Експедицията приключи кърваво и трагично на 22 юни около 22:30. Група от 15 маскирани маже обкръжиха базов лагер (4200 м) и под дулото на автомати вързаха и изкараха всички в центъра на лагера. Единия беше пакистанец катерач от Хунза, него го пуснаха и той разказа впоследствие какво се случи.

В лагера нея нощ бяха 3 украинци, 2 словака, 1 литовец и 4 китайци + обслужващ персонал пакистанци. Обраха на всички парите, часовниците и всички ценности. После ги наредиха в редица, завъртяха ги с гръб и ги екзекутираха с откос в главите и после контролен. Обявиха, че отмъщават за Бен Ладен и се представиха за талибани. Единствения убит пакистанец се оказа от Скарду и е бил сунит. Един китаец успя да избяга, отнесоха му ухото, сега е в болница, не е ясно състоянието му.
 
Най вероятно е дело на местни, представящи се за талибани шиити с цел обир. И най-вероятно нашите пакистанци в кухнята са знаели за всичко. Защото през тази долина започваща от 1600 м.н.в. до БЛ прехода е поне 10-12 часа, минава се през 2 села и няма как да мине такава шайка незабелязано. Никой не се обади след като са минали нагоре. Знаели са конкретно в кои палатки има хора, при все че бяха само 10 човека алпинисти, палатките над 50. Дойдоха от нищото и се изпариха, въпреки адекватната намеса на пакистанската армия. Вчера бяхме подложени на мародерство от страна на персонала в БЛ. Изчезнаха на всички парите и всички електронни устройства (моите липси – телефон, челник и други дреболии, парите носех в раницата със себе си нависоко).
 
Ние извадихме късмет и бяхме в лагер 2 на 6100. Лавините и каменопадите не успяха да ни убият, направиха го някакви болни мозъци, за които сме нищо повече от неверници-свинояди и нашата пролята кръв им дава билет за извратения им рай. Почивайте в мир приятели.

Днес военните ни евакуираха с хеликоптери от БЛ до Гилгит и оттам с военен самолет пристигнахме в Исламабад. През цялото време бяхме с конвой и давахме показния. Украинците сега са на разпознаване в моргата. Посрещнаха ни всички посланици на летището в Исламабад. Сега чакане няколко дни докато дойде багажа и резервация на билети за вкъщи.
 
Вчера когато слязохме в базов беше около 19:30 и имаше само 4 военни да ни пазят, при условие че имаше сведения предната нощ да са били поне 15. Дежурихме цяла нощ защото тия военни бяха твърде отпуснати, когато се хранеха оставяха автоматите на повече от метър от себе си и имахме съмнения и че ще задремят. Неприятна нощ. Беше тревожна, защото бяхме събрани всички в центъра на открито място и бяхме лесна мишена ако се бяха върнали.
 
Иван Томов през Фейсбук


Снимка Н.Петков, 2006 г.