Тези дни своята деветдесета годишнина чества една необикновена жена, която поне от половин век е институция в хималайския алпинизъм, макар самата да не е направила нито едно изкачване. Като се започне от средата на 60-те години на ХХ век живеещата в Катманду американка Елизабет Хоули интервюира, документира и – ако трябва – изследва работата на всяка експедиция, която се оказва в Катманду.


Мис Хоули в своя офис Катманду
 
Нейните папки съдържат информация за почти 80 000 изкачвания на около 340 върха в Непал, между които и тези, които са разположени на границите с Китай и Индия. На нейните данни се опират информационни агенции, а така също Непалската асоциация по алпинизъм, непалското Министерство на туризма, културата и гражданската авиация, най-авторитетните периодични издания, като “The American Alpine Journal” например, европейски журналисти и даже собственици на ресторанти (бистрото “Rum Doodle” в Катманду обещава безплатен обяд на всеки, който е изкачил Еверест, но преди да постави парче месо на скарата, мениджърът на ресторанта звъни на мис Елизабет, за да потвърди информацията).
 
Мис Хоули не е просто летописец. Нейните над 15 000 интервюта не са само история. Много често те са помагали да се решават спорни въпроси около изкачвания на най-високите точки в света. Така мис Хоули, може би без самата да е искала това, е станала част от историята. През дългия си живот в Непал е наблюдавала как алпинизмът в най-високопланинската част на планетата, благодарение на най-силните и най-смелите, практически се е превърнал в mainstream (преобладаваща, водеща тенденция, насока в обществения живот). Мис Хоули е уважавана от всички най-знаменити алпинисти в света. И това не е просто дан към традицията. “Ако ми е нужна информация за изкачвания на осемхилядниците, се обръщам към мис Хоули” – казва Райнхолд Меснер, първият алпинист, стъпил на всички върхове над 8000 м. – Мис Хоули знае всичко!”
 
Елизабет е родена през 1923 г. Израснала е в едно от консервативните предградия на Ню Йорк. И я очаквала обичайна кариера в мегаполиса. Получавайки магистърска степен по история в Мичиганския университет, през 1946 г. мис Хоули започва работа в списание “Fortune”. Любопитството и интересът й към културите на големия свят обаче я карат да напусне Манхатън. Пестейки от всичко, успява да натрупа достатъчно средства, за да може през 1948 г. да замине на пътешествие из Англия. Отпуските си през следващите осем години посвещава на изучаване на Западна и Източна Европа, на Северна Африка и Близкия Изток. През 1957 г. Елизабет зарязва постоянната си работа и се отправя на двегодишно околосветско пътешествие. В хода му най-силно впечатление й прави Катманду и решава непременно да се върне. Година по-късно, наемайки двустайно жилище, в което живее и до днес, става кореспондент на агенцията “Reuters” в Непал.
 
Скоро се превръща в част от елита на непалската столица, който включва членове на влиятелното семейство Рана, управлявало Непал от 1846 по 1951 г. Участва в ловувания на тигри, организирани за членове на кралската фамилия. Случва се да кара до домовете им известни политици след вечерни партита. През 1961 г. се запознава с Едмънд Хилари, който по това време възнамерява да се отправи в търсене на следи от митичния снежен човек йети. Това познанство засилва интереса на мис Хоули към алпинизма. През 1963 г. “Reuters” и поръчва репортаж за първото американско изкачване на Еверест (експедицията е от 18 представители на САЩ и почти 900 носачи!). Като журналист мис Хоули получава достъп до радиовръзките на участниците, което й позволява отблизо да следи хода на драматичното начинание. Това предопределя по-нататъшната й съдба.
 
През следващите няколко десетки години мис Хоули работи с първата непалска трекинг-агенция “Tiger Mountain”. И прави интервюта с алпинистите. В средата на 90-те години на ХХ век настъпва бум на комерсиалните експедиции. Мис Хоули става защитник и хранител на истинските стойности в алпинизма. “Много дълги години Елизабет беше най-известният чужденец в Катманду” – пише Райнхолд Меснер. А Елизабет се смее, спомняйки си, че когато веднъж Меснер прелиствал нейните записки за предишни експедиции, видял, че през различните години семейното му положение е обозначено по всички възможни начини: “ерген”, “женен”, “разведен”, “сключил граждански брак”…
 
Мис Хоули си изкарва прехраната като завеждаща непалския офис на Himalayan Trust – благотворителната организация, основана през 1960 г. от Едмънд Хилари, близък приятел на Елизабет. Понякога пише материали за различни списания. Но най-много време й отнема отговарянето на писма и запитвания на различни организации и журналисти.
 
Нейният обичаен работен ден започва с ранно ставане. Облеклото й – “никакви сари и панталони, само рокли и поли!” В 7 часа е вече на масата, за да хапне един банан и да изпие чаша чай с лимон (никакво мляко!). След като хвърли поглед на два три англоезични вестника, се среща с останалите от администрацията на Himalayan Trust в офиса, който се намира на първия етаж на обитаваната от нея сграда. Малко след 9 часа непалският й шофьор я взема със синия фолксваген “костенурка” и започва най-важната част от деня й – срещите с алпинисти.


Мис Хоули със Симоне Моро
 
През активните сезони (пролетта и есента) мис Хоули или един от двамата й помощници, които говорят много от езиците на света, се срещат с представители на около 250 експедиции. И Елизабет, благодарение на контактите си в алпийските среди, с хотелите и с Министерството на туризма, културата и гражданската авиация, което дава разрешенията за изкачвания, винаги е отлично информирана кой и кога ще бъде в Катманду, за да може да черпи информация винаги от извора.
 
Да пожелаем на мис Хоули здраве и дълголетие, защото без нея и непалската столица,  и хималайският алпинизъм няма да са същите.