0308.2004
Изкачените маршрути до втория по височина връх на планетата K2, 8611 м, за сега са девет. Те са факт в резултат на многобройни опити, а има и недовършени проекти.
Пакистанската страна
Северозападния гребен, Пиер Бежен - Кристоф Профи (Pierre Beghin, Cristophe Profit), 1991 г. (номер 3 на скицата).
Маршрутът започва от ледника Савоя. Продължава по северозападния гребен. Чрез траверс се свързва с Японския маршрут по северозападната стена. В последната си част преминава по северния гребен.
Преодолян е след рекордно късо изкачване в алпийски стил от двама асове на тогавашния френски алпинизъм. Първи по този маршрут са американци под ръководството на Джеймс У. Уитъкър (James W. Whittaker) през 1975 г. Тази експедиция се отказва малко над седлото Савоя Ла, където са срещнати големи технически трудности по скалните жандарми. Следва опит на полско-мексикански екип начело с Януш Курчаб (Janusz Kurczab) през 1982 г. Достигната е височина 8230 м (Лешек Чихи, Войчиех Вруж). През 1986 г. без особен успех маршрутът е атакуван от англичани, ръководени от Алън Рауз (Alan Rouse).
Бежен - Профи стигат до базовия лагер на 20 юни 1991 г. Двамата заобикалят жандармите над Савоя Ла и стигат до 6900 м. Там опъват палатка и се връщат в базовия лагер, където Бежен трябва да довърши лечението на настинка. След два неуспешни опита (лошо време) французите тръгват в атака на 13 август. Вечерта на този ден стигат до палатката на 6900. След това се изкачват до северното ребро на 7800 м. За бивак избират място 100 м по-горе. На следващия ден в 18.50 часа са на върха. Двамата са видени с далекоглед от трекери, които по това време са на Конкордия – на около 15 км по права линия. Профи и Бежен са първите хора, които стъпват на К-2 след трагедията през 1986 г.
Западния гребен, Еихо Отани - Назир Ахмад Сабир (Eiho Ohtani, Nazir Ahmad Sabir), 1981 г. (номер 15 на скицата).
Маршрутът траверсира диагонално горната част на западната стена. На 8300 м стига до югозападното ребро, където се свързва с Magic Line.
Британци първи си поставят за цел да преминат по него. Най-напред го атакува екип под ръководството на Крис Бонингтън (Chris Bonington) през 1976 г. В осемчленния състав е включен елитът на тогавашния британски алпинизъм – Питър Бордмън, Ник Есткърт, Пол Брейтуейт, Дъг Скот и Джо Таскър (Peter Boardman, Nick Estcourt, Paul Braithwaite, Doug Scott, Joe Tasker). За съжаление експедицията завършва с трагедия – Есткърт е погребан от лавина. Дъг Скот оцелява като по чудо, след като въжето, което го свързва с партньора му, се скъсва.
Британците се връщат на гребена през 1980 г. Този път експедицията е още по-малка и се състои само от четирима души. Ръководител е Дъг Скот. Този път е достигната височина 7100 м. След това алпинистите се отказват от амбициозните си намерения и се насочват – също без успех – към класическия маршрут.
По следите на британците след две години тръгват японци начело с Теруо Мацуура (Teruo Matsuura). Те организират пет лагера – на 5850, 6600, 7100, 7650 и 8050 м. Опънати са 5500 м парапети – до включването в югозападното ребро, по което е изкачен върхът. Щурмовият лагер е организиран на 3 август. Оттам на 6 август е предприета атака от Еихо Отани, Назир Сабир и Мацуши Ямашита (Matsushi Yamashita). Те бивакуват на 8500 м, след което Отани и Сабир стъпват на върха.
Югозападното ребро или Magic Line, Войчиех Вруж, Пшемислав Пясецки (и двамата – Полша), Петер Божик (Чехия), 1986 г. (номер 14 на скицата).
По всяка вероятност най-трудният маршрут на К-2 и може би на осемхилядниците. Върви по великолепната формация, издигаща се над седлото Негрото (Negrotto, 6337 м), представляваща границата между южната и западната стена.
