2708.2013
В разгара на лятото в Северното полукълбо и навръх зимния сезон в Южното го осъществи dream-team включващ швейцарците Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist) и Дани Арнолд (Dani Arnold), немеца Томас Хубер (Thomas Huber) и аржентинеца Матиас Вилависенсио (Matias Villavicencio).
Четиримата действаха по твърде рядко посещавания през зимата Маршрут на “паяците” (Via dei Ragni).
Свръзката на върха след изкатерването по "Via dei Ragni"
Снимка/ photo: visualimpact.ch
Това е второто известно зимно изкачване по “Via dei Ragni” [първото (без стъпване на самия връх) бе дело на Щефан Зийгрист, Грегъри Крауч (Gregory Crouch), Давид Фасел (David Fasel) и Томас Улрих (Thomas Ulrich) през 1999 г.] и трето въобще на Серо Торе през зимата. Първи през този сезон до Серо Торе през 1985 г. стигат италианците Пауло Карузо (Paolo Caruso), Маурицио Джиароли (Maurizio Giarolli), Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra) и Андреа Сарки (Andrea Sarchi) по Маршрута през компресора (Compressor Route).
Свръзката имаше сериозен зимен опит в Патагония. Зийгрист освен Серо Торе (както беше казано – без самия връх) има зимно изкачване на Серо Щандхардт (Cerro Standhardt) през 2012 г. и зимна премиера на Торе Егер (Torre Egger) през 2010 г. с Дани Арнолд и Томас Зенф (Thomas Senf). Опирайки на наученото, четиримата решиха, че изкачването трябва да бъде направено в последните дни на юли. На 28 юли пренесоха целия си багаж до бивака Нипонино (Niponnino Camp), а на следващия ден преминаха през седлото Щандхардт (Col Standhardt) и бивакуваха под премката Есперанса (Col de la Esperanza).
През зимата на Серо Торе
Снимка/ photo: visualimpact.ch
По стената тръгнаха рано сутринта на 30 юли т. г., изправени пред перспективата да катерят отвесите на head wall-а по тъмно. Само под Ел Елмо (El Elmo) бе възможно катерене без челници. След преодоляването (по думите им) на направо невероятни ледени формации стигнаха до върха на Серо Торе привечер. През 1999 г., при първия му опит, до успеха на Зийгрист не му стигнаха само 10 (десет!) метра по ледената гъба, увенчаваща върха, заради задаващата се буря.
През тази година условията бяха идеални (най-важното – без вятър) и цялата четворка стъпи на знаменитата ледена гъба. В 17.30 часа свръзката започна рапели, стигайки до бивака си под премката Есперанса около 23.00 часа. Поради появилия се силен вятър четиримата решиха да се върнат през седловината Маркони (Passo Marconi) и след 9 часов марш стигнаха до западния бряг на езерото Елетрико и след още един бивак на следващия ден бяха в Ел Чалтен (El Chalten).
Четиримата действаха по твърде рядко посещавания през зимата Маршрут на “паяците” (Via dei Ragni).
Свръзката на върха след изкатерването по "Via dei Ragni"
Снимка/ photo: visualimpact.ch
Това е второто известно зимно изкачване по “Via dei Ragni” [първото (без стъпване на самия връх) бе дело на Щефан Зийгрист, Грегъри Крауч (Gregory Crouch), Давид Фасел (David Fasel) и Томас Улрих (Thomas Ulrich) през 1999 г.] и трето въобще на Серо Торе през зимата. Първи през този сезон до Серо Торе през 1985 г. стигат италианците Пауло Карузо (Paolo Caruso), Маурицио Джиароли (Maurizio Giarolli), Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra) и Андреа Сарки (Andrea Sarchi) по Маршрута през компресора (Compressor Route).
Свръзката имаше сериозен зимен опит в Патагония. Зийгрист освен Серо Торе (както беше казано – без самия връх) има зимно изкачване на Серо Щандхардт (Cerro Standhardt) през 2012 г. и зимна премиера на Торе Егер (Torre Egger) през 2010 г. с Дани Арнолд и Томас Зенф (Thomas Senf). Опирайки на наученото, четиримата решиха, че изкачването трябва да бъде направено в последните дни на юли. На 28 юли пренесоха целия си багаж до бивака Нипонино (Niponnino Camp), а на следващия ден преминаха през седлото Щандхардт (Col Standhardt) и бивакуваха под премката Есперанса (Col de la Esperanza).
През зимата на Серо Торе
Снимка/ photo: visualimpact.ch
По стената тръгнаха рано сутринта на 30 юли т. г., изправени пред перспективата да катерят отвесите на head wall-а по тъмно. Само под Ел Елмо (El Elmo) бе възможно катерене без челници. След преодоляването (по думите им) на направо невероятни ледени формации стигнаха до върха на Серо Торе привечер. През 1999 г., при първия му опит, до успеха на Зийгрист не му стигнаха само 10 (десет!) метра по ледената гъба, увенчаваща върха, заради задаващата се буря.
През тази година условията бяха идеални (най-важното – без вятър) и цялата четворка стъпи на знаменитата ледена гъба. В 17.30 часа свръзката започна рапели, стигайки до бивака си под премката Есперанса около 23.00 часа. Поради появилия се силен вятър четиримата решиха да се върнат през седловината Маркони (Passo Marconi) и след 9 часов марш стигнаха до западния бряг на езерото Елетрико и след още един бивак на следващия ден бяха в Ел Чалтен (El Chalten).
Добави коментар