Поемането и преодоляването на риска, вероятно е това, което кара алпиниста да изпита удовлетворение. Осъзнатата способност за преодоляване на множеството трудности в планината и задоволството от постигането на контрол над опасностите, правят алпиниста уверен в себе си и щастлив. Тези усещания го подтикват към поемането на нови, все по-предизвикателни рискове. Игра, която продължава докато не се случи трагедия...

Какво кара алпиниста да предприема отново и отново опасни изкачвания?

Запитват ли се алпинистите за това, което страстта им причинява на любимите им хора?

Не остават ли някои алпинисти единствено вторачени в личното си удовлетворение, от това да поставят живота си на острието на нож, без дори да се запитат какво този риск означава за близките им хора?

Какви са ценностите определящи поведението на принадлежащите към тази бляскава общност?

Позволяват ли на себе си непозволено поведение алпинистите, заради това, че поставят живота си на риск?


През месец ноември, 2003 година, бе публикувана книгата на Мария Кофи "Където планината хвърля своята сянка" ("Where the Mountain Casts its Shadow: The Dark Side of Extreme Adventure"). Мария Кофи е приятелка на Джо Таскър в продължение на 3 години преди изчезването му на северния ръб на Еверест, заедно с Пийт Бордмън. Привлечена към бляскавата личност на известния алпинист, тя попада във вълнуващ свят на приключения, но също така опознава неговите слабости и достига до мъчителната истина за цената на неговата поглъщаща страст. В тази книга Мария Кофи прави умел разбор на личните си преживявания, като извлича въпроси валидни за всички принадлежащи към братството на алпинистите. Също така, с впечатляващ размах тя привежда примери от действителни случаи с алпинисти от световния елит. Така подсилени изводите от нейните лични впечатления, добиват безкомпромисна директност и пораждат поставянето на дълго отбягвани въпроси. С научна прецизност и приключенска неотстъпчивост Мария Кофи търси разбиране на мотивите връщащи алпиниста в планината.

"Постоянно юношество. Синдромът Питър Пан. Вечна младост. На латински, puer aeternus, терминът използван от Овид в "Метаморфозата" за да опише сливането на дете и бог. Джунг приема термина за да опише човек, в повечето случаи мъж, който остава твърде дълго в юношество. Мари-Луиз Вон Франц, автор на "Проблема на вечно младите" описва тези хора, като очарователни, необикновени, пълни с интересни идеи и винаги в преследване на мечтите си. Те лесно се отегчават и винаги трябва да имат нов план. Имат трудност с поемането на ангажимент, конкретно онова ,което те виждат като ежедневие. Те са ужасени от идеята за "нормален" живот, но въпреки това са способни, когато са ентусиазирани за определена цел, да работят "24 часа или дори повече без прекъсване, докато не грохнат."

За алпинистите или за тези, които са живели с такъв, тези характеристики може да звучат познато. "Никога не си твърде стар за да имаш щастливо детство" казва Ейс Квеил, катерач от Колорадо. Вон Франц твърди, че такива хора често са привлечени към опасни спортове, особено летене и алпинизъм, защото са символични за издигане над земята и земното, далеч от ограниченията на обикновения живот. "Ако този комплекс е силно изявен", пише тя "много от тези хора загиват млади в самолетни катастрофи и планински инциденти". Според нея такъв човек, когато е за дълго на земята, става раздразнителен и депресиран. Това е състояние, което алпинистите често признават. "Имам резки промени в настроението и може да се депресирам много в къщи", каза Крис Бонингтън, най-известният британски алпинист, "но когато съм в планината живея с постоянно спокойствие и се чувствам много жизнен. Мисля, че това е една от причините да ги харесвам толкова много". Много катерачи са въодушевени от летенето. Джон Харлин, американски алпинист, загинал на Айгер, е бил военен пилот. Живеещата в Сиатъл Кристин Боскоф, новият собственик на водаческата компания "Планинска лудост" /тя поема компанията след като Скот Фишер загина на Еверест/, е лицензиран пилот и опитен хималайски катерач. Ерик Симпсън, водача на експедицията, която откри тялото но Мелъри на Еверест, се занимава с летене с малки самолети и вече е катастрофирал веднъж. Карлос Карсолио, мексикански катерач признат за смелите си изкачвания в Хималаите, временно се е отказал от катеренето за да е близо до семейството си, но прави полети с параплан почти всеки ден. "Аз харесвам толкова много да съм сред облаците, да се рея и да чувствам, че съм майка на решенията си", казва той. Цяла група от британски катерачи се занимават и с парапланеризъм, включително Джо Симпсън..."