Първа по този през 1979 г. маршрут тръгва френска национална експедиция. Неин ръководител е Бернар Мейе (Bernard Mellet). Тя влиза в историята на хималаизма като едно от най-гигантските и най-скъпоструващите начинания – 1400 (!?) носачи и 3 000 000 франка. Французите стигат близо до върха – до 8450 м. Горната част на реброто, която спира французите, е преодоляна след две години от участниците в японско-пакистанската експедиция (Еихо Отани-Назир Сабир), когато завършват пътя по западния гребен. По този начин “Магичната линия” е премината на части.
Цялостно изкачване правят участниците в полска експедиция под ръководството на Януш Майер (Janusz Majer) през 1986 г. – Войчиех Вруж (загинал на слизане), Пшемислав Пясецки и Петер Божик. През същата година опити по същия маршрут предприемат още три екипа – без успех и с много жертви.
Южната стена (Полският маршрут), Йежи Кукучка - Тадеуш Пьотровски, 1986 г. (номер 13 на скицата).
Много опасен в долната част (заплаха от срутвания на сераци), много труден в горната част (ключово място на 8200 м – 30 метра V+ и 70 метра IV категория).
Маршрутът е “измислен” от Райнхолд Меснер (Reinhold Messner). Но знаменитият южнотиролец и колегите му стигат само до големия серак на 6000 м.
През 1981 г. по южното ребро действа френска експедиция, която завършва на 7500 м. На следващата година Йежи Кукучка и Войчиех Куртика са един от трите полски екипа, които атакуват К-2 (освен експедициите на Януш Курчаб по северозападния гребен и женската начело с Ванда Руткиевич по класическия маршрут). Усилията на всички остават напразни поради изключително капризното и нестабилно време през този сезон. През 1983 г. се появява британски екип с ръководител Дъг Скот, който стига до 7600 м.
Маршрутът по южното ребро на южната стена е прокаран през 1986 г. от свръзката Кукучка-Пьотровски, които са участници в международна експедиция под ръководството на Карл-Мария Херлигкофер (Karl-Maria Herligkoffer).
Югоизточното ребро (Вариант на баските до Реброто Абруци), Хуан Оиарсабал, Хуан Томас, Алберто и Феликс Инюратеги, Енрике де Пабло (Juan Oiarzabal, Juan Tomas, Alberto Inurrategi, Felix Inurrategi, Enrique de Pablo), 1994 г. (номер 10 на скицата).
Преминава по реброто между Реброто Абруци и маршрута на Кукучка-Пьотровски, между т. нар. Черна пирамида и “Гърлото на бутилката”.
През 1986 г. до 8000 м по този маршрут се изкачва Томо Чесен (Tomo Cesen). След споровете около постиженията му, под съмнение са поставени и информациите за опита му на К-2. Тръгвайки по неговия вариант, върхът изкачват баските през 1994 г.
Реброто Абруци, Лино Лачедели - Ачиле Компаньони (Lino Laccedelli-Achille Compagnoni), 31 юли 1954 г. (номер 9 на скицата).
Това е маршрутът на първото изкачване от италианската експедиция начело с професор Ардито Десио (Ardito Desio), чиято история е описана в друг материал в Climbing Guide.
Североизточният гребен, Луис Райхард - Джеймс Уикуайър (Louis Rejchardt, James Wickwire), един ден след тях – Джон Роскели - Рик Риджуей (John Roscelley, Rick Ridgeway), 1978 г. (номер 7 на скицата).
Маршрутът започва от горната част на ледника Годуин-Ъстин (Godwin-Austen Glacier) и по снежно ребро извежда на трудно било с многобройни козирки. По него излиза на 7900 м. Оттам с траверс по източната стена се свързва с последната част от Класическия маршрут по Реброто Абруци.
