1107.2004
Владислав или Слава Терзеул беше най-ефективният украински височинен алпинист. Загина при изкачването на своя “почти” четиринадесети осемхилядник. “Почти”, защото до “Хималайската корона” му оставаше Главният връх на Шиша Пангма.
С високите планини се среща през 1979 г., когато изкачва пик Ленин (7134 м). Бързо стъпва и на останалите седемхилядници в тогавашния Съветски съюз. През 1991 г. пред него се отваря вратата на Хималаите. Слава Терзеул изкачва Източния връх на Нанда Деви (Nanda Devi East, 7434 м). Първият му осемхилядник е Кангчендзьонга (8586 м) през 1993 г. На следващата е на К-2 (8611 м). Тогава се ражда намерението да стъпи на всички осемхилядници. Всички (с изключение на Дхаулагири) се предават от първи опит: 1995 г. – Броуд пик (Broad Peak, 8047 м), 1996 г. – Анапурна (Annapurna, 8091 м, нов маршрут в състава на полска експедиция), 1996 г. – Гашербрум-2 (Gasherbrum II, 8035 м), 1997 г. – Нанга Парбат (Nanga Parbat, 8125 м), 1999 г. - Еверест (Everest, 8848 м), 2000 г. – Централният връх на Шиша Пангма (Shisha Pangma Central, 8013 м), 2000 г. – Чо Ойю (Cho Oyu, 8201 м), 2001 г. – Манаслу (Manaslu, 8163 м, нов маршрут по югозападното ребро), 2002 г. – Лхотце (Lhotse, 8516 м), 2002 г. – Дхаулагири (Dhaulagiri, 8167 м), 2003 г. – Гашербрум (Gasherbrum I, 8068 м).
Беше човек с много таланти. Организираше добре платени височинни работи. Снимаше очарователни филми за катерене, които режисираше и монтираше сам. Мнозина го помнят като отличен педагог, учещ не само на техника, но и на мъдро отношение към света на скалните отвеси. В Хималаите височината почти не му правеше впечатление. Два пъти бе носител на ордена “За мъжество”. През 1999 г. получи званието “Майстор на спорта от международна класа”, а през 2000 г. – “Заслужил майстор на спорта”.
През май 2004 г. бе поканен от свои казахстански колеги за участие в експедиция на Макалу (Makalu, 8463 м) по Френското ребро. На 17 май той тръгна да атакува от лагера на 7800 м с американеца Джей Сайгър (Jay Siger). В 15.45 часа съобщи, че стъпва на върха, но неочаквано връзката прекъсна, за да не се поднови повече... На 22 май на върха се изкачиха Максут Жумаев и Василий Пивцов, които на 8300 м намериха тялото на американеца Джей. Не се знае какво е станало в района на върха и каква е била съдбата на Слава Терзеул. На украинските сайтове сърдечни думи за раздяла изказват колегите му от алпийския клуб в Одеса.
Юзеф Ника
P.S. Слава беше познат добре и в България. Приятелски отношения го свързваха с Радко Рачев и Тончо Тончев от съвместното им пребиваване в подножието на Дхаулагири през 1995 г.
С високите планини се среща през 1979 г., когато изкачва пик Ленин (7134 м). Бързо стъпва и на останалите седемхилядници в тогавашния Съветски съюз. През 1991 г. пред него се отваря вратата на Хималаите. Слава Терзеул изкачва Източния връх на Нанда Деви (Nanda Devi East, 7434 м). Първият му осемхилядник е Кангчендзьонга (8586 м) през 1993 г. На следващата е на К-2 (8611 м). Тогава се ражда намерението да стъпи на всички осемхилядници. Всички (с изключение на Дхаулагири) се предават от първи опит: 1995 г. – Броуд пик (Broad Peak, 8047 м), 1996 г. – Анапурна (Annapurna, 8091 м, нов маршрут в състава на полска експедиция), 1996 г. – Гашербрум-2 (Gasherbrum II, 8035 м), 1997 г. – Нанга Парбат (Nanga Parbat, 8125 м), 1999 г. - Еверест (Everest, 8848 м), 2000 г. – Централният връх на Шиша Пангма (Shisha Pangma Central, 8013 м), 2000 г. – Чо Ойю (Cho Oyu, 8201 м), 2001 г. – Манаслу (Manaslu, 8163 м, нов маршрут по югозападното ребро), 2002 г. – Лхотце (Lhotse, 8516 м), 2002 г. – Дхаулагири (Dhaulagiri, 8167 м), 2003 г. – Гашербрум (Gasherbrum I, 8068 м).
Беше човек с много таланти. Организираше добре платени височинни работи. Снимаше очарователни филми за катерене, които режисираше и монтираше сам. Мнозина го помнят като отличен педагог, учещ не само на техника, но и на мъдро отношение към света на скалните отвеси. В Хималаите височината почти не му правеше впечатление. Два пъти бе носител на ордена “За мъжество”. През 1999 г. получи званието “Майстор на спорта от международна класа”, а през 2000 г. – “Заслужил майстор на спорта”.
През май 2004 г. бе поканен от свои казахстански колеги за участие в експедиция на Макалу (Makalu, 8463 м) по Френското ребро. На 17 май той тръгна да атакува от лагера на 7800 м с американеца Джей Сайгър (Jay Siger). В 15.45 часа съобщи, че стъпва на върха, но неочаквано връзката прекъсна, за да не се поднови повече... На 22 май на върха се изкачиха Максут Жумаев и Василий Пивцов, които на 8300 м намериха тялото на американеца Джей. Не се знае какво е станало в района на върха и каква е била съдбата на Слава Терзеул. На украинските сайтове сърдечни думи за раздяла изказват колегите му от алпийския клуб в Одеса.
Юзеф Ника
P.S. Слава беше познат добре и в България. Приятелски отношения го свързваха с Радко Рачев и Тончо Тончев от съвместното им пребиваване в подножието на Дхаулагири през 1995 г.
Добави коментар