В 20.30 часа на 7 януари т. г. Виктор Ковал (ръководител), Николай Тотмянин, Пьотр Кузенков и Сергей Кондрашкин се спуснаха до заслона “Джанги-кош”*, завършвайки първия зимен траверс на Безенгийската стена, започнат на 28 декември 2013 г.


Безенгийската стена - поглед от север

Четиричленната група е от Санкт Петербург и осъществи траверса от запад на изток. Интересно е да припомним, че и първият руски (съветски – по времето на Съветския съюз) траверс** на стената е осъществен от представители на Санкт Петербург (тогава – Ленинград). Това са Евгений Белецкий (ръководител), Абрам Бердичевский, Данил Гушчин и И. Леонов от Налчик, началник на спасителния пункт в района. Те действат от изток на запад, тръгвайки от превала Дихниауш, който съединява ледниците Безенги и Дихсу (Дыхсу, спускащ се от източните склонове на Шхара и Дихтау).
 
В Русия е жив споменът от март 2007 г., когато при опит за първи зимен траверс на  Безенгийската стена (от Шхара до Лялвер, от изток на запад), загина ръководителят на групата Максим Землянников, а Максим Биков и Анастасия Стаканкина оцеляха (с цената на тежки измръзвания) след рискована спасителна акция с участието на хеликоптер.

 

Безенгийската стена е най-високата част на Главния Кавказки хребет (Главный хребет Большого Кавказа). В нея (от изток на запад) се намират върховете, Шхара – Главен връх (Шхара Главная, 5068 м), Западна Шхара (Западная Шхара, 5057 м), пик Шота Руставели (4960 м), Джанги-тау – Главен връх (Джанги-тау Главная, 5085 м), Джанги-тау – Източен връх (Джанги-тау Восточная, 5038 м), Катън (Катын, 4974 м), Гестола (4860 м), Лялвер (Ляльвер, 4350 м), Пик 4310. Дължината на Безенгийската стена е 12 км. Разположена е на границата между Сванетия (Република Грузия) и Кабардино-Балкарската Република (Русия). На север се спуска стръмно до около 3000 м – към ледника Безенги (Уллу-Чиран, дълъг 9 км). На юг, към Грузия, релефът е сложен. Има стенни участъци и високи ледникови плата. Районът се смята за един от най-студените и най-непредсказуемите от метеорологична гледна точка в Кавказ.
 
От 1888 г., когато англичанинът Джон Гарфорд Кокин (John Garford Cokkin) и швейцарските гидове Улрих Алмер (Ulrich Almer) и Кристиан Рот (Christian Roth) стъпват за първи път на Шхара (следвайки маршрут по нейното североизточно ребро), всяко изкачване на връх от Безенгийската стена, да не говорим за траверса й, се смята за много сериозно алпийско постижение. Сандю Бешев нарича траверса на Безенгийската стена през 1964 г. (след трагичен опит през 1961-ва)*** “Еверест на моето поколение”.  
 
--------------------------------
*Мястото (3200 м) под склоновете на Дихтау и Пик Села (4329 м) е известно и като “Австрийские ночёвки”. Заслонът “Джанги-кош” може да побере 20 души. Подходът от алпийския лагер “Безенги” до него е 6-7 часа.
 
**Първият траверс на Безенгийската стена е направен от австрийците Карл Молдан (Karl Moldan), Зеп Шинтлмайстер (Sepp Schintlmeister) и Карл Попингер (Karl Poppinger) от 23 до 28 август 1931 г.
Източник – “The American Alpine Journal”,  http://www.alpinejournal.org.uk/Contents/Contents_1967_files/AJ%201967%2057-64%20Vanis%20Bezingi%20Wall.pdf
 
***https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4372