Гребенът е преминат почти изцяло от поляци през 1976 г. Еугениуш Хробак и Войчиех Вруж (Eugeniusz Chrobak, Wojciech Wroz) стигат до 8400 м. През 1978 г. разрешение за изкачване получават американци, които като нация до този момент нямат изкачване на К-2, макар че са записани завинаги в историята на този връх. Техен ръководител е Джеймс Уитикър, който е начело на опита по северозападния гребен през 1975 г. В крайна сметка американците не завършват започнатия от поляци маршрут по планирания от последните начин. След като построяват лагер 5 (7690 м), американците траверсират наляво (на юг) по източната стена до Реброто Абруци. Дори не правят опит да преодолеят ледената бариера (поради дълбокия сняг и лавинната опасност), премината от поляците. Атака към върха предприемат от лагер 6, изграден на Класическия маршрут – най-напред Райхард-Уикуайър, след това Роскели-Риджуей. Внимание заслужава фактът, че трима от тях не използват кислород.
Маршрутът на американците се приема като премиерен и самостоятелен, макар че практически е комбинация от пътя на поляците през 1976 г. и Класическия маршрут на италианците през 1954 г.
Китайската страна
Северното било, Наое Сакашита, Юкихиро Янагисава (Naoe Sakashita, Yukihiro Yanagisawa), 1982 г. (номер 5 на скицата).
Северното било е много дълго и - започвайки направо от ледника Чогир или К-2 – изисква изкачване по почти цялата му дължина. Макар и неголеми, трудностите са постоянни и няма ключови места. Негов плюс е защитеността от ураганните ветрове, духащи главно от юг.
Маршрутът е прокаран от японска експедиция с ръководители Ишао Шинкаи и Масацугу Кониши (Ishao Shinkai, Masatsugu Konishi), в която влизат 42 японци – 14 алпинисти и 28 “помощници”, които изпълняват ролята на носачи поради невъзможността да бъдат наети местни в северното подножие на К-2. Атаката е предприета от лагер 5 на Северното седло (North Col).
Северозападната стена, Японски маршрут, Хидеджи Надзука - Хиротака Имамура (Hideji Nazuka, Hirotaka Imamura), 1990 г. (номер 4 на скицата).
Маршрутът започва от ледника К-2 или Чогир и върви по северозападната стена. Във върховия купол се свързва с другия японски маршрут – по северния гребен.
Дванадесет японци и 10 шерпи действат по него. За 100 дни организират пет лагера и дават възможност на Надзука и Имамура да стигнат до 8611 метра.
Петър Атанасов
1. Седло на Савоя, първо изкачване Л. А. ди Савоя , 1909 г.
2. Северозападен гребен, опита на американците Patterson, Wittaker и Wickwire, до 6600 м, 1975 г.
3. Северозападен гребен, Пиер Бежен и Кристоф Профи, 1991 г.
4. Северозападна стена, Хидеджи Надзука и Хиротака Имамура, 1990 г.
5. Северно било, Наое Сакашита и Юкихиро Янагисава, 1982 г.
6. Североизточен гребен, опита на Guillarmod до 6400 м, 1902 г.; полски опит до 8400 м., 1976 г.
7. Североизточен гребен, Луис Райхард, Джеймс Уикуайър, Джон Роскели и Рик Риджуей, 1978 г.
8. Източна стена, проучвателен опит, 1987 г.
9. Ребро Абруци, пътя на първото изкачване от Лино Лачедели и Ачиле Компаньони, 1954 г.
10. Югоизточно ребро, вариант на баските Оиарсабал, Томас, братя Инюратеги и Пабло, 1994 г.
11. Югоизточна стена, опити на Меснер, 1979 г.; Афанасиев, Сеньор, 1981 г.
12. Югоизточна стена, опит на Бланчард, 1993 г.
13. Югоизточна стена, Йежи Кукучка, Тадеуш Пьотровски, 1986 г.
14. Югозападно ребро (т.н. Magic Line), Войчиех Вруж, Пшемислав Пясецки и Петер Божик, 1986 г.
15. Западен гребен, Еихо Отани и Назир Сабир, 1981 г.
16. Западна стена, опит.
17. Седло Негрото, първо изкачване от юг, френска експедиция, 1979 г.
18. Седло Негрото, първо изкачване от югозапад, полска експедиция, 1982 г.
19. Югозападна стена, опити: Бордман и Таскър, 1978 г.; Бордман, Таскър, Реншау и Скот, 1980 г.
