има видимост.
След обяд на видеостената пуснаха китайско караоке на фона на прекрасни картини от Китай.
На вечеря се опитахме да си поръчаме нещо различно и обилно, но никой в хотела не говори английски и се провалихме. Английският е вторият голям пропуск – след липсата на баня – за този хотел. На това място посетителите са само и единствено чужденци. И да не можеш да установиш контакт с тях, е твърде неудобно и за двете страни. Ние дори се принудихме да влезем в кухнята, да видим продуктите и с жестове да обясним какво точно искаме.
След вечеря Тотев донесе един филм на руснаците за изкачването на Лхотце Мидъл, последният неизкачен осемхилядик от предвършията.
Чувствах се доста изморен и се оттеглих в стаята за сън. Другите продължиха с “Матрицата” – филм, който си заслужаваше, но почивката преди всичко.
1 май, събота
Днес започва месецът, в който трябва да щурмуваме върха и в който – живи и здрави – трябва да се приберем.
Днес е Денят на труда, а ние, алпинистите, го свързваме с алпиниадата на Враца.
Явно много съм бил зажаднял за сън или леглото е било прекалено удобно, защото станах от него в 12.00 на обяд. Единствено Ицо спа повече от мене, но той гледа филми до късно.
Чувствам се малко мизерно, защото съм се превърнал в една руса рунтава топка, която се бели от слънчевите изгаряния. Устата ми е пълна с афти, които ме болят ужасно при вкусването на особено пикантната храна. А един зъб има кариес с дупка, която при допир или сладко започва да боли. Времето продължава да е мрачно и дрехите, които изпрах вчера, може би няма да изсъхнат.
Мето и Цвета нахлуха в кухнята и направиха сравнително успешен опит да поръчат обяд.
В хотела дойдоха двойка бразилци, с които успях да проведа някакъв разговор според мене. Но се съмнявам, че е било разговор и според тях.
15.30 – почти цялата група е около печката в общата стая. Четем, пишем, а Карина дори бродира. Николай отново се занимава с неговите електронни джунджурийки и слушаме приятна китайска музика.
Около 10 май в лагера трябва да пристигне Тери, който ще остане с нас до края. Всеки познат и приятел, който ни съпътства или посещава, внася особена ведрина във вече посивялата ни атмосфера и затова в следващите дни ще очакваме Тери с особено нетърпение.
Вечерята се опитахме да уредим с Николай. И въпреки че използвахме преводач, изненади не липсваха.
След вечеря пуснахме невероятно смешния филм “Вертикална граница” и всички присъстващи много се смяха. Имаше и други експедиции-гости на хотела.
 |
Хотелът срещу манастира Ронгбук, 4900 м, където почивахме |
2 май, неделя
9.20 – слънцето най-накрая проби долината, но вятър не липсваше. С Николай се събудихме и започнахме да стъкмяваме багажа.
Днес е ден за скокове. Успех!
13.00 – пристигаме в ВС на 5100. Трудно се напуска комфортът, но за съжаление следващият, който ще ни се предложи, ще бъде едва след 15 дни и с тази мисъл трябва да свикваме.
В ВС духа силен вятър, но грее слънце и в палатките на завет направо е горещо.
Зървам Иван Вълчев в лагера, но все още не знам подробности около неговото слизане.
Оказа се, че шерпите не са излизали за височинните лагери поради лошото време.
През деня в лагера има доста работа по укрепване на палатките, силно разрушени от вятъра.
Преди вечеря гледаме хубав филм. По време на прожекцията се появиха Янко и Господин. Те тази вечер ще спят в хотела. Утре ще пътуват за Тингри, където ще се изкъпят в някакви минерални извори и след това ще отпътуват за Катманду и България. Сетих се да им поискам спрей за измъчената ми гърлянка и щастието ми се усмихна. Янко носеше спрей, който ми подари, за което съм му страшно задължен.
Вечерята беше много приятна и завърши с чудесно шоколадово кремче. По време на вечеря се обади Милена от вестник “Труд” и Ники й даде интервю.
Небето е кристално чисто. Луната е почти пълна и в долината е светло като ден.
3 май, понеделник
10.00 – слънцето приятно напича в палатката, но духа силен вятър и навън няма да бъде толкова топло, колкото изглежда.
Днес тръгваме за междинен лагер на 5700.
Очакваме след дни вятърът да стихне за кратко и да излезем по маршрута.
