Вече писах за трагедиите, които потресоха нашия град. Мога да кажа, че Долината още не може да дойде на себе си след тях. Те са главна тема на разговорите и обсъжданията. Те развълнуваха всички, защото тяхна жертва станаха не “неделни” туристи, а планинари и професионалисти от най-висока класа.

На 23 април се простихме с известния и обичан Андре-Пиер Рем. Пред Maison de la Montagne се бяха събрали над 1000 жители на Шамони и гости отвън. Няколко души представиха личността на трагично загиналия и неговите планинарски заслуги. Кристоф Профи (Christophe Profit) припомни съвместните им преживявания по време на позабравеното изкачване на Кангтега в Непалските Хималаи. Андре-Пиер беше погребан на гробището в Argentiere, в Алеята на гидовете.

И до днес много място по страниците на вестниците заема Жан-Клод Моска-Сервей (Jean-Claude Mosca-Cervell) – един от най-заслужилите инструктори на l’Ecole Militaire de Haute Montagne (EMHM), свързан с тази формация и учебното й заведение от 1968 г. Припомнят се неговите смели премиерни турове в Алпите, соловото му изкачване по Реброто Уокър на Гранд Жорас, ключовите му заслуги за френската премиера по Западното ребро на Макалу през 1971 г., когато повреда в кислородния апарат му попречи да сригне до върха. През 1979 г. много голям беше приносът му в битката на французите с Южното ребро на К-2 (по маршрута, който през 1986 г. беше завършен от поляците Войчиех Вруж и Пшемислав Пясецки и словака Петер Божик). “В продължение на 34 години ти беше пример за нашите стажанти, съветник на командването и истинска опора за всички свои колеги” – каза полковник Мартен, комендант на EMHM.

Посленият удар върху жителите на Долината и цялата френска алпийска общност нанесе веста за смъртоносното падане на Патрик Беро от билото между Тешхорн и Дом (Täschhorn, Dome). “Смъртта на Гиганта” – така озаглави уводния си материал “Le Dauphiné Libéré” и писа: “От години Патрик беше част от живота и атмосферата на Шамони – както издигащия се над Долината Монблан. Той се радваше и на международна слава. В скръб са потопени и Крайморските Алпи, където е роден.”

И до днес не спират съболезнователните телеграми до семейството му и до ENSA. Автор на една от тях е министърът на младежта и спорта на Франция – Жан-Франсоа Ламур (Jean-Francois Lamour): “Тази драма ни кара да осъзнаем още веднъж, че светът на планините е непредвидим – дори за най-добрите”.

Цялата преса пише са Патрик с дълбоко съчувствие, защото няма журналист, който да не го познаваше лично. “Тежка, горчива и черна пролет” – така писа Антоан Шандайие (Antoine Chandellier) в “Écoles Formations”.

Теди Вовконович, Шамони, 15 май 2004 г.