1410.2013
А може би най-големият жив татролог… Но да спазим хронологията. В събота, 12 октомври т. г., в ранния следобед Спасителната служба в Словашките Татри получава сигнал за инцидент с фатален край в района на Змарзли Став Миенгушовиецки (Замръзналото Миенгушовиецко езеро) в Долина Зломиск.
Негова жертва е изключителният познавач на Татрите и спасител от базираната в Закопане Татранска доброволна спасителна служба Владислав Цивински (Władysław Cywiński).
Информацията за смъртта на Цивински бе потвърдена от Мачией Крупа (Maciej Krupa) – бивш президент на Сдружението на татранските гидове, който изрично посочи, че не са му известни подробности.
Съобщение на нещастието е поместено и на страницата на Словашката спасителна служба (Horska Zahranna Służba), но без да се посочва името на жертвата.
Въпреки напредналата си възраст (роден бе на 12 август 1939 г. във Вилнюс, Литва), Владислав Цивински бе необикновено активен алпинист, планински водач и спасител. Радваше се на всеобщо признание като най-добрия познавач на Татрите – заедно с Витолд Хенрих Париски*. Инженер по професия, още след първото си посещение в Закопане решава да свърже живота си с планината. В Татрите се влюбва от пръв поглед – от върха на Бабя Гура**. Започва да се катери година по-късно – през 1959-а. Осем години след това става планински спасител. Участва в около 400 спасителни акции. Изкачва всички наименувани седловини и върхове в Татрите. Дава имена на редица неназовани скални формации. За най-голямо свое постижение смяташе соловото преминаване по цялото главно било на Татрите за три и половина дни през 1975 г.
През 2009 г. на тържество в историческото кино “Сокол” в Закопане по случай 100-годишнината на Татранската доброволна спасителна служба (TOPR) бе награден от президента на Република Полша – Бронислав Коморовски, с Командорския кръст на Ордена за възраждане на Полша. Наградата му бе присъдена за изключителни заслуги за развитието на планинското спасяване и за себеотрицание при оказване на помощ на изпаднали в нужда.
По време на военното положение*** Владислав Цивински се занимава с опозиционна дейност. През 1981 г. е ръководител на организираните от Движението за защита на човешките и гражданските права (Ruch Obrony Praw Człowieka i Obywatela, ROPCiO) групи, прехвърлящи религиозна литература през Татрите за намиращата се в нелегалност църква в Словакия.
Написа биографичната книга “Планинецът от Вилнюс. Татри, секс и политика” ("Góral z Wilna. Tatry, seks, polityka"). Но делото на неговия живот са детайлните гидовници за Татрите, от които излязоха 18 тома: “Гиевонт” (I – Giewont), “Червоне Виерхи – източна част” (II – Czerwone Wierchy – część wschodnia), “Червоне Виерхи – западна част” (III – Czerwone Wierchy – część zachodnia), “Татри Биелские – западна част” (IV – Tatry Bielskie – część zachodnia), “Татри Биелские – източна част” (V – Tatry Bielskie – część wschodnia), “Млинаж” (VI – Młynarz), “Гребенът на Жаби Виерх” (VII – Grań Żabiego), “Цубрина” (VIII – Cubryna), “Риси” (IX – Rysy), “Миенгушовиецките върхове” (X – Mięguszowieckie Szczyty), “Шпигласови връх” (XI – Szpiglasowy Wierch), “Гребенът Волови” (XII – Wołowy Grzbiet), “Каспрови връх” (XIII – Kasprowy Wierch), “Гребенът на Хруби връх” (XIV – Grań Hrubego), “Гребенът на Бойните кули” (XV – Grań Baszt), “Ганек” (XVI – Ganek), “Руманови връх – Жлобисти връх” (XVII – Rumanowy-Żłobisty), “Масивът Гранати” (XVIII – Granaty), “Главното било на Татрите” (в процес на подготовка за печат, XIX – Grań Główna Tatr).
Рядко съм срещал толкова жизнен, енергичен, запален и отдаден на планината човек.
Почивай в мир, Владек!
------------------------------
*Витолд Хенрик Париски [Witold Henryk Paryski, роден на 10 септември 1909 г. в Питсбърг, щата Пенсилвания (САЩ), починал на 16 декември 2000 г. в Закопане] – краевед, алпинист, планински водач, спасител, природозащитник. Завършил медицина. Автор на многобройни книги и статии за Татрите и подножието им. Негово капитално дело са гидовниците от серията “Високите Татри” в 25 тома (Tatry Wysokie, t. I – XXV, Warszawa 1951–88). Заедно със съпругата си Зофия Радванска-Париска (родена на 3 май 1901 г. във Варшава, починала на 24 октомври 2001 г. в Закопане) – ботаничка, алпинистка и писателка, са автори на най-добрата енциклопедия за Татрите – “Голяма татранска енциклопедия” (Zofia Radwańska-Paryska, Witold Henryk Paryski, Wielka encyklopedia tatrzańska, Poronin, Wydawnictwo Górskie, 2004, ISBN 83-7104-009-1).
**Бабя Гура [Babia Góra – полски, Babia hora - словашки, Babia gura – унгарски, Teufelspitze (Дяволската планина) – немски] е планински масив от т. нар. Бескид Живиецки в Западните Бескиди. Според словашката терминология това са Оравски Бескиди. Най-високият им връх е Диаблак (Diablak, 1725 м), често наричан Бабя Гура – както целия масив. Той е най-висок в целите Бескиди и е най-висок връх в Полша извън Татрите.
***Военното положение в Полша през 1981-1983 – извънредно положение, въведено на 13 декември 1981 г. на територията на цялата страна в нарушение на Конституцията на Република Полша. Отмяната му е обявена на 31 декември 1982 г., но влиза в сила на 22 юли 1983 г. В този период милицията и комунистическата Държавна сигурност избиват десетки хора.