Скица от Ян Киелковски (Jan Kielkowski), "K2 and Northern Baltoro Mustagh", компютърна обработка и пояснения Николай Петков
Пакистанската страна
Северозападния гребен, Пиер Бежен - Кристоф Профи (Pierre Beghin, Cristophe Profit), 1991 г. (номер 3 на скицата).
Маршрутът започва от ледника Савоя. Продължава по северозападния гребен. Чрез траверс се свързва с Японския маршрут по северозападната стена. В последната си част преминава по северния гребен.
Преодолян е след рекордно късо изкачване в алпийски стил от двама асове на тогавашния френски алпинизъм. Първи по този маршрут са американци под ръководството на Джеймс У. Уитъкър (James W. Whittaker) през 1975 г. Тази експедиция се отказва малко над седлото Савоя Ла, където са срещнати големи технически трудности по скалните жандарми. Следва опит на полско-мексикански екип начело с Януш Курчаб (Janusz Kurczab) през 1982 г. Достигната е височина 8230 м (Лешек Чихи, Войчиех Вруж). През 1986 г. без особен успех маршрутът е атакуван от англичани, ръководени от Алън Рауз (Alan Rouse).
Бежен - Профи стигат до базовия лагер на 20 юни 1991 г. Двамата заобикалят жандармите над Савоя Ла и стигат до 6900 м. Там опъват палатка и се връщат в базовия лагер, където Бежен трябва да довърши лечението на настинка. След два неуспешни опита (лошо време) французите тръгват в атака на 13 август. Вечерта на този ден стигат до палатката на 6900. След това се изкачват до северното ребро на 7800 м. За бивак избират място 100 м по-горе. На следващия ден в 18.50 часа са на върха. Двамата са видени с далекоглед от трекери, които по това време са на Конкордия – на около 15 км по права линия. Профи и Бежен са първите хора, които стъпват на К-2 след трагедията през 1986 г.
Западния гребен, Еихо Отани - Назир Ахмад Сабир (Eiho Ohtani, Nazir Ahmad Sabir), 1981 г. (номер 15 на скицата).
Маршрутът траверсира диагонално горната част на западната стена. На 8300 м стига до югозападното ребро, където се свързва с Magic Line.
Британци първи си поставят за цел да преминат по него. Най-напред го атакува екип под ръководството на Крис Бонингтън (Chris Bonington) през 1976 г. В осемчленния състав е включен елитът на тогавашния британски алпинизъм – Питър Бордмън, Ник Есткърт, Пол Брейтуейт, Дъг Скот и Джо Таскър (Peter Boardman, Nick Estcourt, Paul Braithwaite, Doug Scott, Joe Tasker). За съжаление експедицията завършва с трагедия – Есткърт е погребан от лавина. Дъг Скот оцелява като по чудо, след като въжето, което го свързва с партньора му, се скъсва.
Британците се връщат на гребена през 1980 г. Този път експедицията е още по-малка и се състои само от четирима души. Ръководител е Дъг Скот. Този път е достигната височина 7100 м. След това алпинистите се отказват от амбициозните си намерения и се насочват – също без успех – към класическия маршрут.
По следите на британците след две години тръгват японци начело с Теруо Мацуура (Teruo Matsuura). Те организират пет лагера – на 5850, 6600, 7100, 7650 и 8050 м. Опънати са 5500 м парапети – до включването в югозападното ребро, по което е изкачен върхът. Щурмовият лагер е организиран на 3 август. Оттам на 6 август е предприета атака от Еихо Отани, Назир Сабир и Мацуши Ямашита (Matsushi Yamashita). Те бивакуват на 8500 м, след което Отани и Сабир стъпват на върха.
Югозападното ребро или Magic Line, Войчиех Вруж, Пшемислав Пясецки (и двамата – Полша), Петер Божик (Чехия), 1986 г. (номер 14 на скицата).
По всяка вероятност най-трудният маршрут на К-2 и може би на осемхилядниците. Върви по великолепната формация, издигаща се над седлото Негрото (Negrotto, 6337 м), представляваща границата между южната и западната стена.