Проницателността на Мария Кофи и позволява да търси мотивите зад един особен начин на живот, така както и да достигне до един прецизен анализ на онова, което тласка алпиниста към следващия още по-голям риск. Игра в чиято отчайваща предопределеност тя се убеждава с тежката загуба в собствения и живот. Интервюирането на множество именити алпинисти от целия свят, е основата от която Мария Кофи отправя своите въпроси. Нейната непримиримост със съществуването на теми - "табу" в алпийския свят, чрез тази книга разкрива въпроси за дискусии, които и най смелите алпинисти отбягват.

"Повечето от алпинистите, които съм интервюирала казват за катеренето

"Кара ме да се чувствам жив". Някои описват моменти на превъзходство в планината, както Питър Атенс заяви "усещане за близост с безкрайността".

Бари Бланчард си спомни моменти, когато е достигал абсолютния си предел при катерене." Това е когато сетивата ти са изострени така както никога преди. Свързано е с риска, ако сбъркаш има голям шанс да загинеш." Неговата жена Катерин Мулвихил, често се катери с него. Тя нарича тези моменти техните "моменти на почти пълна хармония"".

"През 1977 британския алпинист Дъг Скот счупва и двата си крака, малко под върха на Огър /7285м/, в Пакистан. В продължение на 8 дни той пълзи сред вилнееща буря, като влачи безполезните си крака след себе си. " Беше странно, истински интересно да трябва да разреша този нов проблем", каза той. "Преди всичко да приема новите правила - как ще сляза от тук? Тогава да търся решение. Винаги извличаш най-доброто от себе си, когато напълно се посветиш, получаваш нещо като втори вятър, допълнителен, свръхчовешки прилив на енергия. Правиш всичко вярно, почти без да го осъзнаваш."

Феномена на "правене на всичко вярно, почти без да го осъзнаваш" е това , което американския психолог Михали Цикзентмихали нарича "поток". Случва се , когато цялото съзнание на човек е насочено към ясна цел и когато трудни за преодоляване предизвикателства съвпадат с прецизно развити умения. Това е , когато с внезапно усещане за ненапрегнатост фигурист прави троен аксел, когато сърфист се спуска по стената на гигантска вълна, когато акробат лети от единия лост към другия, когато математик реши невероятно трудно уравнение, когато алпинист се изкачва гладко по ледена стена на върховете на котките и сечивата си. Във всеки от случаите, степента на концентрация върху целта е толкова интензивна, че всичко останало в живота остава на страна, без да си дава сметка за изтичането на времето, човек преминава в състояние отвъд нормалното съзнание, в кратко състояние на "поток"."

В книгата си Мария Кофи описва поведението на множество известни алпинисти. Тя разкрива не само детското въодушевление, с което те говорят за своите постижения и превъзмогнати рискове, но и страха от въпросите за хората от семейството, и тези останали в сянка. Безкомпромисно, тя изважда наяве, от сянката на мълчанието въпросите за цената, която любимите хора плащат за страстта на алпиниста, за морала и ценностите на хората отдали живота си на риска, за нормите на поведение, които алпинистите често прекрачват, давайки си разрешение за това заради това, че осъзнато рискуват живота си. Всички тези въпроси изпъкват с особена острота на фона на продължителното, почти исторически наложено мълчание по тези теми.

Вълнуващо и искрено, Мария Кофи споделя силното привличане между нея и Джо, поставило началото на чувствените им отношения. Тя също разкрива чувството на гордост, което изпитва от близостта си със знаменития английски алпинист и опиянението от позицията на пиедестал отредена за нея в алпийските среди и цялото британско общество. Това е усещането за щастие прекъснато от падането на тъмната сянка на опустошителната загуба в нейния живот, безследното изчезване на Джо Таскър.

Тази книга представлява интерес за всеки катерач, който търси разбиране на мотивите за поемане на рискове и който не се страхува да прочете отбягвани въпроси. Мнозина ще открият себе си в това разкриващо описание, някои от нас вероятно ще се самозалъжат, че не се отнася за тях, така както риска вече може би ги е научил. Съществуването на тази книга обаче безвъзвратно вдига табуто от определени теми от света на планинските приключения и поставя основата за следващи дискусии.

За онези, като мен, с изявен интерес към Джо Таскър, Мария Кофи включва интересни описания на моменти от живота му, пречупени през собственото и възприятие за известния алпинист.

Светльо
Юни, 2004