В средата на ноември т. г. словенците Деян Корен (Dejan Koren) и Боштян Микуж (Boštjan Mikuž) направиха първо изкачване на Иглата Дъмбо (Aguja Dumbo, ок. 2465 м), която прилича на плавник и се намира в южния край на масива Маркони (Marconi) в Патагония.

Маршрутът съдържа около 400 м технично катерене с 1000 метра денивелация от ледника до върха. След лесните снежни полета (с наклон до 60 градуса) в началото свръзката трябваше да преодолее два скални прага с максимална трудност M6 и лед до 85 градуса. Финалната част на маршрута е снежен гребен, извеждащ до връхната точка на Иглата Дъмбо. Двамата словенски алпинисти нарекоха линията си “Vstala Primorska” (M6, 85 градуса).
 

Иглата Дъмбо с “Vstala Primorska”
Снимка: Роландо Гариботи/ Pataclimb.com
Photo: Rolando Garibotti/ Pataclimb.com

 
Също през ноември т. г. бе направен опит за изкачване по западната стена на Торе Егер (Torre Egger, 2685 м). Той бе дело на италианците Томас Франкини (Tomas Franchini), Паоло Гриса (Paolo Grisa), Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra)* и Франческо Салаватера (Francesco Salvaterra). Четиримата действаха в обсаден стил и използваха бивачни платформи (porta ledges). Избраният от тях маршрут бе много близо до средата на стената и бе атакуван без успех през 1996 г. от сънародниците им Лоренцо Надали (Lorenzo Nadali), Пиетро дал Пра (Pietro Dal Prá) и Андреа Сарки (Andrea Sarchi).
 
Последните трима преодоляха едва 100 м от стената. През тази година италианците също се сблъскаха с крайно лоши условия, но въпреки всичко напредваха много добре, преминавайки почти две трети от стената, преди да се откажат. Те единодушно заявиха, че ще се върнат догодина.
 

Линията на тазгодишния италиански опит по западната стена на Торе Егер
Снимка: Роландо Гариботи/ Pataclimb.com
Photo: Rolando Garibotti/ Pataclimb.com

 
След западната стена на Торе Егер Томас Франкини и Франческо Салватера предприеха завършил с успех опит за прокарване на нов маршрут на Серо Ринкон (Cerro Rincón, 5315 или 5364 м). За целта избраха винкел в южната стена, “затапен” с огромен серак, надвесен на 50 м. Двамата изкатериха крайно опасната стена и назоваха линията си “Трентинска рулетка” (“Ruleta Trentina”, 650 м, M5, WI5). Това е едва трето изкачване на Серо Ринкон и втори маршрут на върха**.
 

Южната стена на Серо Ринкон с “Ruleta Trentina”
Снимка: Роландо Гариботи/ Pataclimb.com
Photo: Rolando Garibotti/ Pataclimb.com

 
---------------------------------------
*Ермано Салватера (роден на 21 януари 1955 г.) бе официален гост на Банскофилмфест’ 2011. Той е автор на стотици изкачвания (между които много солови и скоростни) в родните му Доломити, в Йосемити, Колорадо, на остров Бафинова Земя, в Аляска (по Кулоара на Меснер на Маккинли), но особено много в Патагония, където има ок. 25 експедиции. Заедно с аржентинеца от италиански произход Роландо Гариботи, американеца Колин Хейли и сънародника си Елио Орланди (гост в Банско през 2010 г.) са признати в алпийските среди за най-добрите експерти по Патагония.
 
**Серо Ринкон, разположен в Аржентина, близо до границата с Чили, е един от десетте върха над 5000 м във веригата Кордон дел Плата (Cordón del Plata). Всички те имат много стръмни и опасни западни и източни стени и са сравнително лесно достъпни от север. Първо изкачване на Серо Ринкон е направено през 1938 г. от италианско-аржентинската свръзка Марио Бертоне (Mario Bertone), Алберто Антоньони (Alberto Antognini), Викториано Катоира (Victoriano Catoira) и Анхел Ланди (Angel Landi). 800-метровият маршрут “Supercanaleta” е прокаран по източната стена през 1968 г. от аржентинците Адриан Сервети (Adrián Cervetti), Гинес Касабела (Ginés Casabella), Владимиро Лопес (Vladimiro López) и Хорхе де Леон (Jorge De León).