На закуска Мето обяви решение, че и днес ще останем в ВС заради силния вятър и нашите болни гърла. Извика Пасанг и му поръча да намери прясно месо за обяд. Това беше обяд, който се помни и мисля, че – живот и здраве – ще разказвам за него и в цивилизацията.
След обяда се разделихме на две групи. Едната отиде в медицинската палатка, за да играе бридж. А другата, в която бях и аз, се отдаде на кино. По време на филмите при едно прекъсване видяхме с Мето разкошен брадат орел. Районът ме удивлява със запазената природа. До този момент видяхме снежни кокошки, кози, орел и разни шарени птички, които се появяваха в лагера. В момента всички снимат Еверест. Има страхотен залез, който е уникална снимка за любителите на фотографията. Жалко, че нямам фотоапарат тук, в ВС.
Когато след вечеря се прибирах към палатката за сън, навън бе светло като ден от пълната луна, а вятърът бе притихнал – сигурен знак, че нашата работа утре щеше да продължи.
4 май, вторник
Събуждам се от студ и силен вятър. Днес вече няма за кога да отлагаме тръгването и ако до обяд продължава да духа, просто ще вървим във вятър.
10.00 – все още се излежавам в палатката и улавям малкото слънчеви лъчи, които ме затоплят. Започвам да си приготвям багажа.
На обяд пристигнаха носачите и взеха багажа. Ние останахме да обядваме. По едно време в лагера се усети значително раздвижване. 21 джипа пълни с кресливи жени пристигнаха и започнаха да се снимат в героични пози с Еверест. Така и не разбрахме какви са.
От руснаците научихме, че до момента ние сме излезли най-високо по маршрута.
Вечерята в междинния лагер е приятна. Има пълнолуние без никакъв вятър. Обадих се до вкъщи и разговарях с татко. Ще заминават за село да празнуват Гергьовден, а Бойко ще открива паметника.
Пепи отново ни предава поздрави от президента Първанов, който живо се интересува от хода на експедицията.
Разговаряме с Валя и Никола, а по-късно се обади и Ели Първанова. Днес е нейният последен ден във Федерацията. Представям си колко трудно ще се раздели с динамиката, която обича.
5 май, сряда
10.00 – носачите ни събуждат. Искат си багажа, за да тръгват към АВС. Закусваме и сгряваме водата, която носим. Времето е слънчево, но духа слаб леден вятър.
След първите крачки установявам колко трудно се движа. Имам чувство, че влача нещо след себе си. Това чувство допълнително ме детонизира, защото очаквах при това мое трето качване да тичам до лагера. По-късно разговарям с останалите и се оказва, че проблемът е общ.
16.00 – пристигаме в АВС като пребити кучета. Аз не бях ял и пил почти и ето как злоупотребих:
- фитнес дринк,
- супа,
- бира,
- ракия,
- мляко с какао и кафе,
- кисело мляко с плодове,
- луканка,
- филе,
- вафли,
- семки,
- сирене,
- сухари.
Учудвам се какъв метаболизъм имам и как още не ми е станало много лошо.
Мариана ни е на гости и разказа колко скучно й е било без нас тези дни.
Нашите шерпи Тенди и Ниима днес са тръгнали с огромни раници към седлото. Имаме идея утре да тръгваме към седлото. Но дали тя е реална, ще решим на вечеря.
6 май, четвъртък, Гергьовден
Днес е Гергьовден. В България се хапват агънца, пие се бира и хората се търкалят по зелени ливади. Ние стягаме багажа за лагер 2 (7700 м) – място, където има само скали и черен лед. Но там е предизвикателството, там е и зарядът за нашия живот.
Днес в село Костуринци, освен че се бере гергьовче, пие вино и има огромни тави с агнешко, брат ми Бойко открива паметника на загиналите войници от селото.
До лагер 1 стигам за три часа и половина. Учудващо се чувствам отлично. В лагер 1 се настанявам със Станимир в една палатка. На мене се падна място с особен релеф и това бе основен проблем да не спя спокойно.
 |
Първите метри по скалните участъци на височина 7500 м |
7 май, петък
Сутринта времето е отлично. Със Станимир приготвяме течности и бавно се вмъкваме в пухените костюми.
На лагер 2 има изнесени две палатки “Салева” – двуместна и триместна – от шерпа Тенди. Освен тях Тенди е изнесъл три бутилки кислород. Останалите бивачни съоръжения трябва да изнесем ние.
