Навършиха се 90 г. от изкачването на Казбек, което се смята за начало на масовия алпинизъм в Съветския съюз, а в наше време се отбелязва като юбилей на руския. На 27 август  1923 г. група съветски алпинисти, студенти от Тифлиския (Тбилиския университет) начело с Георгий Николадзе стъпват на върха.

Ето какво пише Павел Рототаеев в книгата си “Към върховете. Хроника на съветския алпинизъм” (Павел Рототаев "К вершинам. Хроника советского альпинизма"):

На 27 август 1923 г. Казбек прие на своя връх 18-те първи съветски алпинисти начело с проф. Г. Н. Николадзе, който събра и подготви за това изкачване група грузински младежи. Пътят към Казбек на групата показваха такива познавачи, като Гаха Циклаури и Ягор Казаликашвили.

Наистина, първото изкачване в съветско време бе стигането до Казбек през 1920 г. на Мария Павловна Преображенская, учителка от Владикавказ, и нейния постоянен спътник по това време, кавказкият водач Яни Безуртанов. Преображенская  започва да изследва Кавказ в края на XIX в. С нейните усилия още в предвоенно време (т. е. преди Първата световна война) на върха е поставена метеорологична клетка. През 1920 г., след дълго прекъсване Преображенская се изкачи на Казбек, за да снеме показанията на приборите.

Това е изкачване на неголяма група любители на планините – а такива има редица в предишните години – естествено, не можеше да даде тласък за развитието на алпинизма в съветско време. Пречка за това е почти пълната липса на традиции, опит, материална база и кадри. При това значителна част от дореволюционните алпинисти по различни причини прекратява контактите си с планините.

Исторически се случва така, че най-добри условия за развитието на алпинизма имат грузинските любители на планините. Там и планините са близо, останали са все още опитни планински водачи – такива, като Гаха Циклаури, Коте Пицхелаури, Ягор Казаликашвили, братя Яни, Абзи и Иса Безуртанови, Андрей Топадзе. А и младежта, особено студентската от наскоро създадения Тифлиски (Тбилиски) университет, проявява все по-голям интерес към планините.

Тези настроения горещо са подкрепяни от Георгий Николаевич Николадзе, тогава доцент в Университета. Николадзе се връща в Грузия от Донбас през 1918 г. Наскоро след това той се явява пред широка аудитория от преподаватели, студенти и членове на спортното дружество “Сокол” с разказ за своите пътешествия из Алпите още в юношеските си години и за стремежа на хората към върховете. “Изпитвам известна неловкост от това – завършва той – че в родината си, в Грузия, все още не съм бил на нито един връх. Ние трябва да изучим нашата богата природа от лазурното море до вечните снегове на планинските върхове. За това имаме забележителна младеж.”
 
Срещата на Николадзе с младежта става отправна точка за пътешествията из Грузия на ученици и студенти. В хода на тези походи у Николадзе се ражда идеята да организира изкачване на Казбек. Окончателното решение е прието през март 1923 г. на среща на старите приятели А. Джавахишвили, Г. Николадзе, А. Дидебулидзе, И. Асланишвили, А. Топадзе.


Казбек


Професор Николадзе
 
--------------------------------
* Георгий Николадзе (1888-1931), професор в Грузинския държавен университет, един от най-видните представители на Грузинската математическа школа. Организатор на металургичното производство в Грузия. Инициатор и участник в създаването на грузинската техническа, математическа и спортна терминология. Основател на спортното дружество "Шевардени", което изиграва огромна роля в развитието на масовия спорт в страната. Георгий Николадзе основава и е постоянен ръководител на Географското дружество на Грузия, което администрира туризма и алпинизма в страната. Името на Георгий Николадзе носят заводът за феросплави в град Зестафони, памирски връх (6250 м), престижната премия за математика на Грузинската академия на науките, улици в много населени места в Грузия.