Първа по този през 1979 г. маршрут тръгва френска национална експедиция. Неин ръководител е Бернар Мейе (Bernard Mellet). Тя влиза в историята на хималаизма като едно от най-гигантските и най-скъпоструващите начинания – 1400 (!?) носачи и 3 000 000 франка. Французите стигат близо до върха – до 8450 м. Горната част на реброто, която спира французите, е преодоляна след две години от участниците в японско-пакистанската експедиция (Еихо Отани-Назир Сабир), когато завършват пътя по западния гребен. По този начин “Магичната линия” е премината на части.
Цялостно изкачване правят участниците в полска експедиция под ръководството на Януш Майер (Janusz Majer) през 1986 г. – Войчиех Вруж (загинал на слизане), Пшемислав Пясецки и Петер Божик. През същата година опити по същия маршрут предприемат още три екипа – без успех и с много жертви.
Южната стена (Полският маршрут), Йежи Кукучка - Тадеуш Пьотровски, 1986 г. (номер 13 на скицата).
Много опасен в долната част (заплаха от срутвания на сераци), много труден в горната част (ключово място на 8200 м – 30 метра V+ и 70 метра IV категория).
Маршрутът е “измислен” от Райнхолд Меснер (Reinhold Messner). Но знаменитият южнотиролец и колегите му стигат само до големия серак на 6000 м.
През 1981 г. по южното ребро действа френска експедиция, която завършва на 7500 м. На следващата година Йежи Кукучка и Войчиех Куртика са един от трите полски екипа, които атакуват К-2 (освен експедициите на Януш Курчаб по северозападния гребен и женската начело с Ванда Руткиевич по класическия маршрут). Усилията на всички остават напразни поради изключително капризното и нестабилно време през този сезон. През 1983 г. се появява британски екип с ръководител Дъг Скот, който стига до 7600 м.
Маршрутът по южното ребро на южната стена е прокаран през 1986 г. от свръзката Кукучка-Пьотровски, които са участници в международна експедиция под ръководството на Карл-Мария Херлигкофер (Karl-Maria Herligkoffer).
Югоизточното ребро (Вариант на баските до Реброто Абруци), Хуан Оиарсабал, Хуан Томас, Алберто и Феликс Инюратеги, Енрике де Пабло (Juan Oiarzabal, Juan Tomas, Alberto Inurrategi, Felix Inurrategi, Enrique de Pablo), 1994 г. (номер 10 на скицата).
Преминава по реброто между Реброто Абруци и маршрута на Кукучка-Пьотровски, между т. нар. Черна пирамида и “Гърлото на бутилката”.
През 1986 г. до 8000 м по този маршрут се изкачва Томо Чесен (Tomo Cesen). След споровете около постиженията му, под съмнение са поставени и информациите за опита му на К-2. Тръгвайки по неговия вариант, върхът изкачват баските през 1994 г.
Реброто Абруци, Лино Лачедели - Ачиле Компаньони (Lino Laccedelli-Achille Compagnoni), 31 юли 1954 г. (номер 9 на скицата).
Това е маршрутът на първото изкачване от италианската експедиция начело с професор Ардито Десио (Ardito Desio), чиято история е описана в друг материал в Climbing Guide.
Североизточният гребен, Луис Райхард - Джеймс Уикуайър (Louis Rejchardt, James Wickwire), един ден след тях – Джон Роскели - Рик Риджуей (John Roscelley, Rick Ridgeway), 1978 г. (номер 7 на скицата).
Маршрутът започва от горната част на ледника Годуин-Ъстин (Godwin-Austen Glacier) и по снежно ребро извежда на трудно било с многобройни козирки. По него излиза на 7900 м. Оттам с траверс по източната стена се свързва с последната част от Класическия маршрут по Реброто Абруци.
Гребенът е преминат почти изцяло от поляци през 1976 г. Еугениуш Хробак и Войчиех Вруж (Eugeniusz Chrobak, Wojciech Wroz) стигат до 8400 м. През 1978 г. разрешение за изкачване получават американци, които като нация до този момент нямат изкачване на К-2, макар че са записани завинаги в историята на този връх. Техен ръководител е Джеймс Уитикър, който е начело на опита по северозападния гребен през 1975 г. В крайна сметка американците не завършват започнатия от поляци маршрут по планирания от последните начин. След като построяват лагер 5 (7690 м), американците траверсират наляво (на юг) по източната стена до Реброто Абруци. Дори не правят опит да преодолеят ледената бариера (поради дълбокия сняг и лавинната опасност), премината от поляците. Атака към върха предприемат от лагер 6, изграден на Класическия маршрут – най-напред Райхард-Уикуайър, след това Роскели-Риджуей. Внимание заслужава фактът, че трима от тях не използват кислород.