Към лагер 2 (7700 м) се движа първи и с доста добро темпо. Спирам на няколко пъти за течности и нещо за хапване.
Липсата на часовник ми пречи да посоча в колко часа бях на 7700 м. Но Станимир, който бе след мене, дойде след час. Докато той дойде, аз се мъчех да оформя една малка площадка за палатката. С него по-късно се опитахме да опънем една двуместна палатка, но вятърът я смачка и едва успяхме да я удържим.
Решихме, че триместните са по-устойчиви на вятъра, поради по-усложнената система от рейки и започнахме да я разпъваме на една от индийските площадки. Фирма “Салева” се изложи отново, когато установихме, че ластиците в рейките са по-дълги с 20 сантиметра и така се наложи да ги преработваме в ураганния вятър. За да опънем палатката в този вятър, се наложи с всички сили да се запъна в камъните и да държа палатката с риск да литна с нея, а Станимир да опъва здраво вървите и да влачи огромни камъни, с които да я затиска.
Преди години поляк изчезва безследно заедно с палатката в лагер 2. Като причина е сочен точно този вятър. Лагер 2 се изгражда на изпъкнало от релефа скално ребро, през което вятърът минава и взима всичко чуждо на Еверест.
Взех няколко въжета от стари парапети и омотах здраво палатката. Ако вятърът я духне, оставаме без ключов лагер и изключително ценна екипировка.
Друг проблем на лагер 2 е водата. Тук има няколко снежни петна, от които се взима сняг и те са доста нарядко. Станимир ходи 20 минути, докато успее да събере една торба сняг.
Малко преди мръкване се появи Иван Вълчев. След него на около час и половина - два се движеше и Петко. Всички се набутахме в тази палатка толкова нагъсто, че едва се завъртахме.
Навън духаше ураганен вятър. Стените на палатката думкаха като огромни барабани.
Вечерта в 21.00 часа установихме връзка с Методи и с втората група, която нощуваше на Северното седло (7000 м).
8 май, събота
Цяла нощ бях притиснат между Петко и ледената стена на палатката, в която яростно биеше вятърът. Може би съм заспивал на няколко пъти, защото помня вечерта на части. Но това, което ги свързваше, бе силният вятър.
Сутринта в 5.00 се разбудихме и аз направих в една тенджера течности, които изпихме. След това беше може би най-сладкият ми сън до 8.30, когато станахме за закуска.
В 9.00 имахме отново сеанс, на който уточнихме какво трябва да вземе втората група за лагер 2. Лоша новина от България ни потресе – нашите медици в Либия са осъдени на смърт.
9.30 – започнах слизане към Северното седло. Ходех бавно и някак замаян от височината. Хванах едно равномерно и оптимално за състоянието ми темпо и успях сравнително бързо да сляза до лагера. По пътя се разминавах с върволица от шерпи и техните members-и.
11.00 – пристигнах в лагер 1, където нашите още се суетяха и не тръгваха. До половин час групата потегли, а с тях и шерпът Тенди със задача да опъне палатка в лагер 3 на 8300 м. Влязох в палатката да пия течности и да закуся хубаво Вътре от силното слънце беше като пещ. Два часа по-късно дойде и Станимир, с който се излежавахме в този ад до 14.00, когато не издържах и реших да тръгвам надолу. По същото време в лагера се върна Тенди. Силният вятър го отказал от високо излизане. Той ще остане в лагер 1 тази вечер и утре, а ако си намери другар, ще поеме към лагер 3 на 8300.
В АВС (6400 м) пристигам следобед и заварвам Мариана. Тя вчера се е върнала от 7500 м, защото нейният шерп Мингма не е пожелал да нощува с нея. Тук се наливам обилно с течности, а Кришна ми приготвя пържени яйца. На вечеря има разкошно пиле, към което прибавяме по чаша бира, компот и всевъзможни други “подхапвалки”. Мисля, че ми става зле и се оттеглям в палатката си. Време е да си платя за цялата моя лакомия. Цялата нощ ми се гади и едвам заспивам. Не повърнах, само защото сигурно ще ям пиле чак в Катманду.
9 май, неделя
Събужда ме слънцето. Захващам се с попълването на дневника.
Днес е ден за скокове. Успех!
Днес, освен че е ден за скокове, е и "Ден победи". Сутринта не можахме да установим контакт с групата в лагер 2.