Негова жертва е изключителният познавач на Татрите и спасител от базираната в Закопане Татранска доброволна спасителна служба Владислав Цивински (Władysław Cywiński).
Информацията за смъртта на Цивински бе потвърдена от Мачией Крупа (Maciej Krupa) – бивш президент на Сдружението на татранските гидове, който изрично посочи, че не са му известни подробности.
Съобщение на нещастието е поместено и на страницата на Словашката спасителна служба (Horska Zahranna Służba), но без да се посочва името на жертвата.
Въпреки напредналата си възраст (роден бе на 12 август 1939 г. във Вилнюс, Литва), Владислав Цивински бе необикновено активен алпинист, планински водач и спасител. Радваше се на всеобщо признание като най-добрия познавач на Татрите – заедно с Витолд Хенрих Париски*. Инженер по професия, още след първото си посещение в Закопане решава да свърже живота си с планината. В Татрите се влюбва от пръв поглед – от върха на Бабя Гура**. Започва да се катери година по-късно – през 1959-а. Осем години след това става планински спасител. Участва в около 400 спасителни акции. Изкачва всички наименувани седловини и върхове в Татрите. Дава имена на редица неназовани скални формации. За най-голямо свое постижение смяташе соловото преминаване по цялото главно било на Татрите за три и половина дни през 1975 г.
През 2009 г. на тържество в историческото кино “Сокол” в Закопане по случай 100-годишнината на Татранската доброволна спасителна служба (TOPR) бе награден от президента на Република Полша – Бронислав Коморовски, с Командорския кръст на Ордена за възраждане на Полша. Наградата му бе присъдена за изключителни заслуги за развитието на планинското спасяване и за себеотрицание при оказване на помощ на изпаднали в нужда.
По време на военното положение*** Владислав Цивински се занимава с опозиционна дейност. През 1981 г. е ръководител на организираните от Движението за защита на човешките и гражданските права (Ruch Obrony Praw Człowieka i Obywatela, ROPCiO) групи, прехвърлящи религиозна литература през Татрите за намиращата се в нелегалност църква в Словакия.
Написа биографичната книга “Планинецът от Вилнюс. Татри, секс и политика” ("Góral z Wilna. Tatry, seks, polityka"). Но делото на неговия живот са детайлните гидовници за Татрите, от които излязоха 18 тома: “Гиевонт” (I – Giewont), “Червоне Виерхи – източна част” (II – Czerwone Wierchy – część wschodnia), “Червоне Виерхи – западна част” (III – Czerwone Wierchy – część zachodnia), “Татри Биелские – западна част” (IV – Tatry Bielskie – część zachodnia), “Татри Биелские – източна част” (V – Tatry Bielskie – część wschodnia), “Млинаж” (VI – Młynarz), “Гребенът на Жаби Виерх” (VII – Grań Żabiego), “Цубрина” (VIII – Cubryna), “Риси” (IX – Rysy), “Миенгушовиецките върхове” (X – Mięguszowieckie Szczyty), “Шпигласови връх” (XI – Szpiglasowy Wierch), “Гребенът Волови” (XII – Wołowy Grzbiet), “Каспрови връх” (XIII – Kasprowy Wierch), “Гребенът на Хруби връх” (XIV – Grań Hrubego), “Гребенът на Бойните кули” (XV – Grań Baszt), “Ганек” (XVI – Ganek), “Руманови връх – Жлобисти връх” (XVII – Rumanowy-Żłobisty), “Масивът Гранати” (XVIII – Granaty), “Главното било на Татрите” (в процес на подготовка за печат, XIX – Grań Główna Tatr).
Рядко съм срещал толкова жизнен, енергичен, запален и отдаден на планината човек.
Почивай в мир, Владек!
------------------------------
*Витолд Хенрик Париски [Witold Henryk Paryski, роден на 10 септември 1909 г. в Питсбърг, щата Пенсилвания (САЩ), починал на 16 декември 2000 г. в Закопане] – краевед, алпинист, планински водач, спасител, природозащитник. Завършил медицина. Автор на многобройни книги и статии за Татрите и подножието им. Негово капитално дело са гидовниците от серията “Високите Татри” в 25 тома (Tatry Wysokie, t. I – XXV, Warszawa 1951–88). Заедно със съпругата си Зофия Радванска-Париска (родена на 3 май 1901 г. във Варшава, починала на 24 октомври 2001 г. в Закопане) – ботаничка, алпинистка и писателка, са автори на най-добрата енциклопедия за Татрите – “Голяма татранска енциклопедия” (Zofia Radwańska-Paryska, Witold Henryk Paryski, Wielka encyklopedia tatrzańska, Poronin, Wydawnictwo Górskie, 2004, ISBN 83-7104-009-1).
**Бабя Гура [Babia Góra – полски, Babia hora - словашки, Babia gura – унгарски, Teufelspitze (Дяволската планина) – немски] е планински масив от т. нар. Бескид Живиецки в Западните Бескиди. Според словашката терминология това са Оравски Бескиди. Най-високият им връх е Диаблак (Diablak, 1725 м), често наричан Бабя Гура – както целия масив. Той е най-висок в целите Бескиди и е най-висок връх в Полша извън Татрите.
***Военното положение в Полша през 1981-1983 – извънредно положение, въведено на 13 декември 1981 г. на територията на цялата страна в нарушение на Конституцията на Република Полша. Отмяната му е обявена на 31 декември 1982 г., но влиза в сила на 22 юли 1983 г. В този период милицията и комунистическата Държавна сигурност избиват десетки хора.
Добави коментар