Маршрутът на американците се приема като премиерен и самостоятелен, макар че практически е комбинация от пътя на поляците през 1976 г. и Класическия маршрут на италианците през 1954 г.
Китайската страна
Северното било, Наое Сакашита, Юкихиро Янагисава (Naoe Sakashita, Yukihiro Yanagisawa), 1982 г. (номер 5 на скицата).
Северното било е много дълго и - започвайки направо от ледника Чогир или К-2 – изисква изкачване по почти цялата му дължина. Макар и неголеми, трудностите са постоянни и няма ключови места. Негов плюс е защитеността от ураганните ветрове, духащи главно от юг.
Маршрутът е прокаран от японска експедиция с ръководители Ишао Шинкаи и Масацугу Кониши (Ishao Shinkai, Masatsugu Konishi), в която влизат 42 японци – 14 алпинисти и 28 “помощници”, които изпълняват ролята на носачи поради невъзможността да бъдат наети местни в северното подножие на К-2. Атаката е предприета от лагер 5 на Северното седло (North Col).
Северозападната стена, Японски маршрут, Хидеджи Надзука - Хиротака Имамура (Hideji Nazuka, Hirotaka Imamura), 1990 г. (номер 4 на скицата).
Маршрутът започва от ледника К-2 или Чогир и върви по северозападната стена. Във върховия купол се свързва с другия японски маршрут – по северния гребен.
Дванадесет японци и 10 шерпи действат по него. За 100 дни организират пет лагера и дават възможност на Надзука и Имамура да стигнат до 8611 метра.
Петър Атанасов
1. Седло на Савоя, първо изкачване Л. А. ди Савоя , 1909 г.
2. Северозападен гребен, опита на американците Patterson, Wittaker и Wickwire, до 6600 м, 1975 г.
3. Северозападен гребен, Пиер Бежен и Кристоф Профи, 1991 г.
4. Северозападна стена, Хидеджи Надзука и Хиротака Имамура, 1990 г.
5. Северно било, Наое Сакашита и Юкихиро Янагисава, 1982 г.
6. Североизточен гребен, опита на Guillarmod до 6400 м, 1902 г.; полски опит до 8400 м., 1976 г.
7. Североизточен гребен, Луис Райхард, Джеймс Уикуайър, Джон Роскели и Рик Риджуей, 1978 г.
8. Източна стена, проучвателен опит, 1987 г.
9. Ребро Абруци, пътя на първото изкачване от Лино Лачедели и Ачиле Компаньони, 1954 г.
10. Югоизточно ребро, вариант на баските Оиарсабал, Томас, братя Инюратеги и Пабло, 1994 г.
11. Югоизточна стена, опити на Меснер, 1979 г.; Афанасиев, Сеньор, 1981 г.
12. Югоизточна стена, опит на Бланчард, 1993 г.
13. Югоизточна стена, Йежи Кукучка, Тадеуш Пьотровски, 1986 г.
14. Югозападно ребро (т.н. Magic Line), Войчиех Вруж, Пшемислав Пясецки и Петер Божик, 1986 г.
15. Западен гребен, Еихо Отани и Назир Сабир, 1981 г.
16. Западна стена, опит.
17. Седло Негрото, първо изкачване от юг, френска експедиция, 1979 г.
18. Седло Негрото, първо изкачване от югозапад, полска експедиция, 1982 г.
19. Югозападна стена, опити: Бордман и Таскър, 1978 г.; Бордман, Таскър, Реншау и Скот, 1980 г.
Скица от Ян Киелковски (Jan Kielkowski), "K2 and Northern Baltoro Mustagh", компютърна обработка и пояснения Николай Петков
Добави коментар