Следобед започват да слизат един по един и разбрахме, че липсата на връзка е породена от забравена включена цяла нощ станция и съответно падане на батериите. Решихме вечерта да обсъдим последната фаза от експедицията.
През деня на гости ни беше Слава Скрипко, с който доста си поговорихме за Кавказ, за Господин преди две години и разни други случки от живота.
Ниима Шерпа е болен отново и сега ползваме услугите само на неуморимия Тенди Шерпа.
Мето ни съобщи по сателитния телефон, че Тери днес е пристигнал в ВС.
23.30 – до този момент обсъждахме как ще се разпределим по групи и датите за тръгване към върха.
Тръгват от АВС:
14 май – кислородна група: Цвета, Петко, Тенди Шерпа,
16 май – Дойчин, Николай, Христо,
18 май – Иван Темелков, Иван Вълчев, Станимир.
Този график създава възможност за слизане до ВС за по-добра почивка.
Малко изненадващо лично за мене Петко предложи да участва в групата с кислород.
Проблемите за решаване са, че трябва да се наеме още един шерп за товарен курс до лагер 3 и закупуването на три броя кислородни бутилки.
 |
Лагер 2, 7800 м, отзад в далечината е връх Еверест |
10 май, понеделник
Иван става рано и ме разбуди. Днес трябва да слезем в ВС за почивка. Нашата група ще почива три дни и три ще бъде и пътят ни. Въпреки всичко долу е по-топло и с 1300 м по-ниско.
Закусваме. Карина ни взима показатели.
11.30 – взимам си довиждане с Цвета и Петко и поемам по дългия път. От АВС до ВС са 21 км, но между 6400 и 5100 м. Този преход не е толкова лек и приятен. Пътят се извива по гънките на ледника – нагоре, надолу, влиза в корито на река и има реална възможност по тези камъни и лед някъде да счупим крак.
В ВС на 5100 пристигам за 4 часа. Посреща ме Тери – прегръщаме се. Там е и Мето – силно ръкостискане. Ицо вече е пристигнал и пие минерална вода.
Мето отново е подготвил изненада за отбора – 30 кг огромни сочни ябълки. Веднага изяждам две. Засищам глада си с консерва риба тон и излива в гърлото си половин литър минерална вода.
Тери разказва неговото пътуване из прашния Тибет и престоя му в шарения Катманду. Засега скучае, защото тук, в ВС няма много забавления, освен едно много голямо в дъното на долината – Еверест.
Мето поръчва за вечеря пиле, пържени картофи, салата и пилешка супа.
Малко по малко се събра и цялата група. Имаме притеснения, защото един багаж не ни беше пристигнал, а там бяха компютрите на Николай и дори пари. Момчето дойде на вечеря – беше ходило с двоен товар и затова закъсняло. Голям симпатяга. Решихме да му дадем вместо 170 – 200 юана. Лицето му грейна и започна да се кланя и благодари. Мисля, че оценката на труда му от нас го направи много щастлив, което зарадва и нас.
На вечеря отново злоупотребих и отново ми стана зле.
11 май, вторник
Събудих се от шума на реката. Още вчера ми направи впечатление, че са се появили много нови езера по ледника и са потекли реки. Тук голямата река, излизаща от ледника Ронгбук, сега вече е огромна и бучи оглушително. Вчера обсъждахме вариант за почивка в хотела до манастира. И днес може би ще го посетим. След закуска с Ицо отиваме при офицера да поръчаме два джипа. Мето реши да възстановяваме в хотел “Чомолънгма” в Шегар.
С нас тръгва и Мариана. Оставяме Тери в манастира Ронгбук и продължаваме по прашното шосе.
Два часа е пътят от ВС до Шегар. Всички мечтаем за легло и гореща вана.
15.30 – слизаме за обяд. Следобед напълних ваната и леко-леко се хлъзнах в нея. Тя, водата във ваната, веднага доби бозав цвят. Беше великолепно. След това приключение се потопих в завивки, върху които слънцето приятно напичаше.
20.00 – гледам предаване за култура по телевизията, от което не ставам по-културен, а по-упорит.
Отдадох се на пране. Изпрах цяла пералня кирливи дрехи.
Вечерята беше обилна. Лошото е, че зеленчуците и миазмите преобладаваха. Имаше добро настроение и песни. Пълно беше с гости. Тук беше част от групата на Козлов от северната стена.
Хотелът е доста луксозен, но има проблеми с водата и тока, които спират.
Днес разговарях с Цвета, която се обади на телефона. Закупили са още три бутилки кислород от Скрипко. Утре Тенди тръгва да изнесе палатка и спален чувал до лагер 3 заедно с друг шерп, който ще изнесе кислород.
12 май, сряда
9.00 – събуждам се в куп завивки и много, много легло. Тук почивката наистина е качествена. В момента гледам CCTV и нейния сутрешен блок. Дават картини от целия Китай, който е наистина много привлекателен. Някой ден бих спретнал пътешествие из Китай. Засега от това, което гледам, разбирам само рекламите.
Навън времето е тихо и много слънчево. След закуска решихме да отидем до Шегар, който е на 7 км оттук. Един шофьор от хотела ни поиска за транспорт 30 долара. Ние се пазарихме за 20, но той не склони. След като се помотахме един час из хотелския комплекс, решихме с Иван Темелков и Станимир да излезем на пътя и да си пробваме късмета на стоп. Веднага спряхме един трактор с ремарке. Тук стопът върви. Малко преди да слезем в Шегар, в една канавка, същото като нашето тракторче, пълно с хора, се беше преобърнало. За щастие пострадалите имаха само по драскотина и уплаха от случилото се. Никой обаче не правеше нищо. Само гледаха клетото тракторче и се потриваха. Ние като че ли взехме нещата в свои ръце. Организирахме ги с викове и заедно обърнахме тракторчето с ремаркето. Наместихме го на ръка в позиция, в която може да излезе и ги оставихме да си го поправят. Само жените ни благодариха. Мъжете май са мързели и темерути.
Влизам в магазин, за да направя опит да сменя батерията на часовника ми. Продавачът веднага го взе и с два ножа и половин час ръчкане успя да преодолее капака и да стигне до батерията. Тя се оказа голяма и за такава трябваше да купя един цял часовник, от който да взема батерията за моя. Акцията засега е успешна и имам информация за часа. Струваше ми 15 юана.
Програмата продължаваше с разходка из град Шегар. Тук има нови и дори модерни големи магазини, в които продават всякакви джнджурии и храни. Пред един странен уред, ползващ слънчевата светлина за загряване на вода, видяхме Николай. Той беше в интернет-клуба зад уреда и ни чу гласовете. Засега нямаше особен успех с интернета и ние го оставихме да се труди.
На връщане нямахме особен късмет с автостопа. Наложи се да вървим около 3 км, докато един трактор ни спре. Тук услугата обаче започна с пазарлък, след който шофьорът ни отмъкна 10 юана.
13.30 – взех една ножичка и започнах мъчително да се разделям с голямата ми брада. Довършителните работи със самобръсначката направиха чудото и лицето ми отново грейна. Вече не бях онази рунтава руса топка, която си лапаше мустаците, а добивах бавно европейски и най-вече цивилизован вид.
15.00 – обядът беше самото чудо на чудесата. Имахме домати – пресни, на които след театър и обяснения Мариана влезе в кухнята и им показа какво е олио и лук. Стана прекрасна салата. Станимир донесе българско бяло сирене, което смачкахме заедно с лука и олиото върху салатата и така си създадохме малко късче от България. Пържените картофи също приеха малко сирене и се превърнаха във втората голяма изненада. Лошото беше, че порциите бяха малки и бързо свършиха.
19.00 – Николай чак сега се прибра от Шегар. Успял е с интернета и вече има изпратени снимки в България.
20.30 – на вечеря повторихме специалитетите от обяд. Беше много хубаво. Имаше отново песни. Запознах се с една от сервитьорките, която беше и най-хубавата, и често пееше. Казваше се Тома или нещо подобно. Снимах се с Тома, а всички от отбора ме подиграваха, но завистливо.
Дълго след вечеря с отбора седяхме във фоайето на хотела, където си допивахме бирата и раздувахме за елементи от маршрута над щурмовия лагер.
11.40 – Николай се кисне във врялата вана. Аз го чакам, за да се разтворя в блаженство след него.
Доколкото разбирам, Петко и Цвета искат един ден назад отлагане във времето за техния щурм.
По време на вечерята Ицо извади много хубава и пивка ракия, с която реши да почерпи руснаците. И това му беше грешката. Едва остана да я опитаме. Те са много свестни момчета. Някои от тях са участници в премиерата на Лхотце Мидъл.
13 май, четвъртък
9.00 – някой потропа на вратата и изгони нашите сънища.
Закуската, както обичайно, беше превъзходна.
След закуска с Николай бяхме в малкото магазинче пред хотела, откъдето си купихме карти на Тибет.
Взимаме баскетболна топка и излизаме на игрището малко да помятаме. Аз почти нямам пропуск с коша. Малък инцидент се случи, когато спрях една бърза топка с крак и тя ме удари във вената на подбедрицата. Това предизвика подуване на вената и аз много се уплаших да не направя тромбофлебит. Веднага сложих студено и изпих два аспирина. Сега, като стоя прав или се движа, усещам лека болка. Дано тази травма не ми създаде сериозен проблем. Наложи се до обяд да лежа в стаята с високо вдигнат крак.
Обяда ни сервираха в 15.00. Беше доста оскъдно менюто и се наложиха корекции, след които регистрирах може би най-голямата ми злоупотреба с храна. Успях едва да стигна до стаята и да легна. Едва бях легнал и заспал и неусетно станало 20.00 часа – време за вечеря. Реших да посетя мероприятието. Хубаво, но този път домакините решили да не ни липсва храна на масата. След като бяхме изяли всички местни миазми, ни донесоха по една голяма чиния с пилешко месо и по една с пържени картофи. Работата беше на чест и се наложи отново да се напъна, защото сервитьорките и готвача взеха да надничат дали ще изядем всичко.
Петко не се беше обаждал цял ден. След вчерашната връзка беше настоял за отлагане с един ден на техния щурм, което доста объркваше плановете на другите две групи. Бяха разбрали, че в техния ден ще духа вятър и това изваждаше третата група от периода с хубаво време.
22.00 – Петко се обади и предаде, че Тенди е изнесъл на 100 м под лагер 3 една палатка, газ и три матрака. Утре щял да направи втори опит с товар със спални чували и още един шерп с кислород. Потвърди, че нямат готовност за излизане на 14 май и отлагат с един ден.
Отново киснех в горещата вана до 23.30 часа. Утре в междинния лагер само ще си спомняме за днешния ден.
Тук, в Шегар, има обхват и Николай редовно установява социални контакти с родината.
14 май, петък
9.00 – ставаме за обичайната закуска. Междувременно си стягаме багажа за тръгване, което е насрочено за 10.00. Групата Вълчев, Темелков и Станимир ще остане да почива още един ден. С тях остава и Мариана. Нашите планове са още днес да поемем към междинен лагер на 5700. Времето е слънчево, без вятър.
10.00 – джипът пристигна, ние потегляме към ВС. Возилото се оказа страхотна трошка. Беше много стар раздрънкан “Land Cruiser”, който често губеше обороти и гаснеше. По план в лагера трябваше да пристигнем в 13.00, а ние бяхме в 15.00. Късното ставане и един ден аванс наклониха везните днес да останем в ВС (5100). Тук вече през деня е страхотна жега. Утре трябва да избегнем горещината, може би с късно тръгване за междинен лагер.
В ВС готвачите ни посрещнаха добре подготвени, като ни гостиха с прясна салата, пържени картофи, хляб с кашкавал и риба.
Не съм се обаждал скоро на Цвети и това ще ми е първата работа, когато стигнем АВС (6400), където е телефонът.
Почивката в Шегар се оказа много добра и гърлата ни заздравяха. Следобедът преминава в раздувка и изяждане на съществуващите “подхапвалки”. Общо-взето скучно.
За вечеря Гялцен приготви вкусотии и доста добре хапнахме.
Чухме се с Петко. Има изнесени до лагер 3 палатка, газ и шест броя кислород. Имам чувството обаче, че се назландисват за тръгване и по всяка вероятност ще пропуснат своя ред.
22.00 – Тери пристига от междинен лагер. Багажът, който е изпратил по носач, не е пристигнал в лагера и той се върна в ВС (5100). Много е ядосан и притеснен за багажа.
22.30 – напълвам една бутилка с вряла вода по стара майчина рецепта и се оттеглям да спя.
Дойчин Боянов, дневник (следва)
Еверест 2004: Дневникът на Дойчин - Част 1
Еверест 2004: Дневникът на Дойчин - Част 3
Към албума в Climbing Guide за експедиция "Еверест 2004"
 |
Базов лагер - прах и вятър |
Добави коментар